№ 3089
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100505198 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на Л. Х. С.-длъжник по изп. д. № 20168510400461 по
описа на ЧСИ М.П., с район на действие СГС, против разпореждане от 02.02.2022г. за
отказ да се прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят счита отказът за незаконосъобразен, тъй като от последното
извършено изпълнително действие са изминали повече от две години. Взискателят не
платил дължимата такса за предприемане на нови изпълнителни действия, поради
което съдебният изпълнител следвало да прогласи вече настъпилото по закон
прекратяване на изпълнителното дело.
Взискателят „С. Г. Г.“ ЕАД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3
ГПК.
В мотивите си съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, а по същество
за неоснователна, тъй като двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК взискателят
поддържал висящността на производството, като периодично подавал молби с
посочване на изпълнителни способи, които били прилагани от съдебния изпълнител.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е
процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано с постановление от 27.01.2016г. по молба на
взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист
1
от 29.07.2015г., издаден по гр.д. № 24228/2015г. на СРС, 50 състав, с който Л. Х. С. е
осъден да заплати сумата от 654.46лв.-главница по договор от 12.11.2010г., ведно със
законната лихва от 04.05.2015г. до изплащането и разноски по делото в общ размер
325лв. С молбата за образуване взискателят възложил на частния съдебен изпълнител
да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, както и да определи способа на изпълнение на основание чл.18 ЗЧСИ. С
постановление от 09.07.2018г. на основание чл. 429 ГПК „С. Г. Г.“ ЕАД е
конституирано като взискател по делото в качеството му на цесионер по договор за
цесия от 20.06.2018г. /стр. 79/.
След образуването на делото срещу длъжника са били поискани и извършени
следните изпълнителни действия:
Едновременно с изготвяне на съобщението за образуване на 27.01.2016г. са
изпратени запорни съобщения за налагане запори върху вземания на длъжника по
банкови сметки /стр. 13-55/.
На 02.01.2018г. взискателят поискал налагане на запор върху в вземанията на
длъжника от търговски банки, както и насрочване на опис върху притежаваните от
него движими вещи /стр. 68/.
На 06.12.2019г. взискателят поискал налагането на запор и възбрана върху
новооткрито имущество на длъжника след извършване на съответните справки /стр.
84/.
С молба от 12.06.2020г. поискал налагането на запор или възбрана върху
притежаваното имущество на длъжника /стр. 85/.
След извършена справка за наличие на сключен с длъжника трудов договор до
работодателя „И.К. 90“ ЕООД са изпратени запорни съобщения от 14.07.2020г. /стр.
87/, 18.08.2020г. /стр. 89/ и от 05.10.2020г. /стр. 91/ за налагане запор върху
получаваното трудово възнаграждение.
На 09.11.2021г. взискателят поискал налагане на запор и възбрана върху
новооткрито имущество на длъжника след извършване на съответните справки /стр.
103/.
На 01.02.2022г. длъжникът подал молба за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК с постановен от съдебния изпълнител отказ,
предмет на обжалване в настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е
налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното
изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение
се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване
/т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Основанието на чл.433, ал.1, т.8 ГПК предполага бездействие на взискателя да
поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно,
всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за
прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае
способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в
правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране
2
на секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се
осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ, защото всяко
предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.
Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който
не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по
причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане
/посоченото решение на ВКС/.
В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му
през 2016г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били
извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител
с оглед възлагането по чл.18 ЗЧСИ, последното от което е поискано на 09.11.2021г.
Твърденията на жалбоподателя за неплатени такси за поисканите изпълнителни
действия не могат да променят този извод. От една страна, според т.11 от ТР №
2/2013г. изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на
авансово дължимата такса за него. Ако не е внесъл дължимата такса ЧСИ я събира от
длъжника съгласно чл.79, ал.2 ГПК, а когато последният не отговаря за нея-може да се
претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410, ал.1 ГПК, независимо от
нейния размер. От друга страна, невнасянето на таксите не може да се приеме за
поведение от страна на взискателя осуетяващо изпълнителното действие с последица
заличаването му с обратна сила.
При горното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.433, ал. 1, т.8
ГПК и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е правилен,
обуславящо извод за неоснователност на жалбата.
Водим от горното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника Л. Х. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, бул. ******* партер, офис 1, против разпореждане от
02.02.2022г. на ЧСИ М. П., с район на действие СГС, по изп.д. № 20168510400461 за
отказ да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3