№ 21634
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110133360 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Д. И. И. срещу „З. К. Л. И.“
АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът твърди, че във връзка с настъпило па 15.11.2023 г. ПТП в с. *******,
при кръстовището на ул. „*********“ с ул. „******“, представляващо застрахователно
събитие, е образувана щета при ответното дружество № 2000-5000-23-
001441/15.11.2023 г., в качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредите, по която то е изплатило обезщетение за ненесени щети на
собствения на ищеца автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 55 АМГ“, с рег. №
********, в размер на 6 867,25 лв. Твърди, че в действителност стойността за
възстановяване на автомобила е в по-висок размер от този на извършеното плащане,
поради което счита, че обезщетението не отговоря на действителния размер на
вредите. Поради това иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
17 372,75 лв. /след допуснато изменение на иска по размер/, представляваща разлика
между действителните вреди и изплатено обезщетение, ведно със законната лихва от
07.06.2024 г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба оспорва иска по размер. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
причинителя на вредата, както и механизма на събитието, включително вината на
застрахования при него водач. Счита обаче, че отговорността му е реализирана в пълен
размер с извършеното плащане на сумата от 6 867,25 лв. Поради изложеното оспорва
претенцията като завишена. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като
1
неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: наличието
на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния
лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“ с рег. № ******** към датата на
процесното ПТП – 15.11.2023 г., завеждането на извънсъдебна претенция при
ответника по щета по ГО № 2000-5000-23-001441/15.11.2023 г., и заплащане по нея в
полза на ищеца на сумата от 6 867,25 лв., както и че механизмът на събитието
отговаря на описания в исковата молба такъв.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи разходите за
извършения в хода на производството ремонт на автомобила – разписка за заплатени
авансово от Д. И. И. в полза на „С. А.“ ЕООД авточасти на стойност 8000 лв., както и
проформа фактура от 26.08.2024 г. за стойността на извършен ремонт от същия сервиз,
възлизаща на 16 240 лв. /л. 43 – 44 по делото/.
За установява на стойността на причинените от процесното събитие вреди по
делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза. От същата се
установява, че всички описани щети по автомобила – увреждания на лява странична
част, задна част, въздушни завеси, въздушни възглавници, ходова част и др. посочени
в описа и заключението, са в причинна връзка с процесното събитие. Стойността за
възстановяване на лек автомобил „Мерцедест ЦЛС 55 АМГ“ с рег. № ********,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 27 482,41 лв., като при
определяне на стойността, предвид срока на експлоатация на автомобила, са ползвани
само алтернативни части. Според допълнително заключение по САТЕ, в случая не е
налице тотална щета, тъй като действителната стойност на автомобила към датата на
ПТП е по-висока от възстановителната такава, а именно – 39 750 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – проведено
рекламационно производство, която разпоредба обуславя допустимостта на
претенцията от наличието на една от следните предпоставки - ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. За процесуалната
предпоставка, обуславяща допустимостта на проиводството, съдът следи служебно.
В случая специалната процесуална предпоставка се установява от
обстоятелството, че ответникът е предложил плащане в по-нисък размер, с който
2
ищецът не е съгласен. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото
производство, което налага разглеждането на исковите претенции по същество.
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата за заплащане
на имуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ се обуславя от кумулативното
наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с
което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с
което са настъпили вреди и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на
вредата и ответното застрахователно дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от
фактическия състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на
действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Спорните въпроси между страните по делото касаят определяне на размера на
понесените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение се определя от реално
причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна
сума.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ, предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други
– чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена
по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д.
№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.
на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК,
II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
3
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
проверява дали определеното от вещото лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени. Същата според
експертизата възлиза на сумата от 27 482,41 лв. Дължимото обезщетение е по-малката
сума измежду възстановителната стойност и действително направените разходи, за
които в настоящото производство се твърди да са в по-малък размер от стойността по
заключението – 24 240 лв. От тази стойност следва да се приспадне заплатената
извънсъдебно част от обезщетението в размер на 6 867,25 лв. Дължимият остатък,
възлизащ на сумата от 17 372,75 лв., следва да бъде заплатен от ответника. Ето защо
искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло за сумата от
17 372,75 лв., представляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпените
имуществени вреди, нанесени на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 55 АМГ“, с
рег. № ******** вследствие на ПТП от 15.11.2023 г. ПТП в с. *******, при
кръстовището на ул. „*********“ с ул. „******“, за което е образувана щета при
ответното дружество № 2000-5000-23-001441/15.11.2023 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.06.2024 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 1995 лева, от
които 695 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за САТЕ и 1000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно, доколкото заплатеното
такова е в размер близък до минималния съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размера на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. И. И., ЕГН
********** на основание чл. 432 КЗ сумата от 17 372,75 лв., представляваща
незаплатен остатък от обезщетение за претърпените имуществени вреди, нанесени на
лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЛС 55 АМГ“, с рег. № ******** вследствие на
ПТП от 15.11.2023 г. ПТП в с. *******, при кръстовището на ул. „*********“ с ул.
„******“, за което е образувана щета при ответното дружество № 2000-5000-23-
001441/15.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 07.06.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З. К. Л. И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на Д. И. И., ЕГН ********** сумата 1995 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно на уважената част от иска.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5