Определение по дело №25034/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 48733
Дата: 29 ноември 2024 г. (в сила от 29 ноември 2024 г.)
Съдия: Ива Анастасиос Анастасиадис
Дело: 20231110125034
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48733
гр. София, 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110125034 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими и следва да се
приемат.
Следва да бъде отхвърлено искането за допускане до разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от ответника по първоначалните искове поради недопустимост.
Твърденията му, изложени в молба от 26.06.2024 г., че е наел работници на надница –
възнаграждение, с оглед опазването на наетото имущество, означава, че с тях са сключени
трудови договори, в съответствие с изискванията на трудовото законодателство за
правомерно упражняване на трудови права и задължения. Поради това, ответникът, ако
желае, следва да ангажира писмени доказателства – трудови договори, сключени със
съответните работници, и платежни ведомости, от които ще могат да се установяват
твърдените от него обстоятелства. Нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК изисква погасяването
на установените с писмен акт задължения, каквото безспорно е задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, да се доказва с писмени доказателства, като установява запрет
да бъдат изслушвани свидетели за установяване на това обстоятелство. Ответникът следва
да има предвид, че евентуални твърдения, че наети от него лица са работили без трудов
договор и са им заплащани пари „на ръка“ представляват по същество действия, извършени
в нарушение на трудовото законодателство, като бивайки признати пред съда, са основание
да бъде подаден служебно сигнал до Инспекция по труда за проверка във връзка с
констатирани нарушения на трудовото законодателство.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, насрещната искова молба и отговора
1
на насрещната искова молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Й.В.В., действащ в качеството си на ЕТ с
фирма „ФИРМА“, да ангажира гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетел при режим на довеждане за установяване на фактите, свързани със заплащане на
възнаграждения на наети работници, на които е възложено да пазят наетата вещ /вилици за
телескопичен товарач и челен товарач JLG 3006 H, 3T, 6M/.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2025 г. от
10:45 часа, за когато да се призоват страните чрез процесуалните си представители.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на Й.В.В., действащ
в качеството си на ЕТ с фирма „ФИРМА“ и препис от молба от 14.10.2024 г. на „Стройрент“
ЕООД и доказателствата към нея.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца на правно основание чл.232, ал.2
ЗЗД сумата 1440,05 лева, представляваща главница за незаплатен наем на строително
оборудване /вилици за телескопичен товарач и челен товарач JLG 3006 H, 3T, 6M/ за период
от 01.09.2022 г. до 07.09.2022 г. (6 дни), съгласно фактура № **********/07.09.2022 г.,
издадена във връзка със сключен Договор за наем на строително оборудване № ДХД5419 от
26.08.2020 г. и Допълнително споразумение № 80084353 от 16.08.2022 г. към него, ведно със
законна лихва за период от 28.09.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/
до изплащане на вземането, и на правно основание чл. 92, ал. 1 ГПК сумата 43,20 лева,
представляваща договорна неустойка за забава за периода от 12.09.2022 г. до 27.09.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
07.11.2022 г., постановена по ч.гр.д. № 52404/ 22 г. по описа на СРС, 71 – ви състав.
В производството, по силата на определение от 23.08.2024 г., са приети за съвместно
разглеждане, заедно с първоначално предявените искове, иск с правно основание чл. 96, ал. 2
ЗЗД за сумата 600,00 лева, претендирана от Й.В.В., действащ в качеството си на ЕТ с фирма
„ФИРМА“, като обезщетение за вреди, изразяващи се в сторени разноски за съхранение на
наето строително оборудване /вилици за телескопичен товарач и челен товарач JLG 3006 H,
3T, 6M/ за период от 31.08.2022 г. до 06.09.2022 г. включително (7 дни), в причинна връзка с
допусната забава на кредитора – наемодател – „Стройрент“ ЕООД, да прибере наетата вещ
след изтичане на срока на Допълнително споразумение № 80084353 от 16.08.2022 г. към
Договор за наем на строително оборудване № ДХД5419 от 26.08.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба пред съда – 19.06.2023 г., до
окончателното погасяване, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 47,50 лева,
претендирана като обезщетение за забава в плащането на обезщетението за вреди за периода
от 08.09.2022 г. до 18.06.2023 г. включително.
Ищецът „Стройрент“ ЕООД твърди, че по силата на сключен договор за наем от
26.08.2020 г. и допълнително споразумение към него от 16.08.2022 г. е предоставил на
2
ответника – Й.В.В., действащ в качеството си на ЕТ с фирма „Йордан Величков – Влади“,
ползването на строително оборудване – вилици за телескопичен товарач и челен товарач JLG
3006 H, 3T, 6M, за първоначално уговорен период на ползване от 14 дни, като ползването на
оборудването е започнало на 18.08.2022 г. на адрес: гр. Септември. Ответникът е заплатил
сумата 5280,11 лева с ДДС, с която е погасил задължението си за наем, както и
допълнителни услуги, възложени на наемодателя, за транспорт на оборудването – за
доставка на обекта на наемателя и прибиране на оборудването в склада на наемодателя.
Поддържа, че оборудването е ползвано необезпокоявано от наемателя и след изтичане на
първоначално уговорения срок от 14 дни /който изтича на 31.08.2022 г./, като е прибрано
обратно от наемодателя на 07.09.2022 г. Ищецът излага довод, че за това време действието
на договора е било продължено, каквато възможност е предвидена в самия договор, като
ответникът дължи наем в размер на 1440,05 лева за 6 дни, в които оборудването е било на
негово разположение за ползване. Сочи, че независимо, че е поел задължение да прибере
оборудването в склада си, за което предварително му е било заплатено от ответник, следва
връщането да е предварително заявено към него поне 1 работен ден предварително, което
ответникът не е сторил и така е нарушил поето задължение по договора, следователно
дължи плащане на наем за времето, в което оборудването е било в негово държане.
Поддържа, че е поканил ответника да заплати дължимата сума преди процеса, като
изпълнение не е последвало. Сочи, че в договора за наем страните са уговорил, че се дължи
неустойка при забава в плащането на задължението за заплащане на наемната цена, като
претендира за допуснатата забава в изпълнението сумата 43,20 лева за периода от 12.09.2022
г. до 27.09.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира сторените разноски в
производствата.
Ответникът Й.В.В., действащ в качеството си на ЕТ с фирма „Йордан Величков –
Влади“ оспорва предявените искове. Сочи, че е сторил разноски, свързани с опазване и
съхранение на принадлежащото на наемодателя оборудване /наети били трима пазачи на
заплата, работили на три смени по 8 часа/, които претендира за периода от 31.08.2022 г. до
06.09.2022 г. включително, като твърди, че след изтичането на уговорени срок на договора
на 30.08.2022 г., наемодателят не е спазил задължението си да прибере оборудването, която
транспортна услуга наемателят е заплатил още при сключването на договора. В този смисъл
и доколкото не е ползвал вещта, не дължи наем за претендирания период. Претендира
обезщетение за забава в плащането на вземането си за разноски. Моли за отхвърляне на
първоначалните искове и за уважаване на предявените насрещни искове. Претендира
разноските, сторени в производството.
„Стройрент“ ЕООД е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който
поддържа изложеното в исковата молба, като сочи, че не само наетото оборудване е било в
държане на ищеца по насрещните искове, но последният е ползвал телескопичния челен
товарач за работа в землището на община Септември до късния следобед на 07.09.2022 г.
Поради това, счита че договорът за наем е продължил действието си, а наемателят дължи
наемната цена срещу ползването. В този смисъл и доколкото не се констатира бездействие
3
от негова страна, счита, че не дължи обезщетение за разноски по съхранение на вещта. Моли
за отхвърляне на исковете и претендира сторените разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществената защита по насрещните искове.
В тежест на ищеца по първоначалните искове е да докаже съществуване на наемно
правоотношение с ответника, предоставяне на нетия обект за ползване, размера на
уговорената цена, както и че е уговорена по размер неустойка в случай на допусната забава
в изпълнението на задължението на наемателя за плащане на уговорената наемна цена.
В тежест на ответника по първоначалните искове е да докаже, че е погасил
задълженията си заплащане на уговорената наемна цена на падежа.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ СЛЕДНИТЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВА: сключването на Договор за наем на строително оборудване № ДХД5419
от 26.08.2020 г. и Допълнително споразумение № 80084353 от 16.08.2022 г. към него, по
силата на които „Стройрент“ ЕООД е предоставило на Й.В.В., действащ в качеството си на
ЕТ с фирма „Йордан Величков – Влади“, ползването на строително оборудване – вилици за
телескопичен товарач и челен товарач JLG 3006 H, 3T, 6M, за период на ползване от 14 дни,
като ползването на оборудването е започнало на 18.08.2022 г. в обект, заявен от наемателя
на територията на гр. Септември, като наетото оборудване е прибрано на 07.09.2022 г. от
наемодателя, че Й.В.В., действащ в качеството си на ЕТ с фирма „Йордан Величков –
Влади“ не е заявил транспорт за прибиране на оборудването към наемодателя след
31.08.2022 г. и в периода 01.09.2022 г. – 06.09.2022 г. включително.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже сключен договор, уговорено
задължение за ищеца, изпълнение на което е обективно обусловено от определено
поведение/ действия - съдействие на кредитора, без което длъжникът не може да изпълни
точно, че кредиторът е бездействал, което е в причинна връзка с неизпълнението на ищеца,
както и претърпени от последния вреди, имащи характера на необходими разноски – които
са били необходими във връзка с изпълнението по договора /да опази и съхрани наетата вещ
за периода на забавата на кредитора/.
По този иск ответникът носи тежест да докаже, че е оказал необходимото съдействие
на длъжника или други обстоятелства, освобождаващи го от отговорност.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4