ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 148
гр. В. 29.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А. за с. на в.“ ЕАД със седалище и
адрес на управление в гр.С. чрез юрисконсулт И. Н., срещу разпореждане №
92 от 23.01.2022г. по гр.д. № 2621/2021г. по описа на РС В.. Излага се, че с
обжалваното разпореждане РС В. е оставил без уважение заявлението за
издаване на заповед за изпълнение като е приел, че не са изпълнени
указанията на съда за отстраняване на нередовности на същото.
Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от
жалбоподателя и е образувано ч.гр.д №2621/21г. по описа на ВРС, което
заявление ВРС е оставил без движение и е указал на заявителя да представи
доказателства за прехвърляне на вземането. Нередовностите не са отстранени
в срока, поради което с обжалваното разпореждане съдът е оставил без
уважение заявлението.
Поддържа се незаконосъобразност на акта, тъй като в европейското
законодателство и практиката се приема, с цел създаване на баланс в
отношенията между кредитори и длъжници, и с цел съдът да упражни
правомощията си на институция, служебно контролираща законността, че на
съда следва да се осигури достъп до основанието, от което е възникнало
вземането - договора между страните, но не и договора за цесия. Сочи се
съдебна практика по чл.290 ГПК, която приема изчерпателност на
изброяването в чл.410, ал.3 ГПК, и се поддържа, че същата е задължителна за
долустоящите съдилища, поради което незаконосъобразно се иска
1
представяне на доказателства за прехвърляне на вземането. Развиват се
доводи, че договорът за цесия не е договор с потребител и поради това не
попада в изброяването по чл.410, ал.3 от ГПК.
Иска се отмяна на обжалвания акт и произнасяне по съществото на
въпроса.
ВОС в настоящия си състав намира частната жалба за процесуално
допустима. Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с
частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези,
които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и тези, които законът
изрично посочва. Обжалваното разпореждане е от категорията на вторите,
частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.
По същество е неоснователна, поради следното:
Видно от ч.гр.д.№ 2621/21г. по описа на ВРС, подадено е заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „А. за с. на в.“ ЕАД
със седалище и адрес на управление в гр.С. против В. Ц. Ц. с ЕГН:
**********, образувано е ч.гр.д №2621/21г. по описа на ВРС, като е посочено
от заявителя, че вземането произтича от договор за кредит между длъжника и
БНП П. Ф. С.А. ,клон Б. на 04.01.2018г., като с приложение №1/09.10.2019г.
към договор за цесия от 19.08.2019г. същото е прехвърлено на заявителя. С
разпореждане от 1076/30.12.2021г. по делото, заявлението е оставено без
движение и е указано на заявителя в тридневен срок от връчване на
разпореждането да представи доказателства за прехвърлено вземане.Същото
е връчено на 13.01.2022г. на заявителя и не е изпълнено. С молба от заявителя
от 17.01.2022г. е направено уточнение, че задълженията на съда, касаещи
охрана интересите на потребителите се отнасят до договора, сключен с
потребител, съгласно чл.410, ал.3 ГПК. Всички други обстоятелства са извън
предмета на производството, и подлежат на установяване евентуално в
производството по чл.422 ГПК.Целта на производството по чл.410 ГПК е да
провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди, че
вземането съществува.С обжалваното разпореждане е отхвърлено
заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК когато вземането
произтича от договор с потребител към заявлението се прилагат договорът,
ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения ,
както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.8 ЗЗД
договорът е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди
или унищожи една правна връзка между тях . Съгласно чл.21 от ЗЗД същият
поражда действие между страните, а спрямо трети лица –само в предвидените
от закона случаи.
С договора за цесия ,съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът прехвърля
2
своето вземане към длъжника на нов кредитор, с което променя страна по
договора, като действието на цесията има действие спрямо длъжника от деня,
в който му е съобщено от цедента или цесионера.
Не може да се сподели разбирането, че договорът за цесия не се
отнася до задължителните приложения към заявлението по чл.410 , ал.3 ГПК.
Същата разпоредба е създадена именно с цел защита на потребителите и не
следва да се тълкува стеснително. В случаите, в които вземането е
прехвърлено, налице е промяна в една от страните по договора, сключен с
потребител, като новия кредитор като заявител в производството по чл.410
ГПК, следва да установи наличието на правна връзка с длъжника, която би
произтекла евентуално от придобиването на вземането. Твърдението на
жалбоподателя, че договорът за цесия няма връзка с потребителския договор
е несъстоятелно предвид обстоятелството, че със сключването на същия и
съобщаването му на длъжника, новият кредитор придобива вземането и
правата по потребителския договор.
Правилно сочи жалбоподателя целта на заповедното производство -да
провери дали вземането е спорно, но в случая заявителя изобщо не се
легитимира като кредитор, тъй като не е страна по представения
потребителски договор, а именно това е целта на разпоредбата на чл.410, ал.3
ГПК- да се установят страните по договора, както и правата и задълженията
им. При липса на установяване на едната от страните по договора правилно
ВРС е отхвърлил заявлението. Позоваването на жалбоподателя на практиката
по чл.290 ГПК и задължителния характер на същата е неоснователно, тъй
като след изменението на текста на ал.3 /ДВ бр.86/2017г./ , решението на
касационната инстанция по чл.290, ал.1 ГПК не представлява задължителна
съдебна практика.
На заявителя са дадени точни и ясни указания от ВРС, които същият
не е изпълнил. С оглед изложеното съдът намира, че разпореждането на ВРС
като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 92 от 23.01.2022г. по гр.д. №
2621/2021г. по описа на РС В..
Определението не подлежи на обжалване .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4