Решение по ВНОХД №544/2025 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 77
Дата: 12 декември 2025 г. (в сила от 12 декември 2025 г.)
Съдия: Велислав Иванов Иванов
Дело: 20251700600544
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Перник, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251700600544 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК
С присъда № 31 от 29.09.2025г., постановена по н.о.х.д. № 462/2025г. по
описа на РС-Перник подсъдимият И. Д. М. е признат за виновен в това, че за
периода от месец декември 2022 г. до месец декември 2024 г. включително, в
***, като е осъден с Решение № 1209/16.11.2022 г., постановено по гр. д. №
2284/ 2022 г. по описа на Районен съд - Перник да издържа своя низходящ, а
именно дъщеря си - А. И. М., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 25 месечни вноски, в
размер на 200 лева всяка - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, поради което
и на основание чл.183, ал. 1, вр. с чл.54 ал.1 му е наложено наказание
„пробация“ с пробационни мерки, както следва: „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично, с продължителност на пробационната мярка 9 месеца и
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност на пробационната мярка 9 месеца.
Срещу този съдебен акт е постъпила в срок въззивна жалба на
подсъдимия, чрез адв. Ц.. Защитата не оспорва, че деянието е извършено от
подсъдимия, но твърди, че същият не бил разбрал за привилегията на чл. 183,
1
ал.3 НК, тъй като и на досъдебна фаза, и пред районния съд се явил без
защитник. Посочва, че след постановяване на първоинстанционната присъда
подсъдимият се консултирал с адвокат, който му обяснил, че ако заплати
дължимата сума по издръжката, ще бъде освободен от наказателна
отговорност. В резултат на това превел на Б. Д. сумата от 5000 лв., като с
жалбата са представени заверени копия на вносна бележка и платежно
нареждане за платени 5000 лв. с вносител И. Д. М. в полза на Б. В. Д., а като
основание за плащане е посочено „издръжка за А. М. погасяване на съдебен
иск“. Моли да бъде освободен от изтърпяване на наложеното наказание
„пробация“, тъй като пътувал често и това щяло да му създаде проблеми с
работата.
В съдебно заседание прокурорът счита, че фактическите обстоятелства
по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, като същият
е направил обоснован извод за виновността на подсъдимия. Посочва, че
разпоредбата на чл. 183, ал.3 НК е неприложима в случая, тъй като
подсъдимият е заплатил издръжката след постановяване на присъдата на
районния съд. Изтъква, че тъй като към настоящия момент задължението за
издръжка е изцяло заплатено, са налице предпоставките за приложeние на
чл.78а НК, поради което предлага присъдата да бъде изменена, като
подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание глоба в размер около минимума.
Подсъдимият изразява съгласие с предложеното от прокурора, като
моли размерът на глобата да бъде определен в минимален размер.
Пернишкият окръжен съд след цялостна проверка на фактическия и
доказателствен материал и като съобрази релевираните оплаквания, доводите
и възраженията на страните, намира следното:
Въззивната жалба за допустима, доколкото е предявена от надлежна
страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК и затова следва да
бъде разгледана по същество.
На първо място, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. Д. М. е роден на *** година в ***, има *** образование,
работи като „***“ в „***“ ООД-***, не е женен, не е осъждан за извършени
престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Подсъдимият бил във фактическо съжителство със св. Б. В. Д. за периода
2
от месец февруари 2014 година до месец февруари 2022 година, като от
съвместното им съжителство на *** година се родила тяхната дъщеря А. И.
М.. Взаимоотношенията между родителите се влошили, в резултат на което
същите решили да се разделят, като детето останало да живее с майка си. С
Решение №1209/16.11.2022 година, постановено по гр.дело №02284/2022
година по описа на РС-Перник, влязло в законна сила на 10.12.2022 година
подсъдимият бил осъден да заплаща на своята дъщеря, чрез нейната майка и
законен представил Б. В. Д., месечна издръжка в размер на 200 лв. За периода
от месец декември
2022 г. до месец декември 2024 г., включително, подсъдимият не изпълнявал
това свое задължение. След постановяване на първоинстанционната присъда
подсъдимият превел на Б. Д. сумата от 5000 лв., като с въззивната жалба са
представени заверени копия на вносна бележка и платежно нареждане за
платени 5000 лв. с вносител И. Д. М. в полза на Б. В. Д., а като основание за
плащане е посочено „издръжка за А. М. погасяване на съдебен иск“.
По доказателствата:
Съдът намира, че в хода на производството по делото са събрани
надлежно необходимия обем доказателства, имащи значение за правилното му
решаване. Във въззивната си жалба, подсъдимият М. заявява, че не оспорва
обстоятелството, че е извършил деянието. Така направеното изявление се
подкрепя от установената фактическа обстановка от пъровинстанционният
съд, поради което съдът счита същата за безспорна между страните.
Взаимоотношенията между подсъдимия, св. Б.Д. и А. М. се установяват от
обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката Б. В. Д., Решение
№1209/16.11.2022 година, постановено по гр.дело №2284/2022 година по
описа на РС-Перник, влязло в законна сила на 10.12.2022 година,
Изпълнителен лист №296/29.03.2023 година по гр.дело №2284/2022 година по
описа на РС Перник, препис-извлечение от акт за раждане на А. М.,
удостоверение за родствени връзки. Фактът на неплащане на издръжка се
установява от показанията на св. Б. Д., като не се оспорва от подсъдимия. Това
обстоятелство се установява още от писмо с изх.№ 6893/07.02.2024 г. от ЧСИ
С. Б., с рег. № ***, с район на действие ПОС, видно от което е образувано
изпълнително дело с взискател А. И. М. чрез своята майка и законен
представител Б. В. Д., и длъжник И. Д. М.. Предмет на изпълнителното дело е
3
вземането за издръжка, присъдена със съдебно решение №1209/16.11.2022 г.
постановено по гр.д. № 2284/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. По
така образуваното изпълнително дело е постъпила еднократно сумата от 2,09
лв. чрез наложен запор, видно от издадено удостоверение по делото, като
липсват доказателства за направени други плащания по задължението за
издръжка. Видно от представените с въззивната жалба вносни бележки,
подсъдимият е погасил задължението си след постановяване на
първоинстанционната присъда.
От правна страна:
Престъплението по чл.183, ал.1 НК защитава обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да
осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество.
Редът и страните за определяне на издръжката се определят от семейното
право, в случая от наличието на осъдително решение. За наказателното право
от съществено значение при този вид престъпления е, че задължението за
издръжка е парично и се дължи на месечни вноски, тъй като целта на
издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата, които се нуждаят
от нея.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че процесното деяние е
извършено чрез бездействие – неизпълнение на задължение за заплащане на
месечна издръжка, установена в съдебно решение, в размер на повече от две
месечни вноски, а именно - 25.
Правилно районният съд е приел, че подсъдимият М. от субективна
страна съзнателно не е изпълнил задължението си. Съгласно трайно
установената съдебна практика, авторът на неправомерното деяние по чл. 183
НК трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение
за плащане на издръжка и за това, за какъв период от време не е внесъл
дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните
последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в
забава/. Последното индицира на субективните измерения на
инкриминираното поведение по чл. 183, ал. 1 от НК, за доказването на които е
необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на
задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи
4
заплащането на издръжка, които да препятстват плащането, което следва да се
установи във всеки конкретен случай. /Решение № 47 от 02.02.2012 г. по к. н.
д. № 3081 / 2011 г. на Върховен касационен съд/.
Подсъдимият е осъзнавал, че има задължение към пострадалата – това
той не оспорва, като дори е изпълнил задължението си след постановяване на
присъдата на районния съд. Освен това съобщение за решението на
гражданския съд му е връчено редовно на 25.11.2022г. Видно от приетите по
делото фактически обстоятелства, същият получава редовни трудови доходи,
в работоспособна възраст е, няма данни да страда от здравословни проблеми,
които да възпрепятстват възможността му да упражнява труд, то е обосновано
да се приеме, че отсъстват обективни причини препятстващи заплащането на
дължимата издръжка, т.е. той обективно е бил в състояние да изпълни
задълженията си. Водим от изложеното, съдът споделя извода на
първоинстанционният съд, че подсъдимият е действал съзнателно, доколкото
същият е имал обективна възможност за изпълнение на задължението и са
липсвали пречки от непреодолимо естество, препятстващи заплащането на
месечната издръжка, но въпреки това е приел да не предприема действия по
плащането.
По наказанието:
Основното възражение на подсъдимия в хода на настоящото
производство е, че макар извън срока по чл.183, ал.3 НК, то той е заплатил
изцяло дължимите месечни вноски за издръжка на дъщеря си, поради което
моли да не бъде наказван. В настоящия случай разпоредбата на чл. 183, ал.3
НК е неприложима, тъй като подсъдимият е изпълнил задължението си след
постановяване на присъдата на районния съд.
Последното обаче е релевантно за приложението на чл. 78а НК. Нормата
на чл. 78а от НК е императивна и задължава съответния орган винаги, когато
констатира наличието на визираните в нея предпоставки, да я приложи, без да
съобразява възможността чрез административна санкция да се постигнат
целите на наказанието. Предвид представените и приети от въззивната
инстанция писмени доказателства, настоящият състав намира, че
предпоставките за приложение на чл.78а НК са налице: подсъдимият М. е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от
5
НК; за престъплението по чл.183, ал.1 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода“ до 1 година или пробация и причинените от деянието
имуществени вреди са възстановени, следователно, макар деянието да запазва
престъпния си характер, подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете
както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. С
оглед това, че подсъдимият е трудово ангажиран и няма други
противообществени прояви, съдът счита, че спрямо същия следва да се
наложи административно наказание глоба в минималния размер – 1000 лв.
С оглед нововъзникналите обстоятелства по делото, присъдата на
районния съд следва да се измени в частта относно наказанието, като
подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В останалата част
присъдата е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По тези съображения и на основание чл. 337, ал.1, т.4 НПК, Окръжен
съд - Перник
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 31 от 29.09.2025 г., постановена от Районен
съд - Перник по н.о.х.д. № 462/2025 г. по описа на същия съд в частта на
наложеното наказание, като на основание чл.78а от НК ОСВОБОЖДА И. Д.
М. от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
"ГЛОБА" в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6