Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
МАРИНА ГЮРОВА
при
секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 5412
по описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 16373/25.01.2017г. по
гр.д. № 58857 по описа за 2014г. на Софийски районен съд, 88-ми състав е признато за установено по
отношение на П.В.Х., ЕГН ********** с адрес: *** , че Р.В.Х., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на апартамент 3 в гр. София, ж.к. „********със застроена
площ от 83,81кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи/ от изток-зелена площ, от запад-улица, от север-апартамент от съседния
вход, от юг-стълбище и апартамент № 4, заедно с избено помещение № 11 с полезна площ от 3,86кв.м., при съседи: от
изток-тревна площ, от запад-коридор, от север-мазе, от юг-коридор, заедно с 2,991% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, който имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
заповед № РС-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно
кадастрална схема № 15-229607/08.07.2014г. представлява самостоятелен обект с
идентификатор 68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4089.75., като П.В.Х., ЕГН ********** е осъден на основание на чл. 108 от ЗС да предаде на Р.В.Х.,
ЕГН ********** да предаде владението върху апартамент
3 в гр. София, ж.к. „********и П.В.Х.,
ЕГН ********** е осъден на основание
на чл. 59 от ЗЗД да заплати на Р.В.Х., ЕГН ********** сумата от 1386лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
30.10.2014г., до изплащането на сумата, представляваща обезщетение за
ползването на имота имот апартамент 3
в гр. София, ж.к. „********без основание за периода от 01.08.2014г. до
30.10.2014г., както и на основание на чл. 78,
ал.1 от ГПК съдебни разноски от 1132,04лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5033739/07.03.2017г. по регистъра на СРС от ответника по исковете –
П.В.Х., ЕГН ********** в частта в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочил е, че действително владее имота и представения нотариален акт
установявал правото на собственост на ищеца върху имота, но по делото било
установено че ответникът притежава
вещното право на ползване върху част от имота и неправилно исковете били
уважени. Това вещно право на ползване въззивникът придобил по придобивна
давност. Посочил е, че такова възражение
не направил по делото в срока за отговор на исковата молба, но иск за
установяване на това му право върху две от помещенията в имота бил предявил в
друго производство и същото следвало да се съобрази от районния съд.,
неправилно не било уважено искането му по чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК. Ищецът не бил поканил ответника да плаща
процесните суми, а само да сключи договор за наем. Ползването на имота от ответника било със
съгласието на родителите му – предишни собственици на имота, правоотношението
било по договор за заем за послужване и той не бил прекратен, за валидността на
този договор не било нужно заемодателят да е собственик на имота, прехвърлянето
на собствеността не водела до прекратяване на договора. Не следвало да се кредитират показанията на
свидетелите на ищеца, защото впечатленията им са придобити преди прехвърлянето
на имота. Не било установено да е ползвал целия имот. Претендирал е разноски.
Въззиваемият - ищец Р.В.Х., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Навел е твърдения,
че решението било правилно в обжалваната част. По делото било установено че е
собственик на имота по договор за дарение, че ответникът ползвал имота, не било
установено да има противопоставимо на ищеца основание за същото. Не било придобито
от ответника вещно право на ползване върху имота, с нотариалната покана
ответникът бил уведомен за правата на ищеца и за претенцията за плащане на
обезщетението. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 16806/30.10.2014г.
на Р.В.Х., ЕГН ********** срещу П.В.Х., ЕГН **********, с която е
поискала от съда на основание на чл. 108 вр. с чл. 77 от ЗС да признае за
установено че е собственик на основание на договор за дарение по нотариален акт № 25/29.07.2014г.
на апартамент 3 в гр. София, ж.к. „********със застроена площ от
83,81кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи/ от
изток-зелена площ, от запад-улица, от север-апартамент от съседния вход, от
юг-стълбище и апартамент № 4, заедно с избено
помещение № 11 с полезна площ от 3,86кв.м., при съседи: от изток-тревна
площ, от запад-коридор, от север-мазе, от юг-коридор, заедно с 2,991% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РС-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно кадастрална
схема № 15-229607/08.07.2014г. представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4089.75.,
да осъди ответника да и предаде
владението върху имота и на
основание на чл. 59 от ЗЗД да й заплати сумата от 1386лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска –
30.10.2014г., до изплащането на сумата, представляваща обезщетение за
ползването на имота без основание за периода от 01.08.2014г. до 30.10.2014г.,
като й се присъдят разноски по делото. Посочила е, че е собственик на имота, но
ответникът живее в него без да има основание за същото, поканила го с
нотариална покана от 09.09.2014г. да го освободи, но това не било направено.
Ответникът П.В.Х., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е оспорила
иска. Навел е твърдения , че имал основание да ползва имота. Този имот бил
закупен от родителите на страните на 28.04.1987г. и от този момент ответникът като част от семейството живеел в
него с тях, преди 5 години те напуснали имота и в него останал само ответника,
той се грижел за имота и го обзавеждал, нямал къде другаде да живее. Посочил е,
че не бил ограничил достъпа до имота на родителите и ищцата , едва на
09.09.2014г. от нотариалната покана разбрал, че ищцата била собственик на имота
и бил шокиран от претенцията й, размер на претендирана сума бил завишен, можели
да се разберат с ищцата като брат и сестра без да се води съдебно дело.. Ползвал
.само една стая, в имота още имало вещи на родителите на страните и те ползвали
в имота при пристигането си от село. Претендирал е разноски.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 25/29.07.2014г., рег. № 1023, дело № 18/2014г.,, съставен
от нотариус Д. Д., рег. № 117 на Нот.К., носещ подписи на страните по него и за
нотариуса, съгласно който на 29.08.2014г. Н.И.Х. и В.П.Х. са дарили на дъщеря си Р.В.Х. *** със застроена площ от 83,81кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи/ от изток-зелена
площ, от запад-улица, от север-апартамент от съседния вход, от юг-стълбище и
апартамент № 4, заедно с избено
помещение № 11 с полезна площ от 3,86кв.м., при съседи: от изток-тревна
площ, от запад-коридор, от север-мазе, от юг-коридор, заедно с 2,991% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РС-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно кадастрална
схема № 15-229607/08.07.2014г. представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4089.75.
В нотариалния акт е посочено, че дарители са се легитимирали като собственици
на имота с договор за продажба на държавен имот от 28.04.1987г.
По делото е приета неоспорена от
страните нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус
Р. Д., рег. № 274 на Нот.К., съгласно която на 09.09.2014г. ответникът е
получил покана от ищеца да освободи собствения й по нотариален акт № 25/2014г. апартамент 3 в гр. София, ж.к. „********в
10-дневен срок от получаване на искането и да й заплаща наем за същия до
освобождаването му.
Приети са данъчна оценка и схема
за имота, справки за състоянието по партиден № ********** на Софийска вода,
справка за неплатени задължения за топлинна енергия, съгласно които за имота
титуляр по партидата за имота в Софийска вода е В. Х., има неплатени задължения
за потребена в имота топлинна енергия..
Прието е удостоверение за
раждане, удостоверение от СДВР, съгласно което ответникът П.Х. е син на Н.И.Х.
и В.П.Х., адресът му е апартамент 3 в
гр. София, ж.к. „**********.
Разпитан по делото св. М.П.е посочил, че бил ходил в
процесния имот, той бил на родителите на ищеца, там виждал ответника и жена му В.и
децата, доста хора живеели там. В едната стая живеели децата, П. бил в другата
стая, дори в хола било сложено допълнително легло, имало техни дрехи и играчки
във всички стаи, включително в кухнята, те ползвали всички стаи. Посочил е, че
ходил в имота през 2013г., а през 2014г. бил ходил 2 пъти да разтоварва багаж,
приятел бил на ищеца, оставал в апартамента , колкото да изпият по едно кафе. Виждал
бил в апартамента и родители на страните, впечатленията му били, че П. ползва
целия апартамент, не бил свидетел на призиви от родителите към ответника да
напусне апартамента. Не бил ходил в имота след това, защото живеел в друг
квартал.
С прието по делото заключение по
съдебно-оценителната експертиза вещото лице след запознаване с документи по
делото и проверки за офертни цени, е посочило, че пазарния наем за имота за
процесния имот и период е 1386лв., а за една стая – 411лв.
По делото са приети искова молба
от 02.02.2016г., разпореждане от 23.02.2016. по дело 5935/2016г. на СРС, Решение
по дело № 5935/2016г. на СРС, Решение по дело № 6776/2017г. на СГС, ІІІ-В
състав, Определение от 27.02.2019г. на ВКС по дело № 3019/2018г., съгласно
които производството по иска на П.В.Х. срещу Р.В.Х. за признаване за установено, че ищецът е собственик по давност на вещно право на
ползване върху стая (спалня) в северозападна част и на стая с
тераса в югоизточна част на апартамент 3 в гр. София, ж.к. „**********.,
както и общо ползване със собственика
на кухня, сервизни и избени помещения е
прекратено като недопустимо.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 вр. с чл. 86 от ЗЗД.
При така предявените искове в
тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на имота на основанието посочено в исковата молба – договор за
дарение от 29.07.2004г., че ответникът
ползва имота и това е довело до разместване на блага, размер на обогатяване на
ответника от ползването на имота за сметка на обедняването на ищеца.
В тежест на ответника при така депозирания отговор е
да установи по делото, че ползва само част от имота, че съществува основание за
същото.
По делото не се спори, а и от приетия по делото
нотариален акт № 25/29.07.2014г. се установява, че на 29.07.2014г. ищцата е
придобила собствеността върху на апартамент 3 в гр. София, ж.к. „**********.
по договор за дарение, сключен с
родителите й Н.Х. и В. Х..
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е ползвал целият имот през процесния период, както и към момента. Ответникът е
признал , че живее в имота от 1987г., събраните по делото гласни доказателства
установяват, че той ползва целия имот за задоволяване на жилищните нужди на семейството му. Разпитаният по
делото свидетел е посочил, че е посещавал имота през 2013г. и през 2014г.,
видял е вещи на ответника, на жена му В.и
на децата във всички помещения в имота. Съдът кредитира тези показания
като логични , последователни, резултат
от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани по делото
доказателства.
По делото не е установено ответникът да е имал основание за ползването на имота, което да е
противопоставимо на ищеца. В тежест на ответника е било да установи по делото
съществуването на такова основание, но доказателства за съществуване на такова
по делото не са ангажирани. Следва да се посочи, че в срока за отговор на
исковата молба ответникът не е въвел възражение за притежаване по придобивна
давност на вещно право на ползване върху имота или части от него, нито че е
имал сключен договор за заем за послужване за имота. Тези възражения попадат в
приложението на чл. 131 и чл. 133 от ГПК и въвеждането им след срока за отговор
на исковата молба е преклудирано. Отделно, по делото е установено от приети по
делото решения на СРС и СГС, Определение на ВКС, че производството по
предявените през 2016г. искове на
ответника срещу ищеца за притежание на
вещно право на ползване върху части от имота е прекратено като
недопустимо, поради което и възражението на ответника за притежаване на такова
право съдът приема за неоснователно.
С оглед гореизложеното
съдът приема за установено по делото, че ищецът е собственик на имота на
основание на договор за дарение, че през процесния период ответникът е ползвал
целия имот без да притежава противопоставимо на ищеца основание, поради което и
ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца със сумата от 1386лв. Размерът на
обедняването и обогатяването е установен от прието по делото заключение по
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като вярно, задълбочено,
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, неоспорено от
страните. При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е уважил
предявените искове. За основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД не е нужно до
ответника да е достигнала покана за плащането на сумата. Последната би имала
значение само при иск за забава на плащането на обезщетението за период преди
подаване на исковата молба, какъвто иск по делото не е предявен.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че решението на районния съд е правилно и следва да се потвърди.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се постави отговорността за разноски по делото на въззиваемия за производство
пред СГС в размер на 500лв., представляващи платено възнаграждение на адвокат
за защита по делото.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16373/25.01.2017г.
по гр.д. № 58857 по описа за 2014г. на Софийски районен съд,
88-ми състав, с което на
основание на чл. 108 от ЗС, с което е
признато за установено по отношение на П.В.Х.,
ЕГН ********** с адрес: *** , че Р.В.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик
по договор за дарение по
нотариален акт № 25 от 29.07.2014г. на
апартамент 3 в гр. София, ж.к. „********със застроена площ от 83,81кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи/ от изток-зелена
площ, от запад-улица, от север-апартамент от съседния вход, от юг-стълбище и
апартамент № 4, заедно с избено
помещение № 11 с полезна площ от 3,86кв.м., при съседи: от изток-тревна
площ, от запад-коридор, от север-мазе, от юг-коридор, заедно с 2,991% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №
РС-18-15/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК и съгласно кадастрална
схема № 15-229607/08.07.2014г. представлява самостоятелен обект с идентификатор
68134.4089.75.8.67, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4089.75.,
П.В.Х., ЕГН ********** е осъден на основание на чл. 108 от ЗС да предаде на Р.В.Х.,
ЕГН ********** да предаде владението върху апартамент
3 в гр. София, ж.к. „********и П.В.Х.,
ЕГН ********** е осъден на основание
на чл. 59 от ЗЗД да заплати на Р.В.Х., ЕГН ********** сумата от 1386лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.10.2014г., до изплащането на
сумата, представляваща обезщетение за ползването на имота имот апартамент 3 в гр. София, ж.к. „********без
основание за периода от 01.08.2014г. до 30.10.2014г., както и на основание на
чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от
1132,04лв.
ОСЪЖДА П.В.Х., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати на Р.В.Х., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание на чл. 78,ал.1 от ГПК сумата от 500лв. (петстотин лева), представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.