П Р О Т О К О Л
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛ
Гр. СЛИВНИЦА 11.05.2020 г.
СЛИВНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V - ти състав в публично
съдебно заседание на 11.05. 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАРКОВА
При
участието на секретар Галина Владимирова сложи за разглеждане
Ч.н.дело № 199 по описа за
2020 г. докладвано
от съдията
МАРКОВА.
Производството е по реда на чл. 223 от НПК
На именното повикване в 11.00 ч. се явиха:
Албена Григорова – гл.разследващ полицай при РУ МВР - Сливница, водещ разследването
по досъдебно производство № 69 / 2020 г. по описа на РУ - Сливница.
Явява се свидетелят К.С.Г..
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩЕТО НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД
НА ДЕЛОТО В ДНЕШНОТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
Гл. разследващ полицай Григорова: Да
се даде ход на делото. Заявявам, че по делото няма привлечени обвиняеми лица,
поради което не се налага призоваването им.
Съдът, след като взе предвид обстоятелството, че
водещият разследването по досъдебно производство № 69 / 2020 г., по описа на РУ - Сливница,
както и свидетеля, който следва да се разпита при условията на чл. 223, ал. 1
от НПК се явяват в днешно съдебно
заседание счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за
разпит на свидетеля К. Силивиев Г. пред съдия от гл.разследващ
полицай Албена Григорова, водещ разследването по ДП № 69 / 2020 по описа на РУ
- Сливница.
Гл. разследващ
полицай Григорова: Поддържам
така направеното искане за разпит на свидетел по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:
К.С.Г., ЕГН **********, роден в гр. София на 07.05.2003 г., постоянен адрес:***, българин,
български гражданин.
Съдът разясни на свидетеля
разпоредбите на чл. 119, 121, 122 и 281 от НПК, както и наказателната
отговорност, която носи по чл. 290 от НК.
Свидетелят Г.: Ясни са ми
правата. Обещавам да говоря истината. Желая да дам показания.
СЪДЪТ на основание чл. 274, ал.
1 от НПК разясни на страните правото за отводи на състава на съда.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме
искания за отводи.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ К.С.Г..
Разпитът се води от гл. разследващ
полицай Григорова.
Гл.разследващ полицай Григорова: Моля да
разкажете под формата на свободен разказ, това което знаете по случая. Познавате ли лицата
Димитър Ангелов и Петър „Черния“ и
откъде.
Свидетелят Г.: Познавам лицата Димитър Ангелов и Петър „Черния“.
Работех във фирма „Унитрейд“ в гр. Божурище, като
събирах картони, товарех буса и оттам се запознах със шофьора Димитър Ангелов. Аз му
казах, че нямам телефон и че ми трябва. Той ми предложи да ми даде телефон
марка „Теленор“
с копчета и СИМ карта с № **********. След това му споделих, че ми трябват и
други неща. Два пъти бях на гости в тях. Димитър живее в гр. София, ж.к.“Люлин“
в близост до 56-то училище. Не знам номера на блока, но мога да отида до там.
Първият път, като му отидох на гости той ми даде два часовника. Първият е марка
„Касио“, моделът не знам, вторият пак е ръчен
часовник, златист на цвят, не му знам марката, и една електронна цигара.
Петър „Черния“
го познавам от гр. Божурище.
Посочените предмети
Димитър ми предостави като заем, като се разбрахме всеки петък да му връщам по 150
лева. Успях да му дам само 100 лева в началото и после останах без работа и му
казах, че нямам възможност да му давам пари, защото има криза и няма кой да ме
вземе на работа. Той започна да ме заплашва, да ме тормози. Заплаши ме, че ще
ми отреже пръстите, че ще ми счупи капачките. Тези заплахи бяха отправяни през
цялото време - от началото на месец януари, като ми ги отправяше лично. Дойде със
служебния бус, който караше в работата, пред нас и ме
викна да поговорим, качих се в буса. Той тръгна към
центъра на с. Гурмазово с буса и почна да ме удря в
лицето със шамари, Пепи „Черния“ беше свидетел. Той също беше в буса. Аз му казах, че ще му оправя парите само да ме пусне,
пусна ме и аз си тръгнах. Това продължи около 10 минути. Вещите, които ми даде Димитър,
аз ги продадох, за да му оправям лихвите. Купил съм от него вещите и му дължа
цената. Тъй като на дължимата сума Димитър ми начисляваше лихва, аз затова ги
продадох, за да мога да му платя лихвата.
В края на
месец февруари имаше обир в базата на „Унитрейд – 2“
в гр. Божурище - до гробищата. Не си спомням датата. Този обир го извършихме аз,
Димитър Ангелов и Петър „Черния“. Имаше и четвърти човек, който аз не познавах.
Бяхме се разбрали да се видим към 18.30 – 19.00 ч. на автомивката на Гурмазовско шосе. Аз тръгнах от нас към 18. 30 – 19.00 ч., отидох пред автомивката
и изчаках около 20 минути. Те дойдоха с черен бус. Забелязах,
че задното дясно стъкло на вратата го няма. Марката е „Пежо“, номера не го
видях, не съм обърнал внимание. Отстрани на дясната част на мястото на счупеното
стъкло имаше хартия. Вътре шофьор беше Димитър Ангелов, Пепи „Черния“ беше до
него и другото момче, което не го познавам. Качих се и попитах „Какво ще правим“.
