№ 4014
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110130948 по описа за 2024 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответницата му дължи следните суми: 1 127,78
лв, представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*** ,с абонатен № ***, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 198,88 лв,
представляващи мораторна лихва върху неплатената топинна енергия за периода от
15.09.2021г. до 11.12.2023г.; 2,37 лв, представляващи сума за дялово разпределение за
периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. , и 0,82 лв, представляващи мораторна лихва върху
неплатената топинна енергия за периода от 15.02.2021г. до 11.12.2023г., заедно със
законната лихва върху двете главници за периода от предявяването на заявлението по чл.410
ГПК – 11.01.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 2161/2024г. по описа на СРС, 68 състав.
С писмена молба от 13.01.2025г. и устно в откритото заседание на 12.02.2025г.
юрисконсулти на ищеца са посочили , че след предявяването на исковата молба
ответницата е заплатила изцяло претендираните суми за главници, за мораторни лихви, за
законни лихви и за държавни такси в заповедното и в настоящото исково производство,
като остават дължими само юрисконсултските възнаграждения, дължими за заповедното и за
1
исковото производства. Исковете не се оттеглят , нито ищецът се отказва от тях. При
устните състезания в заседанието на 12.02.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за
постановяване на решение съобразно извършените от ответницата плащания и за
присъждане на юрисконсулски възнаграждения.
Ответната страна Д. С. В. не е представила отговор на исковата молба с реквизитите
по чл.131 ГПК и с приложенията по чл.132 ГПК, не е изразила изрично становище по
исковете и не е посочила доказателства.
С разпореждане № 144810/09.10.2024г. е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ документът ,
вх. № 314394/07.10.2024г. поради абсолютната неяснота относно авторството и
съдържанието на текста му , доколкото от ръкописните дописвания, поравки и
подчертавания не може да се установи с точност подателя на този документ , както и какви
са твърденията и исканията , съдържащи се в него , а също и адресатът на този документ
поради нечетеливост до степен , която препятства и изпълнението на процедура по
чл.10 ГПК.
С писмен отговор от 17.01.2025г. ответницата е представила платежни документи , за
които твърди , че удостоверяват плащания на всички претендирани от ищеца вземания по
насотящото дело.
В откритото заседание на 12.02.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не
се е явил представител на ответницата. С писмена молба от 20.02.2025г. от името на
ответницата адвокат без представено пълномощно по делото , е предявил искане да не бъдат
възлагани разноски на ответницата , тъй като тя е инвалид първа група , за доказване на
което е представено експертно решение на ТЕЛК.
Подпомагащата страна – „Д”ООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК и с
уточнение на наименованието й с протоколно определение в заседанието на 12.02.2025г.-
б.с.) не е изпратила представител по делото , не е изразила становище по исковете , но с
писмена молба от 29.01.2025г. е представила писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
2161/2024г. по описа на СРС, 68 състав . Според изричните
разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по
чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
2
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно и е доказано, че за ищеца са възникнали твърдените в
исковата молба вземания по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1
ЗЗД срещу ответницата за сумите : 1 127,78 лв, представляващи стойността на
доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*** ,с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода
от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.; 198,88 лв, представляващи мораторна лихва върху
неплатената топинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.12.2023г.; 2,37 лв,
представляващи сума за дялово разпределение за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. ,
и 0,82 лв, представляващи мораторна лихва върху неплатената топинна енергия за периода
от 15.02.2021г. до 11.12.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници за периода
от предявяването на заявлението по чл.410 ГПК – 11.01.2024г. до окончателното плащане.
Не се спори между страните и е доказано , че след предявяването на исковата молба
ответницата е платила изцяло на ищеца дължимите суми , т.е. че вземанията са погасени
поради изпълнение (плащане). С писмена молба от 13.01.2025г. пълномощникът на ищеца
изрично е признал тези плащания. Такива твърдения се съдържат и в представения от
ответницата на 17.01.2025г. писмен отговор.
Независимо, че плащанията на претендираните вземания са извършени след
предявяването на исковете по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК те следва да
бъдат взети предвид от съда.
Тъй като претендираните вземания за главниците и за обезщетенията за забава са
погасени, предявените положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ и чл.86,ал.1
ЗЗД са неоснователни и следва да бъдът отхвърлени изцяло, както и претенцията за
законната лихва от датата на предявяването на заявлението до плащането , тъй като тя също
е погасена поради изпълнение (плащане).
Относно разноските по делото :
Въпреки че исковете по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД не са уважени (отхвърлени са
поради погасяване на вземанията в хода на съдебното производство) на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени разноски , тъй като ответницата е дала повод за завеждане на
исковата молба , доколкото плащанията не са били извършени до датата на предявяване на
исковете , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът
има право на разноски и при отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията от
ответника след предявяването на исковата молба.
По настоящото дело ищецът е извършил разноски, представляващи платената
държавна такса (73,40 лв). Тези разноски обаче са платени от ответника, което изрично е
признато от пълномощника на ищеца с писмената молба от 13.01.2025г. , поради което не
следва да бъдат присъдени на ищеца.
3
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение,
каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото
дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено. Размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответницата, тъй като не е предявено съответно искане
, а и не са представени доказателства за извършени от нея разходи във връзка с настоящото
дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
В заповедното производство ищецът (заявител в заповедното производство) е направил
разноски , представляващи платената държавна такса (26,60 лв). Тази такса обаче е платена
от ответника , което е признато от ищцовата страна с писмената молба от 13.01.2025г. ,
поради което не следва да бъде присъдена на ищеца.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдено
юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50 лв).
Ответницата (длъжница в заповедното производство) не е извършила разходи по
заповедното дело, а и претенциите срещу нея са уважени изцяло, поради което не следва да
й бъдат присъдени разноски.
Писмената молба , вх. № 61862/20.02.2025г. не следва да бъде уважена , тъй като е
предявена от лице без доказана представителна власт по отношение на ответницата (поради
липса на представено пълномощно) , а и приложеното експертно решение на ТЕЛК е от
1995 г. , т.е. не установява факти , релевантни за процесния период и към насотящия момент.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **, против Д. С. В. , ЕГН: **********, с
регистриран адрес : град София, ж.к. „Хиподрума” , ****, със съдебен адрес : гр. София, ул.
„*** , чрез адв. Т.Й., обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
по чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на
ищеца следните суми : 1 127,78 лв, представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*** ,с
абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г.; 198,88 лв, представляващи мораторна лихва върху неплатената топинна
енергия за периода от 15.09.2021г. до 11.12.2023г.; 2,37 лв, представляващи сума за дялово
4
разпределение за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. , и 0,82 лв, представляващи
мораторна лихва върху неплатената топинна енергия за периода от 15.02.2021г. до
11.12.2023г., заедно със законната лихва върху двете главници за периода от предявяването
на заявлението по чл.410 ГПК – 11.01.2024г. до окончателното плащане , за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №2161/ 2024г. по описа на СРС,
68 състав.
ОСЪЖДА Д. С. В. , ЕГН: **********, с регистриран адрес : град София, ж.к.
„Хиподрума” , ****, със съдебен адрес : гр. София, ул. „*** , чрез адв. Т.Й., ДА ЗАПЛАТИ
на „Т” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **, следните
суми: 50 лв (петдесет лева), представляващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК), и
50 лв (петдесет лева), представляваващи полагащото се на ищцовото дружество
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 2161/2024г. по
описа на СРС,68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна „Д”ООД , ЕИК: *** ,
гр. София , бул. ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5