Решение по КНАХД №1808/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Зам.Кмета на община Варна, чрез юрисконсулт С. Д., срещу решение № 809 от 30.06.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202651 /2024 г., по описа на ВРС, с което е отменено НП № 192/ 14.05.2024 год. на Заместник - Кмета на Община Варна, с което на Я. В. П., за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.

В касационната жалба се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което се потвърди издаденото НП. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание касатора, чрез юрисконсулт Д. поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на Варненския районен съд като неправилно и незаконосъобразно, и да се потвърди издаденото наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Моли в полза на община Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът, чрез адв. М. оспорва касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Я. В. П., против Наказателно постановление № 192/ 14.05.2024 год. на Заместник - Кмета на Община Варна, с което, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП й е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.

С решение № 809 от 30.06.2025 г. постановено по НАХД № 20243110202651 /2024 г., ВРС е отменил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че на 27.03.2024г. около 17.05 ч. в гр.Варна на ул. „Детелина“ пред вход № 6А П. паркирала лек автомобил „Пежо“ с рег. № [рег. номер] частично на тротоар пред гараж, с което създала пречки за преминаване на пешеходците. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 94, ал.3 от ЗДвП.

Полицейски служител от „Общинска полиция" издал глоба с фиш № **********/27.03.2024г. в отсъствието на водача за нарушение на чл. чл. 94, ал.3 от ЗДвП. На 03.04.2024г. в сектор „Общинска полиция“- Варна постъпило възражение от Я. П., в което същата оспорила съставения й фиш. На 24.04.2024г. бил съставен АУАН, в съдържанието на който било описано установеното, именно, че П. паркирала частично на тротоар пред гараж, където превозното средство създавало пречка за движението на пешеходците.

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал процесното НП, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на основание чл.178е от ЗДвП наложил на П. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

От правна страна ВРС приел, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като не е било спазено от страна на АНО изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. По делото не е налице спор по фактите. Формиран е спор по приложението на закона. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са доводите на касатора касателно неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение. Настоящата касационна инстанция намира за правилни изводите на Районен съд - Варна за несъответствие на описаните в АУАН и НП съставомерни елементи на нарушението. Обратно на изложеното в касационната жалба ВРС е разгледал приложимостта на чл.94, ал.3 ЗДвП съдържаща общи правила за престой и паркиране.

От така направеното описание на нарушението не става ясно от фактическа страна, какво е извършила П. така, че да се обвърже с посочената правна норма. Горното съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело от своя страна до несъответствие между фактическото и юридическото им формулиране, което обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно на процесуално основание, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Това е така, защото правото защита на санкционираното лице, а и съдебният контрол по ЗАНН се реализират изцяло и само в рамките на административнонаказателното обвинение, очертани от съдържанието на НП. Трайна е съдебната практика, че дори да бъдат установени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства от съставомерно значение, които не са посочени в НП, последните не могат да заместят липсата на волеизявление за тях от страна на административнонаказващия орган.

Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 809 от 30.06.2025 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202651/2024 г., по описа на ВРС.

Решението е окончателно.