№ 2008
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20231110105852 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от .... – в ликвидация, срещу Л. К.
Д., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове, както следва: 1/ частичен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 5000 лв. – част от вземане в общ размер от 100000 лв.,
платена от ищеца на ответника по нищожен договор и подлежаща на връщане сума
поради липса на основание за извършеното плащане, и 2/ частичен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500 лв. – част от вземане в общ размер от
30472,22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
1.02.2020г. до 1.02.2023г.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот и
запазване/учредяване на право на строеж ..., том I, рег.№ ..., дело № 68/20.02.2008г.
на нотариус ...., рег.№ 450 на НК, по силата на който ответникът е прехвърлил на
ищеца правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 67800.8.87
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-60/4.10.2007г. на Изпълнителен директор
на АГКК, като си е запазил правото на строеж върху обекти в сградата, която
купувачът е поел задължение да построи в имота. По предявен от ответника иск с
1
Решение № 71/21.02.2019г. на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 46/2018г.
процесният договор е бил прогласен за нищожен като привидно сключен, тъй като
страните не желаели последиците на прехвърляне собствеността върху имота, а
учредяване право на строеж върху същия, като действителната им воля била
изразена в съставено обратно писмо. Като последица от прогласяване
нищожността на договора ищецът твърди, че платената от него още преди
подписване на нотариалния акт продажна цена в размер от 100000 лв. подлежи на
връщане, ведно със законната лихва от влизане в сила на съдебното решение на
21.02.2019г. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената искова
защита за осъждане на ответника да му плати исковите суми за главница и лихва.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че
продажната цена по договора не му е била заплатена от ищеца. В условия на
евентуалност навежда възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца
за цената. Прави и възражение за прихващане със свое насрещно вземане за сумата
от 9084,16 лв., представляваща присъдени му съдебно-деловодни разноски с
решението по гр.д.№ 46/2018г. по описа на Бургаски окръжен съд, което
възражение е прието за съвместно разглеждане в производството. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на
направените по деловодни разноски.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи
от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения главен иск, при наведените в исковата молба
твърдения, се обуславя от установяване на правопораждащия спорното право
фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
който включва наличие на твърдяното имуществено разместване на парична
престация от патримониума на ищеца в този на ответника и липса на правно
основание за това. Съобразно общите правила за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже
твърденията си за извършено плащане, а в тежест на ответника е да установи
наличието на правно основание за задържане на получената сума.
Не е спорно и от приетите по делото доказателства се установява, че
страните са сключили договор от 20.02.2008г. във формата на Нотариален акт за
продажба на недвижим имот и запазване/учредяване на право на строеж ..., том I,
2
рег.№ ..., дело № 68/20.02.2008г. на нотариус ...., рег.№ 450 на НК, съгласно който
Л. К. Д. е прехвърлил на .... – в ликвидация, правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 67800.8.87 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-60/4.10.2007г. на Изпълнителен директор на АГКК, срещу продажна цена в
размер от 127226,02 лв. Страните са уговорили също, че ищцовото дружество
поема задължение за построяване в продаваемия имот на две вилни сгради, като
ответникът си запазва и ищецът му учредява право на строеж за подробно
индивидуализирани в договора обекти срещу цена в размер от 27226,02 лв., с която
е предвидено да се извърши прихващане от цената на поземления имот, като за
разликата от 100000 лв. е удостоверено изявлението им, че е била платена преди
подписване на нотариалния акт.
С решение № 71/21.02.2019г. на Бургаски окръжен съд по гр.д.№ 46/2018г. е
уважен предявен от Л. К. Д. срещу .... – в ликвидация, иск по чл. 26, ал. 2, предл. 5
ЗЗД за прогласяване за нищожен на процесния договор като привидно сключен.
Решението е постановено при условията на чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 ГПК и,
видно и от извършеното в същото отбелязване, като необжалваемо е влязло в сила
на 21.02.2019г. Няма данни за отмяна на решението по реда на чл. 240 ГПК.
Към доказателствата е приобщено и обратно писмо от 20.02.2008г.,
обективиращо действителната воля на страните по привидната сделка за
учредяване от ответника в полза на ищеца право на строеж върху процесния
поземлен имот за изграждане на вилните сгради при запазено право на строеж за
част от обектите в тях, срещу цена в размер на посочената в нотариалния акт като
цена за прехвърляне собствеността върху имота, а именно 127226,02 лв.
От така обсъдените доказателства съдът приема за доказани твърденията на
ищеца за сключен между страните договор за продажба на недвижим имот,
прогласен за нищожен по съдебен ред, което обуславя извод за липса на правно
основание за извършване на договорените парични престации по същия. По
отношение твърдяното от ищеца плащане на продажната цена съдът съобразява
отразеното в нотариалния акт изявление на ответника продавач, че цената му е
била заплатена преди нотариалното изповядване на разпоредителната сделка. В
тази част нотариалният акт няма характер на официален документ, доколкото
плащането е извън удостоверителната компетентност на нотариуса, но има
значението на частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална
доказателствена сила срещу ответника, подписал същия, относно удостоверения
неизгоден за него факт на получаване на цената. С оглед признатата със сила на
пресъдено нещо нищожност на договора, в полза на ищеца съгласно чл. 34 ЗЗД е
3
възникнало вземане за даденото при начална липса на основание.
При този извод подлежи на обсъждане своевременно наведеното от
ответника в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК евентуално правопогасяващо възражение,
което съдът намира за основателно. Вземанията, произтичащи от фактическите
състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичане на общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно задължителните постановки на т. 7
от ППВС № 1 от 1979г., тъй като при фактическия състав на неоснователно
обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД основанието не е налице още при самото
извършване на престацията, давностният срок започва да тече от деня на
получаването й, в който момент вземането е станало изискуемо (арг. чл. 114, ал. 1
ЗЗД). Това важи и когато нищожността е прогласена със съдебно решение, което
има установително действие и не е елемент от фактическия състав, пораждащ
вземането за връщане на даденото по нищожен договор. Поради това в процесния
случай течението на давността е започнало най-късно на датата на сключване на
договора за продажба – 20.02.2008г., към който момент съгласно изявленията на
страните вече е било извършено плащането, и към датата на подаване на исковата
молба на 1.02.2023г. давностният срок е изтекъл. Съгласно чл. 119 ЗЗД
погасяването на главното вземане има за последица и погасяване на акцесорното
вземане за мораторна лихва.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. При този изход на спора не подлежи на
разглеждане направеното от ответника в условия на евентуалност възражение за
прихващане с насрещно вземане за присъдени деловодни разноски.
По разноските: На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в
полза на ответника, който претендира и доказва сторени разноски за процесуално
представителство в размер от 1000 лв. – платено в брой възнаграждение на
упълномощения адвокат съгласно извършеното в този смисъл отбелязване в
представения договор за правна защита и съдействие, имащ в посочената част
характер на разписка за плащането.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .... – в ликвидация, ЕИК ...., представлявано от
ликвидатора М. М., съдебен адрес: ...., срещу Л. К. Д., ЕГН **********, адрес: ....,
частични искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съответно за сумата от 5000 лв. – част от вземане в общ размер от 100000 лв.,
4
платена от ищеца на ответника по нищожен договор, обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот и запазване/учредяване на право на строеж ...,
том I, рег.№ ..., дело № 68/20.02.2008г. на нотариус ...., рег.№ 450 на НК, и за сумата
от 1500 лв. – част от вземане в общ размер от 30472,22 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 1.02.2020г. до 1.02.2023г.
ОСЪЖДА .... – в ликвидация, ЕИК ...., представлявано от ликвидатора М.
М., съдебен адрес: ...., да заплати на Л. К. Д., ЕГН **********, адрес: ...., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5