Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е      №

                                    

                                                   гр.ЛОВЕЧ, ……………2020 г.

                                               

                                            В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

                                                                                   ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдия  Константинова в.гр. дело № 205 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.

           

С решение № 437/07.11.2019 година, постановено по гр.дело № 437 по описа за 2019 година, Троянският районен съд е осъдил, на основание по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.179, ал.1,вр. чл.187 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана от Главен комисар Н. н. – Директор, с адрес за призоваване: гр.С., ул.”Н.Г.”№30, да заплати на Н.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 980.11 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 993 часа (след превръщането на нощните часове в дневни) извънреден труд през периода от 01.04.2017 година до 31.03.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото (27.05.2019 година) до окончателното и изплащане, а за разликата до предявения размер от 1141.68 лева- отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Присъдил на страните разноски по делото и държавна такса в полза на съда.

 Срещу решението е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.

Изложени са съображения, че при постановяване на своето решение районният съд е тълкувал и приложил неправилно нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР (Д.в. бр.53 от 27.06.2014 г.)

Въззивникът счита, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл.ХV, раздел VІ и VІІ от специалния ЗМВР от 2006 г.(отм.) и гл.VІІ, раздел VІ и VІІ ЗВМР от 2014 година.Сочи, че основният порок на решението се състои в неправилно прилагане на материалното право, изразяващо се в допуснато от съда субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС№ 4 от 17.01.2007 г. Подчертава, че приложението на общите правила на ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането му) е отклонено с чл.187, ал.9 ЗМВР, който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт. В ЗМВР има препращащи норми към КТ само в изрично посочени случаи, а полагането, отчитането и заплащането на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения няма.

Изтъква, че мотивите на съда са противоречиви и непоследователни, защото от една страна приема, че  се полага възнаграждение за нощен труд, а след това с решението си присъжда заплащане на извънреден труд. Поддържа, че не се обсъдени  приложените от него доказателства в потвърждение на твърдението, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различната продължителност на дневния и нощен труд, която по ЗМВР е еднаква и  е в размер на 8 часа. Като противоречие в мотивите на съда сочи и приетото, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, създадена с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не на заплащането на извънреден труд, като в такъв случай не следва да се удовлетворява исковата претенция за заплащане на извънреден труд. Според въззивника с извършеното преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с посочения коефициент, получен от съотношението на продължителност на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лицата, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което счита за недопустимо. Оспорва и заключението на съдебна експертиза, която дава заключения извън предмета на исковата претенция. Подчертава, че служителите, работещи на смени, какъвто е ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24-часови дежурства и отработеното време се отчита в часове.Това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. за всеки час нощен труд.Когато обаче той е отработил повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Отделно от труда по график при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и др., при които се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед и това е класическа форма на извънреден труд, който се заплаща и отчита като такъв. Твърди, че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положеният нощен труд, по-скоро част от него, вече е заплатен като извънреден труд.

Моли да бъде отменено изцяло решението на Троянския районен съд и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и се присъдят разноските по делото.

Моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не  се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от  адвокат В.В. ***, който оспорва жалбата.

От представените доказателства по гр.дело № 437/2019 г. на Троянския районен съд, като съобрази и становището на страните, в изпълнение на задължението си по чл.235 от ГПК, Ловешкият окръжен съд приема за установено следното:

Въззивното производство е допустимо, тъй като при подаване на въззивна жалба е спазен срока за обжалване по чл.259, ал.1 ГПК.

 Решението на Троянския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита обаче, че е неправилно в обжалваната част.

Н.П.К. е предявил срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. С. осъдителен иск за заплащане на сумата от 1141.68 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2019 година, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото и до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил основателността на претенцията.

От фактическа страна съдът приема следното:

Със Заповед № 1983К-10/03.01.2017 година на Главния комисар на ГД ПБЗН Н.П.К. е преназначен от длъжността старши полицай (водач на патрулен автомобил) в група „Охранителна полиция” на РУ –Троя при ОД на МВР-Ловеч, на младши изпълнителска длъжност „пожарникар в Участък  „Пожарна безопасност и защита на населението”- Априлци на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението- Троян към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” –Ловеч при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР. Встъпил е в длъжност на 01.02.2017 г. Представена е длъжностна характеристика и месечни извлечения за платени възнаграждения, включващи начисления и удръжки. По тези факти страните не спорят. Безспорно е също, ищецът е работел по утвърдени графици и протоколи на 24-часови смени, включваща и полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

За процесния период от 01.04.2017 г. до 31.03.2019 година  ищецът твърди, че е положил нощни дежурства общо 992 часа, конкретно посочени по месеци и години.

