№ 1829
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100513637 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 26.07.2021 год., постановено по гр.дело №42860/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 56 с-в, ЗД „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД по иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 539.68 лв., представляваща изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.04.2020 год., в гр.София,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 04.09.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 640 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника ЗД „Б.И.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил счел за неоснователно релевираното възражение за
съпричиняване, основано на обстоятелството, че при настъпване на процесното ПТП лек
автомобил „Нисан“ с рег.№******* е бил дясностоящ и с предимство, което му е било
отнето от водача, застрахован при ищеца. В тази връзка по делото били събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля М., който бил заявил, че превозното средство се
било движело в локалното, като другата кола била излязла отдясно. Местоположението на
автомобилите се потвърждавало и от показанията на свидетелката Б., която била заявила, че
ударът бил в нейния заден ляв калник. От схемата, изготвена от вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза били видни позицията на превозните средства, както и че лек
автомобил „Нисан“ бил дясностоящ. Произшествието било настъпило на нерегулирано
1
кръстовище и в този случай съобразно правилата на ЗДвП с предимство се ползвал
дясностоящият водач – чл. 48 ЗДвП. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено, а
искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата „ДЗИ-О.З.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че обосновано СРС бил приел, че вина за настъпилото ПТП има
водачът на лек автомобил „Нисан“, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. Видно било от показанията на свидетеля М., че
произшествието било настъпило в локалното платно на Околовръстен път, непосредствено
преди кръговото кръстовище до магазин Икея. Свидетелят се движел в лявата лента на
локалното платно, тъй като в дясната пътна лента имало спрял автобус на автобусна спирка,
когато от уличка, идваща от кв.“Малинова долина“, излязъл лек автомобил „Нисан“ и се
ударили леко. Показанията на посочения свидетел кореспондирали с казаното от
свидетелката Б., която била заявила, че е излязла от ж.к.“Малинова долина“ и трябвало да
пресече локалното платно на околовръстния път, за да премине през кръговото кръстовище
в посока ж.к.“Младост“. Свидетелката била видяла, че на автобусната спирка, в дясната
лента, има спрял автобус, като въпреки че нямала видимост за движещите се в дясната пътна
лента превозни средства, решила да премине през кръстовището, за да обърне посоката на
движение, включвайки се в движението в локалното платно. Ако локалното платно се
разглеждало като част от Околовръстния път, каквото и било съгласно Наредба № РД-02-20-
2 от 28.08.2018 год. за проектиране на пътищата, то следвало изводът, че водачът на лек
автомобил „Нисан“ пресичал път с предимство, при което следвало да пропусне движещите
се по пътя автомобили, след което да предприеме маневра за включване в движението. Дори
и да се приемело, че локалното платно не било път с предимство, сигнализирано
посредством нарочен знак, както твърдяла свидетелката Б., и поради това пътищата били
равнозначни, то това не било достатъчно, за да обоснове приложението на правилото за
предимство на дясностоящия по чл. 48 ЗДвП. Правилото за дясностоящия можело да бъде
прпиложено преди някое от движещите се превозни средства да е навлязло в кръстовището.
Ако през последното преминавал автомобил, както било в случая – лек автомобил
„Мерцедес“ се движел в лявата лента на локалното платно и бил навлязъл в кръстовището,
то лек автомобил „Нисан“, движещ се по другия път, който образувал кръстовището,
трябвало да се съобрази с преминаващия и да го изчака, дори и да се намира от дясната му
страна. За да прецени ситуацията, обаче, водачът трябвало да има видимост към лявата
пътна лента. В този смисъл правилно първоинстанционният съд бил приел, че правилото на
дясностоящия да премине през кръстовището не било абсолютно, а обусловено от
конкретната пътна обстановка, като в потвърждение на това било правилото на чл. 50а
ЗДвП. Околовръстен път на София бил част от републиканската пътна мрежа. Дефиниция на
„локално платно“ се съдържала в § 1, т. 1 от Наредбата за специално ползване на пътищата,
според която локалното платно представлявало пътно платно за еднопосочно движение
извън активните пътни ленти, отделено от тях с разделителна ивица, чрез която се осигурява
достъп до две и повече съседни обекти и общ вход и общ изход за главното направление, т.е.
локалното платно влизало в елементите на пътя, съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗП. Като елемент
2
от републикански път ІІ-18, Околовръстен път в гр.София бил с предимство спрямо всички
останали пътища, които го пресичали. Освен това според показанията на свидетелката Б.,
доколкото същата се била включвала в кръгово кръстовище, то било налице нарушение на
чл. 50а ЗДвП, според която норма било забранено навлизането в кръстовище, ако
обстановката в него щяла да принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства
напречното движение. Следователно именно виновното поведение на водача на лек
автомобил „Нисан“ било причината за настъпването на процесното събитие. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в
изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента – чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от
установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/
възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1
ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.
Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на
доказателствата по делото се установява, че между ищеца и „К. 12“ ЕООД бил сключен
валиден договор за имуществено застраховане „Каско +“, с обект лек автомобил „Мерцедес
Бенц“ с рег.№******* и със срок на застрахователно покритие от 9.00 ч. на 17.01.2020 год.
до 23.59 ч. на 16.01.2021 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от
повреди по собственото на застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна
премия в размер на 1 470 лв. /която била заплатена/.
Доказано е по делото, а и няма спор между страните, че в срока на действие на договора
за имуществено застраховане – на 03.04.2020 год. е настъпило застрахователно събитие –
3
пътнотранспортно произшествие в гр.София, на Околовръстен път, с участието на
горепосочения застрахован автомобил, управляван от М. М. и лек автомобил „Нисан“ с рег.
№*******, управляван от Г. Б., като на последния били причинени увреждания на задна
броня и заден ляв калник, за което на 17.06.2020 год. ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на 524.68 лв., за определянето на което е направил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв.
Безспорно е също така съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Нисан“ с рег.
№*******, действащ към датата на настъпване на процесното ПТП и покриващ
отговорността на водача Г. Б..
С регресна покана, получена на 29.06.2020 год., ищецът поканил ответника да му
възстанови сумата от 539.68 лв., от която 524.68 лв. –заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 09.07.2020 год., получено на
10.07.2020 год., ответникът уведомил ищеца, че водачът М. М. бил нарушил чл. 63, ал. 2
ППЗДвП и чл. 43, ал. 5 ЗДвП, поради което не било налице основание за изплащане на
претендираното обезщетение.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са
свързани с това чия е вината за настъпването на процесното ПТП, респ. налице ли е
съпричиняване на вредоносния резултат.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Б.А. М. и Г.
А. Б.. В показанията на свидетелите не са налице противоречия по отношение на значимите
за спора обстоятелства, поради което и същите следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни и убедителни. Въз основа съвкупната преценка на тези гласни доказателства
и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, въззивният съд приема за
установено по категоричен начин, че процесното ПТП е настъпило на кръстовище,
намиращо се под моста на ул.“Околовръстен път“ до магазин „Икея“, на което се пресичат
локалното платно на ул.“Околовръстен път“, по което се е движел лек автомобил „Мерцедес
Бенц“, с улица, идваща от кв.“Малинова долина“ /ул.“186“/, по която се е движел лек
автомобил „Нисан“, от която е възможно обръщане на посоката на движение в посока към
кв.“Младост“, при преминавана под моста. Ул.“Околовръстен път“ е имала статут на главен
път – обозначен с пътен знак „Път с предимство“, а на улицата, идваща от кв.“Малинова
долина“ непосредствено преди процесното кръстовище не е имало поставен пътен знак
/понастоящем е наличен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство – виж
и
https://www.google.com/maps/place/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD+%D0%BF%D1%8A%D1%82+216,+1434+%D0%B2.%D0%B7.+%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE++%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80,+%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F/@42.6241146,23.3614959,3a,75y,283.72h,58.65t/data=!3m7!1e1!3m5!1sboR1Ve3MV_DC36k0a55UOQ!2e0!5s20190901T000000!7i16384!8i8192!4m5!3m4!1s0x40aa814dd0789bff:0xf5278c97db0d3968!8m2!3d42.623872!4d23.355841;
в тази връзка следва да бъде съобразено, че свидетелят М. съобщава за наличието на знак за
забрана за движение със скорост, по-висока от означената, а свидетелката Б., че към момента
на произшествието не е имало знаци на пътя, по който се е движела, но сега има такива/.
В този смисъл СГС приема, че по делото е доказано, че действията на водача на лек
4
автомобил „Нисан“ – Г. Б., съставляват граждански деликт. Тя е извършила нарушение на
правилата за движение по пътищата, а именно на правилото, установено в чл. 50, ал. 1
ЗДвП, според което на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Деянието на
посочения водач е противоправно и в пряка причинна връзка от него са настъпили
уврежданията на застрахованото при ищеца МПС. Вината се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Следователно увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност“.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният съд
приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на настъпване на
събитието – чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя методика към
Наредба № 49 от 16.10.2014 год. Също така обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност от кредитираното заключение по съдебната автотехническа експертиза се
установява, че стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на процесния
лек автомобил по средни пазарни цени възлиза на 718.07 лв. – с включен ДДС /която е в по-
висок размер от заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение/, а обичайният размер
на ликвидационните разноски е 15 лв. В този смисъл законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че ищецът се легитимира като кредитор на претендираното регресно вземане по
чл. 411, ал. 1 КЗ в размер на 539.68 лв. /включващо и направените от него ликвидационни
разноски от 15 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно. Принос по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
5
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на
ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, СГС е длъжен да приеме, че няма
съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея
решение на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да
заплати на ответника по жалбата /ищеца/ действително направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. /с ДДС/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 26.07.2021 год., постановено по гр.дело №42860/2020
год. по описа на СРС, ГО, 56 с-в.
год., постановено по гр.дело №46161/2019 год. по описа на СРС, ГО, 61 с-в.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д. ******* да заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6