РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№511/29.3.2022г.
гр.Пловдив, 29.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, пети състав, в
закрито заседание на 29,03,2022 година в състав:
Административен съдия: СТОИЛ БОТЕВ
Като разгледа докладваното АД № 287 по описа
за 2022г. на Административен съд - Пловдив, обявено за решаване, за да се
произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на Н.И.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв.
А.В. , със съдебен адрес ***, офис 2
против Отказ на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив за отписване на задълженията на Н.И.Х. за дължими местни данъци за
притежаваните от него МПС, установени с Акт за установяване на задължения по
декларация № 579/19.07.2019г. на гл.инспектор при Дирекция МДТ на Община
Пловдив, за периода от 2011г. до 06.2013г.
В жалбата се твърди, че с молба с вх.
№ 21П-9797/29.10.2021 г. жалбоподателят е поискал на основание чл. 171, ал.1 от ДОПК вземанията за местни данъци за периода 2009г. – 07.2013г., ведно със
съответните лихви да бъдат отписани и да бъде прекратено изп.д.
№ 802/2019 г. на ЧСИ Стефан Горчев за събирането на тези вземания. В писмената
защита / л. 73/ се твърди нищожност на
отказа, респ. незаконосъобразност , като се претендират и съдебни разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител юк. Я. , в
становище / л. 94/ намира жалбата за недопустима и моли съдът да я остави без
разглеждане, като претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Относно допустимостта на жалбата съдът
установи , че с Акт
за установяване на задължение по декларация № 579/19.07.2019. на Н.И.Х. са
установени задължения за данък върху превозните средства, за периода 01.01.2009г.–30.06.2019г. и лихви за просрочие
към 19.07.2019г., който акт е връчен на 13.09.2019 г., по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието и не е обжалван от задълженото лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му, пред
Директора на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Пловдив .
На основание чл. 173, ал. 2, във
връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК, задълженията за данък върху превозните
средства и лихвите за просрочие, установени с АУЗД №
579 / 19.07.2019 г., за периода 01.01.2009 г. -
31.12.2010 г. служебно са погасени по давност.
Съдът установи, че същият е влязъл в законна
сила на 28.09.2019 година, а след като
задълженията не са били платени в определения срок, тяхното събиране е
било възложено на ЧСИ Стефан Горчев,
рег.№ 825 с АВСПВ № 524/21.11.2019 г., за което е било образувано изпълнително
дело № 20198250400802.
От правна страна съдът счита , че съгласно чл. 4, ал. 2, предл.
2 от ЗМДТ принудителното събиране на невнесените в срок данъци по този закон се
извършва от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/
или от съдебни изпълнители по реда на
ГПК, с което на практика на взискателя се
предоставя възможност да събере вземането си за публични задължения по ЗМДТ или
по реда на административното, или по реда на гражданското производство.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1
януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността.
В настоящия случай принудителното
събиране на публичните задължения е възложено
на частен съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително производство
по реда на ГПК, предвид което защитата срещу принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на ГПК.
Жалбоподателят
в своята жалба , становище и писмена защита / л. 8, 69 и 76/ категорично заявява и твърди , че оспорва / л.12/ Отказ № 21П-9797/22,12,21г. на Директора на
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив за отписване на задълженията, като погасени по давност на Н.И.Х. за
дължими местни данъци за притежаваните от него МПС, установени с Акт за
установяване на задължения по декларация № 579/19.07.2019г. на гл.инспектор при
Дирекция МДТ на Община Пловдив, за периода от 2011г. до 06.2013г.
Съдът като взе предвид съдебната практика в определение № 28 от
29,05,2013г по адм. дело № 7/2013г. на смесен
петчленен състав на ВКС и ВАС, както и по в.гр. д.№1874/2018 и по гр. д.1415/20
на ПОС счита, че произнасянето относно
изтеклата погасителна давност ,
обжалването на действията на съдебния изпълнител (чл. 435 и сл. от ГПК)
и защитата по исков ред (чл. 439 и сл. от ГПК) в подобни производствата, следва да бъдат реализирани по реда
предвиден в ГПК.
Горното налага да се приеме, че
настоящото административно дело не е
родово подсъдно на административните съдилища.
С оглед изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че коментираната
претенция е подсъдна на общия граждански съд и по-конкретно на Районен
съд – Пловдив съобразно правилата възведени в разпоредбата на чл. 103, във връзка с чл. 104, т. 4 ГПК.
Мотивиран така, Пловдивският
административен съд, V състав на основание чл. 135, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението си с което е
даден ход на делото и същото е обявено за решаване.
ПРЕКРАТЯВА ад.№287/2022г. на ПАС.
ИЗПРАЩА по подсъдност на Районен Съд
– Пловдив жалба на Н.И.Х., ЕГН **********, с адрес: *** против Отказ № 21П-9797/22,12,21г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и
такси“ при Община Пловдив за отписване на задълженията на Н.И.Х. за дължими
местни данъци за притежаваните от него МПС, установени с Акт за установяване на
задължения по декларация № 579/19.07.2019г. на гл.инспектор при Дирекция МДТ на
Община Пловдив, за периода от 2011г. до 06.2013г.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: