Р Е Ш Е Н И Е
№............. 29.11.2021г. гр.**
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд
ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на двадесет и девети септември 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР Г.
Секретар: Деница
Манолова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Г.
административно дело 1426 по описа за 2020 година
Производството
е с правно основание на чл.145 и сл. Административно-процесуалния кодекс
във връзка с §62 ал.3 от ПЗР на ПМС №456/97г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***, С.В.В., ЕГН **********,***,
Т.В.Д., ЕГН **********,***, К. БОНВ К. ЕГН **********,***9, В.Т.Б. ЕГН **********,***
и В.И.В. ЕГН **********,***, всички чрез пълномощника им адв.А.М., против Заповед № 10-00-398/24.02.2020г. на К., с която на
основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА, във вр. с §62, ал.З от ПЗР на ПМС № 456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018г. на
Комисия, назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г.; №10-00-1985/ 02.10.2017г.;
№ 10-00-20/ 09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г. на основание §62, ал.1 от
ПЗР към ПМС №456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на наследниците на В.А.Н. е признато
правото да придобият собственост върху имот № 331.40 с площ от 1000кв.метра,
местност „**“, в землището на с.** по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на комисия по чл.28Б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: имот № 331.537, № 331.39, № 331.38, № 331.556, № 331.589 и №
331.41.
Сочат, че са наследници на К.Б. *** кръга на лицата, в полза на които с
решение № 25275 от 16.04.1999г. и № 25227/28.06.1999г. на ПК ** е възстановено
правото на собственост в съществуващи (възстановими)стари граници
на имоти,
земеделски
земи в землището на село **, О., попадащи в обхвата на действие на § 4а и § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което притежавали активна легитимация да атакуват
всички заповеди по § 62, ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 4к, ал. 6 и ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната заповед, като непосредствено
засегнати от нея, която в случая била благоприятстваща за ползвателите. За
издадената заповед № 10-00-389/24.02.2020 г. на К. били уведомени по надлежния
ред с писмо изх. № 10-11-4542/23.04.2020 г. и били запознати със съдържанието
й. С разпоредбите на § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратявало правото
на ползване върху земеделските земи, които били предоставени на граждани по
силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на
Министерския съвет и се създавали селищни образувания, когато не по-малко от
две трети от имотите, разположени в тях, били застроени. Според правилото на
§4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, на които било предоставено право на
ползване върху земи по § 4, при спазване на изискванията на актовете на
държавните органи, посочени в него, придобивали право на собственост върху тях,
когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на
собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно
чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. Правото по
този параграф възниквало за гражданите, на които било предоставено право на
ползване по силата на Указ № 596 на Президиума на Народното събрание от 1967
г., Указ № 922 на Държавния съвет от 1989 г., постановления на Министерския
съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971 г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., №
11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58 и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г. - §
63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Процедурата по трансформиране на правото на ползване в
право на собственост била разписана в § 61 и § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Заявленията за придобИ.е на право на собственост, които трябвало да бъдат
подадени до 31.01.1998 г., се разглеждали от специална комисия в едномесечен
срок, начиная от посочената дата. Помощният орган се произнасял със становище
относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в
§4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали били налице другите условия съгласно § 4а и 4б
от ПРЗ на ЗСПЗЗ, които давали основание на ползвателите да придобият право на
собственост върху предоставените им за ползване земи. Решението на комисията се
обективирало в протокол, въз основа на който кметът на общината издавал
заповед, с която отказвал или признавал правото да се придобие собственост от
ползвателите. Във втория случай се възлагала оценка на имота. Анализът на
цитираните правни норми обосновал извод, че за да било налице правото да се
придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, било необходимо да са изпълнени следните материалноправни
предпоставки при условията на кумулативност: 1. заявяване на правото до
31.01.1998 г. - условие за допустимост на производството; 2. право на ползване
върху земеделски земи, което било предоставено по силата на Указ № 596 на
Президиума на Народното събрание от 1967г., Указ № 922 на Държавния съвет от
1989 г., постановления на Министерския съвет № 21 и 23 от 1963 г., № 12 от 1971
г., № 76 от 1977 г., № 1 от 1981 г., № 11 от 1982 г., № 30 от 1985 г., № 26, 58
и 67 от 1987 г. и № 34 от 1989 г.; 3.земеделската земя трябвало да е единствена
на семейството на ползвателя, който живеел постоянно в населеното място, в
чието землище бил имотът. Заповедта не била мотивирана – в нея липсвало
посочване на факта, на кого било предоставено правото на ползване по
законоустановения ред, кое било лицето, подало заявление за трансформация, и
кога, на какво основание – което именно било и предпоставка за придобИ.ето на
собствеността. Освен това с цитираното в обжалваната заповед решение №
79а/29.10.1979 г. на ИК на ГОНС ** на В.А.Н. не било предоставено правото на
ползване върху имот в землището на с. **, област **. Посоченият в заповедта
имот никога не бил представлявал овощна градина. Обжалваната заповед била
издадена след изтичане на преклузивния срок съгласно ЗСПЗЗ, в който следвало да
се произнесе назначена от К. комисия. Не било изпълнено и изискването
земеделската земя да била единствена за семейството на ползвателя, който да
живеел постоянно в населеното място, в чието землище бил имотът. Не били налице
изискуемите от закона условия на наследниците на В.А.Н. да бъде признато
правото да придобият собственост върху имот № 331.40, с площ от 1000 кв.м, по
неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „**“, землище с. **, област **.
