РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Плевен, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20254400500427 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение рег.№ 49/05.03.2025г., постановено по гр. дело № 298/2024 г.
по описа на Районен съд – гр. Левски е отменен договор за дарение от дата
13.09.2022, с който С. В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари
хора „***”- с. ***, обл. Пловдив, ул.*** е дарила на дъщеря си Н. С. Г., ЕГН
**********, с адрес:гр. Левски, ул. *** №3, ет.1, ап.3 сумата от 19589,20 лв. и
постановил Н. С. Г. да върне на С. В. И. сумата от 19589,20 лв.
Със същото решение съдът ставил без уважение направеното
възражение за прихващане на ответника Н. С. Г. ЕГН ********** с адрес: гр.
Левски, ул. *** №3, ет.1, ап.3, против ищеца С. В. И., ЕГН**********, с
настоящ адрес: Дом за стари хора „***” – с. ***, обл. Пловдив, ул. *** със
сумите:
вземане за връщане на дадено без основание в размер на 15371,57 лв.,
представляващи сбор от: 13195,17лв., представляващи подлежаща на
връщане сума, платена без основание с платежно нареждане от
1
25.02.2022г.; 1135,15 лв., представляващи подлежаща на връщане сума,
платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. и 1041,25
лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без основание
с платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при начална липса на
основание, в случай, че съдът приеме, че парите не са върнати на
ответницата със заплащане на сумата от 19589,20 лв.;
Вземане от 4217,63лв., представляваща сума, с която ищцата се е
обогатила неоснователно през периода февруари – август 2022г. в
резултат на извършени със средства на Н. Г. гледане и издръжка – за
закупуване на храна, облекло, комунално – битови плащания, като за
целта е заплащала ежемесечно над 500 лв., или общо 4217,63 лв.в случай,
че съдът приеме, че сумата не е върната с плащането на ищцата от
13.09.2022г.;
Вземане в размер на 8100 лв.- суми, с които ищцата неоснователно се е
обогатила в резултат на ползването на апартамент №3, находящ се в гр.
Левски, ул. *** №3, вх.Б, т.1 през периода от ноември до август 2022г.
Осъдил Н. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Левски, ул.*** №3, ет.1,
ап.3, да заплати на Адвокатско дружество „***” сума в размер на 2595,60 лв. с
ДДС.
Осъдил Н. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Левски, ул.*** №3, ет.1,
ап.3, да заплати на С. В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари
хора „***” – с. ***, обл. Пловдив, ул. *** направените деловодни разноски в
размер на 801,57 лв. – държавна такса, сумата от 256 лв. – депозит за съдебно
графическа експертиза, с банкови такси, сумата от 371,87 лв. – депозит за
съдебно – медицинска експертиза, ведно с банкови такси за внасянето й.
Срещу така постановеното решение от ЛРС е подадена въззивна жалба
от Н. С. Г. чрез пълномощника й – адв. Д. П. от САК, в която се изразява
становище, че същото е неправилно и необосновано, както и постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Развива подробни доводи в
тази насока: неприлагане на чл. 176, ал. 3 ГПК с решението. Сочи, че с
Определение № 255 от 26.04.2024 г. по първоинстанционното дело, съдът
задължил ищцата да се яви в о.с.з. от 30.05.2024 г. и да отговори на множество
въпроси във връзка с отношенията между страните и извършения от нея на
13.09.2022 г. превод на 19 589,20 лв. по сметка на доверителната ми. Във
2
връчената на ищцата призовка изрично й е указано, че при липса на явяване в
о.с.з. и липса на отговори на зададените й въпроси, поведението на ищцата ще
бъде преценявано съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК. Въпреки липсата на
уважителни причини за неявяването си и въпреки че последиците от
неявяването й бяха указани, г-жа И. не се яви в това о.с.з. и не даде никакъв
отговор на поставените й въпроси. С протокола от о.с.з от 30.05.2024 г., съдът
е приел, че липсват уважителни причини за неявяването на ищцата, но в
мотивите към съдебното решение приема, че всъщност били налице
уважителни причини за неявяването на ищцата, поради което няма да
приложи чл. 176, ал. 3 ГПК, позовавайки се на заключението на съдебно-
медицинската експертиза. Сочи че това заключение е изготвено по преглед
извършен почти половин година преди датата на заседанието, за което ищцата
е следвало да се яви и да отговори на въпросите. Сочи също, че в това
заключение никъде не е посочено, че възиваемата не може да пътува или е
неподвижна или други констатации препятстващи обективно явяването й.
Заявява също, че съдът е нарушил диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК] като е приел, че въззивницата е
изпълнявала нравствен дълг към ищцата и с това е мотивирал извода си за
неоснователност на направеното с отговора на исковата молба възражение за
прихващане. Това императивно правило, тълкувано във връзка с чл. 154 от
ГПК, налага извода, че при определяне на предмета на доказване по делото
съдът следва да се ограничи до твърденията на страните. В този смисъл е и
константната съдебна практика, съгласно която не подлежат на установяване
факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния
съд с доклада по делото. Сочи, че в нито един момент до приключването на
съдебното дирене по първоинстанционното дело ищцата не е твърдяла, че към
нея е изпълняван нравствен дълг. Съответно този факт не е бил включен в
очертания с доклада на съда предмет на доказване по делото. Липсват и
каквито и да е твърдения във връзка с наличието на основание на
извършените от представляваната от мен Н. Г. по сметка на С. И. плащания,
респ. на допускането на последната да живее в собственото на доверителната
ми жилище и в полаганите в нейна полза грижи.
Заявява, че съдът не е разпределил доказателствената тежест с доклада,
като не й е указал тежестта да докаже, че към датата на депозирания от нея
отговор на нотариалната покана на г-жа И. за заплащане на издръжка в
3
изброените от нея алтернативни по-евтини домове е имало свободни места и
че условията в тези домове отговарят на нейните потребности и стандарти.
Твърди, че съдът неправилно е счел, че е налице фактическият състав
на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в)" ЗЗД, тъй като е пропуснал да съобрази, че 1)
между страните не е сключван договор за дарение на парична сума, 2) не е
извършено пълно доказване на нуждата от издръжка, съответно 3) отказът на
доверителната ми да заплаща издръжка е основателен, а в условията на
евентуалност 4) искът подлежи на отхвърляне по силата на направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане. Неправилно
първостепенният съд е приравнил платежното нареждане на договор, без да
съобрази факта, че платежното нареждане е едностранна сделка, докато
договорът е съглашение между две лица съгласно правилото на чл 9 ЗЗД. При
липсата на изразено от въззивницата съгласие да получи сумата като дарение,
няма как ищцата едностранно да определи, че това е основанието на
плащането. В първия възможен момент, в своя отгтовор на поканата Н. Г.
(доказателство т. 1.9 към отговора на исковата молба) категорично е изразила
несъгласието си с това твърдение и е посочила, че основанието за задържане
на сумата са други облигационни отношения между страните. При липса на
съгласие, липсва какъвто и да е договор, а изводът на съда в противоположен
смисъл противоречи на доказателствата по делото.
Счита, че съдът изцяло е пропуснал да съобрази проведеното от
въззивницата насрещно доказване, от което се установява, че действителното
основание на извършеното с платежно нареждане от 13.09.2022 г. плащане на
сумата от 19 589,20 лв. не е твърдяното от ищцата дарение, а представлява
сбор от връщане на собствени на доверителната ми средства в размер на
15371,57 лв., които ищцата е държала без основание по своята банкова сметка,
както и възстановяване на извършени разходи за отглеждането на г-жа И. в
размер на 4217,63 лв.
Заявява, че независимо от посочено, дори да е налице договор за
дарение, което категорично се оспорва, неправилен на собствено основание е
и изводът на първоинстанционния съд, че С. И. била изпаднала в нужда от
издръжка. В това отношение съдът отново не е съобразил много голяма част
от доказателствата по делото. Приема, че по делото се доказва, че г-жа И.
получава доход в размер яа 1060,77 лв. Месечно, който е напълно достатъчен
4
да задоволява всички нейни потребности. Районен съд - Левски нито е отчел,
нито е коментирал, тези обстоятелства, а вместо това бланкетно е посочил, че
доходът на ищцата [без да конкретизира неговия размер) не бил достатъчен за
задоволяване на потребностите й. Счита, че ищцата укрива свои доходи, тъй
като заплаща регулярно таксата от 1100 лв., а на по-късен етап и 1400 лева,
месечно, в дома в с. ***, в който е настанена. Твърди, че простата математика
показва, че щом успява да покрива тази сума, както и ежемесечните си
потребности за храна и медицински услуги, явно г-жа И. укрива
допълнителни доходи, които тя получава било от трети лица, било от друг
източник, който е премълчала. Фактът, че тя успява да заплаща таксата от
1400 лв., не се обяснява дори от житейски неправдоподобното и напълно
недоказано твърдение, че синът й Е.Х. й бил дал заем от 4000-5000 лв., тъй
като тази сума би могла да й стигне за покриване на таксата за престоя в дома
в с. *** за не повече от 4 месеца.
Сочи също, че сама, без никаква обективна необходимост от това, С. И.
е напуснала дома на дъщеря си и е била настанена в дом за стари хора, който
значително надхвърля нейния жизнен стандарт, като по този начин сама се е
поставила в „нужда" от издръжка. Не е съобразено, че съгласно заключението
на вещото лице разходите за лекарства на ищцата възлизат на около 100 лева
месечно (стр. 13 от заключението). Вещото лице д-р А.Н. констатира, че
потребностите на въззиваемата не са по-различни от потребностите на всяка
жена на нейната възраст. Твърденията на част от свидетелите, че Н. Г. била
изгонила майка си, не се базират на никакви техни преки наблюдения, а
единствено и само на споделено от самата С.. Дорли синът й Е.Х., който,
въпреки че е заинтересован поради родството си със страните и показанията
му следва да се оценяват с особена критичност съгласно чл. 172 ГПК,
потвърдил, че когато е идвал да вземе майка си от гр. Левски, същата е
разполагала с ключ от апартамента на въззивницата.Счита, че неснователно
съдът не е кредитирал показаниятана свидителките М.М. и Д.Г., които са
виждали С. и Н. и имат наблюдения на отношенията между тях. И двете
свидетелки са категорични, че Н. Г. никога не се е държала лошо с майка си,
не я е гонила от дома си и не е човек, който да е способен на такава постъпка.
Счита, че липсват каквито и да е обстоятелства, които да са наложили
въззиваемата да напусне гр. Левски и да заживее в частен дом за възрастни
хора с месечна такса от първоначално 1100 лева., а понастоящем - 1400 лв.,
5
която сама по себе си надхвърля нейния месечен доход. В о.с.з. от 03.12.2024
г., на изричен въпрос дали и в други домове за стари хора могат да се полагат
необходимите за С. И. грижи, вещото лице Нуцова отговори положително.
Позовавайки си отново на простата математика, извежда извода, че ако г-жа
И. заплаща такса в размер на 70 % от доходите си (понастоящем 742,54 лв.), с
останалата сума тя би могла да покрива своите ежемесечни разходи за храна и
лекарства без особени затруднения. Сочи, че м констатациите на вещото лице,
в обл. Пловдив таксите в домове за стари хора варират в порядъка на 650-800-
900лв. за обслужване, т.е. съществуват дори частни домове, чиито такси са в
пъти по- ниски в сравнение с тази на дома в с. ***. Заявява, че не е доказано
твърдението на ищцата, че тя е търсила по-евтини домове за възрастни хора,
но не е успяла да намери такива поради липсата на свободни места в други
домове, които могат да задоволят потребностите й.
Сочи, че ищцата е тази, която твърди, че има обективна необходимост
от издръжка и че не е имала друг избор, освен да отиде точно в дома в с. ***.
С. И. черпи благоприятни последици от тези твърдения и съгласно общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, именно върху нея е тежестта да ги докаже.
Твърдения, че била търсила други домове, но че в тях местата били запълнени
и че условията в домовете са в разрез с нейните потребности, навела именно
ищцата по повод депозирания от въззиваемата отговор, но не ги е доказала, а в
тяхна подкрепа ангажира единствено свидетели, които възпроизвеждат
нейните собствени извънсъдебни обяснения.
Заявява, че съдът необносновано е игнорирал и направеното от
доверителната ми възражение, че дори да бе налице нужда, същата е
възникнала по силата на самото „дарение" и поради тази причина не е
релвантна. Ако ищцата не се бе разпоредила със сумата от 19 589,20 лв.,
същата не би изпаднала в каквато и да е нужда. Тази сума би й позволила да
заплаща всички свои разходи, в т.ч. и високата такса за пребиваване в дома в с.
***, и да задоволява всички свои потребности, в продължение на над 1 година
без изобщо да харчи от доходите си от пенсия и други социални плащания за
този период. Нуждата по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. ,,в" ЗЗД не е тази, в която
дарителят сам се е поставил със самото дарение. Противното би означавало, че
договорът за дарение е двустранен и възмезден, тъй като задължението за
издръжка възниква със самото му сключване, което е абсурдно.
6
Посочва, че Н. Г. е предложила на майка си съдействие за намиране на
дом, който отговаря на нейните потребности и жизнен стандарт.
Едновременно с това липсва възможност Н. Г. да заплаша издръжка на майка
си, без да постави себе си и своя син в по-лошо положение от това на ищцата.
Чистият доход от по-малко от 2000 лева, с който се издържат Н. Г. и нейният
син, разделен на две, е по-малък от доходите на ищцата от пенсия и добавки
към нея.
Заявява, че предвид неоснователността на иска за отмяна на дарение,
неоснователен се явява и кумулативно съединеният с него иск за връщане на
сумата от 19 589,20 лв., за която се твърди, че е предмет на твърдяното
дарение. Същевременно счита за напълно доказано възражението за липса на
правно основание за превеждане на парични суми от страна на въззивницата
на майка й, както и за приспадане на същите от направеното дарение.
Посоченото във всяко от трите платежни нареждания от 13.02.2022 г.
основание на плащането е „прехвърляне на сума", което по никакъв начин не
индикира съзнание за изпълнение на нравствен дълг. Независимо дали
мотивът на плащанията е бил посоченият от св. М. такъв и/или отрицателните
лихви по депозитите, както е обяснено с отговора на исковата молба по
делото, то няма никакво съмнение, че не се касае за изпълнение на нравствен
дълг.
Счита за изцяло неправилна тезата на първоинстанционния съд, че
предпоставка на насрещните вземания за 8100 лв. е доверителната ми да е
заявила намерение, че претендира наеми. Цитира практика на ВКС, като
счита, че няма такава предпоставка. Също така заявява, че наличието на
насрещно вземане е доказано по основание, а дори да се приеме, че по делото
няма достатъчно данни относно неговия размер, съдът не е имал право да
отхвърли възражението за прихващане, а е следвало да процедира съгласно
чл. 162 ГПК като определи размера му въз основа на експертиза или по
собствена преценка.
В заключение моли съда да отмени първоинстанциононто решение,
като постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения
иск, при условията на евентуалност да уважи възражението за прихващане,
като претендира и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от възизваемата
7
С. И., чрез проц. представител – адв.С. П. от АК-Пловдив. В него се изразява
становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на
ЛРС е правилно и законосъобразно. Твърди се, че правилно
първоинстанционният съд е приел в решението си, че в СМЕ е установено, че
ищцата е с влошено здравословно състояние, което препятства личното й
явяване в процеса - факт, който е заявен от самата С. в молба от 29.05.2024г.
Правилно първоинстанционният съд е приел в решението си, и че в
изготвената по делото, приета и неоспорена от страните СМЕ е установено, че
общото състояние на ищцата е такова, че препятства явяването й в съдебно
заседание по обективни причини.
Твърди, че възражението за прихващане с твърдени като дължими от
доверителната ми суми е оспорено още с последващото отговора процесуално
действие от наша страна, а именно - с депозираното по делото на дата
29.05.2024г. становище. Подвеждането на материалния закон /нормата на чл.
55, ал. 2 от ЗЗД/ към направеното оспорване в никакъв случай не съставлява
ново твърдение в производството по делото, което да трябва да бъде включено
и в предмета на доказване с доклада на съда.
Счита за безспорно, че въззиваемата на посочената дата е превела с
основание „дарение“ сумата от 19 589.20 лева в сметката на ответницата.
Действително съгласието би могло да следва акта на дарение, но ако
жалбоподателката не е съгласна с него е следвало да възстанови сумите
обратно или да изяви писмено някаква воля. Такова действие не е извършено,
защото ответницата е приела извършеното дарение.
Намира за несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че съдът бил
пропуснал да съобрази проведеното от жалбоподателката насрещно
доказване, от което било се установило, че действителното основание на
извършеното с платежно нареждане от 13.09.2022г. плащане на сумата от 19
589.20 лева представлявало връщане на собствени на жалбоподателката
средства и възстановяване на извършени от жалбоподателката във връзка с
отглеждане на г - жа И. разходи. Единственият факт, който е установен в
процеса е извършване на три превода по сметката на ищцата на определени
дати. Че с превода от 13.09.2022г. доверителната ми е възстановила обратно на
жалбоподателката точно тези суми като нейни средства, както и че на същата
е заплатена някаква сума за твърдяно отглеждане на ищцата са твърдения, за
8
които не са събрани никакви доказателства в процеса.
Счита, че безспорно се установява размера на получаваната от ищцата
пенсия и добавки - общо в размер на 965.07 лева или сума по - ниска с 534.93
лева от минимално необходимата на ищцата сума от 1 500 лева, с която да
осигури единствено покрив над главата си и необходимите й, с оглед
здравословното й състояние лекарства, без прибавяне на средства за каквито и
да е други допълнителни и ежедневни разходи, дори такива свързани с пола на
ищцата.
Сочи, че причината за напускането на дома, който въззиваемата е
обитавала в продължение на повече от 45 години и средата, в която е живяла
през процесния период е установена посредством гласните показания на
разпитаните по делото свидетеи А.Н.Д., В.Б.М. и Е. С.ов Х. както правилно е
приел първоинстанционния съд. Заявява, че от заключението на съдебно -
медицинската експертиза се установява необходимостта за настаняване точно
в този дом, а не в друг по-евтин такъв, тъй като в него се полагат грижи, които
отговарят на нейните потребности. Нуждата от издръжка за въззиваемата
възниква във връзка с изгонването й от дома, в който е живяла пред
последните 45 години и появата на необходимост от парични средства, чрез
които да си осигури минимално необходимата за преживяването си сума,
която да й осигури покрив над главата и минимално необходимите средства за
закупуване на жизненоважните за нея лекарства и медикаменти. Поради това
и намирането по интернет и посочването на Дарителя на алтернатива, която е
само по - евтина от настоящата без да се отчитат никакви други обстоятелства
и нужди на Дарителя, в това число нуждата от близост със свои близки с цел
социален контакт, общуване и помощ от тяхна страна когато е необходима би
могло да се квалифицира като изпълнение на моралното задължение на
надарения, то и въпросното възражение би било основателно.
Счита, че въззивницата има възможност да дава издръжка и на майка
си, без особено затруднение предвид получаваните доходи, притежаваните
имоти и парични спестявания, като по отношение на сина й счита, че и бащата
плаща за издръжката му.
Твърди, че претендирания разход в размер на сумата от 4 217.63 лева за
периода 02.2022г. - 08.2022г. освен, първо не е доказан по никакъв начин да е
извършван от ответницата, и второ, като твърдян като извършен за
9
отглеждането на ищцата не подлежи на връщане и на основание чл. 55, ал. 2 от
ЗЗД - като изпълнен нравствен дълг на детето към своята майка, дала му
живот и отгледала и изучила го на този свят.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди изцяло
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира
присъждане на направените разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание, въззивницата се явява лично и с адв.П., като
заявява, че поддържа въззивната жалба и моли, същата да бъде уважена.
Претендира направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от
ГПК.
В съдебно заседание, въззиваемата С. И. не се явява и не се
представлява. В депозирана писмена молба се изразява становище, че
постановеното решение на ЛРС е правилно и законосъобразно. Претендират
се направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
10
произнасяне в повече от поисканото.
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Левски е възприел фактическата обстановка по делото, която накратко е
следната:
Не е спорно и е видно от представеното писмено доказателство –
платежно нареждане/л.18 от делото пред РС-Пловдив/, че на 13.09.2022г.
ищцата С. В. И. е превела на ответницата Н. С. Г. сумата от 19589,20 лв., с
посочено основание за превода „дарение“.
Също не е спорно и е видно от представеното Експертно решение от
2017г., че ищцата С. И. е освидетелствана със степен на общото увреждане от
72% с водеща диагноза сърдечна недостатъчност пожизнено.
Не е спорно и видно от справка за доходите от пенсия и добавки, че
ищцата С. В. И. получава общо сумата от 843.77лв. месечно за периода
01.01.2024г. – 01.03.2024г./л.112/, а от удостеверение л.208 е видно, че общо
получаваната сума вкл. добавка по ЗХУ е в размер на 965.07лв.
