№ 919
гр. Благоевград , 22.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500227 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби.
С частна жалба вх.№83964/19.10.2020г., подадена от ИВ. П. П., с ЕГН **********, с адрес
гр.П., ж.к.“Ц.С.“ *, *, *, чрез адв. А.Б. се атакува разпореждане за незабавно изпълнение на
издадената по ч.гр.д.№624/2020 г. по описа на РС гр. П. заповед за изпълнение по чл.417
ГПК №1719 от 10.07.2020г. В жалбата за изложени доводи за отмяна на незабавното
изпълнение, които могат да бъдат обобщени в три групи. Първата група доводи касаят
редовността от външна страна на документа извлечение от счетоводните книги на заявителя,
послужил за издаване на заповедта по реда на чл. 417 от ГПК. Втората група възражения са
за това, че задълженията, за които е издадена заповедта за изпълнение са погасени по
давност. Третата група оплаквания са досежно това, че вземането предмет на принудително
събиране по изпълнителния лист се основава на неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП в
процесния договор, тъй като в чл.6, ал.1, б.“г.“ и ал.3 страните са договорили, че банката
кредитодател може едностранно да променя първоначално договорен с потребителя размер
на годишен лихвен процент по обслужване на кредита, която поставя последния в
неравностойно положение, тъй като не са ясни критериите за тази промяна.
Въз основа на изложеното се иска от окръжния съд да отмени разпореждането за
незабавно изпълнение и да обезсили издадения изпълнителен лист.
С втората частна жалба с вх.№84215/06.11.2020г., подадена от ИВ. П. П., с ЕГН
**********, с адрес гр.П., ж.к.“Ц.С.“ *, *, *, чрез адв. А.Б. се обжалва определение №9299
от 21.10.2020 г. по ч.гр.д.№624/2020г. по описа на РС гр. П., с което е отхвърлено искането
1
на длъжника за спиране на принудителното изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК №1719 от 10.07.2020г. В нея се твърди, че заповедния съд е отхвърлил искане за
спиране изпълнението по изпълнително дело 623/2020г. по описа на ЧСИ А.Ц., каквото
искане не е отправяно към съда, поради което определението е недопустимо, тъй като съдът
се е произнесъл извън предявения от страната петитум. На следващо място е заявено в
жалбата, че съдът е разпоредил издаване на заповед по чл.417 от ГПК за незабавно
изпълнение на парично задължение, за суми за които е възразено, че са погасени по давност,
като първата инстанция не е обсъдила доводите за погасяване на вземанията по давност,
както и че същото се основава на неравноправна клауза в договора, като неправилно е
изчислен размерът на вземането. Излага се в жалбата, че съдът необосновано е приел, че не
са представени убедителни писмени доказателства, че длъжникът е обезпечил вземането на
кредитора по реда на чл.180, 181 от ЗЗД, каквито не били представени. Поддържа се, че
съдът е следвало да извърши преценка за наличие на предпоставките за спиране въз основа
на съдържащите се по ч.гр.д. документи, като се произнесе по всяко от възраженията в
молбата, което не е сторил.
Ето защо иска да бъде обезсилено обжалваното определение и да бъде постановено ново,
с което да бъде спряно принудителното изпълнение на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК
№1719 от 10.07.2020г.
При извършената проверка за допустимост на частните жалби, съдът констатира, че са
подадени в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и са
насочени против подлежащи на обжалване съдебни актове. Същите отговарят на
изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Поради това са
допустими.
При преценката на тяхната основателност, въззивният състав установи следното :
По частна жалба с вх.№83964/19.10.2020г., подадена от ИВ. П. П., с ЕГН **********, с
адрес гр.П., ж.к.“Ц.С.“ *, *, *, чрез адв. А.Б..
Заповедното производство по ч.гр.д.№ 624/2020г. е инициирано в Районен съд гр. П. със
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 08.07.2020
г., депозирано от заявителя „Централна кооперативна банка“ АД срещу длъжника ИВ. П.
П.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ с № 1719 от 10.07.2020 г. за заплащането на следните парични суми: 10
096,89 лв. – просрочена главница; 3183,97 лв. –просрочена договорна лихва за периода
25.02.2014 г. – 25.12.2017 г.; 6197,06 лв. – просрочена лихва за забава за периода 25.02.2014
г. – 12.03.2020 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване и разноски по делото, в размер на 433,78 лв.
държавна такса. С този съдебен акт е разпоредено на длъжника да заплати на банката
посочените парични вземания и е постановено незабавно изпълнение, както и издаването на
2
изпълнителен лист на основание чл. 418 ГПК.
Обстоятелствата изброени в заявлението, обосноваващи вземанията са, че кредитът е с
падеж 25.12.2017г., не е изплатен въпреки многобройните покани до длъжника за погаси
задължението си. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е приложено
извлечение от счетоводните книги на банката, което е документът по чл. 417, т.2 от ГПК,
обосноваващ издаването й. Настоящият състав подложи на преценка същия от външна
страна, за да провери дали обосновано заповедният съд го е приел за редовен. В резултат на
същата приема, че процесното извлечение от счетоводните книги, касаещо задължения на
ответника, е издадено и подписано от легитимирано да представлява банката лице,
упълномощено с нотариално заверено пълномощно.
Въззивният състав приема, че приложеното към заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК от 07.07.2020г. извлечение от счетоводните книги
има съдържание, даващо конкретна, пълна и ясна информация за вида на вземания, за
техния размер, за падежа на всяко от тях за периода, размера и основанието на исканите
лихви, както и за момента, от който е настъпил падежа на целия кредит. Безспорно е, че в
извлечението информацията е детайлизирана с оглед вида на задължението и датата на
падежа на всяко едно от тях. Предвид това, съдът счита, че излечението дава информация,
както на заповедния съд, за да прецени индивидуализиращите белези на отделните
задължения, така и на длъжника, за да се ориентира какви суми дължи, на какво основание и
за какъв период.
Поради изложеното, необосновано е съждението, че не са били налице законовите
предпоставки за постановяване на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано
в процесната заповед за изпълнение.
Всички останали възражения в частната жалба срещу размера и падежирането на
задълженията, както и погасяването ми по давност са такива по съществуването на
вземанията и размера до който са дължими, а това са доводи които следва да се разглеждат в
производство по предявен иск по чл. 422 от ГПК. Тези възражения са по съществото на
правния спор между кредитора и длъжника.
Възраженията за наличие на неравноправни клаузи, също са неоснователни, тъй като е
посочен точния размер на лихвения процент по договора и годишния процент на разходите.
По частна жалба с вх.№84215/06.11.2020г., подадена от ИВ. П. П., с ЕГН **********, с
адрес гр.П., ж.к.“Ц.С.“ *, *, *, чрез адв. А.Б.. Тя е насочена против определение
№9299/21.10.2020г. по ч.гр.д. №624/2020г. на ПРС, с което е отхвърлено искането по чл. 420
ГПК от длъжника за спиране на изпълнение по изпълнително дело № 623/2020г. по описа
на ЧСИ А.Ц. разпоредено със Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1719 от
10.07.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 624/2020 г. по описа на Районен съд – гр. П.. За да
3
постанови този резултат, заповедният съд е приел, че не са налице убедителни
доказателства, че длъжникът не дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и
е разпоредено незабавно такова, както и че не е представено надлежно обезпечение на
кредитора. Окръжният съд, както и ПРС констатира, че липсват доказателства, че
вземанията не са дължими. Доводите за погасяване на вземането по давност са
несъстоятелни, тъй като от настъпване на крайния падеж до предявяване на заявлението не е
изтекъл предвидения в закона срок. Изложеното преценено в съвкупност не дава основание
на въззивния състав да приеме, че длъжникът не е ангажирал убедителни писмени
доказателства в подкрепа на искането си.
На следващо място, съдът установи, че не е представено надлежно обезпечение за размера
на вземанията, за които е допуснато предварително изпълнение с издадената заповед за
изпълнение. Това лишава, както заповедния, така въззивния съд от възможност да обоснове
спиране на незабавното изпълнение на основание чл. 420, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената
по ч.гр.д.№624/2020 г. по описа на РС гр. П. заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №1719 от
10.07.2020г., с която е разпоредено длъжникът ИВ. П. П., с ЕГН ********** да заплати на
кредитора „ЦКБ“ АД, претендираните суми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№84215/06.11.2020г., подадена от ИВ. П.
П., с ЕГН ********** против определение № 9299 от 21.10.2020г. постановено по ч.гр.д.№
624/2020г. по описа на РС П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4