От заключението на приетата от съда съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Даниела Петрова- Нешева, се установява, че за процесния период ищецът е полагал труд при ответника по утвърдени графици и протоколи на отчетен едномесечен и тримесечен период. Констатирано е, че на Н.К. отчитано сумираното работно време за нощни часове на тримесечие- второ, трето и четвърто тримесечие на 2017 година, както и от м.януари  до м.юни 2018 година, а за периода от м.юли до м.декември 2018 г. и от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. отчитането е ежемесечно.Общо за процесния период от 0.04.2017 г. до 31.03.2019 г. ищецът е положил нощен труд по графиците за дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период в размер на 993 часа. Изготвена е подробна справка  (Приложение 1) към експертизата за положения нощен труд по периоди и часове. Експертът е посочил, че за процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд от работодателя при отчитане на сумарното работно време, а положените часове нощен труд ( 993 ч.) са изчислени и изплатени от работодателя по 0.25 лева за всеки отработен нощен час в размер на 248.25 лева. Паричната равностойност на извънредния труд, изчислен след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 за целия период (за 142 часа) остойностени по часовата ставка за съответните периоди за извънреден труд при сумарно изчисляване на работното време е 980.11 лева.

При така изложените факти могат да бъдат направени следните правни изводи:

Съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1,т.3 във вр. с чл. 187, ал.6 от ЗМВР - за заплащане на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В чл.176, ал.1 ЗМВР е разписано, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. 

В чл.142 ЗМВР е уреден статутът на три вида служители в МВР: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово правоотношение. В ал.2 е посочено изрично, че статутът на служителите по т.1 се урежда от ЗМВР. Статутът на другите две категории служители се урежда съответно от Закона за държавния служител и от Кодекса на труда (чл.142, ал.4 и ал.5 ЗМВР).

Ищецът работи на длъжността „пожарникар в Участък  „Пожарна безопасност и защита на населението”- Априлци на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението- Троян към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР и е държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР.

В чл.187 ЗМВР се съдържа подробна регламентация на работното време и отпуски на служителите на МВР. В ал.2 е предвидено, че за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време.Съгласно ал.3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

 В чл.187, ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

През процесния период на работа на ищеца е действала НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (ДВ бр.60/2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, изменена и допълнена с Наредба за изменение и допълнение в ДВ бр.99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г., която според чл.1 се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР, какъвто е ищецът.  В чл.2 е предвидено, че  нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР. В чл.18 и следващите се уреждат служебните правоотношения по повод полагане на труд извън редовното работно време. В наредбата липсва норма, аналогична на нормата по чл. 31, ал. 2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. В новия чл.20а от НАРЕДБА № 8121з-776 от 29.07.2016 г.е предоставена на държавните служители от МВР възможността да откажат полагането на извънреден труд в случаите, когато е достигнат някой от лимитите в чл.8, ал.2 и е посочено, че по изключение се разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 7 ЗМВР само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 8 ЗМВР. Предвидено е, че съгласието по ал.2 се прави в писмена форма и се регистрира в деловодството на съответната структура по установения за това в МВР ред, но не по-късно от началото на неговото полагане. Следва да се акцентира, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на служителите. Затова не може да се приеме, че е налице непълнота в нормативен акт, обуславящ приложението на НСОРЗ, както е приел РС, позовавайки се на чл.46, ал.2 ЗНА.

Към времето, за което се отнася претенцията, е била в сила Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 година на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22.00 и 06.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на Върховния административен съд- ДВ бр.49/2017 г.). Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което до отмяната му, актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (чл. 195, ал. 1 АПК). Тази заповед е отменена със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. (ДВ бр.98/8.12.2017 г.). Последната заповед, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. са отменени със Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 година, която е действаща към момента. Тези административни актове определят отчитането и изплащането на допълнителните възнаграждения за нощен труд, за работа през дните на официални празници, независимо дали представляват извънреден труд или не, за времето през което служителят е на разположение, условията за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка.

В изпълнение на действащите към процесния период заповеди на ищеца е заплащан нощен труд в размер на 0.25 лева за час- за отчетен нощен труд от 993 часа са му изплатени общо 248.25 лева.

Като извънреден се дефинира трудът, който е положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл.143, ал.1 КТ.

В ЗМВР –чл.187 е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.В ал.5 е регулиран начинът на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като в ал.7 се съдържа ограничението, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Следователно, в ЗМВР се съдържа изрична норма, която определя кой труд се определя като извънреден.Прави се и разграничение между извънреден и нощен труд, като размерът на възнагражденията за извънреден труд е посочен в закона, a условията и редът за изплащане на нощен труд ce определят с наредба на министъра на вътрешните работи, респ. размерът - с негова заповед. В конкретния случай от данните по делото не се установява ищецът да е полагал извънреден труд. 

Исковата претенция, заявена като такава за извънреден труд, се основава на твърдението, че положеният нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Настоящият въззивен състав счита, че тази наредба е неприложима в настоящия случай, тъй като служебното правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, съгласно изричната разпоредба на чл.142, ал.2 във вр. с чл.142, ал.1,т.1 и препращане към тази наредба няма. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е очертано приложното ѝ поле, а именно, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, а настоящия случай не е такъв. През процесния период за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби, в които липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В тази насока са и мотивите на ВКС в Решение № 197/7.10.2019 г. по гр.д.№ 786/2019 г., ІV г.о.

Следва да се изтъкне и друг аргумент за неприложимост на наредбата-  в чл.9 от НЗОРЗ е регламентрано превръщането на нощните часове положен труд в дневни, чрез умножаване с коефициент тогава, когато нощната продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното (чл.136 и чл.140 КТ). В чл.187, ал.3 ЗМВР е уредено, че нормалната продължителност на дневното и нощно работно време е еднаква- 8 часа. Тълкувайки тези норми на ЗМВР и на Наредба № 8121з-776 от 2016 г. съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа, което е равно на коефициент 1,  независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. И на това основание не може да бъде уважена заявената претенция за преобразуване на положения от ищеца нощен труд в дневен и претендиран като „извънреден”.

Не може да се направят изводи за приложение на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР ,която препраща към нормите на Кодекса на труда и НЗОРЗ относно превръщането на нощните часове в дневни. Настоящият въззивен състав счита, че предвидената в тази норма специална закрила на държавните служители е свързана само с тези отношения, които са извън специалните разпоредби на чл.179 ЗМВР.Предвид специфичния характер на служебните правоотношения на държавните служители в МВР в закона са предвидени компенсации, като напр. допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1), по-голям размер на редовния платен годишен отпуск и допълнителни отпуски (чл.189, ал.1),обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1) и др.

Настоящият въззивен състав приема, че не е налице извънреден труд при работата  през нощта на ищеца като държавен служител (пожарникар в Участък  ПБЗН- Априлци на РСПБЗН - Троян към РДПБЗН-Ловеч при ГДПБЗН-МВР), съгласно чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, в случаите когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР. Данни за положен от ищеца и незаплатен извънреден труд няма, поради което липсва основание за присъждане на допълнително възнаграждение по чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР. Исковата претенция е неоснователна и недоказана.

Съдът намира за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата поради обусловеността му от главния иск.

Достигайки до обратен извод Троянският районен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в частта, в която е уважен иска и вместо него-постановено решение за отхвърлянето му.Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските. В останалата част решението е влязло в сила, тъй като от изложените във въззивната жалба доводи е видно, че се обжалва решението в осъдителната му част.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 220.00 лева, включващи платена държавна такса за обжалване- 20.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и чл.23,т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

                            

                                Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 437 от 07.11.2019 година, постановено по гр.дело № 437 по описа за 2019 година на Троянския районен съд, В ЧАСТТА, с която Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. С., ул. „П.“ 171А е осъдена,  на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.187, ал. 6 ЗМВР да заплати на Н.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 980.11 лева (деветстотин и осемдесет лева и единадесет стотинки),  представляваща неизплатено възнаграждение за 993 часа (след превръщането на нощните часове в дневни) извънреден труд през периода от 01.04.2017 година до 31.03.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото (27.05.2019 година) до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.К., ЕГН ********** с адрес: *** срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. С., ул. „П.“ 171А, иск по чл.178, ал.1, т.3  във вр.чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 980.11 лева (деветстотин и осемдесет лева и единадесет стотинки), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд (след превръщане на нощните часове към дневни) за периода от 01.04.2017 година до 31.03.2019 година, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на делото (27.05.2019 година) до окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН ********** с адрес: ***,на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: гр. С., ул. „П.“ 171А, разноски по делото в размер на  220.00 лева (двеста и двадесет лева).

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: