РЕШЕНИЕ
гр. София, 10.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ „Е” въззивен състав, в закрито заседание на десети
септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч. гр. д.
№ 4758 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 407,
ал. 1 и по чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по постъпила жалба с вх. №4868/24.02.2020 г. по
описа на ДСИ К.Д., 2-ро отделение, 10-ти участък по изп. дело №2306/2019 г., подадена
от Д.Б.Д. срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 20.08.2019 г.,
по гр. д. №43831/2018 г., на СРС, 83 състав, както и срещу приетите за събиране
в полза на взискателя С.К.Г.разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело.
Изложени са съображения, че издаденият в полза да С.К.Г.изпълнителен
лист е във връзка с осъществяване на режим на лични контакти с детето му А.Г..
Твърди се, че бащата не е идвал в определените за виждане дни - събота и
неделя, за да вземе детето и доколкото сам не е изпълнявал режим на лични
контакти, то и незаконосъобразно е издаден в негова полза изпълнителен лист.
В жалбата се съдържат и оплаквания срещу размера на приетия
за събиране в изпълнителното производство адвокатски хонорар с твърдения, че
същият не е действително заплатен, доколкото взискателят не е погасил задължението
си за месечна издръжка на детето, определена
със съдебното решение, която към момента възлизала в размер на 1910,00 лв. При
условията на евентуалност счита адвокатския хонорара за прекомерен.
Поддържа, че с оглед осъществяване на лични контакти на
бащата с детето е изготвен социален доклад, според който то изпитва страх от
баща си, било е свидетел на домашно насилие, прилагано от бащата на майката,
което го е травмирало, поради което не следва да се прилага режима на контакти,
съобразно издадения изпълнителен лист.
Ответната страна по жалбата С.К.Г.изразява становище за нейната
недопустимост, евентуално нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустимо. Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:
По делото е установено, че с решение от 24.07.2019 г., по
гр. д. №43831/2018 г., на СРС, 83 състав, е прекратен гражданския брак между Д.Б.Д.
и С.К.Г., като е утвърдено споразумение между съпрузите, според което бащата
има право да вижда роденото от брака им дете А.Г. в посочените за това дни. Въз
основа на бракоразводното решение е издаден и изпълнителен лист от 20.08.2019
г. в полза на С.Г.за осъществяване на режим на лични контакти с детето, по
който е образувано изпълнително дело №2306/2019
г., по описа на ДСИ К.Д., 2-ро отделение, 10-ти участък.
Съгласно разпоредбата на чл.
406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали
актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение
вземане срещу длъжника. Така визираните две предпоставки в случая са налице -
отбелязано е върху бракоразводното решение, че е влязло в сила на 24.07.2019 г.,
т.е. преди издаването на изпълнителния лист, и същото обективира притезателно
непарично право на бащата да вижда детето, което следва да се осъществи със
съдействието на майката, тъй като тя упражнява родителските права. Ирелевантно
за преценката на законосъобразността на издадения изпълнителен лист е наличието
на активно поведение от страна на бащата и дали той е проявил инициатива да
осъществи контакт с детето си. Този факт има отношение към основателността на
инициираното от него изпълнително производство, респективно дали майката е дала
повод за завеждането му, но не е на законно признатата възможност да се снабди
с изпълнителен лист.
По отношение оплакването в жалбата, касаещо разноските в
изпълнителното делото, следва да се отбележи, че отговорността за разноските в
изпълнителното производство е уредена в чл. 79, ал. 1 ГПК и поначало те са
възложени в тежест на длъжника, освен при изрично уредените хипотези по чл. 79,
ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпреки твърденията на жалбоподателката, че е готова да
предаде детето, от изявленията ѝ в настоящата жалба е видно становището
ѝ бащата да не вижда детето и в този смисъл иска обезсилване на
изпълнителния лист или спиране на изпълнението. Следва да се отбележи, че
изложените от майката твърдения за наличието на социален доклад, според който
детето изпитва страх от баща си не е доказано. Изтъкнатите обстоятелства, че
бащата е осъден по наказателно производство от 2012 г., както и че към момента
е висящо досъдебно производство, биха били обстоятелства въз основа на които
майката да иска от съда изменение на утвърдения с бракоразводното решение режим
на лични контакти на детето с бащата, но не е основание при липсата на промяна
на този режим да се препятства неговото прилагане, в какъвто смисъл са доводите
и искания ѝ в жалбата.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че
жалбоподателката дължи разноски в изпълнителното производство. Оплакванията, че
претендираният адвокатски хонорар от 300 лв. не е заплатен, са неоснователни,
доколкото е налице договор за правна защита и съдействие, сключен между С.Г.и
адвокатско дружество „Т. и П.“ от 27.11.2019 г., в който е удостоверено заплащането му и същият има характера на
разписка (арг. от т. 1 от ТР №6/2013, по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Предвид нормата на чл. 10, т. 1 и т. 4 от НМРАВ размерът на възнаграждението е
под минималния размер за образуване и водене на изпълнителното производство,
поради което и същият не се явява прекомерен.
По изложените съображения настоящият състав намира жалбата
за неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №4868/24.02.2020 г., по
описа на ДСИ К.Д., 2-ро отделение, 10-ти участък, по изп. дело №2306/2019 г.,
депозирана от Д.Б.Д. срещу приетите за събиране в полза на взискателя С.К.Г.разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №4868/24.02.2020 г., по
описа на ДСИ К.Д., 2-ро отделение, 10-ти участък, по изп. дело №2306/2019 г.,
депозирана от Д.Б.Д., срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист от
20.08.2019 г., по гр. д. №43831/2018 г., на СРС, 83 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: