Определение по дело №686/2024 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

 

На поименното повикване в 13:00 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ – В. В. И. – редовно призован за днешното заседание, явява се лично и с процесуалния си представител адв. К. И., редовно упълномощен. Присъствието на ищеца е осигурено от ОЗ „Охрана“ – Пазарджик.

Съдът РАЗПОРЕДИ на служителите на ОЗ „Охрана“ гр. Пазарджик да премахнат белезниците от ръцете на жалбоподателя.

ОТВЕТНИК – Директорът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – редовно уведомен е директорът от предишното заседание, не се явява директорът, явява се процесуалният му представител юриск. Р. Р., редовно упълномощен.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. И.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Р.: Моля да се даде ход на делото.

 

Налице е редовно призоваване, т.е. липсва пречка за даване ход на делото, затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА, че със съобщение на юриск. Р. от 08.11.2024 г. е представител документ, а именно Заповед от 22.10.2024 г., с която е оставена без уважение молбата на Д. К. за преместване на В. И. от Затвора – Пазарджик в Затвора – София.

 

Съдът КОНСТАТИРА, че жалбата е подадена против Заповед № 7229/11.06.2024 г., тъй като така е записано в жалбата и съответно това е приел съдът като предмет на обжалване, но от представената административна преписка се вижда, че няма такава заповед, а има писмо със същия номер, а именно: Писмо № ИЗ-7229/11.06.2024 г., което е издадено от комисар Ю. Ш., началник на отдел СДВРП при ГДИН, адресирано до Началника на Затвора в гр. Пазарджик, в което се казва: „Уведомете лишения от свобода В. В. И. срещу подпис, че в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е получена поредна негова молба, с искане да бъде настанен в Затвора в гр. София. Проверката констатира, че осъденият И. вече е депозирал до ГДИН молби с идентично съдържание, които са били разгледани по същество. По всички са изготвени отговори и молителят е запознат с тях по реда на чл. 78 от ППЗИНЗС. С писмо наш изх. № ИЗ-6448/27.05.2024 г., с което същият е запознат срещу подпис на 29.05.2024 г., изчерпателно е изложен редът и начинът за преместването му. Както тогава, така и към настоящия момент същият не е представил доказателства, относно факта, че близките му живеят на територията на гр. София. Предвид липсата на нови обстоятелства и на основание чл. 90, ал. 5 от ЗИНЗС, настоящата молба на лишения от свобода В. В. И., остава без разглеждане“.

 

Адв. И.: Очевидно такава заповед няма, която обжалваме, видно от представените доказателства. Става въпрос най-вероятно за писмо, което е представено по делото.

След като няма такава заповед, уточняваме, че обжалваме писмото, което се намира в преписката, а именно: Писмо от комисар Ю. Ш., началник на отдел СДВРП до Началника на Затвора – Пазарджик, с № ИЗ-7229/11.06.2024 г. Поддържаме жалбата си с така уточнения предмет.

Юриск. Р.: Оспорвам жалбата, която правят срещу писмото по конкретния изходящ номер от 11.06.2024 г. Поддържам становището, което вече сме дали.

 

Във връзка с така уточнения предмет на оспорване, съдът намира следното:

Жалбоподателят и процесуалният му представител уточниха, че предмет на оспорване, е писмо, изготвено от началника на отдел СДВРП към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ до Началника на Затвор – Пазарджик, с № ИЗ-7229/11.06.2024 г. Съдът намира, че жалбата против това писмо е недопустима. Видно от писмото е, че това представлява вътрешно-служебен акт, издаден от един орган на ГДИН до друг, а именно: от Началника на Отдел СДВРП до Началника на Затвор – Пазарджик, т.е. актът е вътрешно-служебен и с него се дават разпореждания от издателя му към друг орган на ГДИН. Тоест с този акт не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. От друга страна, видно от чл. 62, ал. 1 от ЗИНЗС, преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на Главния директор на ГДИН, като съгласно т. 3 това става по молба на близките или на самия лишен от свобода. При това положение е безспорно, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване административен акт, а такъв би била нарочна заповед, с която се отказва преместване, съответно по делото е представена такава заповед с по-късна дата № Л-4654/22.10.2024 г. Евентуално тя би могла да бъде обжалвана пред съда и жалбоподателят би имал правен интерес да я оспорва, но безспорно той няма правен интерес да оспори обжалваното писмо по настоящото дело. С оглед на всичко това жалбата е недопустима и производството следва да бъде прекратено, затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. В. И., лишен от свобода, находящ се в Затвора гр. Пазарджик, против Писмо на комисар Ю. Ш., Началник отдел СДВРП към ГДИН с № № ИЗ-7229/11.06.2024 г., адресирано до началника на Затвор – Пазарджик.

ПРЕКРАТЯВА АД № 686 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2024 г.

Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване в 7-дневен срок от съобщаване на настоящото определение, с частна жалба, подавана чрез настоящия едноличен състав на съда пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от протокола с определението на жалбоподателя и на процесуалния му представител.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:23 часа.