Решение по дело №496/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

2. Образувано е по жалба на Ж. В. Г., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 2, чрез пълномощника адв. А. К., против Заповед № 47 от 25.02.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 26.02.2025 г.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че не са налице сочените от ответника фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Твърди се, че органът по назначаване не за пръв път в нарушение на закона прекратява без основание служебното правоотношение на жалбоподателя. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител – юр. К., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Ж. В. Г. работи в структурите на ДФ „Земеделие“ от 2009г., когато е назначен по трудово правоотношение на длъжността „началник отдел ПСМП“. През 2012г., когато трудовите правоотношение на служителите в ДФЗ се трансформират в служебни, жалбоподателят запазва длъжността си.

Със заповед № 1496 от 20.04.2021г. Г. е преназначен от длъжност „главен експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив на длъжност „началник отдел“ в същата структура, считано от 22.04.2021г.

Със заповед № 1723 от 06.08.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на основание разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Г.. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че с оглед посочени в нова длъжностна характеристика изисквания за заемане на длъжността, Г. престава да отговаря на изискванията за заемането й. Това обстоятелство обуславяло обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения на длъжността „началник отдел РРА“ в областна дирекция на ДФЗ – гр. Пловдив.

С влязло в сила решение № 2522/16.12.2021г., постановено по адм. дело № 2239 по описа за 2021г. на Административен съд – Пловдив била отменена заповед № 1723 от 06.08.2021г. и Г. бил възстановен на заеманата длъжност.

Със заповед № 765 от 31.10.2022г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, отново било прекратено служебното правоотношение Г., заемащ към този момент длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 31.10.2022г.

С влязло в сила решение № 151/26.01.2023 г., постановено по адм. дело № 2901 по описа за 2022г. на Административен съд – Пловдив била отменена заповед № 765 от 31.10.2022г. и Г. бил възстановен на заеманата длъжност.

Със заповед № 1927 от 13.11.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл.107, ал.1, т.7, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Закона за държавния служител, отново било прекратено служебното правоотношение на Г., заемащ към този момент длъжност началник на отдел с ранг V старши, в Държавен фонд „Земеделие“, Областна дирекция Пловдив, отдел „Регионална разплащателна агенция”, считано от 13.11.2023 г. Мотивът за издаване на заповедта бил, че Г. е възстановен на длъжността при неспазване на условията по чл. 7 Закона за държавния служител като нарушението съществувало и към момента на прекратяване на правоотношението.

С влязло в сила решение № 3758/23.04.2024 г., постановено по адм. дело № 3067 по описа за 2023 г. на Административен съд – Пловдив била отменена заповед № 1927 от 13.11.2023 г. и Г. бил възстановен на заеманата длъжност.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 47 от 25.02.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл, за пореден път е прекратено служебното правоотношение на Г., заемащ длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 26.02.2025 г. Посочените от органа по назначаване фактически и правни основания в случая са отнесени към твърдението, че Г. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В представената по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед не се съдържат документи или данни, от които да е видно, че жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки изричните указания на съда, ответникът не представи и доказателства, изхождащи от Националния осигурителен институт, за наличието на упражнено право на пенсия от жалбоподателя. Представят се единствено копия от трудовата и служебната книжка на жалбоподателя.

IV. От правна страна:

6. Според чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие, при придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази хипотеза законосъобразното упражняване на правото на органа се преценява съгласно общата разпоредба на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Според цитираните норми право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 64 години и 8 месеца за мъжете и осигурителен стаж 39 години и 8 месеца за мъжете. В случая служебното правоотношение на служителя е прекратено, считано от 26.02.2025 г., без да са ангажирани доказателства за осъществяване на посочените по-горе кумулативни предпоставки. Към посочената дата няма спор, че жалбоподателя е на възраст 66 години, но липсват доказателства за изпълнение на второто кумулативно обстоятелство, а именно да има 39 години и 8 месеца осигурителен стаж. Доказването на това обстоятелство е задължение за ответника в производството, който може да установи наличието на твърдения положителен юридически факт чрез всички допустими по АПК и ГПК доказателствени средства, включително и съдебна експертиза. На ответника са указани последиците от недоказване на фактите и обстоятелствата, посочени като фактически основания за издаване на заповедта. Ответникът ангажира служебната и трудовата книжки на жалбоподателя, като поддържа че е формирал изводите си въз основа тяхното съдържание. Действително тези удостоверителни документи (арг. пар. 22 и пар. 23 от ПЗР на Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г.) съдържат официална информация за трудовия и служебен стаж на служителя. Въпреки това, по смисъла на чл. 68 от КСО вр. чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДсЛ, релевантен за придобиването на правото на пенсия, като предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение, е само осигурителният стаж. Не може да има съмнение, че понятията трудов стаж и осигурителен стаж не са идентични. Най – общо, трудовият стаж е положеният труд в съответствие със съществувалото трудово или служебно правоотношение, а осигурителният стаж (за лицата, които не са самоосигуряващи се) е времето, за което за лицето са внесени или дължими осигурителни вноски от осигурителя върху полученото трудово възнаграждение. В случая изчисляването на осигурителния стаж на жалбоподателя, освен че изисква експертни познания, налага и ангажирането на доказателства, изхождащи от осигурителите на лицето, които са били длъжни да внасят съответните вноски към бюджета. Съдът нито е длъжен, нито е допустимо по служебен почин в настоящото производство да набира доказателства в подкрепа на тезата на ответника. Подобно поведение ще се яви в противоречие с принципа за равенство на страните в процеса.

В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 3 от АПК е указал на ответника необходимостта от представяне на доказателства в подкрепа на тезата, че жалбоподателя е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради процесуалната пасивност на ответника съдът следва да приложи последиците от недоказване като приеме, че подлежащите на доказване фактите и обстоятелствата, за които не са ангажирани доказателства, не са се проявили в обективната действителност.

За пълнота следва да се отбележи, че предвид възрастта на оспорващия, за него не се установя обективно и наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 3 от КСО, предвиждащ възможността за добиване право на пенсия с най – малко 15 години действителен осигурителен стаж, при навършена възраст 67 години.

След като към датата на прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

V. По съдебните разноски:

7. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 1000 лева, заплатени за адвокатска защита. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претенцията за адвокатския хонорар. Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждение е в размер на 1000 лв. Претенцията на жалбоподателя е за присъждане на разноски за адвокатска защита именно в посочения минимален размер. При това положение възражението на ответника се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 47 от 25.02.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Ж. В. Г., заемащ длъжност „началник отдел“ с ранг 5-ти старши, отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – гр. Пловдив, считано от 26.02.2025 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ж. В. Г., [ЕГН], адрес: гр. Пловдив, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 2, сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.