Не е спорно и е видно от представената справка от ТД на НАП-Веулико
Търново, че въззивницата Н. С. Г. работи по трудов договор на 8 часова
заетост с променлив месечен облагаем доход от около 2000-2300лв.
Безспорно е и, че с нот. покана връчена на въззивницата на 21.03.2023г.
ищцата е поискала да й заплаща издръжка в размер на 315лв. месечно,
считано от м. април 2023г.
Спорни по делото са въпросите сключен ли е между страните договор за
дарение, следва ли същият да бъде отменен при условията на чл.227 ал.1 б.“в“
от ЗЗД, нуждае ли се ищцата от издръжка, отказано ли е даването на такава от
страна на въззивницат. Ако дарението бъде отменено налице ли е основание за
приемане на възражението за прихващане, срещу суми дадени без правно
основание със сумата на дарението, която следва да се върне?
За изясняване на спорните по делото въпроси са събрани множество
писмени и гласни доказателства и са изслушани заключения на съдебни
експертизи.
Установява се от представения договор, сключен с „КИП-2 ГРУ“ ЕООД–
с. ***, че ищцата е настанена в Дом за стари хора на 03.10.2022г., като цената
на предоставената услуга е 1100лв., а в последствие с два анекса цената е
11
увеличена на 1400лв. месечно.
С платежно нареждане от 25.02.2022г. Н. Г. прехвърлила по сметка на
ищцата сумата от 13195,17лв. С второ платежно нареждане от 25.02.2022г. Н.
Г. прехвърлила по сметка на ищцата сумата от 1135,15 лв. С трето платежно
нареждане от 25.02.2022г. Н. Г. прехвърлила по сметка на ищцата сумата от
1041,25 лв., като всяко платежно нареждане било извършено от различна
депозитна сметка на ответницата. На всяко от платежните нареждания е
посочено като основание за превода – „прихвърляне на сума“.
Установява се от представените писмени доказателства – експертни
решения на фактури за закупени медикаменти , че за поддържане на
здравословното състояние на ищцата, същата закупува ежемесечно лекарства.
От показанията на свидетелката Досева се установява, че отношенията
между С. и Н. били много добри преди Н. да се нанесе при майка си.
Семейното жилище на С. и съпруга й, представляващ апартамент, бил
прехвърлен на Н., с надеждата, че тя ще полага грижи за майка си. Според
показанията, ищцата споделила със свидетелката, че след преместването на
ответницата с нейния син в апартамента нещата станали непоносими, Н.
ограничавала достъпа на ищцата до кухнята, не искала да живеят заедно,
уточнява, че Н. не я искала. Според показанията синът на ищцата – Е. й
помагал да си купува лекарства, тъй като пенсията й не била достатъчна. През
есента на 2022г. С. споделила с нея, че не може да живее повече там, тъй като
й било трудно, Н. не искала да живее повече с нея, искала пространство. По
тази причина ищцата поискала помощ от свидетелката да търсят квартира, за
да се изнесе, защото не можела повече да живее там. Впоследствие С.
споделила, че живяла в съседки, по причина, че била изгонена от Н., както и че
синът й Е. идвал от Пловдив, за да я прибере и да търси старчески дом край
Пловдив, където била настанена и към настоящия момент.
В показанията си свидетелката М. посочва, че няма информация да е
имало конфликти между ищцата и ответницата преди Н. да се нанесе в
апартамента. Заявява, че С. е помагала на Н. с готвене и посрещала сина й. Не
е наблюдавала лично конфликти, но С. е споделяла, че Н. не я пуска в кухнята
да си вземе храна, отношенията им се обтегнали и не й говорела.
Свидетелката не е чувала Н. да иска наем от майка си или да отдава жилището
под наем, но имала информация, че картата за банкомата за пенсията на С.
12
била в Н., която й давала минимални средства. Според свидетелката синът на
ищцата – Е. й изпращал пари да й помага. Свидетелката твърди, че през
есента на 2022г. С. й се обадила, и й казала, че Н. я изгонила и тя отишла в
съседите, където е преспала и се е обадила на сина си Е., който дошъл и я
прибрал. С Е. търсели старчески дом, като С. е съобщила на свидетелката, че
са намерили нов старчески дом, който й харесал. Според свидетелката С. била
трудноподвижна.
От показания на Е. С.ов Х. – син на ищцата и брат на ответницата, се
установява, че до края на 2022г. майка му живяла в собствения си апартамент
45 години, който бил прехвърлен на сестра му. Няколко месеца след смъртта
на баща им ответницата се прехвърлила да живее при ищцата заедно със сина
си, като преди преместването не е имало проблеми. Впоследствие свидетелят
разбрал, че майка му няма достъп до определени части от жилището, най –
вече в кухнята, до хладилника, не разполагала със средствата си, защото по
нейни думи, дъщеря й прибрала картата за пенсия и не е имала възможност да
тегли средства и да се издържа. В началото на 2022г. С. споделила, че не й
достигат средства и за нейно спокойствие свидетелят й оставил сума в размер
на 4-5 хиляди лева. През есента на 2022г. свидетелят получил обаждане от
майка си, че е изгонена от жилището, в което живее и няма къде да се
подслони. За няколко дни отишла при съседите, откъдето я прибрал. Според
свидетеля са търсили дом, където да бъде настанена майка му между 7 – 10
дни. Проблемът бил, че нямало места. Имало само два дома, в които да бъде
настанена, като избрали по – евтиния. По отношение на картата за пенсията,
С. я сменила, била на нейно име и в нея.
Свидетелката М.М. – колега на ответницата, в показанията си заявява, че
отношенията между Н. и майка й били чудесни и след като Н. се преместила
да живее при майка си. Майка й постоянно й се обаждала, но в един момент
телефонните обаждания спрели. Няма информация какво се е случило, но
според твърденията й „тази жена допреди да спре да се обажда на дъщеря си,
беше много тежко болна“, не можела да ходи, да излиза от дома, и след като
спрели контактите им започнала да ходи из града и да пазарува. Според
свидетелката е бил нарушен комфортът на С. след като Н. се е преместила да
живее при нея. Свидетелката изразява мнение, че С. няма никаква
необходимост от обслужване, ходела си, не била с деменция, за да е
необходимо С. да живее в дом за стари хора. Заявява, че Н. теглела пенсията на
13
майка си и й я носела. Според свидетелката, Н. е превеждала пари по
банковата сметка на майка си след както се разделили с мъжа си, за да няма
претенции към спестяванията на Н.. Според свидетелката С. е върнала тези
средства на Н., което е научила от самата нея. Свидетелката заявява, че няма
необходимост С. да бъде настанена в дом. Заявява, че докато са живеели в
апартамета заедно Неи е живяла в кухнята, С. в хола, а синът на Н. в друга
стая, в която е прявела ремонт..
Свидетелката Г. в показанията си сочи, че Н. пазарувала и плащала
всички сметки, тъй като майка й не излизала от къщи. В един момент С.
отказала нейната помощ, а се обръщала към други хора и се самоизолирала.
Свидетелката заявява, че познава Н. от 3 години, инцидентно е посещавала
дома, в който са живеели ищцата и ответницата, като при посещенията не се е
срещала със С..
Окръжният съд кредитира показанията на всички свидетели, които са
последователни, логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си,
като съдът взе предвид възможната заинтересованост на св. Х..,
От неоспореното от старните заключение на назначената СМЕ се
установява, че ищцата е освидетелствана, като степента на общо увреждане
през 2017г. е 72%. Ищцата страда и от подагра, има поставен пейсмейкър,
трудноподвижна, като има постоянна нужда от грижи и помощ, вкл. и от
медицински лица. Приема непрекъснато медикаменти, които закупува
ежемесечно. Стойността на ползваните от нея услуги, без които не би могла да
води нормален живот, възлиза на 1400 лв. Установено е от в.л., че от
представените кръвни изследвания се установило, че редица показатели не са
в норма. Влошавало се прогресивно здравословното състояние на ищцата,
което обуславяло необходимостта да бъде оставена в този дом, в който
получавала нужните грижи. Вещото лице е установило, че в Дом за стари хора
***“ се оказват добри медицински или други грижи и надзор, които отговарят
на потребностите на С. И.. Вещото лице разяснява, че домовете, които могат
да полагат грижи за С. И. в Пловдивска област са частни. Според
заключението на вещото лице, потребностите на ищцата са не само трайни, но
и с възрастта и времето ще се задълбочават и увеличават по обем, тъй като
г-жа И. старее и запада, не отива към младост /генерализирана атеросклероза,
миокардиосклероза, остеопороза и склероза на мозъка напредват, авансират/
14
състоянието й се влошава и може би ще има нужда от подкрепа при движение
и настъпване на ХСН /хронична сърдечна недостатъчност/.
От заключението на назначената по делото съдебно-графологическа
експертиза, неоспорено и прието от съда се установява, че подписа положен в
графа „потребител“ в договор, сключен с „КИП-2 ГРУ“ ЕООД– с. ***, на
03.10.2022г. е положен от –въззиваемата С. В. И.
От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че сумите по представените три броя платежни
нареждания от 25.02.2024г. съответно 13195,17лв.; 1135,15 лв. и 1041,25 лв. са
излезли от сметките на наредителя Н. С. Г. и са постъпили по сметката на
получателя С. В. И..
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че средният пазарен наем за апартемент №3 в
гр.Левски, ул.***“ №1-7, който е бил обитаван от въззивницата и въззиваемата
съвместно е 250лв. месечно, средния пазарен наем на гараж е 17лв. месечно.
При така събраните доказателства и изяснени фактически
обстоятелства, Окръжният съд стига до следните правни изводи:
1. По договора за дарение и неговото сключване и съществуване.
Дарението е едностранен договор и задължението, което възниква със
сключването му, е само за дарителя – да отстъпи/да прехвърли веднага и
безвъзмездно дареното (чл. 225, ал. 1 ЗЗД). В случая дарението е на парични
средства и е извършено, чрез платежно нареждане – платежна услуга по
смисъла на чл.4 т.6 от ЗПУПС. Изрично в банковия документ е посочено, че
основанието за извършване на превода е дарение. Елементите на договорът за
дарение са доказани. След превеждане на сумата на 13.09.2022 г., което
съставлява и предаване, до поканата за издръжка, а и до предявяване на иска,
въззивницата не твърди и не доказва да не е приела наредената сума или да я е
върнала. Тя е постъпила по нейната сметка, за което е била уведомена в срока
на основание чл. 87 от Закона за платежните услуги и платежните системи и
предвид това, че не твърди да е възразила и да е върнала сумата, дарението се
счита прието от нея. Съгласието по договор за дарение може да се даде и чрез
предаване на дарената движима вещ или прехвърляне на цените книжа по
надлежния ред, в какъвто смисъл е изричната норма на чл. 225, ал. 2 ЗЗД. /в
този смисъл Решение № 126 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4382/2019 г., I
15
г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.
Ето защо съдът счита, че на 13.09.2022г. между страните е сключен
валидно договор за дарение на сумата от 19589,20 лв.
2. За отмяна на договора за дарение.
В чл.227 ал.1 от ЗЗД са предвидени три хипотези, при които е възможна
отмяната му. В конкретния случай искът се основава на третата от тях – когато
дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Тук
следва да се отбележи, че съдът приема, че искът е предявен в едногодишния
давностен срок по чл.227 ал.3 от ГПК. Въззиваемата – ищца е поискала
издръжка с нот. покана, връчена на въззивницата на 21.03.2023г., а искъте
предявен на 23.09.2023г.
Задължението на дарения да издържа дарителя се поражда ex lege.
Неговите предпоставки/материално-правни условия са: 1) трайна нужда на
дарителя от издръжка; 2) искане/покана дареният да му я дава и 3) отказ на
дарения да я предостави. Виновното неизпълнение на това задължение
законът санкционира с пораждане на правото на дарителя да отмени договора,
но то не се отнася до обичайните и възнаградителните дарове ( чл. 227, ал. 1,
б. "в" и ал. 2 ЗЗД). Поканата/искането за издръжка е неформален акт. Тя може
да е писмена или устна. Не е необходимо поканата/искането да съдържа
конкретна парична сума. Конкретните нужди от издръжка на дарителя
определят вида и съдържанието на задължението на дарения. Те могат да се
изразяват в траен недостиг на парични средства за покриване на разнородни
потребности – прехрана, дрехи, квартира, покриване на консумативни разходи,
неотложен ремонт и т. нат., и/или в необходимост от непосредствени грижи,
помощ, включително специализирана (напр. болногледач). Необходимо е
нуждите да са трайни и да са все с алиментен характер. При всяко поискване,
респ. отказ на дарения да даде издръжката, от която дарителят трайно се
нуждае, възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това дали
е правено и друго искане и колко време е изтекло от предшестващите откази
на дарения. По правната си характеристика поканата/искането за издръжка е
едностранно волеизявление с адресат.
В случая, както бе казано поканата е нотариална и е удостоверено
връчването й на посочената дата, от която възниква и задължението за
дарения да дава такава.
16
По см. на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, нуждата от издръжка се установява
при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да
ползва и конкретната сума, която му е необходима за покриване на
специфичните му нужди. За целта е необходимо съдът да установи размера на
средно месечната издръжка на едно лице за процесния период по
статистически данни, при съобразяване с перата, по които е формирана, и да я
отнесе към специфичните нужди на дарителя, преценявайки кои от тези суми
по пера следва да отпаднат или да бъдат корегирани; трябва ли да се прибавят
нови пера с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя, напр. за
лечение, за придружител и др. Сумата, съставляваща месечните средства, с
които дарителят разполага се формира от заплати, пенсии, добавки,
спестявания, получени суми от продажба, наеми, реализирани печалби и др.
подобни, както и от допълнителни доходи, които реално би могъл да
реализира от наеми или продажба на имущество. Наличието на допълнително
имущество, от което е възможно да се реализират доходи, трябва да е ясно и
конкретно посочено, като следва да се изясни какво е състоянието му,
възможно ли е да се получат от него наеми и в какъв размер, евентуално каква
е пазарната му стойност с оглед възможността да се получат доходи от
продажбата му. /Така Решение № 163 от 19.06.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4903/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б./
В конкретния случай се установява, че дарителката получава месечно
пенсия и вкл. добавка по ЗХУ в размер на 965.07лв. Ищцата не разполага с
никакво друго движимо и недвижимо имущество. /Твърденията във
въззивната жалба за укриване на доходи от страна на въззиваемата, съдът няма
да коментира, защото са недоказани и както сам посочва пълномощника
почиват не на факти, а на „проста математика“/.
От представения договор за предоставяне на социални услуги сключен с
„КИП-2 ГРУ“ ЕООД– с. ***, на 03.10.2022г. – за настаняване в дом за стари
хора в с.***, обл.Пловдив е видно, че с последните анекси дължимата такса
месечно е в размер на 1400лв., която включва предоставяне на храна,
задоволяване на ежедневни потребности, организация на свободно време и
лични контакти. Изрично е посочено, че в ценатане се включват медикаменти,
санитарно-медицински материали, лечебни и рехабилитационни услуги. От
заключението на СМЕ по делото се установява, че на въззиваемата –
дарителка са необходими сумата от 100лв. месечно за закупуване на лекарства.
17
Също така, според това заключение, потребностите на ищцата са не само
трайни, но и с възрастта и времето ще се задълбочават и увеличават по обем.
Статистическите данни, публикувани от НСИ /ноторно известен факт/
сочат, че издръжката за един работещ човек към юли 2023г. е 1402лв., а за
тричленно семейство 2524лв.; за октомври 2023г. е 1427лв., за тричленно
семейство 2568лв.; за последно тримесечие на 2023г. за тричленно семейство е
2714лв. Съпоставката с получавания от въззиваемата доход от 965.07лв., ведно
с добавката по ЗХУ указват, че същият е значително по-нисък от необходимия
за страната. Същевременно в случая са налице и други фактори препятстващи
възможността за реализиране на средства – напреднала възраст, множество
заболявания, всяко достатъчно тежко, за да определи този висок процент на
освидетелстване – 72 %. Съпроводено с нуждата от грижи за ежедневното
съществуване, както и от специфични медицински такива и нуждата от прием
на лекарства ежедневно указва на недостиг на получаваните средства от
пенсия и помощ за самоиздръжка и съответно за нужда от допълнителна
такава.
Абсолютно несъстоятелни са доводите на въззивницата, че правейки
дарението ищцата сама се е поставила в положението да търси издръжка.
Дарственият акт не е необходимо да има мотиви. Отделно от това, към
момента на дарението няма данни, нито в писмените докементи, нито в
свидетелските показания ищцата да е предявявала претенции за издръжка или
да се е нуждаела от такава. Очевидно същата е възникнала след настаняването
й в дома за стари хора и увеличаване на таксите за грижите там.
С оглед на тези обстоятелства, Окръжният съд приема, че ищцата-
дарителка се нуждае от издръжка и тази нужда е трайна и постоянна.
Що се касее до даването на издръжка от въззивницата по делото няма
твърдения, ча такава е давана, няма и представени доказателства в тази
насока. Депозираната към отговора на ИМ нот. покана, с която се предлага
смяна на дома, не представлява даване на издръжка. Напротив от нея става
ясно, че желанието на въззивницата е не да дава издръжка на дарителката, а да
я премести в дом с по-ниска месечна цена, за да може получаваната от ищцата
пенсия да покрива таксата.
Тук трябва да се посочи, че дарителката е насочила своето искане за
издръжка към дарената именно въз основа на този договор. Исканата
18
издръжка е в размер на 315лв. месечно. Действително въззивницата е
представила доказателства, че издържа и сина си – студент редовно обучение
в ВТУ „Св.Св.***“. Представила е документи за заплащане на студентско
общежитие и на семестриални такси. Същите са относими към исковия
период. Както бе посомено по-горе въззивницата реализира доход от 2000-
2300лв. месечно. При този доход и тези данни, съдът счита, че тя има
възможност да заплаща издръжка, макар и да не е в пълния размер поискан от
дарителката. Тъй като синът й е пълнолетен, но учащ, издръжка се дължи
според възможностите. В издръжката на сина й следва да участва и бащата, за
чиито доходи няма събрани никакви данни.
Следва да се има предвид, че тук задължението за издръжка не се
поражда по общия ред на СК, за да се разпределят между лица от един и същи
ред, а въз основа на закона – чл.140 ал.3 от СК, именно с оглед полученото
дарение.
Така, че задължението за издръжка, което е възникнало към майка й,
като дарителка следва да се поеме от нея. Тъй като не доказва, че чрез
даването на издръжка би поставила себе си или лицата, които издържа в по-
неблагоприятно положение, то и няма основание да се приеме това твърдение.
Ето защо и Окръжният съд приема за изцяло правилни и
законосъобразни изводите на РС-Левски, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за отмяна на дарението, съответно за връщане на
дадената с него сума. Поради това и искът се явява основателен и доказан в
пълния си размер.
3.По възраженията за прихващане на суми.
Своевременно с отговора на ИМ въззивницата е направила искане за
прихващане по реда на чл.104 и чл.105от ЗЗД срещу сумата на дарението от
19589,20 лв. на следните суми:
1. 13195,17лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена
без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.; 1135,15 лв.,
представляващи подлежаща на връщане сума, платена без основание с
платежно нареждане от 25.02.2022г. и 1041,25 лв., представляващи подлежаща
на връщане сума, платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.
– дадени при начална липса на основание;
2. 4217,63лв., представляваща сума, с която ищцата се е обогатила
19
неоснователно през периода февруари – август 2022г. в резултат на извършени
със средства на Н. Г. гледане и издръжка – за закупуване на храна, облекло,
комунално – битови плащания
3. 8100 лв. - суми, с които ищцата неоснователно се е обогатила в
резултат на ползването на апартамент №3, находящ се в гр. Левски, ул. ***
№3, вх.Б, т.1 през периода от м.ноември 2018г. до м.август 2022г.
Окръжният съд счита, че в тази част правните изводи на РС-Левски са
частично правилни и законосъобразни, макар и не по изложените
съображения. /за част от тях няма подробни мотиви/.
Безспорно по делото е, че по силата на нот. акт№2 том III н.д.
№2419/1997г. на Нотариус при РС-Левски въззивницата Н. Х. е закупила от
родителите си С. И. и С. И. апартамент №3 в гр.Левски, ул.***“ №1-7.
По отношение на претендираната сума 4217,63лв., представляваща
сума, с която ищцата С. И. се е обогатила неоснователно през периода
февруари – август 2022г. в резултат на извършени със средства на Н. Г.
гледане и издръжка – за закупуване на храна, облекло, комунално – битови
плащания, съдът счита че същата е недължима, тъй като не се доказва нито
обедняване от страна на въззивницата с тази сума, нито обогатяване на
въззиваемата с нея. Правилна е правната квалификация на съда на
възражението, като такова по чл.59 ал.1 от ЗЗД. За да се установи това вземане
и да бъде възможно неговото прихващане с насрещното такова за сумата от
дарението следва въззивницата да докаже фактическия състав на нормата на
чл. 59 ЗЗД – обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, както и
причинна връзка между тях, доколкото обогатяването и обедняването
произтичат от един общ факт и липса на основание за преминаването на
имуществените блага. По делото е предстването пълномощно с нот. заверка
на подписа, с което С. И. е упълномощила дъщеря си Н. Г. да получава
пенсията й, да извършва сделки и действия с банковите й смитки и т.н. От
показанията на свидетелите се установява, че за периода двете страни са
живеели заедно в апартамента на Г., който преди това въззиваемата е
обитавала сама. Сочат и че Г. е плащала и пазарувала. Тези данни обаче не
могат да обусловят извода, че въззивницата се е обеднила с претендираната
сума, а въззиваемата съответно обогатила с нея. Няма данни какви точно
разходи са заплатени за ползването на апартамента, съответно кумунални
20
услуги – липсват каквито и да било касови бонове или други документи, които
да удостоверяват направените плащания, а още по-малко кой ги е правил.
Едновременно с това свидетелита сочат, че въззивницата е получавала
пенсията на майка си, като пълномощник, която означава, че сумите от
пенсията и социалните плащания също са били използвани за задоволяване на
нуждите от ежедневна издръжка на въззиваемата. Ето защо и съдът не може
да направи извод първо, че тези разходи са направени от страна на
въззивницата и второ, че са сторени именно и само в полза на въззиваемата,
защото има показания, че в апартамента е живяла и Г. и сина й.
Същевременно, като собственик на имота, нейно е задължението да заплаща
съответните кумунални консумативи. Видно от приложените към ИМ
фактури и касови бонове, по-голяма част относими към този период ищцата
сама е закупувала лекарствата си, което е показателно, че се е грижила за
издръжката си.
Поради недоказаност на твърденията за тези направени разходи по
основание и размер, няма как съдът да приеме за възникнало налично и
ликвидно задължение за неоснователно обогатяване от страна на С. И. за
сумата от 4217,63лв., за да приложи разпоредбата на чл.104 от ЗЗД и да го
прихване от сумата на дарението, която следва да се върне.
За пълнота и уснато следва да се посочи, че възражението за
прихващане на сумата за издръжка се основава на чл.59 ал.1 от ЗЗД и тук е
неприложима нормата на чл.55 ал.2 от ЗЗД, което е изрично разписано в
задължителното по въпроса Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС, затова и в тази си част мотивите на РС-Левски са
неправилни.
По различен начин стои въпросът за сумата от 8100лв. с която ищцата
неоснователно се е обогатила в резултат на ползването на апартамент №3.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в
случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот/вещта/ без
правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно
неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.
Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика
лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да
реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти -
21
ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения
недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се
изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД обхваща
елементите - 1. ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3.
размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял,
тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на
имота - наемната цена на този функционален тип имоти.
По настоящето дело безспорно въззивницата е собственик на имота,
като го е придобила чрез покупко-продажба още през 1997г. От показанията на
разпитаните свидетели, в това число и на Е. Х. – син на въззиваемата и брат на
въззивницата става ясно, че майка му С. И. е живяла в процесния апартамент в
последните 45 години до месец септември 2022г., когато се е изнесла от тап, а
през месец октомври е настанена в дома з астари хор. Т.е. ползвала е
недвижимия имот за процесния период м.ноември 2018г. до м.август 2022г.
Действително в последните месеци от началото на 2022г. /според
свидетелските показания/ не го е ползвала само тя а заедно с въззивницата и
нейния син. В нотариалния акт няма посочено запазено право на ползване на
имота, което обуславя и извода, че същия е ползван без основание. Затова и
въззиваемата дължи обезщетение за ползването на имота за посочения период.
Вещото лице е посочило, че средния размер на месечния наем е 250лв. Този
размер се дължи за периода м. ноември 2018г. – м. декември 2021г. От
01.01.2022г. до м. август 2022г. /до 31.07.2022г./, тъй като и собственика е
ползвал имота обезщетение не се дължи.
За периода м.ноември 2018г. – 01.01.2022г. от 37 месеца дължимото
обезщетение е в размер на 9250лв. С отговора се претендира прихващане за
сумата от 8100лв., което следва да бъде уважено. В депозираната на
29.05.2024г. молба от въззиваемата И. това искане за прихващане не е
оспорено, на каквото и да било основание, поради което и съдът не изследва
въпроса с давността, съгласно чл.120 от ЗЗД.
22
Също основателно е и възражението за прихващане на сумите по
паричните преводи.
Както бе посочено по-горе паричните преводи са наредени на една и
съща дата 25.02.2022г. с едно и също основание – прехвърляне на суми и са
получени в сметката на въззиваемата, установено, чрез съдебно-
икономическата експертиза.
Липсата на посочено основание за превода, защото „прехвърляне на
суми“ не се приема от съда за основание за разпореждане с парични средства
идентифицира тези преводи като извършени без основание. Т.е. получените от
С.ка И. пари по трите превода в общ размер на 15371,57 лв. са получени без
основание. Именно тези обстоятелства са залегнали в хипотезата на чл.55 ал.1
изр. 1 от ЗЗД. Както се сочи в задължителното за съдилищата Постановление
№ 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС – „Първият фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо
при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване
липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в случаите,
когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на
унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на
унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието
на някакво правоотношение.“
Окръжният съд счита, че в случая преводите са без наличието на каквото
и да било правоотношение. Достатъчно достоверни в тази насока, са както
показанията на свид.М., че въззивницата е прехвърлила пари на майка си, тъй
като е в лоши отношения със съпруга си, така и факта, че в представените
договори за разкриване на допизитни сметки е посочен лихвен процент, който
не е действал към момента на прехвърлянето, което е обяснено от самата
въззивница. Само по себе си така посоченото основание в платежните
нареждания за разпореждане с паричните суми, не съдържа нито едно от
основанията сделките, в това число и едностранните. Следва да се посочи, че
още при получаване на сумите от С. И. е знаела, че няма основание за това.
Между страните няма договор, няма и данни за каквито и да било други
правоотношения, по които въззиваемата да е кредитор и да има право да
получи тези суми.
23
Ето защо Окръжният съд счита, че така преведените суми са без правно
основание изначално, поради което и полученото по тях подлежи на връщане.
Направеното в тази връзка възражение, че с тези преводи въззивницата
Г. е изпълнила един свой нравствен дълг към майка си С. И. Окръжният съд
счита също за недоказано. На основание чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В
случая, от ищцата не е проведено пълно, насрещно доказване на фактите, на
които е основано възражението й, че чрез плащането на процесните общо
15371,57 лв., ответницата - въззивница е изпълнила един свой нравствен дълг.
Тези твърдения не се установяват от показанията на разпитаните свидетели,
водени от самата ищца, които дори не коментират такива преводи. Само
свид.М. заявява, че знае за тези преводи и че Н. Г. ги е направила, поради
влошените си отношения със съпруга си. Това може да е мотив, но не и
основание за извършване на разпореждане с паричните средства. С тези
преводи просто са прехвърлени на банкова сметка на името на ищцата,
доколкото към нея тогава не е имало никакви претенции, но си представляват
спестявания на въззивницата, предвид представените договори.
Няма никакви данни, нито в писмените доказателства, нито в
свидетелските показания, че въззивницата съзнателно и в изпълнение на свое
морално задължение е престирала своите пари на майка си. Поради това и не
са налице предпоставките по чл.55 ал.2 от ЗЗД, както се изисква в т.2 на
Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС.
Ето защо Окръжният съд счита, че и това възражение се явява
основателно и следва да се допусне прихващане от сумата на дарението
19589,20лв. на сумата от 15371,57 лв., представляващи сбор от: 13195,17лв.,
платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.; 1135,15 лв.,
платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. и 1041,25 лв.,
платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при
начална липса на основание и подлежащи на връщане.
Що се касае до заявените в жалбата процесуални нарушения, съдът
счита тези оплаквания за неоснователни. Разпоредбата на чл.176 ал.3 и ал.45
от ГПК са пределно ясни. За да се яви страната в съдебно заседание и да
отговори на поставени въпроси това следва да е възможно. Наличието на
трудно преодолима пречка, каквато е здравословното състояние на ищцата е
24
евентуално основание за приложениетона чл.176 ал.4 от ГПК, но не и за
прилагане на чл.176 ал.3 от ГПК. За да се приложи последната следва
неявяването или отказът да отговори да се дължи на неоснователна причина.
Както посочва вещото лице по назначената СМЕ въззиваемата е трудно
подвижна – движи се с бастун, а напоследък с проходилка, домът се намира на
значително разстояние, има нужда от ежедневни грижи, не е възможно
предвижването й до гр.Левски. Тези данни обуславят и правилни извод на
съда, че нейното неявяване не се дължи на неоснователни причини. Тъй като е
липсвало искане за събиране на обясненията чрез видеоконферентна връзка
правилно съдът не е приложил санкционната част на нормата на чл.176 ал.3 от
ГПК.
Също неоснователно е и оплакването за неразпределяне на
доказателствената тежест и въвеждане на възражението по чл.55 ал.2 от ЗЗД
едва с писмената защита. В молбата си от 29.05.2025г. ищцата е изразила
становище по всички повдигнати с отговора въпроси, като изрично е
посочила, че оспорва възражението за прихващане на сума от 15371.57лв.
Действително това възражение е общо, без да е конкретизирано на кокво се
основава, но в него следва да се включат всички правопогасяващи факти,
които са относими към несъществуване на това вземане, вкл. и това по чл.55
ал.2 от ГПК.
От друга страна, въззивното првоизводство по своето естество
представлява същинско производство по произнасяне по иска, а не контролно-
отменително и страните няма пречка да поискат да се съберат доказателства
по отношение на факти и обстоятелства, за които се твърди, че е допуснато
процесуално нарушение от първата инстанция. Такива няма направени нито с
въззивната жалба, нито с отговора, поради което и Окръжният съд се
произнася в рамките на фактическите обстоятелства, така както са изяснени
пред първата инстанция.
С оглед изложените доводи, Окръжният съд приема, че сумата на
дарението от 19589,20лв. е изцяло погасена, чрез прихващане на сумите от
15371,57 лв. и 8100лв., както е посочено по-горе, което води и на извода, че в
тази си част искът за връщане на сумата е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен, а решението отменено в тази си част и постановено ново в
указания смисъл.
25
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като
същите се съобразят с уважената и отхвърлена част от иска.
Ищцата е направила разноски в размер на 801,57 лв. – държавна такса,
256 лв. – депозит за съдебно графическа експертиза, 371,87 лв. – депозит за
съдебно – медицинска експертиза или общо 1429.44лв. за двете инстанции.
Съобразно уважената част от иска /за отмяна на дарението/ се дължи сумата
от 714.72лв.лв.
За адвокатската правна помощ оказана по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в
настоящото производство за двете инстанции, предвид правната и фактическа
сложност на делото и извършените процесуални действия от страна на адв.С.
П., съобразено и със задължителното решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22г. следва да се присъди възнаграждение в
размер на 2500 лв. с ДДС, която сума следва да бъде присъдена на Адвокатско
дружество „***”. Направенотовъзражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на въззивницата е неоснователно, тъй като в случая
то се определя от съда и е съобразено с посочените условия.
Ответницата и въззивница е направила разноски в размер на 900лв. –
депозити за експертизи в първоинстанционото производство, 400.79лв.
държавна такса, както и по 2500лв. адвокатско възнаграждение или общо
6300.79лв. за двете инстанции. При този изход наделото й се дължат
3150.40лв. Съдът счита направеното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокасткия хонорар за неоснователно. Същият е идентичен
с размера, определен от съда за безплатно представителство на ищцовата
страна и е съобразен с правната и фактическа сложност на делото,
извършените процесуални действия от страна на адв.Д. П., и със
задължителното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г.
по дело С-438/22г. Делото е със значително по-висока степен на правна и
фактическа сложност в сравнение с други подобни.
Ето защо по компенсация съдът следва да присъди разноски за
съдебното производство в полза на Н. С. Г. на осн. чл.78 ал.3 от ГПК в размер
на 2435.68лв. и за двете инстанции, включващи и възнаграждение за адвокат.
Н. С. Г. следва да бъде осъдена да заплати на осн. чл.38 ал.2 от ЗА на
Адвокатско дружество „***” сумата от 2500лв. с ДДС - адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
26
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на осн. чл.271 от ГПК Решение рег.№ 49/05.03.2025г.,
постановено по гр. дело № 298/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Левски, в
частта, в която е постановил Н. С. Г. да върне на С. В. И. сумата от 19589,20
лв, в следствие на отмяна на договор за дарение от 13.09.2022г., както и в
частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С. В. И., ЕГН**********, с настоящ
адрес: Дом за стари хора „***”- с. ***, обл. Пловдив, ул.*** против Н. С. Г.
ЕГН ********** за връщане на сумата от 19589,20лв.в следствие на отмяна на
договор за дарение от 13.09.2022г., като погасен, чрез ПРИХВАЩАНЕ със
сумите: 15371,57 лв., представляващи сбор от: 13195,17лв., платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.; 1135,15 лв., платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. и 1041,25 лв., платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при начална липса
на основание и подлежащи на връщане и 8100 лв. - сума, с която ищцата
неоснователно се е обогатила в резултат на ползването на апартамент №3,
находящ се в гр. Левски, ул. *** №3, вх.Б, т.1 през периода от м.ноември 2018г.
до 01.01.2022г., собственост на Н. С. Г..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК С. В. И., ЕГН**********, с
настоящ адрес: Дом за стари хора „***”- с. ***, обл. Пловдив, ул.*** ДА
ЗАПЛАТИ на Н. С. Г. ЕГН ********** направените разноски по компенсация
за двете инстанции, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете в
размер на 2435.68лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА Н. С. Г. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „***” сумата от 2500лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение за двете инстанции за предоставена безплатна
помощ.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение рег.№
49/05.03.2025г., постановено по гр. дело № 298/2024 г. по описа на Районен
съд – гр. Левски, в останалата обжалвана част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и
27
сл. от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28