Искането
е да се отмени заповед № 10-00-398/24.02.2020 г. на К., като незаконосъобразна,
като на жалбоподателите се присъдят направените от тях разноски по делото.
В срока
по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – административният орган издал заповедта, К..
В срока
по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от заинтересованите страни които редовно призовани, не се явяват в съдебно
заседание, не вземат становище по жабата.
В съдебно заседание на 29.09.2021г. жалбоподателите не се явяват, като за
всички тях се явява адв.М., редовно упълномощена, като моли атакуваната Заповед
на К. да бъде отменена, като на нейните доверители бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание на 29.09.2021г. за К. се явява мл.експерт правно
обслужване П., която моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски, като
прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателите, поддържа становището
си в писмена защита.
В съдебно заседание заинтересованите страни А.В.П., М.В.Д. – наследници на
Видьо Ангелова Начев, както и останалите конституирани като заинтересовани лица
– наследници на К.Б. С., а именно:Г.К.Д., А.Р.Д., Н.Р.Д., К.П.Л., С.И.С., И.Д.Д.,
Д.Д.Д., и М.Д.Д. не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище
по основателността на жалбата.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е представено удостоверение за предоставяне право на ползване на
земеделска земя на наследодателя на заинтересованите страни, като от
представения списък към Решение № 79а от 29.10.1979г. – относно одобряване
списъци за раздадена земя по 76-то ПМС от 05.12.1977г. в списък 9 на 8-а
позиция е посочен Видю Ангелов Начев с адрес ул. Христо Смирненски № 79 – с
предоставен 1 дка в местността „**“ в землището на с.**.
Със заявление вх.№ 1001159 от 26.06.1992г. В.А.Н. е отправил искане на
основание §4 от ЗСПЗЗ във вр. с §5 от ППЗСПЗЗ правото му на ползване по
отношение на имот при съседи: от север – Георги Н. *** и път, от изток – Таньо
Видев Т. ***, от юг-път - да се превърне в право на собственост. В заявлението
е посочено, че имотът представлява овощна градина с площ от 860кв.метра и в
него има застроена сграда с площ от 6 кв.метра от ламарина, построена на
основание строително разрешение № 154 от 29.06.1979г.
От протокол от 02.05.2018г. на комисията назначена със Заповед №10-00-244/15.02.2017
и изменена със Заповеди №10-00-1985/02.10.2017г.; № 10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/
02.05.2018г., е видно, че комисията
по точка 14 е взела решение, че са налице условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, за
трансформиране правото на ползване в право на собственост по отношение искането
по заявление вх.№ 1001082 от 26.06.1992г. от В.А.Н. до К. -
към момента на подаване на заявлението в имота има овощна градина; комисията е
предложила на Кмета на Община Ст.Загора да издаде заповед, с която да признае
по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползвателя да придобие собствеността върху
ползвания имот № 40 по помощния план на ползвателите на с.** с площ 1000кв.м.
Със заповед № 10-00-398/24.02.2020г. на К., на основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА, във вр. с §62 ал.З от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018г. на Комисия, назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г.; № 10-00-1985/02.10.2017г.;
№10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г. на основание §62 ал.1 от ПЗР
към ПМС №456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ на наследниците на В.А.Н. е признато
правото да придобият собственост върху имот № 331.40 с площ от 1000кв.м. в м.„**”
в землището на с.**, област **, по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г., при
граници и съседи: имот № 331.537, № 331.39, № 331.38, № 331.556, № 331.589 и №
331.41.
