№ 20142
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20241110164021 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявени от *** с ЕИК ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД срещу *** на ул. ***, представлявана от Л. К. за установяване дължимостта на
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 44934/2024г. на СРС, 70 състав.
Претендира законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл.
410 ГПК и разноски в настоящото производство. Сумите са начислени за потребление в
горната ***, за периода 01.05.2021г. – 01.04.2023г. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Ответната страна в законния срок представя отговор, с който оспорва исковете с твърдения
за липса на договор, неясно начисляване и други подробни съображения, изложени в
отговора. Моли да се отхвърлят исковете, претендира разноски.
Третото лице-помагач е заявило, че счита предявените искове за основателни, като е
представило и доказателства.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
По делото е представено съобщение от Столична община – район „Триадица“, адресирано
до ищеца, от което се установява, че за управител на *** с адрес гр. *** е посочен Л. К., за
*** е посочен С. П., а за *** *** – В. К. и С. И..
Представен е договор за наем от 1997 г., сключен между Д. Т. М. и представители на *** с
адрес гр. *** за отдаване под наем на обект – таванско помещение /сушилна/, като
наемодателят предоставил право на наемателя да преустрои помещението в ателие и да го
ползва за жилищни нужди. Договорът бил със срок 9 години и половина.
1
Представено е заявление-декларация от Д. Т. М., адресирано до ищеца, с което е поискано
откриване на партида за обект с адрес гр. ***, ***, като лицето е подало и декларация от
07.02.2006 г., че ще ползва имота за жилищни нужди.
Приложено е заявление от лицето Д. Т. М. от 17.12.2018 г., адресирано до ищеца, относно
закриване на партида на адрес гр. *** с абонатен № *** поради изтичане срока на договор за
наем.
Представено е и уведомление от ищеца, от дата 15.01.2019 г., адресирано до представител на
ответната *** за изплащане на задължения за процесното таванско помещение, за което е
било отправено искане от Д. Т. М. за закриване на партидата.
Като доказателство е приложено уведомление от месец февруари 2023 г., от ищеца,
адресирано до *** с адрес гр. ***, ул. ***, за наличие на задължение на последната, което
възлиза на сумата от 5631,11 лв. към 20.02.2023 г. за таванско помещение, находящо се в
същата ***.
Приложени са договор от 30.09.2002 г., сключен между *** и представители на *** с
адрес гр. ***, ул. *** за извършване на дялово разпределение, както и решение на ОС на ***
за сключване на посочения договор.
Като доказателство са приложени съобщения към фактури с общ размер към
10.07.2024 г. - 540,22 лв. за главница и 200,86 лв. лихва.
Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от ***.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно
което, общият топломер в абонатната станция се отчита от общ топломер, който се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Към експертизата са дадени показанията на
общия топломер за процесния период. Посочено е, че за последния, *** е извършвало дялово
разпределение, като за процесния период, в процесния имот не е начислявана топлинна
енергия за отопление на имот, за отдадена топлина от сградна инсталация, както и за
отопление на общи части. За част от процесния период /01.05.2021 г. – 30.04.2022 г./ е била
начислявана служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за един
потребител, а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. не е била начислявана топлинна енергия
за БГВ. Според СТЕ, изчисленията, извършени от *** са в съответствие с Наредба № Е-РД-
04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването. Такса мощност не е начислявана. От *** са
били изготвени индивидуални справки за отопление и топла вода, като за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., е била налице сума за доплащане в размер на 54,68 лева, а за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., е била налице сума за връщане в размер на 672,20 лева.
За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е била налице сума за връщане в размер на 617,52
лева, като начислената по фактури сума е била в размер на 1121,54 лева, т.е. дължимата от
абоната сума възлиза на 504,02 лева. Вещото лице е приело, че са спазени всички
законоустановени изисквания при изчисляване на дължимите суми. Технологичните разходи
в абонатната станция са били приспаднати от топлопреносното предприятие. Метрологична
2
проверка се извършва на всеки две години в метрологична лаборатория, лицензирана от
ДАМТН, като от *** район /ТР/„***“ са били представени свидетелства от метрологични
проверки със заключение „съответства“. Проверката била с валидност до 04.02.2024 г., т.е.
извън процесния период.
По делото е приета и изслушано заключение и на съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което, сумата от 540,22 лева не е платена. За периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. е
отразена сума за доплащане в размер на 49,67 лева, а за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.
е била налице сума за възстановяване в размер на 618,03 лева, с която сума не са разплащани
задължения извън процесния период, а същата е била приспадната от стойността на
прогнозно начислената топлинна енергия за същия период. Вещото лице е посочило, че за
процесния период дължимите суми за топлинна енергия са както следва: 499,07 лева за
топлинна енергия за БГВ, 41,15 лева за дялово разпределение, обща сума за плащане –
540,22 лева. Законната лихва за забава върху главницата за фактурирана топлинна енергия,
считано от датата на изпадане на ответника в забава, до 10.07.2024 г., възлиза на обща
стойност – 156,14 лева.
Като доказателства са приложени и отчет по процесната партида, извършен на
18.05.2025 г., както и заявление - жалба до „***.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира исковете за неоснователни. Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: обогатяване на едно лице,
изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на
такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или
спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; обедняване на друго лице чрез
ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез
придобиване на нова облага; липса на правно основание за обогатяване; между
обедняването и обогатяването има връзка, но тя не е причинна, т. е. обедняването не е
следствие на обогатяването или обратното, а двете явления произлизат от един общ факт или
група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. В разглеждания случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на
пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на
ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на
връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двете страни.
От представените доказателства - договор за наем от 1997 г., заявление-декларация
от Д. Т. М., договор от 30.09.2002 г., сключен между *** и представители на *** с адрес гр.
3
***, ул. *** за извършване на дялово разпределение, следва, че процесното помещение се
явява част от *** с адрес гр. ***, ул. ***; че процесният имот е бил топлофициран, както и
че сградата – ***, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка
на топлинна енергия с ответника.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет". Това
обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното
количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно
обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно това, с което реално се е
обогатил за негова сметка. Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално
се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот
топлинна енергия, което реално е потребил. Противното би означавало самият кредитор да
се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда
***, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно
обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна енергия, който се
счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. В случая обаче претенцията на ищеца
произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т. е. източникът на вземане не е
договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите
съображения неприложим е и редът за определяне на количеството топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване (в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г. и
др.). За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала
топлинна енергия и нейното количество, т. е. трябва да се установи реално потребеното
количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение. При
съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен
факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на правилата за разпределение
на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили тези правни последици, чиито
юридически факт е останал недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава,
че съдът приема, че ответникът не е потребил топлинна енергия, поради което и не е налице
хипотеза на спестяване на разходи за нейното овъзмездяване. При така установеното се
налага извод, че липсва обогатяване от страна на ответника, поради което предявеният иск е
неоснователен. Следва да се посочи, че в случая се касае за липса на надлежно узаконен
водомер, като същевременно за процесния имот е бил сключен договор с лицето наемател
4
преди процесния период. В случая доколкото липсва договор, то за ответника не е
съществувало задължение да поддържа в изправност водомера, съответно да бъде
санкционирано със служебно начисляване на топлинна енергия.
Предвид изхода на делото по иска с предмет главното парично вземане,
неоснователна се явява и претенцията за присъждане на акцесорното вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има единствено ответникът. Същият е сторил
такива в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение /платени в брой/, които следва да
му бъдат присъдени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422 ГПК от ***, ЕИК***, срещу *** на ул. ***,
представлявана от Л. К., искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 540,22 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.05.2021
г. до 30.4.2023 г., ведно със законна лихва от 23.07.2024 г. до изплащане на вземането; 200,86
лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до
10.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. 44934/2024 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав, като НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ***, ЕИК***, да заплати на *** на ул. ***, представлявана от Л. К., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
***.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5