Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260323

 

гр. София, 15.12.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 830, по описа за 2020 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът Г. Ф., *** е предявил срещу ответника М.С.М. ***, ЕГН ********** иск, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗД (сега чл.558, ал.7, вр.чл.557, ал.1, т.2 от КЗ), в изпълнение на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/отм./, за заплащане на сумата в общ размер от 83 770,72 лева, съставляваща заплатени от ищеца на А. Г. Б., пострадала като пътник при ПТП, настъпило на 23.04.2015 г. гр. К., обезщетения по щета № 210380/16.12.2015г., и присъдени по гр.д. № 6809/2017г.  по описа на СГС и в.гр.д. № 590/2019г. по описа на САС, ведно със законната лихва върху заплатените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените по делото разноски – за платена държавна такса по сметка на СОС в размер на 3350,83 лева, 300,00 лева – за ССчЕ и за заплащане на адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, внесени от ищеца в размер на 3043,10 лева (л.99 от делото). Не се претендира юрисконсултско възнаграждение.

С исковата молба се твърди, че вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 23.04.2015 год. в гр. К.,  причинено по вина на ответника М.С.М., който при управлението на  л.а. „М. Ц 180“ с ДК № СА3226 HP, движейки се по ул. „О.“, със скорост 89,48 км/ч, несъобразена с конкретната пътна обстановка, при завой надясно, алкохолно повлиян от 1.96 промила, изгубил контрол над процесния автомобил, ударил се в бордюра на тротоара в ляво на посоката за движение, напуснал пътното платно и се ударил в бетонната ограда на дом № 56 с предната част на автомобила,  били причинени неимуществени вреди на А. Г. Б., пострадала като пътник при ПТП.

В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Твърди се, че по образуваната щета № 210380/16.12.2015г. на Г. фонд ищецът на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ /отм./ определил на пострадалата при описаното по-горе ПТП обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, редуцирано с ¹/₂ до 15 000 лева, поради установено съпричиняване  и обезщетение за имуществени вреди в размер на 972,20 лева, които били изплатени на молителката с платежни нареждания от 14.04.2016г. и 20.04.2016г. 

Ищецът твърди, че въз основа на влезли в сила решения по гр.д. № 6809/2017 год. на СГС и в.гр.д. № 590/2019 год. на САС, водени между А. Г. Б. и Г. фонд във връзка със същото ПТП, по които настоящият ответник е участвал като трето лице помагач на страната на Г. фонд,  на пострадалата е било присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди, присъдени съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.  Пострадалата А. Г. Б. и нейният пълномощник адв. Ч. изпратили до Г. фонд покани за доброволно изпълнение. В резултат на това, обезщетението, ведно със законната лихва, присъдените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение, фондът изплатил на пълномощника на А. Г.Б.сума в общ размер на 67 798.52 лева, с платежни нареждания  от 12.02.2019г., 05.12.2019г. и 28.01.2020г.

Твърди, че с регресна покана с изх. № ГФ - РП 149/19.02.2020г. поканил ответника да възстанови изплатеното от Г. фонд, но и до датата на и.м. лицето не погасило задължението си.

Ето защо, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, иска от съда да осъди ответника  М.С.М. да заплати на Г. фонд исковата сума от 83 770.72 лева. (осемдесет и три хиляди седемстотин и седемдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляща изплатеното от Г. фонд по щета № 210380/16.12.2015г., и присъденото по влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 6809/2017г. на СГС, 1 с- в и гр.д. № 590/2019г на САС, 8 с-в, ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и юрисконсултеко възнаграждение, по посочената в и.м. банкова сметка.

*** към нея са връчени на 26.07.2021г.  на назначения, с определение №260484/14.07.2021г., на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника – адв. П.Д. от САК, с указанията по чл.131 от ГПК, и в срок е постъпил писмен отговор, с който счита предявеният иск допустим, но частично неоснователен.

С отговора не се оспорва твърдението на ищеца, че виновния за настъпването на процесното ПТП е ответникът М.С.М., съгласно влязло в сила определение по НОХД № 218/2015г. на Районен съд-Костинброд.

Не се оспорва, че с извънсъдебно споразумение, съгласно протокол № 9/10.03.2016г. на пострадалата А. Г. Б. е изплатена от Г. фонд сумата от 15 000 лева за нанесени неимуществени вреди и 972.20 лева за имуществени вреди, които са й изплатени  с преводни нареждания съответно от 14.04.2016г. и 20.04.2016г.

Сочи се, че съгласно решение от 16.11.2018г. по гр.дело № 6809/2017г., ищецът е осъден да заплати на Ани Бончова сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.03.2016г. до изплащането ѝ, присъдени  са разноски по делото в размер на 592.31 лева, както и адвокатско възнаграждение на адв. С. Ч. в размер на 665.08 лева, както и че с решение от 25.11.2019 г., по в.гр.д № 590/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми състав е отменено решение № 7159/16.11.20218г. постановено по гр.дело № 6809/17г. на СГС, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от А. Б.. срещу Г. фонд над 11 000 лв. до сумата от 26 000 лева и че с въззивното решение САС е осъдил Г. фонд да заплати на А. Б.допълнително сумата от 15 000 лв. /общо сумата от 26 000 лв. над присъдения размер от 11 000 лв./, представляваща остатък от заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди от настъпилото ПТП, както и  да заплати на адв. Чаталбашев допълнително сумата от 906.91 лв. с ДДС, и на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 1176 лв. с ДДС, а на А. Б. да заплатят допълнително 807.69 лв. съдебни разноски пред СГС.

В отговора се твърди, че от приложените към исковата молба писмени доказателства - платежно нареждане от 12.02.2019г., с която е изплатена сумата в размер на 14 266.73 лева на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, съгласно решение по гр.дело № 6809/17г. на СГС; платежно нареждане от 05.12.2019г. , с която е изплатена сумата в размер на 21499.84 лева на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“, съгласно решение по гр.дело № 590/19г. на САС; платежно нареждане от 28.01.2020г. , с която е изплатена сумата в размер на 29 283.96 лева на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, съгласно решение по гр.дело № 590/19г. на САС; платежно нареждане от 28.01.2020г. , с която е изплатена сумата в размер на 2 747.99 лева на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, за адвокатски хонорари; справка за изплатени суми по щета и съдебно решение на гр.дело № 6809/17г. на СГС, не става ясно на какво основание Г. фонд е превел сумата 29 283.96 лева на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“. Твърди се, че записаното като основание за плащане по гр.д № 590/19г. на САС- главница 22 000 лв., лихва 6691.65 лв. и съдебни разходи 592.31 лева, не отговаря на постановеното в посоченото съдебно решение. Твърди се, че  съгласно двете съдебни решения с присъдени обезщетения, съдебни разноски и адвокатски хонорари, плюс платената от извънсъдебно споразумение сума в размер на 15 972.20 лв., Г. фонд, следва да претендира от ответника да им заплати общо 54 486.76 лева, като иска за разликата до пълния предявен размер от 83 770.72 лева, да се отхвърли, като неоснователен, поради недоказаност на размера.

  От заключението по назначената ССчЕ, представена по делото се установява, че:

  1. по предоставена информация от „Б. ДСК“ ЕАД, на 14.04.2016 г. банкова сметка ***: ***оргиева Б. е била заверена с получен превод в размер на 15 000,00 лв., с основание: „О. ПО Щ. 210380/2015“ и наредител Г. ф.

            2. по предоставена информация от „Б. ДСК“ ЕАД, на 20.04.2016 г. банкова сметка ***: ***оргиева Б. е била заверена с получен превод в размер на 972,20 лв., с основание: „О. ПО Щ. 210380/2015“ и наредител Г. фонд.

            3. след извършена проверка при „Ю. Б.“ ЕАД се констатира, че на 12.02.2019 г. банкова сметка ***: ***. дружество Ч., П. и И. е била заверена със сума в размер на 14 266,73 лв., с основание: „плащане по решение, гр.д.6809/2017,СГС,1,1 с.в“, и с наредител на превода - Г. фонд.

            4. след извършена проверка при „Ю. Б.“ ЕАД се констатира, че на 06.12.2019 г. банкова сметка ***: ***. дружество Ч., П. и И. е била заверена със сума в размер на 21 499,84 лв., с основание: „плащане по решение, в.гр.д.590/2019,САС“, и с наредител на превода - Г. фонд.

            5. след извършена проверка при „Ю. Б.“ ЕАД се констатира, че на 29.01.2020 г. банкова сметка ***: ***. дружество Ч., П. и И. е била заверена със сума в размер на 29 283,96 лева, с основание: „По г.д.590/19 САС .гл.22000лв, лих., 6691,65лв. ,съд.р/ди 592,31“, и с наредител на превода - Г. фонд.

            6. след извършена проверка при „Ю. Б.“ ЕАД се констатира, че на 29.01.2020 г. банкова сметка ***: ***. дружество Ч., П. и И. е била заверена със сума в размер на 2 747,99 лв., с основание: „По г.д.590/19 САС ,гд.6809/17 СГС, адв.хон.“, и с наредител на превода - Г. фонд.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ „гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“, а  според чл.558, ал.7 от КЗ „след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му“.

В настоящия случай безспорно се установи, че виновният водач за настъпване на процесното ПТП е ответникът М.С.М., съгласно влязло в сила определение по НОХД № 218/2015 г., на Районен съд-Костинброд, както и че по силата на  извънсъдебно споразумение, съгласно протокол № 9/10.03.2016 г., на пострадалата А. Г. Б. са били изплатени от ищеца сумите от: 15 000 лева - за нанесени неимуществени вреди и 972.20 лева – за  имуществени вреди, които са й преведени с преводни нареждания съответно от 14.04.2016г. и 20.04.2016 г. (сумите по т.1 и т.2 от ССчЕ), а на адвокатско дружество „Чаталбашев, Петкова и Иванова“ - останалата част от претендираните с исковата молба суми – по т.3-т.6 от ССчЕ, присъдени по  в.гр.д.№ 590/2019 г., по описа на САС и по гр.д. № 6809/2017, по описа на СГС.

Единствено спорно по настоящия казус се явява доброволно  платената сума от Г. фонд на адвокатското дружество, описана в т.5 от ССчЕ, в размер на 29 283,96 лева, за която липсва сила на пресъдено нещо и изпълнителен титул, а същата представлява част от непредявения по съдебен ред пълен размер на претенциите по делата пред СГС и САС от 70 000 лева (л.62 от делото, стр.5, ред 3 от решението на САС), поради което съдът приема, че така предявения иск за общата сума от 83 770,72 лева, съставляваща заплатени от ищеца на Ани Георгиева Бончова, пострадала като пътник при ПТП, настъпило на 23.04.2015 г. гр.Костинброд, обезщетения по щета № 210380/16.12.2015г., и присъдени по гр.д.№ 6809/2017г.  по описа на СГС и в.гр.д.№ 590/2019г. по описа на САС, ведно със законната лихва върху заплатените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите следва да бъде уважен за сумата от 54486,76 лева, ведно със законната лихва върху заплатените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.12.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като се отхвърли в частта за сумата до пълния предявен размер, като недоказан по основание и размер.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            С оглед изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4354,00 лева – за съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска (от общо сторените в размер на 6693,93 лева, от които: за платена държавна такса по сметка на СОС в размер на 3350,83 лева, 300,00 лева – за ССчЕ и за заплащане на адвокатско възнаграждение за особен представител на ответника, на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, внесени от ищеца в размер на 3043,10 лева - л.99 от делото).

            Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), вр.чл.45 от ЗЗД (сега чл.558, ал.7, вр.чл.557, ал.1, т.2 от КЗ) М.С.М. ***, ЕГН ********** да заплати на Г. Ф., *** общата сума от 54486,76 (петдесет и четири хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.12.2020г. до окончателното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ така предявения иск В ЧАСТТА за разликата до пълния му предявен размер от 83 770,72 лева.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М.С.М. да заплати на Г. Ф. сумата от 4354,00 лева.

Да се изплати на особения представител на ответника - адвокат П.С.Д. от САК внесения депозит от ищеца в размер на сумата от  3043,10 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ :