Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Хасково,
10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и трети септември,
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Костова исково административно дело №377/2022г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Дейзи Нова“
ЕООД – Д., против Комисия за защита на потребителите София. Твърди се, че е обжалвано
Наказателно постановление №К-039718/30.03.2017г., издадено от Директор на РД за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, и с
Решение №55/08.02.2018г., постановено по нахд №721/2017г. по описа на Районен
съд Хасково, НП било отменено. Решението влязло в сила на 28.02.2018г. В
производството пред съда ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил
850.00 лева / в проведено открито съдебно заседание, съдът на основание чл.214,
ал.1 от ГПК е допуснал изменение на исковата претенция от 700.00 лева на 850.00
лева/. Налице били предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на
основание чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени
вреди в размер на 850.00 лева, представляващи платената сума за адвокатско
възнаграждение. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната
страна да заплати обезщетение за имуществени вреди от 850.00 лева, ведно със
законна лихва върху сумата от 850.00 лева за период от влизане в сила на
решението – 28.02.2018г. до завеждане на иска – 21.04.2022г. в размер за
лихвата 357.50 лева, както и ведно със законна лихва, считано от 21.04.2022г.
до окончателно изплащане, както и направените в настоящото производство
разноски.
Ответникът депозира отговор и взема
становище по предявения иск. Счита, че искът е неоснователен и недоказан.
Оспорва предявения иск за лихви за забава, тъй като задължението за лихви имало
акцесорен характер и следвало съдбата на главното вземане. Освен това до КЗП
след влизане в сила на съдебното решение не била изпратена покана за изпълнение
и нямало определен ден за изпълнение. Забавата настъпвала с постъпването на
исковата молба в съда. Претендират направените разноските в настоящото
производство. От ответника не е изразено становище по постъпилата от пълномощника
на ищеца в открито съдебно заседание на 10.06.2022г. молба по чл.214, ал.1 от ГПК, въпреки дадената от съда възможност .
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – Хасково дава становище, че исковата претенция е основателна и
доказана, поради което предлага да бъде уважена. По отношение на лихвите,
счита, че същите се дължат от датата на предявяване на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение №55/08.02.2018г., постановено по
АНД №721/2017г. по описа на Районен съд Хасково, е отменено Наказателно
постановление №К-039718/30.03.2017г., издадено от Директор на РД за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което е
наложена имуществена санкция от 5000.00 лева. Решението е влязло
в законна сила на 28.02.2018г., за което е поставено отбелязване върху самия
акт. Видно от приложеното административнонаказателно
дело, в съдебното производство пред РС Хасково ищецът е бил представляван от
адвокат, упълномощен с пълномощно – л.22 и л.266 от анд №721/2017г.. За
процесуалното представителство по делото ищецът е платил общо договорен хонорар
в размер на 850.00 лева. Сумата в размер на 700.00 лева е получена от адвоката
в брой на 13.07.2017г., а тази в размер на 150.00 лева е получена от адвоката в
брой на 15.01.2018г, видно от отразеното в представените договори, съставени на
посочените дати.
При така установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи следните правни
изводи:
Претенцията е насочена против
ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за разглеждане
пред компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, поради което съдът приема, че искът е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е
основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от действието на
незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод, че за
основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице на държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред; вреда от
този административен акт; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като
имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. При недоказване на
което и да е от изброените условия, искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
В конкретния случай претенцията
на ищеца се основава на отменено наказателно постановление като
незаконосъобразен акт и претърпени имуществени вреди от отменения акт,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно
обжалване пред РС Хасково.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно
постановление №К-039718/30.03.2017г., издадено от Директор на РД за областите
Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, отменено с
Решение №55/08.02.2018г., постановено по нахд №721/2017г. по описа на Районен
съд Хасково, е незаконосъобразен акт, като съобразно
мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на
отменения акт е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и е резултат от санкционираща административна дейност.
Установи се още, че ищецът е ползвал правна защита и съдействие, съгласно
сключени договори на 13.07.2017г. и на 15.01.2018г., както и процесуалното
представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение в размер на 850.00
лева, заплатено в брой на същите дати при подписване на договорите.
Провеждането на производство по обжалване пред съд на издаденото наказателно
постановление е необходима предпоставка за отмяната на акта и единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал адвокатска защита, което е
негово нормативно установено право, заплатеното възнаграждение за осъществяване
на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразния акт. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би
заплатил адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателно
постановление, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. По
изложените съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Размерът на тази претенция е и
доказан, като искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 850.00
лева, като бъде отчетено, че заплатеното възнаграждение за представителство
пред РС Хасково е за обжалване на наказателното постановление, с което е
наложена санкция в размер на 5000.00 лева.
Доколкото искането за присъждане за лихва е
акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва
върху процесната сума, която е в размер на 357.50 лева, и същата е дължима от
28.02.2018г., датата на влизане в сила на решението по АНД №721/2017г. на
Районен съд Хасково до 21.04.2022г., датата на завеждане на исковата молба /
съгласно ТР №5/14.07.2022г. на ОСС от I и II колегия
на ВАС по т.д. №4/2020г./, както и законната лихва върху сумата от
850.00 лева, считано от 21.04.2022г., датата на завеждане на исковата молба до
датата на окончателното и изплащане.
С оглед изхода на делото искането на ищеца
за присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи. Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса. В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящото производство е 400.00 лева, платени в брой, като няма възражение за
прекомерност на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, направено от
процесуалния представител на ответника. Заплатена и дължимата държавна такса за
образуване на делото в размер на 25.00 лева. В случая ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на 425.00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.204, ал.1
от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите - София, да
заплати на „Дейзи Нова“ ЕООД – Д., ЕИК *********, сумата от 850.00 лева,
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатено адвокатско
възнаграждение/ в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №К-039718/30.03.2017г.,
издадено от Директор на РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково,
Кърджали и Стара Загора, отменено с Решение №55/08.02.2018г., постановено по
нахд №721/2017г. по описа на Районен съд Хасково, ведно със
законната лихва върху сумата в размер на 357.50 лева, дължима от 28.02.2018г.,
датата на влизане в сила на решението по АНД №721/2017г. на Районен съд Хасково
до 21.04.2022г., датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва
върху сумата от 850.00 лева, считано от 21.04.2022г., датата на завеждане на исковата
молба до датата на окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Комисия
за защита на потребителите - София, да
заплати на „Дейзи Нова“ ЕООД – Д., ЕИК *********, направените разноски в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер
на 425.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС на
РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: