Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 265
20.04.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и втора година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета
Митрушева
при
секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Петър Мидов при
Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
АНД (К) № 89 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Х.Н.К. с посочен
адрес: ***, подадена чрез адв. К.П.В., с посочен съдебен адрес:***, ***, против Решение №157 от 14.12.2021г., постановено по
АНД № 575 по описа на Районен съд – Димитровград за 2021г.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване на
решението районният съд не извършил проверка, че Заповед № РД-01-677/2020г.,
изменена и допълнена със Заповед №РД-01-20/2020г. на Министъра на
здравеопазването, не била публикувана на сайта на Министерството на
здравеопазването. По този начин било невъзможно да се установи какво точно
нарушение извършил жалбоподателя. Погрешно в съдебното решение било посочено,
че нарушението се състои в неносенето на маска в закрито помещение магазин. В
процесния случай се касаело за неносене на маска на открита площ, която
попадала в обхвата на Димитровградския пазар. Не можело да се вмени във вина на
жалбоподателя твърдяното нарушение, тъй като последният бил в невъзможност да
се запознае със съдържанието на Заповед №РД-01-677/2020г., изменена и допълнена
със Заповед №РД-01-20/2020г. на Министъра на здравеопазването. Твърди се, че не
били налице основания за ангажиране отговорността на Х.Н.К. за извършено
нарушение по Закона за здравето и Заповедта на Министъра на здравеопазването.
Фактическата обстановка не попадала в хипотезата на цитираните като нарушени разпоредби на Закон
за здравето. Заповед №РД-01-677/2020г., изменена и допълнена със Заповед
№РД-01-20/2020г. на Министъра на здравеопазването не била разгласена по
надлежния ред. Не били спазени изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН. НП било
издадено и при допуснато нарушение по чл.52 ал.1 от ЗАНН. Навеждат се доводи,
че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление.
Ответникът, в представена чрез процесуален
представител писмена молба моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Претендира се на основание чл.68д ал.4, ал.5 и ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
касационната жалба за основателна по изложените в нея съображения. Счита, че
наистина се касае за маловажен случай и предлага да се отмени решението на
Районен съд – Димитровград и наказателното постановление.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №157 от 14.12.2021г.,
постановено по АНД №575/2021г., Районен съд – Димитровград е потвърдил
Наказателно постановление №254р-444 от 13.03.2021г., издадено от Директор на
ОДМВР гр. Хасково, с което на Х.Н.К., за нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка
с чл.63, ал.4 от Закон за здравето, във връзка с т.16 от Заповед
№РД-01-677/2020г. изменена и допълнена със Заповед №РД-01-20/2020г. на
Министъра на здравеопазването и на основание чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в
него административно нарушение, като е мотивирал изводите си. Изложил е и
съображения, че случаят не може да се квалифицира като маловажен. Посочил е
също, че наказанието е определено в минималния размер.
Касационната инстанция намира проверяваното решение за
правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред
него наказателно постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални
правила, които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено
правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на
районния съд, че е доказано извършването на описаното в АУАН и НП
административно нарушение.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и час Х.Н.К. е бил в гр. Д., на *** , на открито обществено място, като се е движел, без да е
поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата му,
въпреки съществувалото към посочения момент задължение за работещите и
посетителите на всички пазари, тържища и базари да носят защитна маска за лице.
Съгласно чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по
чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. В чл.63, ал.4 от Закон за здравето е посочено, че при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Видно от Заповед №РД-01-677 от
25.11.2020г., издадена от Министър на здравеопазването, със същата се
въвеждат временни противоепидемични мерки на територията на Република България,
считано от 23:30часа на 27.11.2020г. до 21.12.2020г., като в т.16 на заповедта е посочено, че на
всички пазари, тържища и базари се създава организация за еднопосочно движение
и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5 м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да
носят защитна маска за лице. Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г., издадена
от Министър на здравеопазването е изменена и допълнена със Заповед
№РД-01-718/18.12.2020г., а впоследствие и със Заповед №РД-01-20/15.01.2021г.,
издадени от Министър на здравеопазването.
След като е безспорно доказано по делото,
че на посочената в АУАН и НП дата и място касационният жалбоподател е
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение, то на същия законосъобразно е наложено административно наказание на
основание чл.209а ал.1 от Закон за здравето.
Безспорно е, че административно
наказателната отговорност на лицето е ангажирана за извършено нарушение на
противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от Закона за здравето, което деяние, и
съответното за него наказание, са определени със закон – чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, в съответствие с предвиденото в чл.2, ал.1 от ЗАНН.
Релевантно в случая е обстоятелството, че противоепидемичните мерки са въведени
от министъра на здравеопазването, при обявена в страната извънредна епидемична
обстановка, като освен това видът на акта, с който същите се въвеждат, е
изрично определен в закона, и той е заповед на министъра на здравеопазването.
Специалната разпоредба на чл.63, ал.11 от Закона за здравето пък изрично
определя заповедите по ал.4 като общи административни актове, които се издават
по реда на чл.73 от АПК и се публикуват се на интернет страницата на
Министерството на здравеопазването, и подлежат на предварително изпълнение. Ето
защо неоснователни са възраженията, че посочените в наказателното постановление
заповеди на Министъра на здравеопазването не били разгласени по надлежния ред,
съответно, че лицето било в невъзможност да се запознае със съдържанието им.
Напълно се споделя от настоящата инстанция
и преценката на районния съд, че случаят не разкрива особености, които да го
отличават с липса на обществена опасност, или явно незначителна такава, поради
което не може да се квалифицира като маловажен по чл.28 от ЗАНН.
Районният съд правилно е приложил закона като е потвърдил
наказателното постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане в подадената чрез процесуален представител писмена
молба , на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на 80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №157 от 14.12.2021г.,
постановено по АНД №575/2021г. по описа на Районен съд - Димитровград.
ОСЪЖДА Х.Н.К. ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР –
Хасково сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.