№ 28
гр. Дупница, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20211510200508 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АТ. К. Ф., с ЕГН **********, от гр. Благоевград, местност
„Шейница-Ш.24“ № 34Б против Електронен фиш Серия К № 2897262 за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. т. 4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП. В така
депозираната жалба се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно призована, се явява като поддържа жалбата. Не претендира
деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в
което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от АТ. К. Ф. спрямо който е наложено административното
наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. На 09.04.2021 г.
жалбоподателя е получил препис от ЕФ, като подадената чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 21.04.2020 г. жалба е в срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което
1
атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.07.2019 г. в 08:16 часа в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“, в посока гр.
Самоков, жалбоподателя АТ. К. Ф. управлявал лек автомобил “БМВ 320 Д”, с рег. № Е 3991
ВС при ограничение на скорост от 50 км/ч, за населено място. Движението на
жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с ТFR1-М 563. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 87 км/ч, като след приспаднат
толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 84 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 34 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш
Серия № 2897262, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 400 (четиристотин) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Протокол от проверка № 5-21-19/04.07.2019 г. на средство за измерване на
мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М 563 се установява, че процесното техническо
средство е преминало последваща проверка на 04.07.2019 г. със заключение, че същото
отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на
скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
Приложен е протокол за използване на АТСС съдържащ и попълнен по предвидените
от закона реквизити, като началото на работа е в 07.30 ч. и край на работа 17.30 ч. Първо
статично изображение с № 2715 и последно статично изображение с № 2788. Клипът по
настоящия казус е № 2728, т.е. попада в диапазона от време на първоначално и крайно
видозаснемане.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното
средство -лек автомобил “БМВ 320 Д”, с рег. № Е 3991 ВС, жалбоподателя АТ. К. Ф.. От
приложената по преписката липсват данни да е попълнила декларация, по чл. 188 от ЗДвП.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № Е 3991 ВС е била 87 км/ч, като
заснемането е било извършено на 21.07.2019 г. в 08:16 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието
си, с изключение на пълно, точно и ясно описание на местоизвършване на нарушението. В
същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото –в гр. Дупница,
2
по ул. „Самоковско шосе“, в посока гр. Самоков без обаче да е описано, че се касае за Път
II-62, не е посочен и км. на който е установено нарушението или други индивидуализиращи
белези относно местоизвършване на нарушението; датата –21.07.2019 г., точният час на
извършване на нарушението – в 08:16 ч.; регистрационният номер на МПС – № Е 3991 ВС;
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – АТ. К. Ф.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за населено място, 84
км/ч при ограничение от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1от ЗДвП; размерът на
глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
Възможността да се извърши преценка за спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН
следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим
режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН
не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните
срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е
била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил
неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до
изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на
нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването
им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от
разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал.
2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти
и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от
НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11
от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 21.07.2019 г., т.е. след 10.04.2010 г.,
то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4
година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за
извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената
давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на
ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и
абсолютната давност.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в
приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при
изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
3
чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по
§6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег.
№ Е 3991 ВС е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо
стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение мобилна
система за видеоконтрол ТFR-М 563, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство
за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за
използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение
за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се
приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая
от приложения и приет като доказателство по делото клип № 7580, заснет на 21.07.2019 г., в
08:16:01 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. Е 3991
ВС, е била 87 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 84
км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 84
км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че
максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост
до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице
втората хипотеза – измерената скорост е 143 км/час, като наказващият орган се е съобразил
с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 3 км/час (87 х 3% =
2,61), с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема
скорост на движение от 84 км/час. Протоколът по чл. 10 от Наредбата съдържа всички
реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието е доказано по безспорен начин.
AНО не е спазил правилото чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН досежно императива за
вписване в НП на мястото на извършване и установяване на нарушението. Изискването за
посочване на място на извършване на нарушението на първо място е във връзка с чл. 48 от
ЗАНН, който определя компетентния да разгледа административнонаказателната преписка
орган. Компетентния орган е този, в чийто район е извършено нарушението. При липса на
посочване на място на извършване на нарушението не е ясно кой е компетентния да издаде
наказателното постановление орган. Съгласно чл. 48 от ЗАНН
административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия
4
орган, в чийто район е било извършено нарушението. Когато не може точно да се определи
местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е
административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца,
или органът, в района на който най-напред е било образувано производството. Именно
затова законът е поставил като задължителен реквизит посочването на място на извършване
на нарушението и липсата на този реквизит е съществено нарушение на формата на
издаденото наказателно постановление ( в случая ЕФ), което не може да бъде санирано.
Мястото на извършване на нарушението е от съществено значение и за съставомерността
вмененото на А.Ф. деяние. Текстът на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, който е във връзка с посочената
в случая за нарушена ал. 1 гласи, че при избиране на скоростта на движение на водачите на
ППС, в зависимост от категорията на ППС, е забранено да превишават определени
стойности на скоростта на движение, като съответно ограниченията са групирани в
зависимост и от мястото на движение на ППС – в населено и извън населено място. Втората
алинея на чл. 21 от ЗДвП указва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Процесният
случай е в хипотезата на чл. 21, ал. 1, като в ЕФ е вписано, че е било налице ограничение на
скоростта за населено място. Описаното като място на извършване на нарушението: „гр.
Дупница, по ул. „Самоковско шосе”“ не е достатъчно за локализиране мястото на
извършване на нарушението. Липсата на вписване на конкретното място на извършване на
нарушението се явява съществен пропуск на административнонаказващия орган досежно
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН тъй като, с оглед правото на нарушителя, това е
необходимо, за да знае какво нарушение му се вменява за извършено, за да може съответно
да се защити в пълен обем. Необходимо е в АУАН и НП, обективиращи производствата по
налагане на административни наказания да бъде вписвано и описвано точно
местоположението на контролните органи на „ПП“, което е и място на извършване на
нарушението, като за това се приложат доказателства, които да обосновават налагане на
наказание за нарушение в хипотеза на конкретен административнонаказателен състав.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 2897262 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР
Кюстендил, с който на АТ. К. Ф., с ЕГН **********, от гр. Благоевград, местност
„Шейница-Ш.24“ № 34Б, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
5
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския
административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от
страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6