№ 1170
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20255300502306 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. М. против Решение № 2886/09.06.2025 г.,
постановено по гр.дело № 13463/2024 г., ПРС, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че В. М., ЕГН: **********, дължи на „Рива Кредит“
ООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 5000 лева, представляваща главница по
недействителен договор за кредит № 3434/08.04.2019 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 05.04.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3406/21.04.2024 г. по ч. гр. д. № 6193/2024 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, II бр. с-в и са присъдени разноски.
Жалбоподателят В. М. е останал недоволен от така постановеното решение,
като поддържа че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа
доводите си, изложени в отговора на исковата молба, като акцентира, че в
представените писмени доказателства липсват подписи на страните по сключен
договор за потребителски кредит. Поддържа и че по делото е останало недоказано, че
ищецът е платил на ответника сумата, чието връщане се претендира. Обсъжда
представеното банково бордеро, като счита, че същото не установява горепосочения
1
факт. Излага съображения, че вземането на ищеца е погасено и по давност. Моли за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендира се адвокатско
възнаграждение на пълномощника му като особен представител.
Въззиваемата страна „Рива Кредит“ ООД е подал отговор, в който оспорва
въззивната жалба и поддържа, че първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, в което са съобразени материалните и процесуалните
норми. Развива съображения, че като ищец е признал, че договорът за кредит е
недействителен, поради което е претендирал връщане само на чистата стойност на
кредита. Същата се установявала от представените по делото писмени доказателства:
банкови сметки и платежни нареждания. Поддържа, че вземането не е погасено по
давност, т.к. предявяването на иска е станало преди изтичане на съответния давностен
срок. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от част от постановеното съдебно решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 от
ГПК - установяване на дължимост на суми, за които е издадена заповед по реда на
чл.410 от ГПК. Предвид приложеното ч.гр.д.№ 6193/24, ПРС, по което е издадена
заповед за изпълнение въз основа на заявление на „Рива кредит” ООД против В. М. за
процесните суми, се доказва допустимостта на предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел
че действително договорът за кредит е недействителен и длъжникът дължи връщане
на чистата стойност по договора. Приел е, че не е изтекъл срокът на погасителната
давност, т.к. заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено преди
изтичането му и е прекъснало давността. По тези съображения и е уважил иска по
чл.23 от ЗПК.
2
Пред въззивната инстанция жалбоподателят прави нови възражения – че не е
подписва договор за кредит, както и поддържа вече изложените – че не е получавал
пари по този договор, както и че вземането е погасено по давност.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 3434/08.04.2019г. ,
сключен между „Рива кредит“ ООД и В. М., по силата на който дружеството кредитор
му е предоставил кредит от 5000лв., при ГПЛ от 41% и ГПР от 49,47%. Кредитът
следва да бъде погасен на 12 месечни вноски. Кредитът е сключен при задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечения - поръчители, дружество гарант или
ипотеки. Договорът за кредит носи подписите на представител на кредитора и на
длъжника В. М..
По повод оплакването във въззивната жалба, че договорът за кредит не носи
подписа на длъжника, съдът намира, че същото не кореспондира с посоченото
доказателство, т.к. документът носи подписа на длъжника М.. Същият документ не е
оспорван в срока за това, поради което и съдът не е открива производство по
оспорване на автентичността му, респ. не е разпределял доказателствена тежест за
установяване на авторството.
Общите условия към кредита са представени и те не са подписани от длъжника.
Самият ищец твърди в исковата си молба, че на това основание договорът за кредит е
недействителен. По този въпрос всъщност и не се спори в момента, т.к. не са налице
предпоставките на чл.11, ал.2 от ЗПК. Така на осн. чл.22 от ЗПК договорът за кредит
следва да бъде приет за недействителен.
Следващото оплакване във въззивната жалба е, че по делото липсват данни
сумата по договора да е била преведена на кредитополучателя. В тази насока е
представено платежно нареждане, заверено от банката-наредител, от което се
установява, че по сметка на кредитополучателя в Българо-американска кредитна банка
е наредена сумата от 5 000лв. с основание процесния договор за кредит.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице основанията на чл.23 от ЗПК
за връщане на предоставената в заем сума. Неоснователно се явява възражението за
погасяване на това вземане по давност. От момента на предоставяне на сумата без
основание – 09.04.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
05.04.2019г. не е налице срока от пет години, предвиден в чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на
който вземането би се погасило.
Ето защо предявеният иск за признаване за установено, че длъжникът дължи
връщане на предоставената по недействителен договор за заем сума, се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
3
потвърдено.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 200лв., заплатено възнаграждение за особения представител на
жалбоподателя, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПдОС – сумата
от 25лв. дължима ДТ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2886/09.06.2025 г., постановено по гр.дело №
13463/2024 г., ПРС.
ОСЪЖДА В. М., ЕГН **********, да заплати на Рива кредит ООД, ЕИК
*********, сумата от 200лв. разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В. М., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ПдОС – сумата от 25лв. дължима ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4