№ 171
гр. Варна, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500300 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:51 часа се явиха:
Въззивното дружество „Стария дъб – 97“ ООД , редовно призовано, се
представлява от А. А. – управител.
Въззиваемият Д. В. К., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат В. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от настоящата
инстанция.
УПРАВИТЕЛЯТ А.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото, няма пречки.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 475/31.07.2024г.:
Настоящото производство е образувано след като с решение №
385/21.06.24г. по гр.д. № 3551/23г. на ВКС, І г.о. е било обезсилено решение №
88/09.05.23г., постановено по в.гр.д. № 55/23г. на ВАпС и делото е било
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В решението на ВКС е
посочено, че при постановяване на въззивното решение не е било взето
1
предвид, че вредите се претендират не на основание договорна отговорност на
ответника по реда на чл. 145 от ТЗ, а на основание деликтна отговорност по
чл. 45 от ЗЗД, произтичаща от извършено престъпление „присвояване“.
Именно по основателността на тези твърдения – дали от извършеното
престъпление „присвояване“, за дружеството-ищец са произлезли
претендираните вреди, съдът е бил длъжен да се произнесе.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Стария
дъб – 97“ ООД, ЕИК *********, чрез представляващия го управител А. А.,
против решение № 260007/21.12.2022г. на ОС-Разград, постановено по т.д. №
65/2014г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против Д. В. К., иск
за заплащане на сумата от 331 601 лева, съставляваща стойността по данъчна
оценка на три недвижими имота, бивша собственост на „Стария дъб“ ЕООД,
ЕИК *********, които са били предмет на покупко-продажба по нот.акт №
107/2006г., нот.акт № 106/2006г. и нот.акт № 22/2006г. на нотариус с район на
действие РС-Търговище и претендирана като обезщетение за претърпени от
дружеството вреди, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 17.03.2006г. до окончателното и изплащане. Твърди се в
жалбата, че така обжалваното решение е неправилно, неоснователно и
необосновано. Сочи се, че от доказателствата по делото е установено, че към
17.03.2006г. - датата на продажбата на търговското предприятие на „Стария
дъб“ ЕООД, въззивното дружество е било негов едноличен собственик, в т.ч. и
на имуществото от търговското предприятие, а не както е приел съдът, че
притежава само 80 % от капитала. Именно поради това, че е бил единствен
собственик на капитала, счита за неправилен и извода на съда за липса на
материалноправна легитимация по предявения иск. Въз основа на изложени
доводи по съществото на спора се твърди, че исковата претенция е доказана и
основателна, поради което и се иска от настоящата инстанция да отмени
първоинстанционното решение и да уважи изцяло предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна
– въззиваемия Д. В. К., в който се изразява становище за неоснователност на
жалбата.
В изпълнение на указанията, дадени от въззивния съд при предходното
разглеждане на делото, въззивникът (той и ищец в исковото производство) с
молба от 21.02.23г. е посочил, че към 16.03.06г. ответникът е бил управител,
както на ищцовото дружество, така и на „Стария дъб“ ООД; че същият като
управител на ищцовото дружество и представлявайки го като едноличен
собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г. (след изготвен
еднолично на 16.03.06г. протокол за преобразуване на „Стария дъб“ ООД в
ЕООД и приемане на нов учредителен акт на ЕООД-то, без да има решение
на Общото събрание на „Стария дъб-97“ ООД, с който К. се е
„самоназначил“ за управител на „Стария дъб“ ЕООД), е взел решение за
продажбата на търговското предприятие на последното. Поради това „Стария
дъб-97“ ООД предявява иск срещу ответника К. в качеството му на управител
на „Стария дъб-97“ ООД за незаконната продажба на търговското предприятие
на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.06г., която сделка е била обявена за
2
престъпление. С извършената противоправна продажба на търговското
предприятие на „Стария дъб“ ЕООД от ответника К., е нанесена вреда на
едноличния собственик на капитала „Стария дъб-97“ ООД, в размер на
1 040 000 лв. Поради всичко това за ищеца е налице правен интерес и е
активно легитимиран да предявява искове срещу бившия си управител.
Вредата на ищцовото дружество се изразява в намаляване на неговото
имущество и декапитализиране. Чрез присвояването на предприятието на
„Стария дъб“ ЕООД ответникът К. пряко е причинил вреда на едноличния
собственик на капитала му – ищцовото дружество. Това, че ищцовото
дружество не е посочено в присъдата, не променя факта на увреждането, което
е настъпило именно за него. Сочи се, че след влизането в сила на решението
по гр.д. № 176/14г. на СГС, І-1 с-в, с което са били върнати на „Стария дъб“
ЕООД 5 имота, исковата претенция е била коригирана на 331 601 лв. –
стойността на трите имота, които са били продадени и не могат да се върнат в
патримониума на „Стария дъб“ ЕООД.
Съобразно дадената възможност с цитираното определение на
въззивника, същият е депозирал молба вх. № 6159/27.08.2024г., в която
подробно е изложил отново фактическата обстановка и въз основа на
изложените факти е обосновал правен интерес от предявения иск, независимо
от наличието на междувременно постановените и влезли в сила решения, с
които е била прогласена нищожността на договора за продажба на търговското
предприятие, сключен между „Стария дъб“ ЕООД, гр. Търговище и
„Лоджистик“ ЕООД, гр. София - решение №1/06.01.2016г. по т.д. № 80/10г. на
ОС-Разград (в сила от 04.07.18г.) и решение по гр.д. № 959/2012г. на РС-
София, ІІ г.о., 119 с-в, влязло в сила на 16.11.2016г. В тази връзка в молбата е
посочено, че когато е била подадена исковата молба по настоящото дело на
29.10.2014г., горните две дела са били висящи и не е било ясно кога ще
приключат. Освен това е изразено становището, че прогласяването на
договора за продажба за нищожен е едно правно нищо и не може само по себе
си да предизвика правни последици, а е необходимо да бъде предявен иск за
връщане на имотите, така както е станало, междувпрочем по отношение на
останалите имоти извън процесните три имота, поради което се поддържа
предявеният иск и въззивната жалба по настоящото дело. Към молбата са
представени вече приобщените като доказателства по делото – решение №
1146/18.02.2019г. по гр.д. № 176/2014г. на Софийски градски съд, протокол от
16.03.2006г. за прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб“
ЕООД. Представен е изп. лист от 07.07.2022г., издаден по гр.д. № 176/2014г. на
Софийски градски съд, с който по иска по чл.108 от ЗС „Лоджистик“ ЕООД е
осъдено да предаде на „Стария дъб“ ООД подробно описани 5 недвижими
имота.
АДВ. С.: Становището не казва нищо ново. За мен продължава да остава
неизяснен въпросът за вредата. Ако приемем, че това е вреда само от капитала
на „Стария дъб - 97“, добре. За мен становището е изцяло неоснователно, не
спомага за разкриване на обективната истина. По отношение на представените
с него писмени доказателства, мисля, че решението на СГС вече е
3
представено, поради което няма смисъл да бъде приемано втори път, а
изпълнителният лист е неотносим към спора. Мисля, че протоколът, дори да
не е представен в хода на трите производства, които са се развивали досега,
също не следва да се приема, тъй като е недопустим и неотносим.
УПРАВИТЕЛЯТ А.: След като съм представил документите със
становището, моля, да бъдат приети.
СЪДЪТ намира, че представеното решение на Софийски градски съд по
посоченото гр.д. № 176/2014г., както и изпълнителният лист, са неотносими
към предмета на делото, тъй като за тези 5 недвижими имота е направен отказ
от иска, досежно съизмеряването на вредата по настоящото дело, чрез
стойността на тези 5 недвижими имота. Представеният протокол от
16.03.2006г. е приет като доказателство по делото, поради което и не следва да
бъде приобщаван повторно.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане като
доказателства по делото на представените с молба вх. № 6159/27.08.2024г.
заверени преписи от писмени документи: решение № 1146/18.02.2019г. по
гр.д. № 176/2014г. на Софийски градски съд; протокол от 16.03.2006г. за
прехвърляне на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД;
изпълнителен лист от 07.07.2022г., издаден по гр.д. № 176/2014г. на Софийски
градски съд.
УПРАВИТЕЛЯТ А.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
УПРАВИТЕЛЯТ А.: По подадената въззивна жалба и допълнителната
молба във връзка с дадените указания от Варненски апелативен съд, уважаеми
апелативни съдии, настоящият иск е предявен с правно основание чл. 45 от
ЗЗД. При предявяване на иск по чл. 45 от ЗЗД не е необходим протокол от
Общо събрание на „Стария дъб - 97“ ООД. При предявен иск по чл. 45 от ЗЗД
погасителната давност е 5-годишна. Към датата на подаване на исковата
4
молба не е изтекла 5-годишната погасителна давност.
„Стария дъб - 97“ ООД предявява иск по чл. 45 от ЗЗД срещу ответника,
понастоящем въззиваем, в качеството му на бивш управител на „Стария дъб -
97“ ООД, за незаконната продажба на търговското предприятие на „Стария
дъб“ ЕООД към 17.03.2006г., с едноличен собственик на капитала „Стария дъб
- 97“ ООД, която сделка е обявена за престъпление с влязла в сила присъда.
В решение № 128/13.01.2021г. по т.д. № 2167/2019г. по описа на ВКС,
ТК, І-во ТО, съдът излага становище, че няма пречка отговорността на
управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана на деликтно основание,
например длъжностно присвояване, в който случай приложими биха били
правилата на непозволеното увреждане. В настоящото дело е предявен
именно иск по чл. 45 от ЗЗД за непозволено увреждане.
Всички действия, извършени от бившия управител К., в качеството му
на управител „Стария дъб - 97“ ООД, а именно: престъпна продажба, присъда,
доказани имуществени вреди в особено големи размери, вземания на
еднолични решения от името на дружеството за продажба и преобразуване на
„Стария дъб“ ООД, в ЕООД, еднолично приемане на нов учредителен акт и
избор на нелегитимен (самоназначил се управител), обуславят исковата
претенция да бъде предявена по общия състав на чл. 45 от ЗЗД. За да носи
деликтна отговорност следва да са налице 5 предпоставки, които са доказани
от влязлата в сила присъда.
Въз основа на гореизложеното, следва да се приеме, че предявеният иск
по чл. 45 от ЗЗД е правилен и законосъобразен. Обосновката на правен
интерес от предявения иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е следният: към 16.03.2006г.
ответникът К. е бил управител както на ищцовото дружество „Стария дъб –
97“ ООД, така и на „Стария дъб“ ООД. Същият като управител на ищцовото
дружество и представлявайки го, като едноличен собственик на капитала на
„Стария дъб“ ЕООД към 17.03.2006г., след изготвения еднолично на
16.03.2006г. протокол за преобразуване на „Стария дъб“ ООД, в ЕООД и ред
други нарушения, които съм ги посочил в писмените бележки, е извършил
продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД към 17.03.2006г.
Извършени са противоправни и незаконосъобразни действия от страна на К.,
поради това „Стария дъб – 97“ ООД предявява иск срещу ответника К., в
качеството му на управител на „Стария дъб – 97“ ООД, за незаконната
продажба на търговското предприятие на „Стария дъб“ ЕООД към
17.03.2006г., която сделка е била обявена за престъпление.
В решение № 385/21.06.2024г. по гр.д. № 3551/2023г. на ВКС, І-о ГО,
лист 2-ри се посочва, че искът е предявен срещу ответника К. за заплащане на
обезщетение от действие, което е обявено за престъпление с влязла в сила
присъда по НОХД № 733/2008г. на Търговищки районен съд, като към датата
на разпореждането - 17.03.2006г. „Стария дъб – 97“ ООД е едноличен
собственик на капитала на „Стария дъб“ ЕООД.
Въз основа на гореизложеното, моля решение № 260007/21.12.2022г. по
т.д. № 65/2014г. по описа на Окръжен съд - Разград да бъде отменено като
неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на
5
процесуалния закон и необоснованост, и да постановите решение, с което да
уважите изцяло предявения коригиран иск, и да осъдите Д. В. К. да заплати на
„Стария дъб – 97“ ООД сумата от 331 601 лв., ведно със законната лихва.
Представям писмени бележки и списък на направените разноски пред
Окръжен съд - Разград.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите подадената
въззивна жалба без уважение и да оставите в сила обжалваното съдебно
решение на Окръжен съд - Разград. Моля за подходящ срок за писмени
бележки. Претенцията на дружеството - въззивник за причинени вреди е
неоснователна и недоказана. От самото начало дружеството претендира
имуществени вреди в капитала на „Стария дъб – 97“. Такива вреди няма как
да настъпят, тъй като капиталът на „Стария дъб – 97“ това са вноските на
съдружниците в него. Независимо, че не се твърди изрично, няма доказана и
имуществена вреда за „Стария дъб – 97“, тъй като търговското предприятие на
„Стария дъб“, на практика това е цялото имущество на дружеството „Стария
дъб“, което е дъщерно и чието имущество е отделно от имуществото на
„Стария дъб – 97“. Ако има вреда, то тя е в „Стария дъб“, а не в дружеството –
въззивник. Не е доказана имуществена вреда по отношение евентуално
намаляване на стойността на притежаваните от „Стария дъб – 97“ дялове от
капитала на „Стария дъб“ ООД, поради което искът се явява неоснователен
поради недоказаност и следва обжалваното решение на Окръжен съд - Разград
да бъде оставено в сила. Моля за писмени бележки за по-подробна
аргументация.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
въззиваемата страна, в срок до 09.10.2024 г. включително, да депозира в
писмен вид съображенията си по съществото на спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:09
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6