Решение по КНАХД №259/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на „Т“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, [улица], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1 срещу решение №82/09.04.2025г. на ДРС, постановено по АНД №82/2025г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски.

Ответникът в писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставане в сила решението на районния съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение №82/09.04.2025г. на ДРС, постановено по АНД №82/2025г., с което е потвърдено НП №ГБО-0086/14.01.2025г. на зам.председателя на ДАМТН. „Т“ АД, [ЕИК] е санкционирано на основание чл.34, ал.6 от ЗЧАВ, с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл.8а, ал.3 от ЗЧАВ във вр.с чл.4, ал.1 от Наредбата за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол /Наредбата/.

Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН, доказаност на административното нарушение и неприложимост на 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото обаче е неправилно, по следните съображения:

Въззивното производство е инициирано по жалба на „Т“ АД, [ЕИК] срещу НП №ГБО-0086/14.01.2025г. на зам.председателя на ДАМТН. Прието е от фактическа страна, че на 31.07.2024г. дружеството в качеството си на разпространител на твърди горива за битово отопление – въглища, е разпространявало, чрез продажба на „Д“ ЕООД твърдо гориво за битово отопление – въглища, които не са в запечатана опаковка с тегло 25 кг /до – 1%/. За констатирано нарушение на чл.8а, ал.3 от ЗЧАВ във вр.с чл.41, ал.1 от Наредбата е съставен АУАН №ОЕ-ЗБ-003/11.11.2024г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

Касационната инстанция счита, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка със съдържанието на АУАН по чл.42, ал.1, т.5 и изпълнение на задължението на АНО по чл.52, ал.4 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.8а, ал.3 от ЗЧАВ, която норма забранява предоставянето и/или разпространението на твърди горива, които не отговарят на изискванията за качество, опаковане и етикетиране, определени в Наредбата, в случая чл.4, ал.1 - твърдите горива могат да бъдат предоставяни на пазара и/или разпространявани само ако са опаковани в запечатана опаковка с тегло 25 кг /до - 1%/, която не позволява тяхното разсипване и промяна на качеството им. С оглед даденото описание на административното нарушение в АУАН, КАС счита, че не са изпълнени изискванията на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН. Противоправното деяние не е индивидуализирано с всички съставомерни елементи от обективна страна, не са посочени обстоятелствата, при които е осъществено. Последното не е ясно и безпротиворечиво с оглед установеното на място при проверката, така и с оглед сочените за нарушени императивни норми от ЗЧАВ и Наредбата. Пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, свързани с неговото извършване е дадено едва в НП, като това е направено в разрез с нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН – наказващият орган е длъжен да извърши проверка относно законосъобразността и обосноваността на АУАН. АНО може да издаде НП само когато допуснатата нередовност в акта е възможно да бъде преодоляна с установено по безспорен начин административно нарушение, самоличността на нарушителя и неговата вина – чл.53, ал.2 от ЗАНН. Законодателят въвежда това задължение, тъй като с АУАН се очертават рамките на повдигнатото обвинение и същия поставя началото на административнонаказателното производство. Всяка неяснота в същия нарушава правото на защита на санкционирания субект в аспекта за разбере ясно и точно за какво противоправно деяние е привлечен към отговорност.

В случая касационният съд намира, че събраните по делото доказателства не обосновават по несъмнен начин извършването на нарушението. Преки доказателства за извършена продажба на въглища в непакетирано състояние на „Д“ ЕООД не са налични. Представената ф-ра №**********/31.07.2024г. с извършеното дописване на ръка по настояване на контролните органи, че продадените въглища са насипни и декларацията на лицето Р. Ш. – началник склад, с която декларира горното обстоятелство не могат да обосноват извод за извършеното нарушение и по арг. от нормата на чл.116, ал.1 от НПК /приложима по препращане от чл.84 от ЗАНН/ - обвинението не може да се основава само на самопризнанието на обвиняемия. В този смисъл КАС приема, че обвинението за продадени въглища в насипно състояние в противоречие с нормата на чл.4, ал.1 от Наредбата, не почива на годни доказателства. Фактите, вписани в НП, остават недоказани по безспорен начин, а оттук се формира и извода за недоказаност на административното нарушение.

Останалите релевирани в жалбата възражения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, касационният съд намира за неоснователни.

Касационната инстанция, във връзка с гореизложеното, ще отмени решението на ДРС, като постановено при наличие на отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и вместо него ще постанови ново, с което ще отмени НП №ГБО-0086/14.01.2025г. на зам.председателя на ДАМТН.

Предвид изхода от делото съдът ще присъди разноски на касатора в размер на 3 660 лв. – адвокатско възнаграждение, което е в минимума по чл.18, ал.2 във вр.с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. /в същото закономерно е начислен и 20% ДДС/.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №82/09.04.2025г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №82/2025г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП №ГБО-0086/14.01.2025г. на зам.председателя на ДАМТН, което на „Т АД, [ЕИК] на основание чл.34, ал.6 от ЗЧАВ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лв., за нарушение на чл.8а, ал.3 от ЗЧАВ във вр.с чл.4, ал.1 от Наредбата за изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, условията, реда и начина за техния контрол.

ОСЪЖДА ДАМТН с адрес [населено място], [улица] да заплати на „ТОПЛИВО“ АД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], район Средец, [улица]адвокатско възнаграждение в размер на 3 660 лв. /три хиляди шестстотин и шестдесет /.

Решението е окончателно.