Отидохме до „Аванти“ в гр. Божурище. Димитър Ангелов и непознатият за мен
младеж слязоха да си вземат неща, после тръгнахме към база 2, към гробищата. Минахме
отзад, през нивите на Гурмазовско шосе. Спряхме буса в полето, чакахме да стане 01.00 - 01.30 ч. Приближихме
буса до базата. Аз и Пепи слязохме първи. Аз
повдигнах Пепи да прескочи бодливата тел на оградата. Пепи влезе в базата, след
това аз отрязах ламарината отдолу и влязох и аз. Отидохме при фургона, за да
преместим камерата. Повдигнах Пепи, той премести камерата. Аз и Пепи отидохме на оградата да извикаме Димитър
Ангелов и другото момче. Аз стоях и им казвах кое къде е и гледах за охраната.
Почнаха да товарят акумулаторите, които бяха пред фургона. Казах им да разбият
контейнера, който е вътре в двора при газовите бутилки. От контейнера взеха неръждавейка. Акумулаторите бяха 16 и алуминий, който беше
в син контейнер до мотокара. След това ги пренесоха да оградата - до буса. Започнахме да ги товарим, като оставихме разстояние
от железата и вратите, да не падат през прозорците. След това Димитър Ангелов ми
каза, че дългът ми е оправен и мога да си тръгвам. Тръгнах по полето към с. Гурмазово
да се прибирам. Приближих автомивката и видях, че буса
приближава към мен отново, но се оказа, че не приближава към мен, а тръгна в
друга посока.
Нямам идея
къде са върнали нещата и колко пари са взели от тях.
Димитър спря
да ме търси за известно време и след две седмици ме потърси отново, писа ми по „Вайбър“, че иска 420 лева лихва и аз му казах: „Нали са ми
оправени парите, пак ли пари искаш“. Той ми каза ако не му дам парите, ще ми
счупи капачките. След това спря да ме
търси.
На 04.05.2020
г., към 17.30 – 18.00 ч. видях, че спира черно „Порше“,
(не му знам номера) пред нас. Надуваха клаксона и форсираха колата. Аз видях „Порше“-то, че е като на Венци, който е приятел на Димитър.
Казах на големия ми брат да излезе и да попита какво искат. Димитър попита,
къде съм и брат ми го излъга, че съм при гаджето ми и след това Димитър отправи
заплахи, че ще ми счупи краката ако ме видят и си тръгнаха. Това е всичко,
което мога да кажа по случая.
Работя в „Унирейд“, база 1 от
началото на месец декември 2019 г. Работих
до средата на месец януари в база 1,
след това - не помня датата, но беше по средата на месец януари отидох в база 2,
горе до гробищата.
Уча в ПГХВТ
задочна форма на обучение. Държа изпити в началото на годината и между сроковете. В 9-ти клас съм.
Имам двама
братя, живея с двамата ми братя и майка ми. Вуйчо ми е в същата къща на долния
етаж.
Пепи и Димитър
Ангелов си работят в база 1 на центъра на гр. Божурище. Не мога да кажа на
какво разстояние се намират двете бази. Може би около километър.
На входа на
база 2 има един охранител и жената, която седи на кантара. Територията е голяма
и заградена.
Базата е
осветена само отпред, пред охраната. През нощта има само един охранител.
Пазачът си
беше в будката. Аз пазех за охраната,
когато правиха обира. Пазачът не е обикалял.
Товарихме от
01.40 до 03.00 часа, приблизително час и половина.
Не познавам
охранителя, който беше нощна смяна. Незнам дали някой от останалите има
уговорка с него.
Непознатото
момче беше с маска (като предпазните
маски). Не мога да кажа с какво бяха облечени останалите.
Аз носех
резачка и клещи, които си ги взимам след работа в мен и си режа кабели вкъщи и си
ги връщам в гр. Божурище на скрап.
Другите не
носеха нищо.
Не съм
сигурен за количеството, което взехме, но мога да го опиша: месинг, неръждавейка,
цветен метал, акумулатори. Алуминиевите листове са от контейнера от газови
бутилки и цветното желязо е оттам. Акумулаторите са пред фургона, където е кафе
- машината.
Металите,
който посочих бяха на листове.
Непознатият
за мен беше разбил кафе-машината и беше взел стотинките.
Не съм
споделял с никой за кражбата.
За побоя
нанесен от Димитър Ангелов също не съм споделял.
Не съм
търсил медицинска помощ.
Не мога да
разпозная непознатия.
Бял бус , марка „Ивеко“, тип фургон,
на предния капак пише фирмата „Унитрейд“, това е
служебният ни бус, който Димитър управлява.
Сим карата, която Димитър ми предостави
се води на името на някакъв Кирил, чиято
фамилия не мога да посоча.
Гл. разследващ полицай Григорова: Нямам въпроси.
Разпитът приключи
в 11.46 ч.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.46 ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: