ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2025
година от 13:30 часа, за когато да се призоват страните, както и ДСП по местоживеене на
родителите и детето.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от Л. Г. П. срещу Н. Н. И. с правна квалификация чл. 127, ал. 2, във
вр. с 59, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения с детето София Л. П.а, родена
на 25.11.2023 г..
Предявен е насрещен иск от Н. Н. И. срещу Л. Г. П. с правна квалификация чл. 127,
ал. 2, във вр. вр. с 59, ал. 2 СК чл. 143 СК и чл. 149 СК – за упражняване на родителски
права, определяне на режим на лични отношения с неотглеждащия родител и издръжка на
София Л. П.а, родена на 25.11.2023 г., в размер на по 800 лева, месечно, считано от
01.06.2024 г..
Първоначалният ищец П. твърди, че с И. са живеели във фактическо съпружеско
съжителство. Твърди, че от съвместното им съжителство едно дете София Л. П.а, родена на
25.11.2023 . Поддържа, че в резултат на неразбирателство между двамата са се разделили на
18.07.2024 г., когато твърди майката да е напуснала апартамента, в който живели, като не
могат да постигнат съгласие по въпросите свързани с отглеждане на детето, поради което
отправя искане за съдебно произнасяне в тази насока.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба и са предявени
насрещни искови претенции. Ответникът и ищец поддържа, че фактическата раздяла е
настъпила на 01.06.2024 г. поради лошото отношение на бащата и рязката промяна в
поведението му. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Поддържа, че притежава
родителски капацитет и възможност да полага грижи за детето. оспорва претендирания
режим на лични отношения от първоначалния ищец като предлага друг. Навежда доводи, че
необходимият размер за издръжка на детето е в размер на 800 лева месечно, който се
претендира от 01.06.2024 г. – датата на фактическата раздяла между родителите
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва насрещните искания,
както и претединрания размер на издръжка.
УКАЗВА на страните, доколкото всеки родител има качеството на ищец досежно
собствената си искова претенция, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: 1) че страните са родители на детето; 2) че страните живеят разделено и
откога; 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от поисканите
конкретни мерки относно родителската отговорност; 4) че има родителски капацитет,
качества и условия да се грижи и отглежда детето; 5) полаганите до образуването на делото
1
преки и непосредствени грижи върху детето, респ. доставянето на средства за неговата
издръжка, респ. в какъв размер.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже нуждите на
децата от издръжка в претендирания размер и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер, вкл. за минал период от време, считано от 01.06.2024 г.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи и данни за самоосигуряващи
се лица по отношение на двете страни за период, считано от 01.06.2024 г. до момента на
изготвяне на справката.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на страните след
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите и детето, че до датата на съдебното заседание следва да изпрати представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите
(след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки
от тях с детето, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им заетост,
работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на фактори при
родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към всеки от
родителите му. Докладът следва да съдържа и становище по чл. 138а, ал. 3 СК във връзка
с ползване на задължителни социални услуги от родителите, самостоятелно или заедно
с детето.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
2
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Н.ова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба и
приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3