От представеното удостоверение за наследници № 2704/15.06.2020г. на О., е
видно, че В.А.Н., б.ж. на **, починал на 20.04.2003г. е оставил за наследници
дъщерите си М.В.Д. и А.В.П. – призовани като заинтересовани страни в производството.
От представеното решение № 25227
от 28.06.1999г. на ПК гр.** е видно, че със същото е възстановено правото на
собственост на наследниците на К.Б. С. съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.**, за имот № 023021 с площ от 3,548дка – нива, м.“През реката“,
за имот № 10020 с площ от 2,923дка – овощна градина, м.“Бобоолу“, за имот №
106011 с площ от 5дка – полска култура, м.“Атюрен“, , и за имот № 117015 с площ
от 7,916дка – полска култура, м.“Комлука“.
С решение № 25275
от 16.04.1999г. на ПК-** е възстановено правото на собственост на наследниците
на К.Б. С. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имоти: нива от
8,200дка в терен по §4 на с.** в м.“Равна усойна“; нива от 0,800дка в терен по
§4 на с.** в м.“Атюрен“; нива от 1,900дка в терен по §4 на с.** в м.“Атюрен“;
нива от 2,200дка в терен по §4 на с.** в м.“Атюрен“; Лозе от 18дка в терен по
§4 на с.** в м.“Атюрен“.
От представеното удостоверение за наследници № 3034/03.06.2019г. е видно,
че К.Б. *** е починал на 20.10.1975г., като жалбоподателите и останалите призовани
като заинтересовани лица в производството/извън кръга наследници на В.А.Н./ са
негови наследници по закон.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че правото на
ползване на процесния имот №331.40, землище село **, О., местност „**", с
площ 1000 кв.м., попада върху имот № 833.124 по помощния план на старите
собственици на имоти – регистриран със собственик К.Б. С., целия с площ от
8199кв.метра. Имот № 331.40 от помощния план на собствениците е отреден с площ
от 897кв.метра, а останалите 103 кв.метра са част от имот № 331.14 с площ от
103кв.метра, като целият имот № 331.14 с площ от 893кв.метра е отреден за
Георги Н. Семерджиев.
Вещото лице сочи, че няма данни за изготвена оценка на имота след
подаденото заявление за трансформиране правото на ползване в право на
собственост.
Според вещото лице:“Към момента на изработване на плана на ползвателите
през 1992г. процесният имот не е представлявал лозе или овощна градина. В този
план не са налице данни, сочещи наличието на лозе и овощна градина.“ В съдебно
заседание вещото лице допълва: “За изготвяне на експертизата извърших
оглед на място на имота, при огледа
установих, че
няма лозе нито овощна градина, има една постройка, която съм описал в заключението, тя е тип барака, като други постройки няма
изградени. Огледа направих началото на месец септември, има дръвчета, които са
единично разположени, но те са занемарени и не са разположени като тип овощна
градина. Не може да се твърди, че към 1992г. е имало трайни насаждения, това
съм констатирал чрез данни от неодобрен план на ползвателите от 1992г. този
план е приложен по делото.“
Според приложените скици-извлечения от плана имотът № 331.40 представлява
нива – без налична дървесна растителност.
Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като същото е компетентно,
добросъвестно изготвено, неоспорено от страните и кореспондира с останалите
ангажирани по делото доказателства.
За да се трансформира правото на ползване в право на собственост в
хипотезата на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните
кумулативни предпоставки: 1.) Правото на ползвателя да е учредено
/предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС
№456/1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2.) Имотът да представлява
лозе, овощна градина или да е единствена земеделска земя на семейството на
ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е
имотът; 3.) Да е подадено заявление в
определените от закона срокове.
От събраните по делото доказателства се установи наличието на първата
предпоставка по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост - правото на ползване по отношение процесния имот е
предоставено на В.А.Н. по силата на предвиден от закона акт и е заявено в срок.
Не се установи обаче наличието на другата изискуема от закона кумулативна
предпоставка, а именно – земята, върху която е предоставено правото на ползване
да представлява овощна градина към момента, в
който лицето е заявило искането си за трансформиране правото на ползване в
право на собственост, т.е. към 1992г. От ангажираните доказателства
се установи, че от много години и понастоящем имотът не се обработва, запустял
е, няма овощни дръвчета и други насаждения. В този смисъл са констатациите на
вещото лице по назначената експертиза. Не е налице и сграда по смисъла на §4а
от ЗСПЗЗ – находящата се в имота паянтова постройка/дървена барака/ със стени
от дървени плоскости и с площ от 5,5 кв.метра представлява постройка за подслон
и съхраняване на инвентар – предвид разпоредбата на §1в, ал.3, т.1 от ДР на
ППЗСПЗЗ към момента на подаване на заявлението не е била налице сграда по
смисъла на §4а от ЗСПЗЗ, въпреки наличното строително разрешение № 154 от
29.06.1979г. за изграждане на сезонна постройка с площ от 13,7 кв.метра такава
не е била изградена към момента на подаване на заявлението – в същото е
посочена постройка с площ от 6 кв.метра от ламарина.
Предвид гореизложеното съдът намира, че заповед № 10-00-398/ 24.02.2020г.
на К., като издадена в противоречие с материалния закон, е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Съдът следва да
се произнесе с решение по същество, като откаже да признае правото на ползвателите
да придобият процесния имот.
На основание чл.143 ал.1 АПК О. следва да бъде осъдена за заплати на
жалбоподателите направени от тях по делото разноски, като с оглед направеното
възражение за прекомерност, направено от представителят на К. в съдебно
заседание следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК – посочените
като заплатени от всеки от жалбоподателите /7 на брой/ възнаграждения от по
500лева на пълномощника им – адв.М. съставляват едно прекомерно за правната и
фактическа сложност на делото възнаграждение в общ размер на 3500лева, което
следва да бъде редуцирано до минималния размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, определен по
правилото на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, според което за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес извън
случаите на чл.8,ал.2 възнаграждението е 500 лева. В резултат на уваженото
възражение за прекомерност и редуциране на адвокатски хонорар следва да бъде
осъдена О. да заплати на жалбоподателката М.П.Д. направените от нея по делото
разноски – 500лева за платен адвокатски хонорар и 450лева възнаграждение за
вещо лице – общо в размер на 950лева, за които пълномощникът им е представил
списък.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.П.Д., ЕГН **********,***, И.В.Д., ЕГН **********,***, С.В.В.,
ЕГН **********,***, Т.В.Д., ЕГН **********,***, К. БОНВ К. ЕГН **********,***9,
В.Т.Б. ЕГН **********,*** и В.И.В. ЕГН **********,***, всички чрез пълномощника
им адв.А.М., съдебен адрес ***, заповед №10-00-398 от 24.02.2020г. на К., с
която на основание чл.44 ал.2
от ЗМСМА, във вр. с §62 ал.З от ПЗР на ПМС №456/1997г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018г. на
комисия, назначена със Заповеди № 10-00-244/ 15.02.2017г.; № 10-00-1985/02.10.2017г.;
№10-00-20/09.01.2018г. и № 10-00-619/ 02.05.2018г. на основание §62 ал.1 от ПЗР
към ПМС №456/11.12.1997г. на ППЗСПЗЗ, Кметът на О. е признал на наследниците на
В.А.Н. ЕГН **********, правото да придобият собственост върху имот №331.40, с
площ от 1000кв.м., по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „**",
землище на с.**, съгласно Протокол на комисия по чл.28б ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019г.,
при граници и съседи: имот № 331.537, № 331.39, № 331.38, № 331.556, № 331.589
и № 331.41, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОТКАЗВА ДА ПРИЗНАЕ на наследниците на В.А.Н. ЕГН **********,
починал на 20.04.2003г., б.ж. на гр.**, както следва: А.В.П. ЕГН **********,***
и М.В.Д., ЕГН **********,***, правото да придобият на основание §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ собствеността на имот № 331.40, с площ от 1000кв.м.,
местност „**”, в землището на с.** по неодобрен план на новообразуваните имоти,
съгласно Протокол на комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 02.05.2018г., при
граници и съседи: имот № 331.537, № 331.39, № 331.38, № 331.556, № 331.589 и №
331.41.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието като заинтересовани страни освен
жалбоподателите и на останалите наследници по закон на К. ***, починал
20.10.1975г., а именно: Г.К.Д., ЕГН ********** ***, А.Р.Д., ЕГН ********** ***,
Н.Р.Д. ЕГН ********** ***, К.П.Л. ЕГН ********** ***, С.И.С. ЕГН ********** ***,
И.Д.Д. ЕГН ********** ***, Д.Д.Д. ЕГН ********** ***, и М.Д.Д. ЕГН ********** ***
Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **, бул.Цар
Симеон Велики 107, представлявана от Кмета Живко Веселинов Тодоров, да заплати
на М.П.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.А.М., съдебен адрес ***, направените по
делото разноски в размер на 950/деветстотин и петдесет/лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен
съд **.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :