РЕШЕНИЕ
№ 1490
гр. Велико Търново, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110101522 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД
против П. Д. С., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 181,47 лв. – главница за незаплатена електрическа енергия и
мрежови услуги по фактури, издадени в периода 21.01.2016 г. – 05.07.2021 г. за
търговски обект с абонатен № 05210211, находящ се в ***, с клиентски № **********,
сумата от 65,19 лв. – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа на всяка една
фактура до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 27.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е била издадена Заповед № 102 от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 330 по описа
на РС – Велико Търново за 2023 г. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество
осигурява снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители, присъединени
към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, а
ответницата е потребител на електрическа енергия с разкрита партида с клиентски №
********** за горепосочения търговски обект с абонатен № 05210211. Посочва се, че
обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като измерването на
потребените количества електрическа енергия в него е осъществявано с електромери,
които са метрологично годни и технически изправни. Изтъква се, че ответницата е
била в договорни отношения с ищцовото дружество по отношение на този обект до
13.04.2022 г., когато е било подадено заявление за предоставяне на същите услуги от
новия собственик на имота. В исковата молба се навеждат доводи, че основно
задължение на ответницата като купувач на електрическа енергия е да закупи
измерените количества енергия и да заплати на продавача фактурираните суми, като
част от дължимата цена е за предоставените от разпределителното дружество мрежови
1
услуги. Твърди се, че за периода 27.11.2015 г. – 23.10.2016 г. електромерите в обекта са
измерили общо 288 квтч потребена електрическа енергия, чиято стойност възлиза на
64,57 лв., изчислена по установената от КЕВР за съответния период регулирана цена
по тарифи. Изтъква се още, че съгласно т. 7.3.2 от Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на
КЕВР клиентите заплащат на „Енерго Про Продажби“ АД цени за мрежови услуги,
като цената за достъп за небитови клиенти е 0,02053 лв. кват/ден, както и че съгласно §
15, ал. 2 ПЗР към ЗИДЗЕ, в сила от 26.06.2020 г., в случай че до 30.09.2020 г. небитов
клиент не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени, доставката на електрическата енергия се извършва от досегашния му
доставчик. Посочва се, че ответницата не е подала заявление за промяна на
предоставяната мощност за процесния търговски обект и не е сключила договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, поради което ищецът
е начислил цена за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставяната
мощност. Стойността на цената за достъп за периода 24.06.2020 г. – 30.06.2021 г. се
сочи да е в общ размер от 116,90 лв. с вкл. ДДС. Изтъква се още, че тъй като
посочените суми за доставена електрическа енергия и предоставени мрежови услуги не
са заплатени в срок, ищецът е подал заявление, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 330/2023 г. на РС – Велико Търново, по което е била издадена заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
П. Д. С. чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 330 по описа на РС – Велико Търново за 2023 г. се
установява, че въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление против
ответника е издадена Заповед № 102 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 30.01.2023 г. за вземанията, предмет на настоящото дело. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника П. Д. С. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
същевременно с това връчителят е събрал данни, че същата не живее на адреса, поради
което с разпореждане на съда от 19.04.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
27.04.2023 г., а настоящата искова молба е подадена на 23.05.2023 г.
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, които са одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. Видно е от представените извлечения от вестници,
че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
От представените фактура №№ ********** от 21.01.2016 г., ********** от
17.02.2016 г., ********** от 18.03.2016 г., ********** от 19.04.2016 г., ********** от
19.05.2016 г., ********** от 17.06.2016 г., ********** от 19.07.2016 г., ********** от
18.08.2016 г., ********** от 19.09.2016 г., ********** от 19.10.2016 г., ********** от
17.11.2016 г., ********** от 19.08.2020 г., ********** от 21.09.2020 г., ********** от
08.10.2020 г., ********** от 04.11.2020 г., ********** от 04.12.2020 г., ********** от
05.01.2021 г., ********** от 04.02.2021 г., ********** от 04.03.2021 г., ********** от
05.04.2021 г., ********** от 05.05.2021 г., ********** от 04.06.2021 г., ********** от
05.07.2021 г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към
28.04.2023 г. и извлечение за фактури и плащания за период към 27.04.2023 г. се
2
установява, че за 27.11.2015 г. – 23.10.2016 г. ищцовото дружество е начислило на
ответника суми за потребена в процесния търговски обект електрическа енергия в общ
размер, възлизащ на 64,57 лв., а за периода 24.06.2020 г. – 30.06.2021 г. – цена за
достъп до електроразпределителната мрежа в размер, възлизащ на 116,90 лв.
Приобщени по делото са и заявление № 6106631 от 13.04.2022 г. за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД при Общи условия, подадено от Б. Х. З., за
съществуващ обект с абонатен № 05210211, представляващ магазин, находящ се в ***,
който досега се е ползвал от П. Д. С., констативен протокол от 15.04.2022 г. за монтаж
на електромер, както и заявление № 6129695 от 10.05.2022 г. за продажба на
електрическа енергия от ищцовото дружество при Общи условия за същия
съществуващ обект.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника П. Д. С. по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК при събрани данни, че същата не живее на известния й по делото адрес. Налице
е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и
тези, предмет на настоящото производство. За основателността на заявената главна
искова претенция ищцовото дружество следва да докаже, че за процесния период
между страните е било налице валидно облигационно отношение по договор за
продажба на електрическа енергия при ОУ, че ответницата е имала качеството на
потребител на електрическа енергия за небитови нужди, че процесният обект е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа и че до него реално е било
доставяно твърдяното количество електрическа енергия и е била предоставяна
мощност, както и размера на претендираното вземане.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод за
наличието на елементите от фактическия състав, обуславящ основателност на
претенцията на ищеца за заплащане на цената за доставена електрическа енергия и за
достъп до електроразпределителната мрежа от ответницата.
По делото не се спори, че ищцовото дружество в качеството си на краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители,
присъединени км електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“
АД. Според чл. 4, ал. 2 от приложените по делото ОУ „потребител на енергия за
стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа, което купува електрическа енергия за стопански
нужди. Следва да се има предвид, че облигационно отношение по доставка и продажба
на електрическа енергия може да възникне както по повод сключването на
индивидуален писмен договор между доставчика на услугата и потребителя, така и в
хипотезите, при които не е налице формален договор, но е налице фактически състав
на такъв. В случая, видно от представените от ищцовото дружество фактури, справка
за потреблението и извлечение от сметка, именно на ответницата е открита партида за
процесния обект – магазин, находящ се в ***. Този извод се подкрепя и от
представеното заявление от 13.04.2022 г. за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД при
Общи условия, подадено от новия собственик на имота, в което се посочва, че досега
3
имотът се е ползвал от ответницата П. Д. С.. Предвид горното, съдът намира, че между
страните е била налице облигационна обвързаност по договор за продажба на
електрическа енергия при ОУ за исковия период.
Като потребител на електрическа енергия ответницата дължи заплащането на
цената за доставената в процесния обект електрическа енергия. По делото се установи,
че за 27.11.2015 г. – 23.10.2016 г. ищецът е начислил количество електрическа енергия,
чиято стойност възлиза на 64,57 лв. Вярно е, че представените от ищеца фактури,
справка за потреблението и извлечение от сметка имат характеристиката на частни
свидетелстващи документи, но същите, ценени в съвкупност и доколкото не са
оспорени от ответницата, доказват факта на консумиране на електрическа енергия за
процесния период. Следва да се отбележи още, че в Приложение А към всяка от
издадените фактури за горепосочения период са отразени показанията на електромера,
измерващ потребената в обекта електроенергия. От горното следва, че количеството
потребена енергия е начислявано въз основа на реален отчет, а не служебно. Освен
това, по делото не се наведени конкретни твърдения и не са приложени доказателства,
че процесният електромер е имал техническа неизправност, водеща до неправилно
отчитане на потребяваната енергия, или че отчитането на показанията на същия не е
извършвано надлежно. Предвид изложеното, съдът намира, че ответницата по делото
дължи на ищцовото дружество стойността на консумираната в имота електрическа
енергия за периода 27.11.2015 г. – 23.10.2016 г., възлизаща на 64,57 лв.
По делото се установи, че за периода 24.06.2020 г. – 30.06.2021 г. ищцовото
дружество е начислявало единствено цена за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“. В параграф 1, т. 15 от ДР на ЗЕ е дадена легалната
дефиниция, че „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т.е. цената за достъп се дължи
за осигурената възможност на потребителя да има достъп до електроразпределителната
мрежа и да я ползва във всеки един момент. В качеството си на потребител на
електрическа енергия за небитови нужди на основание чл. 28 и 29 ПТЕЕ (ДВ бр. №
40/2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) ответницата дължи на ищцовото дружество цената
за предоставената мрежова услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“. От
анализа на посочените разпоредби следва извод, че тази цена се дължи дори и при
липса на потребление на електрическа енергия в обект само на база предоставената
мощност в мястото за измерване. Ето защо и обстоятелството дали през разглеждания
период в този обект реално е потребявана електрическа енергия е ирелевантно и не
освобождава ответницата от заплащане на мрежови услуги. Цената за достъп до
електроразпределителната мрежа е определена с Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на
КЕВР и е в размер на 0,02053 kW/ден, каквато именно е и посочената цена във
фактурите. По делото не са наведени твърдения, че за периода 24.06.2020 г. –
30.06.2021 г. достъпът на процесния обект до електроразпределителната мрежа е бил
преустановен, както и възражения за неправилно изчисляване на стойността на
услугата за достъп. Горното обуславя извод за основателност на претенцията на ищеца
за заплащане цената за посочената мрежова услуга за разглеждания период, възлизаща
на общо 116,90 лв.
По делото не се събраха доказателства, а и не се твърди, че дължимите суми по
процесните фактури са платени в сроковете и по начина, определен в ОУ. Ето защо и
предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
4
периода, считано от падежа на всяка фактура до 12.01.2023 г. Изчислено по реда на чл.
162 ГПК, същото възлиза на сумата от 65,19 лв.
По изложените съображения предявените по делото по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцовото дружество, като в негова полза следва да бъдат присъдени сторените в хода
на заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сторените в настоящото
исково производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит
за особен представител в размер на 200 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Д. С.,
ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258,
Варна Тауърс Г, сумата от 181,47 лв. (сто осемдесет и един лева и четиридесет и седем
стотинки) – главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по
фактури, издадени в периода 21.01.2016 г. – 05.07.2021 г., за търговски обект с
абонатен № 05210211, находящ се в ***, с клиентски № **********, както и сумата от
65,19 лв. (шестдесет и пет лева и деветнадесет стотинки) – мораторна лихва, изчислена
за периода от падежа на всяка една фактура до 12.01.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2023 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед № 102
от 30.01.2023 г. по ч.гр.д. № 330 по описа на РС – Велико Търново за 2023 г.
ОСЪЖДА П. Д. С., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. (седемдесет и пет
лева) – сторени в хода на заповедното производство разноски, и сумата от 755 лв.
(седемстотин петдесет и пет лева) – сторени в хода на настоящото исково производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 330
по описа на РС – Велико Търново за 2023 г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5