№ 4526
гр. София, 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110151306 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Мото-Пфое Лизинг“ ЕООД срещу
„Инфоком“ АД и „Титаниум Груп“ ООД, с която са предявени обективно и субективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 345, ал. 2
ТЗ за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците дължат солидарно,
сумите, както следва: сумата от 143,92 лв., представляваща заплатена от лизингодателя
вместо лизингополучателя застрахователна премия за лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег.
№ ******* съгласно чл. 14 и чл. 16, вр. чл. 40 и чл. 56 от Договора за отдаване на
употребявани автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 09.03.2016 г., и сумата от 360 лв., представляваща
еднократна допълнителна такса съгласно чл. 57А от Договора за отдаване на употребявани
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост от 09.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
23.11.2022 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК на 25.11.2022 г. (поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 03.02.2023 г.) по ч.гр.д. № 16928/2022 г. по описа на РС-Пловдив.
Ищецът твърди, че на 09.03.2016 г. между „Мото–Пфое Лизинг“ ЕООД
(лизингодател) и ответника „Титаниум Груп“ ООД (лизингополучател) е бил сключен
договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, като предмет на договора е бил
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с номер на шаси:**********, с рег. №
*******, цвят: бял, подробно индивидуализиран в Поръчка № 1 от 09.03.2016 г. с
референтен № UC105928L. Твърди, че е изпълнил изцяло задължението си по договора, като
е предал на лизингополучателя „Титаниум Груп“ ООД лизинговия автомобил, за което
страните са подписали приемо-предавателен протокол от 15.03.2016 г., в който е
констатирано състоянието на автомобила, прието изцяло от страна на длъжника. Сочи, че на
1
07.04.2020 г. между „Мото –Пфое Лизинг“ ЕООД, и ответниците „Титаниум Груп“ ООД и
„Инфоком“ АД, на основание чл. 57А от договора, е сключено тристранно споразумение, по
силата на което между страните е било постигнато споразумение собствеността върху
предоставения по договора за лизинг автомобил да бъде прехвърлен на „Инфоком“ АД.
Собствеността върху автомобила била прехвърлена на 15.04.2020 г. с договор за покупко-
продажба на МПС с нотариална заверка на подписите. Поддържа, че по силата на чл. 5 от
Тристранното споразумение страните се съгласили, че „Титаниум Груп“ ООД
(лизингополучател) и „Инфоком“ АД (правоприемник) отговарят солидарно пред „Мото–
Пфое Лизинг“ ЕООД (лизингодател) за изпълнение на произтичащите от лизинговия
договор задължения, вкл. всички съпътстващи прехвърлянето разходи. Посочва, че съгласно
чл. 14, чл. 16, чл. 40 и чл. 56 от лизингополучателят е бил длъжен да спазва условията и да
заплаща дължимите застрахователни премии, като в случай на неизпълнение лизингодателят
имал право да ги заплати, след което да ги получи от лизингополучателя. Твърди, че към
датата на прехвърляне на собствеността върху автомобила – 15.04.2020 г., заплащаните от
лизингодателя разходи за застрахователни премии са в размер на 143,92 лв. Посочва, че
съгласно чл. 57А от договора преди изтичане на срока на договора и при изрично съгласие
на лизингодателя лизингополучателя има право да прехвърля правата и задълженията си по
договора на трето лице, като в този случай лизингополучателя дължи заплащане на
еднократна допълнителна такса, поради което
претендира и сумата от 360 лв. Сочи, че на основание чл. 5 от Тристранното споразумение
от 07.04.2020 г. като солидарен длъжник отговаря „Инфоком“ АД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Инфоком“ АД, с който оспорва предявените искове. Навежда доводи, че претендираните от
ищеца суми са заплатени преди прехвърляне на собствеността на лизинговия автомобил от
„Мото–Пфое Лизинг“ ЕООД на „Инфоком“ АД. В тази връзка излага, че при прехвърлянето
на автомобила на 15.04.2020 г. в т.ч от договора изрично е записано, че продавача „Мото–
Пфое Лизинг“ ЕООД е получило напълно претендираната и изчислена от него суми за
продажба на автомобила от купувача, като в изброените и представени документи към
договора е записана и квитанция за платена застраховка. Ето защо счита, че
застрахователната премия е включена в цената на автомобила. Отделно, в подписаното
тристранно споразумение в т.1.4 било записано, че всички плащания са погасени изцяло
включително такива за застраховки. По отношение на претендираната сума от 360 лв.,
твърди, че същата е платена преди прехвърляне на лизинговия автомобил, като се позовава
на т. 3 от тристранното споразумение. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски в производството.
Ответникът „Титаниум Груп“ ООД, не е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр.чл. 345 ТЗ в тежест на ищеца е да
установи:1) наличието на облигационно правоотношение по валиден договор за лизинг за
предоставяне на лек автомобил, валидни застрахователни договори по застраховка „каско“ и
2
„гражданска отговорност“ за периода на лизинговия договор, заплатена от ищеца
застрахователна премия по договорите за застраховка и размер на премията; 2) валидно
възникнала писмена уговорка за заплащане на еднократна допълнителна такса по чл. 57А, с
посоченото съдържание и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи нейната
изискуемост в претендирания размер.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото, следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1)
на 09.03.2016 г. между „Мото –Пфое Лизинг“ ЕООДи „Титаниум Груп“ ООД е сключен
договор за отдаване на употребявани автомобили при условията на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост, с предмет: лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фиеста“ с номер на шаси:**********, с рег. № *******, цвят: бял; 2)
автомобилът е бил предоставен на лизингополучателя: 3) на 07.04.2020 г. между „Мото –
Пфое Лизинг“ ЕООД, и „Титаниум Груп“ ООД и „Инфоком“ АД, е сключено тристранно
споразумение, по силата на което между страните е било постигнато споразумение
собствеността върху предоставения по договора за лизинг автомобил да бъде прехвърлен на
„Инфоком“ АД; 4) с договор за покупко-продажба на МПС от 16.04.2020 г. „Мото – Пфое
Лизинг“ ЕООД е прехвърлило на „Инфоком“ АД правото на собственост върху процесния
автомобил.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
3
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4