Р Е
Ш Е Н И Е
№465 06.03.2015г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На осми декември две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар : Ж.К.
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№*5 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила
е искова молба от К.Т.А., ЕГН **********, К.Д.А., ЕГН **********, И.Б.Б.,
ЕГН ********** и Г.Л.Б., ЕГН**********, всички с посочен съдебен адрес
гр.Бургас , ул.Сердика №2Б, ет.1, чрез адв.М.Б.
против С.П.З.,ЕГН**********,***, К.П.А., ЕГН: **********,***, Т.П.Г., ЕГН: **********,***,
М.Я.С., ЕГН:**********,***, Д.Я.Ц., ЕГН: **********,*** и З.Я.Д., ЕГН: **********,***
, с посочена цена на иска: 109 334.90 лева
с която са предявени следните
субективно съединени искове: моли се съда да приеме за установено по
отношение на ответниците , че същите не са
собственици на следният недвижим имот : сграда с идентификатор ***.*** с площ
от 150.00 кв.м с предназначение: сграда за търговия, която е изградена в
описания по-долу поземлен имот, както и на 383/882 кв.м.ид.ч.
(триста осемдесет и три върху осемстотин осемдесет и два квадратни метра
идеални части) от поземлен имот с кад. идентификатор ***.***
(***.***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, община
Несебър, област Бургас, целия с площ от 882.00 кв.м., при съседи: ***.***, ***.***,
***.***, който имот е с номер по предходен план 232, квартал *, парцел * .
Твърди се , че
ищците са съсобственици на процесната сграда, както и
на 383/882 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***.***
по кадастралната карта на гр.Несебър, по силата два договора за покупко продажба , съответно нотариални актове №* и №*, том
*,н.д.* и №* от 1996год. на РС Несебър, с които „А.“ЕООД е продал на К.А. и И.Б.
следните недвижими имоти: с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№*, том *, дело № */1996 год. на нотариус Стоян Ангелов, на ищеца И.Б. е
продадена правото на собственост върху
128 кв.м.ид.ч., от имот с № * по кадастралния
план на местността „Адата" в строителните
граници на к.к. "Слънчев бряг", който имот
е с обща площ от 1992 кв.м., заедно с находящите в
парцела павилиони от номер едно до номер четири, включително, а с нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, дело № */1996 год. на
нотариус Стоян Ангелов ищеца Б. и съпругата му са се снабдили с КНА за
собственост № *, том *, рег.№*, дело № */2008 год. на нотариус Стоян Ангелов за
същите имоти.
С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № */1996 год. на
нотариус Стоян Ангелов, на ищеца К.А. е
продадено правото на собственост върху
255 кв.м.ид.ч. от имот с пл.номер * по
кадастралния план на местността „Адата" в
строителните граници на к-к"Слънчев бряг", който имот е с обща площ
от 1992 кв.м., заедно с находящите в парцела осем
броя павилиони, като към датата на придобиването ищецът е в брак с ищцата А..
Твърди се , че посочените в нотариалните актове идеални части от поземлен имот
съставляват част от имот с № *, павилионите представляват процесната
сграда. Твърди се, че целият имот пл.№* е възстановен на ответниците,
в качеството им на наследници на К.А. , управител и собственик на капитала на
дружеството А. ЕООД, което е праводател на ищците.
Твърди се , че ищците владеят явно и
непрекъснато процесните имоти от датата на
сключване на нотариалните актове и досега. Посочва се , че е налице правен
интерес с оглед висящността на иск за делба между ответниците , т.к. процесният
имот е включен в делбената маса.
Ответницата С.З.
, редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, представя
отговор на исковата молба в определения от съда срок; като посочва, че искът е
недопустим и неоснователен. Твърди, че процесната
сграда не е предмет на делбата по висящото между ответниците
делбено дело. Твърди , че ищците не могат да бъдат
собственици на имот с идентификатор ***.***, тъй като още към 26.10.1994г..
когато е извършвана доброволна делба между останалите ответници,
имотът е разпределен по следния начин: за М., Д. и З.- застроено и незастроено
място с площ 942кв.м, /впоследствие намален на 882 кв.м./, останалата част е за
К.А., следователно последният не би могъл да продава на ищците от имота,
понастоящем с идентификатор *** ***.Твърди, че ищците не са придобили процесния имот и поради неизтекла в тяхна полза придобивна давност, т.к. давността е прекъсвана при
завеждане на други дела.Твърди, че К.А. не фигурира като собственик в имотния
регистър, в скицата от 24.04.1998г. на Община Несебър и в скица №
31158/11.08.2009г., както и че в скица № 22104/05,06.2013г. - няма данни за
собственици, в скица №22103/05.06.201Зг - няма данни за идеални части на
съсобственици. Оспорва верността на съдържанието на Скица № 22103/05.06.201 Зг.
