№ 368
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500070 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуални представител на В. Б. М. от гр. Б* –
ответник по гр.д. № 60 /2022 год. по описа на Поморийския районен съд
против решение № 165/28.10.2022 год. постановено по същото дело ,с което е
прието за установено по отношение на въззивницата ,че ,че съществува
вземане срущу нея в полза на „ВиК“-гр.Бургас на сумата в размер на 412,02
лв.-стойността на доставена ,пречистена и отведена вода до имота на
ответника в гр.П*****,абонатен № ****** за отчетен период ,за която са
издадени фактури от 26.02.2019г. до 26.08.2021 г. ,ведно със сумата от 9,25
лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
24.05.2019 г. до 16.112021 г. ,ведно със законната лихва върху главницата от
19.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата ,за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение поч.гр.д. № 81/2021 г. на РС-
Поморие,като въззивницата е осъдена да заплати на ищеца и 435 лв. –
разноски в исковото производство и 75 лв. –разноски в заповедното
производство .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
1
за неправилно и необосновано .
Сочи се ,че липсват достатъчно убедителни писмени доказателства
,които да обосноват извод за дължимост на процесните суми .Решението не е
съобразено с константната съдебна практика ,че потребители са единствено
вещните ползватели на имота с надлежен документ за собственост .Не може
да се приеме ответникът да е носител на вещно право без да е налице нито
едно безспорно доказателство за това /списъкът в АВ ,на който съдът се е
позовал ,не е такова доказателство /.Освен това ,липсват фактури и други
доказателства ,които да докажат търговска сделка,липсват карнети /отчетни
картони / ,които да удостоверят потребление на вода ,както и документи за
техническа годност на общия водомер в сградата ,както и индивидуалните
водомери ,което е задължение на ищеца .Затова се счита ,че по никакъв начин
не може да се приеме доказаност на реално потребено количество вода .
Излагат се доводи относно становището за неравноправност на
клаузата от ОУ за рекламация ,която ограничава според въззивника
възможността на потребителя да възрази по отношение на получаваните
сметки от монополиста.Нормата на чл. 70 ал. 6 от Наредба № 16-334 жн
06.04.2007 за топлоснабдяването ,с аналогично съдържание ,в случая е
неприложима .
Доколкото в случая липсват счетоводни вписвания ,дължимостта
следва да се установи с други доказателствени средства и счетоводни
документи на търговеца,което не е сторено в процеса.Няма доказателства и за
дължимостта на претендираните лихви ,тъй като не е установено от кога
ответникът е изпаднал в забава .
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
претенцията да бъде изцяло отхвърлена и присъдени разноските пред двете
инстанции .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба .Подчертава се ,че
безспорно е установено по делото съществуването на валидно
правоотношение между страните за доставка на ВиК услуги за имота на
ответника.Представена е не само справка от имотния регистър ,но и
2
нотариален акт за замяна на недвижими имоти от 04.09.2002 г.,по силата на
кйто ответницата и покойната й сестра Г.Н. са привобили процесния
водоснабден имот .Представено е и удостоверение за наследници
,легитимиращо ответницата като единствен наследник на сестрай.Затова и
възраженията в тази връзка във възивната жалба се счита за неоснователни и
бланкетни ,,възпроизвеждащи изцяло изложеното в отговора на исковата
молба.
Оспорва се и твърдението за недоказаност на исковите претенции
.Счита се ,че са представени достатъчно годни доказателства ,установяващи
вземането на ищеца-включително заключението на назначената техническа
експертиза ,която не е била оспорена от ответната страна .Що се отнася до
оспорването на годността на индивидуалните измервателни уреди ,се
подчертава ,че законът е предвидил ,че потребителят е лицето ,което да се
грижи и отговаря за изправността на индивидиурните измервателни средства
и за правомерното водоснабдяване на обекта си –разпоредбата на чл. 11 ал. 5
от Наредба № 4/2004 г./идентична с чл. 17 ал. 3 от ОУ/ възлага на
потребителите като задължение доставката ,монтажът ,проверката и
ремонтът на индивидуалните водомери .Видно от представените
доказателства ,задълженията на ответницата са формирани по показанията на
монтирания в имота й индивидуален водомер.Независимо от това – дори и
при положение ,че индивидуалният водомер е неизправен ,това не
освобождава потребителя от задължението да заплаща изразходваната от
него вода/цитира се в този смисъл и съдебна практика/.В тежест на оператора
не могат да се вменяват други задължения ,освен норвативно установените
,като в случая той е изпълнил задължението си по непрекъснато подаване до
границата на процесния имот.Установено е и наличието на индивидуален
уред за периодичното отчитане в имота и навъртане на последователни
показания във възходящ ред.Затова едва ли е справедливо ответникът да
бъде освободен от заплащането на ползването на чужд актив .
Оспорват се и възраженията за допуснати нарушения на цитираните
правни норми от ЗЗП
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
3
следното :
Предмет на делото е иск на ВиК дружеството ,предявен на осн.чл.
422 от ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на
съществуването на вземания за доставени на ответницата ВиК услуги на
обща стойност 412,02 лв. лв. ,ведно с обезщетение за забава в размер на 9,25
лв. ,за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 812/2021 г. на РС-Поморие-която сума представлява сбор
от неплатени задължения за доставена ,отведена и пречистена вода за
абонатен № ****** ,за които са издадени фактури за периода от 26.02.2019 г.
до 26.08.2021 г. .,както и 9,25 лв. –обезщетение за забава-сборна мораторна
лихва върху главницата ,начислена за периода 24.05.2019 г.-16.11.2021 г.
,ведно със законнната лиха върху главницата ,считано от 19.11.2021 до
окончателнота изплащане на задълженията .
В исковата молба се е твърдяло наличие на договорно
правоотношение между страните ,по силата на което през процесния период
ищецът е доставял ВиК услуги ,за които са издадени представените
по делото 22 бр. фактури и които не са били заплатени от ответницата .С
оглед изложените твърдения искът правилно е бил квалифициран от
първостепенния съд като такъв за установяване съществуването на вземане
за реално изпълнение на договорно задължение ,ведно с обезщетение за
забава –по чл. 422 вр.чл. 124 ал. 1 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 предл.1 и чл. 86 ал. 1
ЗЗД.Указанията за подлежащите на доказване факти ,дадени с доклада по
делото ,съответстват напълно на така приетата квалификация на исковете ,а с
решението си съдът се е произнесъл в рамките на очертания предмет по
делото .Затова сочените във въззивната жалба нарушения на
съдопроизводствените правила и несъобразяване със съдебната практика по
подобни дела ,са неоснователни .
За доказване на вземанията си ищецът е представил извадка от
елекронен отчет на водомер на обекта на ответницата,находящ се в гр. П****
,с абонатен номер № ****** и 22 бр. фактури за начислените й количества и
стойност на ВиК услуги ,обхващащи периода от 26.02.2019 г. до 26.08.2021
г.Всяка една от фактурите съдържа реквизити ,в които присъстват отчетените
количества,периода на отчитане и единичната цена на всяка една ВиК услуга
.Процесният имот е отчитан единствено посредством мобилно устройство и
4
единственият начин за доказване на твърденията е да се представят данните
,съдържащи се в него чрез възпроизвеждането им от мобилното устройство
.Затова е представена и справка от електронното отчитане на показанията на
водомера . От заключението на извършената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че Водоснабдявания имот представлява апартамент
№16, намиращ се в жилищен блок №..., на квартал ... в гр. Поморие. За
процесния период от 26.02.2019г. до 26.08.2021г.в имота има монтирани два
измервателни уреда за измерване на консумираната питейна вода на абоната
измервателните устройства са две и са заведени в програмата с виртуални
номера: ********** и *******. За процесния имот има открита партида за
предоставяне на ВиК услуги с абонатен номер ****** и Титуляр ,до деня на
предаване на СТЕ е ищцата В. Б. М. .Няма данни за повредено измервателно
устройство, т.е. устройствата са отчитали нормално. Устройствата са
отчитани редовно от служител на ищеца посредством електронно устройство,
представляващи индустриални мобилни компютри и данните от тях са
нанесени в електронния карнет на абоната, като съгласно същия карнет ,
според който доставеното и консумирано водно количество от абоната е:
140,28 куб. м. , което е графично отразено в приложените към заключението
таблица №1 и таблица №2. „От разпределение", на абоната се начислени 3,28
куб.м. , което е разликата между сбора на отчетите на всички подотчетни
водомери и отчетеното количество по централния водомер.Тази разлика се
разпределя пропорционално на всички абонати, като няма начислени
служебни водни количества за отчетния период. В дадения случай всички
цени в издадените фактури, отговарят на одобрените цени за съответния
период с Решения на КЕВР, а именно: Решение на КЕВР № 2 Ц-
20/28.12.2018г. Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г. Решение на КЕВР №
Ц46/30.12.2020г.
Безспорно е установено по делото , че ответницата е собственик на
водоснабден имот-апартамент в гр. П**** ,титуляри на партидата на
водоснабдения обект с абонатен № ****** и като такива има качеството
потребител на на ВиК услуга,във възникнала облигационна връзка –като
собственик на водоснабдения имот въз основа на извършена замяна с нот. акт
№****** г. и в качеството си на единствен наследник на сестра си Г.Б.Н. –
вж. представения нот. акт за собственост № ******/2002 г. и удостоверение
за родсвени връзки и препис-извлечение от акт за смърт –л.102-105 от
5
първоинстанционното дело .В тази връзка следва да се посочи
неоснователността на възражението на въззивницата за липса на основание за
присъждане на вземането поради недоказаност на качеството й на потребител
на ВиК услуги за процесния период . Възззивницата и към исковия период
е била съсобственик в процесния недвижим имот и като такъв дължи част от
вземанията за ползвани ВиК услуги,а впоследствие след смъртта на
наследодателката си – сестра си Г.Н. на 24.08.2019 г. дължи цялото
задължение .Затова следва да се подчертае ,че ответницата е пасивно
легитимирана да отговарят по настоящата претенция.
С влизането в сила на Наредба№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, в пар. 3 е предвидено, че условията и редът, при
които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения,
собственост на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора,
се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК и се
конкретизират с договорите за предоставяне на услугите В и К. Съгласно чл.
8, ал. 1 от Наредбата, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят правата и задълженията
на оператора и на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал1 от Наредба№ 4 от 14.09.2004 г.,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, като отчитането
се извършва от длъжностни лица на оператора или лица, на които това е
възложено с договор с оператора, както и от лица, представители на етажната
собственост, отношенията с което също се уреждат с договор, като съгласно
чл. 35, ал. 1 отчитането се извършва периодично, съгласно посоченото в
общите условия, но за не повече от 6 месеца.
Задължение на оператора на водоснабдителната система обаче е само
монтажът, поддръжката и контрола на водомерите на водопроводните
6
отклонения, но не и на индивидуалните водомери на потребителите – арг. от
чл. 32, ал. 10 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Индивидуалните водомери като
средства за измерване и разпределение на изразходваното количество питейна
вода в сгради – етажна собственост, са собственост на потребителите на ВиК
услуги, като задължение на ВиК оператора е само да пломбира холендъра на
индивидуалните водомери към водопроводната тръба и то за сметка на
потребителя /чл. 33, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. /, съотв. задължение
на последния е да поддържа индивидуалния си водомер в техническа
изправност и за него са неблагоприятните последици от неточно отчитане
поради техническа неизправност на индивидуалния водомер.Затова
неоснователни са голословните възражения на въззивницата относно
недоказаност на изправността на индивидуалните водомери /измервателни
средства /в имота .В случая се касае до отчитане на индивидуален водомер
,като законодателят с оглед спецификата на услугата е предвидил ,че по
отношение на индивидуалните измервателни средства потребителят е лицето
,имащо задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване
на обекта си .
При това положение и при наличие на електронно отчитане на
водомера в имота на ответницата /тук следва да се отбележи ,че липсват
твърдения по делото ,че отчитането е било дистанционно ,напратив-
навсякъде се твърди ,че имотът е бил отчитан директно ,електронно ,чрез
мобилно устройство,а и това се установява от вещото лице по назначената
техническа експертиза ,което сочи ,че отчетите на водомерите на адреса на
ответницата са регулярни и са направени, след като е бил осигурен достъп на
служителите на водния оператор /,след като показанията на същия нарастват
във възходящ ред ,то следва извода ,че потреблението е реално и в тази
връзка е изпълнена техническа експертиза с такава задача.
Затова настоящият съдебен състав не приема възражинята на
въззивницата за недоказаност на исковата претенция:Представените справки-
извлечения за двата водомера за абонатния номер на имота на ответницата
,както и заключението на вещото лице, водят до извод ,че през процесния
периода са били извършвани реални отчети на водомерите ,при които са били
отчетени общо 140,28 куб.м..От изготвената съдебно-техническа експертиза
е било установено ,че в сградата ,в която се намира процесния имот ,
отчитането на водомерите става електронно /а не дистанционно /,чрез
7
мобилно устройство и при осигурен достъп на отчетника ,той записва и
отчита показанията на водомерите и се вписва ,че водомерът е „видян“,но
при този вид отчитане няма възможност за поставяне на подпис от клиента и
такъв не се изисква .Вещото лице по тази експертиза сочи ,че през
процесния период през монтираните в имота на ответницата водомери е
преминало общо 140,28куб.м. вода и това е реално потребеното количество
вода .Затова правилни са изводите на първоинстанционния съд ,че отразените
в отчета с мобилното устройство фактурирани от ищеца количества вода са
дължими от ответницата в качеството на собственик на процесния имот и
правилно е бил уважен иска за установяване на вземането . Всички останали
възражения и твърдения на въззивната стран –че през процесния период
монтираните измервателни уреди не са били годни средства за измерване
,че не е било доказано кога ,как и кой отчетник е отчел показанията на
уредите през този период ,са твърде бланкетни и не са придружени с никакви
доказателства ,опровергаващи изводите на първоинстанционния съд ,които се
споделят от настоящия съдебен състав ,препращайки към мотивите на
атакуваното решение на осн.чл. 272 от ГПК .Затова решението следва да бъде
изцяло потвърдено .
При този изход на производството в полза на въззиваемия ищец
следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски
,които са в размер на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждание.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165/28.20.2022 г. постановено по
гр.д. № 20222160100060 г. по описа на Поморийския районен съд.
ОСЪЖДА В. Б. М. ,ЕГН ********** от гр.П**** ,да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ЕАД,ЕИК **** ,със седалище и
адрес на управление –гр.Бургас ,кв.“Победа „,ул.“Ген Владимир Вазов“ №
3,ет.4,представлявано от Г. т. ,сумата 300 /триста /лева- разноски по делото
пред настоящата инстанция.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9