№ 1527
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева
Светослав Василев
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело №
20221100502142 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с вх. № 09109 от 16.02.2022 г. длъжникът по образуваното изпълнително
дело № 20158380409675 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 на КЧСИ и район на действие
СГС обжалва отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.
В срок взискателят е подал възражение, с което счита жалбата за неоснователна.
Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е
неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна
страна следното:
Изпълнителното производство по дело № 20158380409675 по описа на ЧСИ М.Б. с
peг. № 838 на КЧСИ и район на действие СГС е образувано по молба на „Т.Ф.С.“ ЕАД
срещу длъжника П. М. СТ., възоснова на изпълнителен лист, издаден на 12.03.2014 г. по
гр.дело № 82 по описа за 2014 г. на РС –Търговище за принудително удовлетворяване на
парично вземане. С молбата по чл.426 ГПК взискателят е възложил на ЧСИ, на основание
чл.18 ЗЧСИ да предприема всички необходими действия за събиране на вземането.
С договора от 23.10.2019 г. взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е прехвърлил вземането си
на частен правоприемник на „Т.Ф.С.“ ЕАД. На 11.11.2015 г. са наложени запори върху
притежаваните от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена българска
банка“ АД. На 08.08.2017 г. е депозирана молба с вх. № 58473 от „Т.Ф.С.“ ЕАД за налагане
на запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки. На 29.09.2017 г. са наложени
запори върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и
„Райфайзенбанк“ ЕАД. На 01.06.2018 г. е депозирана молба с вх. № 32680 от „Т.Ф.С.“ ЕАД
за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на П. М. СТ.. На 05.06.2018 г. по
1
изпълнителното дело е постъпила сумата в размер на 251, 51 лв., като на 18.06.2018 г. на
„Т.Ф.С.“ ЕАД са преведени 108,00 лв. С молба с вх. № 6561 от 07.02.2020 г. до ЧСИ е
поискано конституиране и прехвърляне на вземанията (договор за цесия) между „Т.Ф.С.“
ЕАД и „ЕОС М.“ ЕООД. В същата молба взискателят е поискал да се наложи запор върху
банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“. На 19.11.2021 г. е депозирана молба с вх. № 78967
от „ЕОС М.“ ЕООД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника в „Т.Д.З.Б. -
клон София“. На 23.11.2021 г. е наложен запор върху притежаваната от длъжника банкова
сметка в „Т.Д.З.Б. - клон София“. На 25.10.2021 г. е постъпила молба с вх. № 72634 от П. М.
СТ., чрез адв. Р.В.П. за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433 ал. 1, т.8
от ГПК . С постановление от 26.10.2021 г., връчено на длъжника на 15.02.2022 г. ЧСИ е
отказал прекратяване на изпълнителното дело, тъй като не е налице предвиденото в закона
основание.
При тези данни и като съобрази доводите на страните съдът прие следното: Жалбата е
допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – чл.435, ал.1, т.6 ГПК. По
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК е предоставена процесуална
възможност на длъжникът да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство. Основанията за прекратяване и приключване на
изпълнителното производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 и ал.2 от
ГПК. За да поиска прекратяване на изпълнителното производство, длъжникът се е позовал
на това, че в продължение на две години взискателят не е поискал и не са предприети
изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника. В тези
случаи разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда, че изпълнителното производство
се прекратява на изпълнителното производство ex lege. Прекратяването поради т.нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти.
Предпоставка за прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е в двугодишен срок взискателят да не е поискал извършването на
изпълнително действие, като тук следва да се имат предвид същинските изпълнителни
действия, насочени към удовлетворяване на вземането му, изтичането на който срок в
случая е осъществил основанието за прекратяване на изпълнителното дело, посочено в
цитираната разпоредба. Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ) Такива
изпълнителни действия представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
По несъмнен начин по настоящето дело се установи, че взискателят е възложил на
ЧСИ и той е предприемал изпълнителни действия, а в последствие и новоконституирания
взискател е поискал такива, преди изтичането на двугодишния срок. Съобразно съдебната
практика по приложение на института на „перемцията“, двугодишният срок започва да тече
от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр.
при постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани
2
способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят
по причина, за която взискателят отговаря – след направено искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото изпълнение.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона.
Съдът, като съобрази разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК и съдебната практика
относно правното значение на искането на взискателя за провеждане на определен
изпълнителен способ и на предприемането на действия по осъществяването му, намира, че
не е изтекъл двугодишния срок и не е налице основание за прекратяване на изпълнителното
дело по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С оглед изложеното, обжалваните действия на съдебния изпълнител са
законосъобразни и следва подадената жалба да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата вх. № 09109 от 16.02.2022 г. от П. М. СТ. длъжник по
изпълнително дело № 20158380409675 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 на КЧСИ и район
на действие СГС против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на
основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се уведоми ЧСИ с връчване на препис от влезлия в сила съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3