на АГКК-Бургас и скица № 22104/05.06.201 Зг. на АГКК-Бургас. с твърдение, че
сграда 3 не се намира в този поземлен имот и на Скица № 264/24.04.1998г. на
Община Несебър – т.к. в нея е отразена само идеалната част на Б., без
останалите съсобственици. Оспорва автентичността на представените нотариални
актове №*, т. ІІІ, д.№ */1996г., КНА № *,
т. *, рег. № 1471,д.№ */2008г. и н.а. № *, т. *I, д.*/1996г., като представя от
н.а. 137 и 136 другите екземпляри с различна номерация. Прави искания по
доказателствата по отношение на исканите
от ищците СТЕ.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че са
налице процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск и липсват
процесуални пречки за разглеждане на същия, като по отношение на правния
интерес съобрази и наличието на оспорване в съдебно заседание на правото на
ищците, счита че предявените искове са допустими. Съгласно задължителната
практика на ВКС - Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК “Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.“ В
настоящото производство ищците твърдят, че са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти – сграда и идеални части от
поземлен имот , върху който е построена процесната
сграда, по давност, което обуславя правния интерес на ищците. Действително
ищците би следвало да предявят претенциите си в рамките на висящото между ответниците делбено производство
, но с оглед противоречивата съдебна практика и задължителните указания на въззивната инстанция по настоящото дело , съдът ще приеме
претенциите, както по отношение на сградата , така и по отношение на земята ,
за допустими..
Съдът, като взе пред вид становищата на страните и
събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни
установителни искове за собственост, с правно
основание чл.124 от ГПК. К.Т.А., ЕГН **********,
К.Д.А., ЕГН **********, И.Б.Б., ЕГН ********** и Г.Л.Б.,
ЕГН**********, всички с посочен съдебен адрес гр.Бургас , ул.Сердика №2Б, ет.1,
чрез адв.М.Б. са предявили против С.П.З.,ЕГН**********,***,
К.П.А., ЕГН: **********,***, Т.П.Г., ЕГН: **********,***, М.Я.С., ЕГН:**********,***,
Д.Я.Ц., ЕГН: **********,*** и З.Я.Д., ЕГН: **********,*** , отрицателни установителни искове за собственост , като молят съда да приеме за установено по
отношение на ответниците , че същите не са
собственици на следният недвижим имот: сграда с идентификатор ***.*** с площ от
150.00 кв.м с предназначение: сграда за търговия, която е изградена в описания
по-долу поземлен имот, както и на 383/882 кв.м.ид.ч.
(триста осемдесет и три върху осемстотин осемдесет и два квадратни метра
идеални части) от поземлен имот с кад. идентификатор ***.***
(***.***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, община
Несебър, област Бургас, целия с площ от 882.00 кв.м., при съседи: ***.***, ***.***,
***.***, който имот е с номер по предходен план 232, квартал *, парцел * .
Твърди се , че ищците са съсобственици на процесната
сграда, както и но 383/882 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор ***.*** по кадастралната карта на гр.Несебър, по силата два
договора за покупко продажба , съответно нотариални
актове №* и №*, том *,н.д.* и №* от 1996год. на РС Несебър, сключени между „А.“ЕООД
и К.А. и И.Б., са продадени както следва : 1.С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №*, том *, дело № */1996 год. на нотариус
Стоян Ангелов, на ищеца И.Б. е продадена правото на собственост върху 128 кв.м.ид.ч., от
имот с № * по кадастралния план на местността „Адата"
в строителните граници на к.к. "Слънчев
бряг", който имот е с обща площ от 1992 кв.м., заедно с находящите в парцела павилиони от номер едно до номер
четири, включително, а с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*,
том *, дело № */1996 год. на нотариус Стоян Ангелов ищеца Б. и съпругата му са
се снабдили с КНА за собственост № *, том *, рег.№*, дело № */2008 год. на
нотариус Стоян Ангелов за същите имоти.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, дело № */1996 год. на нотариус
Стоян Ангелов по силата, на ищеца К.А. е
продадено правото на собственост върху
255 кв.м.ид.ч. от имот с пл.номер * по
кадастралния план на местността „Адата" в
строителните граници на к-к"Слънчев бряг", който имот е с обща площ
от 1992 кв.м., заедно с находящите се в парцела осем
броя павилиони, като към датата на придобиването ищецът е в брак с ищцата А..
Твърди се , че посочените в нотариалните актове идеални части от поземлен имот
съставляват част от имот с № *, павилионите представляват процесната
сграда. Твърди се , че целият имот пл.№* е възстановен на ответниците
, в качеството им на наследници на К.А. , управител и собственик та капитала на
дружеството А. ЕООД, което е праводател на ищците.
Твърди се , че ищците владеят явно и
непрекъснато процесните имоти от датата на
сключване на нотариалните актове и досега. В подкрепа на това твърдение се
представят многобройни доказателства касаещи отношения по повод на имотите с
трети лица-заплащане на задължения за имотите към държавата и общината,
заплащане на комунални услуги и други.Представените писмени доказателства,
изброени по-горе не са оспорени от ответниците.
Оспорени са представените скици, извлечения от действащи към момента на
издаването им регулационни и кадастрални планове , както и извлечението от
действащата към момента кадастрална карта, но при откритото производство по
чл.193 от ГПК и указана тежест на
ответника при оспорването , не се представиха доказателства, които да
опровергаят съдържанието на оспорените доказателства. Напротив, от заключението
на в.л.Г. потвърждава съвпадането на владените от ищците и описани в нот.актове №№*/1996г. и 138/1996год. на нотариус Стоян
Ангелов, с процесните такива.
Ответницата С.З. , твърди
, че процесната сграда не е предмет на делбата по
висящото между ответниците делбено
дело, което се установява и при справка с приложените по делото решения на НРС,
БОС и ВКС по допускане на делбата. От същите решения се установява , че ищците
не са участвали в делбеното производство, нито в
предхождащите го многобройни спорове за собственост, включително за
прогласяване на нищожност на сделки между общия праводател
на ответниците и праводателя
на ищците, като по делото няма данни да е налице друг спор пред съд , относно
собствеността на процесните имоти между страните в
настоящото производство. Твърди , че ищците не могат да бъдат собственици на
имот с идентификатор ***.***, тъй като още към 26.10.1994г.. когато е
извършвана доброволна делба между останалите ответници,
имотът е разпределен по следния начин: за М., Д. и З.- застроено и незастроено
място с площ 942кв.м, /впоследствие намален на 882 кв.м./, останалата част е за
К.А., следователно последният не би могъл да продава на ищците от имота,
понастоящем с идентификатор *** ***, но видно от приложените съдебни решения по
спорове между ответниците и К.П.А., в мотивите на
които е прието , че цитираната от ответницата доброволна делба е нищожна поради
обстоятелството , че не е извършена между всички съделители.
В мотивите на приложеното Решение по гр.д.№671/2012год. на ВКС, І-во Г.О., съдът е приел, че до делба между ответниците следва да се допусне целия имот с идентификатор
***.*** и две от построените в него сгради с идентификатори ***.***.1 и ***.***.2.
, следователно е налице окончателно решение, с което е прието, че праводателят на ищците К.П.А. и ответниците
са съсобственици на процесния имот с идентификатор ***.***
, като в делбата не е включена процесната сграда , но
по силата на приращението , тя също би следвало да е съсобствена , ако не е налице основание за притежаването й
от трето лице. Съдът намира , че такива основания са налице както оп отношение на сградата , така и по отношение на идеалните
части от имот с идентификатор ***.***, със следните съображения.
Ищците твърдят , чеса
придобили собствеността на имота, съответно 128кв.м. ид.ч.
и 255кв.м. ид.ч. и находящите
се върху същите сгради , така , както са описани в нот.актове №№*/1996г. и 138/1996год. на нотариус Стоян
Ангелов, по силата на покупко-продажба. Видно от цитираните по-горе нотариални
актове , както и представените решения по допускане на делба между ответниците и праводателя на
ищците К.П.А., към датата на сключване на цитираните покупко
продажби К.П.А. не е бил собственик на продаваните вещи, т.к. същите са били съсобствени , като няма данни дали частта в съсобствеността
отговаря на отчуждените идеални части от имотите, нито са представени
доказателства за съгласието на другите съсобственици за извършване на
продажбата, следователно ищците не са придобили собствеността си въз основа на
посочените сделки. Горните съждения всъщност касаят възможността К.П.А. да е действал
при продажбата в качеството си на физическо лице, т.к. в качеството си на
представляващ и управляващ „А.“ ЕООД, в което е посочен като продавач в
нотариалните актове от 1996год. , със сигурност не би могъл да прехвърли права
, които дружеството не притежава. По делото не е представено доказателство за
прехвърляне на имотите от К.П. на „А.“ ЕООД, следователно ищците са придобили
от несобственик. Видно от описаните в двата нотариални акта (л.42 и 43 от
делото) представени на нотариуса документи , пред нотариуса не са представени
документи , от които да се направи извод , че едноличното дружество с
ограничена отговорност „А.“ е собственик на продаваните имоти, напротив ,
представени са такива , от които може да се установи собствеността на
физическото лице К.П.А.. До този извод съдът достига чрез сравняване на
описаните доказателства с цитираните същи такива в представените съдебни
решения по спорове между ответниците. Дори да бяха
налице доказателства за апорт, то вещно прехвърлителния ефект не би настъпил предвид липсата на
право на собственост у прехвърлителя. С оглед на
гореизложеното , съдът намира , че ищците са придобили от несобственик, без да
знаят за това , но т.к. в исковата молба
не са се позовали изрично на добросъвестно владение, съдът ще разгледа и двете
хипотези.
Съгласно чл.79,
ал.1 от ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива чрез непрекъснато владение за срок от десет години.
В случая от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищците
са владели имота за себе си от датата на
сключване на договорите за покупко-продажба – 29.07.1996год. , следователно са
владели повече от десет години. Не са
налице доказателства за прекъсване или спиране на давностния
срок, нито по смисъла на чл.81 от ЗС , нито по смисъла на чл.116 от ЗЗД. Не са
налице твърдения, нито доказателства за оборването на презумпциите по чл.83 и
чл.69 от ЗСобствеността, поради което съдът приема ,
че ищците са доказали наличието на предпоставките по чл.79 от ЗСобствеността и позовавайки се в настоящото производство
на придобивната давност, като оригинерен
способ за придобиване на собственост са доказали качеството си на собственици
на процесния имот.На ищците не могат да бъдат
противопоставени съдебните решения, по споровете за собственост между праводателя им и ответниците ,
т.к. ищците на са участвали в производството , по който са постановени тези
решения, включително във висящото производство за делба.
Независимо от горното,
съдът приема , че презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС не е оборена , т.к. ищците
са физически лица и въпреки извършваната от тях търговска дейност в процесните имоти, не следва да се предполага , че
разполагат с по-задълбочени правни познания от нотариус, за да предположат, че праводателят им не е собственик. Няма доказателства по
делото, че към 1996год., ищците да се знаели , че придобиват от несобственик, а
това знание е следвало да е налице към датата на придобиването , за да бъде
оборена презумпцията. Следователно ищците са придобили собствеността на имота с
кратката придобивна давност - към 29.07.2001год.
С оглед на установяване
на правото на собственост на ищците, по давностно
владение, което изключва правото на собственост на ответниците,
съдът приема , че предявеният отрицателен установителен
иск е основателен.
С оглед уважаването на предявения иск, съдът
намира, че направените от ищеца разноски, доказани в размер на 1415лв. следва
да бъдат понесени от ответниците.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският
окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Т.А., ЕГН **********, К.Д.А., ЕГН **********, И.Б.Б.,
ЕГН ********** и Г.Л.Б., ЕГН**********, всички с посочен съдебен адрес
гр.Бургас , ул.Сердика №2Б, ет.1, чрез адв.М.Б.,
че С.П.З.,ЕГН**********,***, К.П.А.,
ЕГН: **********,***, Т.П.Г., ЕГН: **********,***, М.Я.С., ЕГН:**********,***, Д.Я.Ц.,
ЕГН: **********,*** и З.Я.Д., ЕГН: **********,*** не са
собственици на следният недвижим имот : сграда с идентификатор ***.*** с площ
от 150.00 кв.м с предназначение: сграда за търговия, която е изградена в
описания по-долу поземлен имот, както и на 383/882 кв.м.ид.ч.
(триста осемдесет и три върху осемстотин осемдесет и два квадратни метра
идеални части) от поземлен имот с кад. идентификатор ***.***
(***.***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Несебър, община
Несебър, област Бургас, целия с площ от 882.00 кв.м., при съседи: ***.***, ***.***,
***.***, който имот е с номер по предходен план 232, квартал *, парцел * .
ОСЪЖДА С.П.З.,ЕГН**********,***,
К.П.А., ЕГН: **********,***, Т.П.Г., ЕГН: **********,***, М.Я.С., ЕГН:**********,***,
Д.Я.Ц., ЕГН: **********,*** и З.Я.Д., ЕГН: **********,***, да заплатят
на К.Т.А., ЕГН **********, К.Д.А., ЕГН **********,
И.Б.Б., ЕГН ********** и Г.Л.Б., ЕГН**********,
всички с посочен съдебен адрес гр.Бургас , ул.Сердика №2Б, ет.1,
разноски в размер на 1415лв .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му пред
Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: