Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2024г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 4139 по описа
за 2020г. на
съда и за да се произнесе
взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от „Б.2.“ ЕООД /в несъстоятелност/ против Н.Г.,
гражданин на Република Северна Македония, обективно съединени осъдителни искове за сумата
46 000 евро с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, представляваща
главница по договор за заем
от 19.05.2010г.; за сумата 48 024.90 евро с правно основание
чл.240, ал.2 ЗЗД, представляваща възнаградителна
лихва за периода 19.05.2010г.-19.05.2020г.; сумата
22 995 евро с правно основание чл.92 ЗЗД, представляваща
неустойка за забава върху главницата
за периода
21.05.2015г.-19.05.2020г. и за сумата
127.75 евро с правно основание чл.92 ЗЗД, представляваща
неустойка за забава върху възнаградителната
лихва за периода 21.05.2015г.-19.05.2020г., ведно
със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен с ответника договор за паричен
заем на 19.05.2010г., по силата на
който му предоставил по банков път заемна
сума от 50 000 евро с поето задължение
за връщане в срок до 20.05.2015г. на вноски съгласно
погасителен план, заедно с възнаградителна лихва в размер на 10%, начислявана върху усвоената сума и платима при погасяване на главницата. Твърди ответникът да е в неизпълнение на поетите с договора
задължения за връщане на заема,
ведно с договорната лихва. Претендира заплащането на уговорената неустойка за забава
върху неплатената на падежа главница,
както и неустойка за забава върху
неплатената възнаградителна
лихва.
Ответникът оспорва исковете като
твърди, че за времето от 01.09.2010г. до
31.05.2014г. от негово име синът му Л.Г., чрез запор на заплатата получавана от
баскетболен клуб Левски София, заплащал всеки месец по 1000 евро по банковата
сметка на ищеца и за този период е била платена общо сумата 45 000
евро. Поради това възразява относно
размера на претендираната главница, възнаградителна и наказателна лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата по делото, намира следното:
Представен е договор за паричен заем от 19.05.2010г., с
който „Б.2.“ ЕООД се задължил да предостави на Н.Г. сумата от 50 000 евро.
В чл.2, ал.3 от договора е уговорена възнаградителна
лихва в размер на 10%, равняваща се на 13 541.67 евро за целия период на
заема.
В чл.3 страните постигнали съгласие връщането на заема да
се осъществи в срок до 20.05.2015г. на месечни вноски всяка с падеж 20-то число
по погасителен план, включващи главница и възнаградителна
лихва, като за периода 19.05.2010г.-20.11.2010г. заемополучателят
дължи плащането само на възнаградителна лихва.
Според предвиденото в чл.4 в случай, че задължението не
бъде изпълнено на падежа, заемополучателят заплаща
освен договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 10 % годишно върху
просрочената /дължима/ главница, както и неустойка от 0.1% върху просрочената
/дължима/ лихва.
По делото не се спори и от представеното извлечение
/стр.9/ се установява, че ищецът превел по банковата сметка на ответника заевната сума от 50 000 евро в деня на сключване на
договора 19.05.2010г.
Представени са писмени доказателства, видно от които
договорът за заем е отразен в счетоводството на ищеца, като според записванията
след 2013г. главницата възлиза на сумата
46 000 евро.
Според заключението на вещо лице по ССч.Е
неплатената главница по договора е в размер на 46 000 евро. Начислената възнаградителна лихва за периода 19.05.2010г.-20.05.2015г.
е в размер на 48 945.33лв., а за периода 21.05.2015г.-19.05.2020г. в
размер на 44 986.25лв. или общо 93931.58лв. в равностойност на
48 026.45 евро. Наказателната надбавка върху просрочената главница от 10 %
годишно за периода 21.05.2015г.-19.05.2020г. е в размер на 44 986.25лв. в
равностойност на 23 001.10 евро, а неустойката от 0.1% върху просрочена възнаградителна лихва за периода 21.05.2015г.-19.05.2020г.
е в размер на 237.25лв. в равностойност на 121.30 евро.
Въз основа тези доказателства съдът намира от правна
страна следното:
С договора за заем по чл.240, ал.1 ЗЗД заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален, защото за да възникне облигационното правоотношение е
необходимо фактическо предаване на парите или заместимите
вещи от заемодателя на заемателя.
При липсата на спор относно сключването на договор за
заем и предаване от ищеца на паричната сума, за ответника е възникнало
задължението да я върне при условията и в сроковете предвидени в договора.
Според уговореното заемът е следвало да се погаси на
месечни вноски заедно с възнаградителна лихва с
крайна падежна дата 20.05.2015г., който срок е изтекъл.
Ищецът признава, че към този момент е била платена част
от главницата с остатък от 46 000 евро. Твърдението на ответника в срока
на договора за периода 01.09.2010г. до 31.05.2014г. да е погасил чрез сина си
общо 45 000 евро за главница не е подкрепено с доказателства и не се установява
от експертното заключение. Следователно ответникът е в неизпълнение на договора
и дължи заплащането на остатъчния размер на главницата от 46 000 евро, предпоставящо основателност на този иск.
Според уговореното в чл.2.3 от договора ответникът е
следвало да заплаща възнаградителна лихва от 10
% в размер на 13 541.67 евро за целия период на заема, т.е.
до крайната падежна дата 20.05.2015г. По делото не се събраха доказателства задължението
да е било изпълнено, поради което този иск с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД
е доказан в своето основание.
По отношение размера съдът счита, че на ищеца не се дължи
лихва за времето от 21.05.2015г. до 19.05.2020г. Възнаградителната
лихва представлява цената за предоставения паричен ресурс в полза на кредитора,
която няма санкционен характер и може да бъде начислявана само за срока, за
който е бил сключен договора. По аргумент от разрешението дадено в т.2 от ТР №
3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г., ОСГТК на ВКС,
според което кредиторът не може да претендира договорна лихва след датата на
обявяване предсрочна изискуемост, на по-силно основание, когато срокът на
договора е изтекъл, той няма вземане и не може да претендира такава за следващ
период.
На следващо място, претенцията на ищеца в тази част е
основана на финасов анализ и експертиза по дело за откриване
спрямо него производство по несъстоятелност, където възнаградителната
лихва за периода 19.05.2010г.-20.05.2015г. е определена на сумата
26 479.59 евро, изчислена на дневна база от 13.70 евро върху целия размер
на главницата. Това експертно заключение не обвързва настоящия съд, доколкото е
изготвено в друго производство с предмет различен от настоящия правен спор. Изхождайки
от съдържанието на клаузите по чл.2, ал.3 и ал.4 от договора, действително е
предвидено начислението на лихвата върху главницата ежедневно, но при изричното
уговаряне нейният общ размер за целия срок на договора да е 13 541.67 евро.
Следователно ответникът дължи тази сума, до която искът по чл.240, ал.2 ЗЗД
следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран
размер подлежи на отхвърляне.
Поради неизпълнението на двете задължения ответникът е
изпаднал в забава и дължи заплащането на неустойката по чл.4 от договора от 10
% върху дължимия остатъчен размер на главницата възлизаща на 22 995 евро за
периода 21.05.2015г. до подаване на исковата молба 19.05.2020г., съответно
0.1% върху неплатената възнаградителна лихва за същия период възлизаща на 67.71
евро.
Върху уважените искове за главница и договорна лихва
следва да се присъди законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва за заплати на ищеца направените по делото разноски от 719.23лв. за
превод на съдебни книжа и възнаграждение за вещо лице съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът не е направил разноски, поради което в негова
полза такива на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат.
В съответствие с чл.620, ал.5 ТЗ ищецът не дължи предварително
внасяне на държавна такса, но не е освободен от заплащането, поради което на
основание чл.78, ал.6 ГПК следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2702.43лв. с оглед отхвърлената част от исковете, а на основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважената част от исковете в размер на 6462.40лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Г., с персонален номер **********,
гражданин на Република Северна Македония, с адрес гр.Дойран, ******, Република
Северна Македония, със съдебен адрес ***, зала Универсиада, гр.София, да
заплати на „Б.****“ /в несъстоятелност/, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от синдика Д.А.с адрес гр.Благоевград, ул.***********************сумата
46 000 евро на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, представляваща неплатена главница по
договор за заем от 19.05.2010г.; сумата 13 541.67 евро на основание чл.240,
ал.2 ЗЗД, представляваща възнаградителна лихва за
периода 19.05.2010г.-20.05.2015г.; сумата 22 995 евро на основание чл.92 ЗЗД вр. чл.4 от договора за заем, представляваща неустойка за
забава върху главницата за периода 21.05.2015г.-19.05.2020г. и сумата 67.71
евро на основание чл.92 ЗЗД вр. чл.4 от договора за
заем, представляваща неустойка за забава върху възнаградителна
лихва от 13 541.67 евро за периода 21.05.2015г.-19.05.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата и възнаградителната
лихва от подаване на исковата молба-20.05.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.240, ал.2 ЗЗД за възнаградителна лихва за разликата до пълния предявен
размер 48 024.90 евро и за периода 21.05.2015г. до 19.05.2020г., както и иска
по чл.92 ЗЗД за неустойка за забава върху възнаградителна
лихва за разликата до пълния предявен размер 127.75 евро.
ОСЪЖДА Н.Г., с персонален номер **********,
гражданин на Република Северна Македония, да заплати на „Б.****“ /в
несъстоятелност/, ЕИК*******, гр.София, разноски по делото на основание чл.78,
ал.1 ГПК от 719.23лв.
ОСЪЖДА „Б.****“ /в несъстоятелност/, ЕИК*******,
гр.София, представлявано от синдика Д.А., да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 2702.43лв.
ОСЪЖДА Н.Г., с персонален номер **********,
гражданин на Република Северна Македония, да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 6462.40лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: