Р Е Ш Е Н И Е
№260052
гр. Пловдив, 21.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието секретаря
Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1552/2020 г. по
описа на Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от И.Т.П. с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 316621-F328306 от 05.02.2018 г.,
издадено от И. Д. на ТД на НАП гр. П., с
което на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
В жалбата се излагат съображения, че
НП е незаконосъобразно. Те са свързани с допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с поканата за явяване на нарушителя за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както и
качеството на свидетеля подписал го и неговите индивидуализиращи белези.
Възразява се и срещу описанието на нарушението и неговата яснота, включително и
за датата на извършване и узнаване на нарушението, за изтичането на давностните
срокове, както и по възможността за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли се НП
да се отмени.
В проведеното открито съдебно
заседание въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез своя процесуалния
представител, счита подадената жалба за неоснователна. Излага съображения за
законосъобразното съставяне на АУАН, обсъжда в подробности възраженията на
жалбоподателя, както и взема становище за липсата на основание за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като правилно.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят И.Т.П. с ЕГН ********** бил **** на „С.“ ООД с
ЕИК 16008237. Дружеството осъществявало търговска дейност през периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., за което подало годишна данъчна декларация по
чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с вх. № 1600И0458406,
депозирана на 30.03.2017 г., и с приложен към нея годишен отчет за дейността.
На 19.07.2017 г. в НАП постъпила
информация от Агенция по вписванията, че дружеството „С.“ ООД не е подало ГФО
за 2016 г. към 30.06.2017 г. Подадената информация от Централното управление на
НАП била препратена към ТД на НАП П. с писмо изх. № 20-00-122/09.08.2017 г.
Свидетелят Д.Р. заемаща длъжността „инспектор по приходите“ към ТД на НАП П.,
въз основа на получената информация предприела проверка, която установила
извършването на дейност през 2016 г. и липсата на подаден годишен финансов
отчет (ГФО) в законоустановения срок. Била издадена покана за явяване за
съставяне на АУАН, която е адресирана до „С.“ ООД, а жалбоподателят отразен
като „представляващ“ дружеството. Свидетелката изпратила до дружеството на
жалбоподателя покана с изх. № 70-00-8844-215/14.08.2017 г. да се яви в 7-дневен
срок от получаването ѝ в ТД на НАП П. от 9 ч. до 17:30 ч. за съставяне на
АУАН относно незаявяване за обявяване на ГФО за 2016 г. в законоустановения
срок пред ТР към АВ.
На 04.09.2017 г. е съставен АУАН с
№ F328306, с който е
констатирано, че жалбоподателят като **** на дружеството, като задължено лице
не е публикувал ГФО за 2016 г. в ТР към АВ до 30.06.2017 г. Констатирано е от
актосъставителя, че към момента на съставяне е заявен за обявяване и представен
ГФО (на 31.08.2017 г.), но в законоустановения срок към 30.06.2017 г. това не е
било сторено, като по този начин не е спазена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Същия АУАН е съставен в присъствието
на свидетел на 04.09.2017 г., но в отсъствието на нарушителя и връчен му за
запознаване на 05.09.2017 г, за което се е подписал. Последният е подписал АУАН
без възражение. В тридневен срок от датата на съставяне на АУАН е депозирана
писмена молба от жалбоподателя, с която се посочват извинителни причини за
пропуска на срока за обявяване на ГФО.
При извършена проверка чрез
справка в ТР към АВ административнонаказващия орган е установил, че ГФО за 2016
г. е обявен на 31.08.2017 г. с вх. № 20170831132440 пред ТР към АВ.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2016 г. и въз основана посочения АУАН е издадено обжалваното
НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 74, ал. 1, пр. 1 от
ЗСч глоба в минимален размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията
на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.Р. – ***. Съдът оцени
нейните показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка
се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН, разпечатки от ТР
по партидата на дружеството жалбоподател, покана с изх. № 70-00-8844-215/14.08.2017
г., заповед на Министъра на финансите, заявление вх. № 70-00-9776/07.09.2017 г.
от жалбоподателя, годишна данъчна декларация по чл. 92 от Закона за
корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с вх. № 1600И0458406, писма от ТД на
НАП относно ползването на отпуск.
Връчването на НП и подаването за
обявяване ГФО за 2016 г. не се оспорва
от жалбоподателя и въззиваемата страна.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание,
като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от
така представената Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017 г. на МФ.
Макар да се установява от
обективна и субективна страна осъществяването на състава на административно
нарушение по съответния член, в хода на административно наказателното производство
при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
довело до нарушаване правото на защита на наказаното физическо лице.
АУАН е издаден при неспазване на
императивните изисквания на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. За да може да бъде съставен
АУАН в отсъствието на засегнатото лице, законът изисква нарушителят да е
известен и да не може да се намери или след покана да не се яви за съставяне на
акта. Последната хипотеза следва да се разбира като целенасочена покана за
явяване за съставяне на АУАН, т.е. от съдържанието ѝ недвусмислено да се
извлича волята на актосъставителя за намерението му да състави определен АУАН
за установено вече нарушение и предупреждение до засегнатото лице за
последиците от неизпълнение на задължението да се яви при съставяне на акта. Това
изявление следва да достигне до знанието на субекта, който ще бъде привлечен
към административнонаказателна отговорност, за което да бъде съставен
съответният документ или да се приложи доказателство за получаването на
поканата от лицето. Изискването на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН в присъствието на засегнатото лице е
императивно изискване.
Съгласно приложените от ТД на НАП П. доказателства
поканата до дружеството жалбоподател за съставяне на АУАН е била съставена и
изведена със съответния изходящ номер. Същата е била адресирана до дружеството,
чийто представител е жалбоподателят за явяването му за съставяне на АУАН за
допуснато нарушение, но не и до самия представител като физическо лице, макар и
в качеството му на **** на дружеството, за ангажиране на личната му отговорност
за необявяване на ГФО на представляваното от него дружество. Както е известно
юридическите лица са самостоятелни субекти на правото и могат да носят
самостоятелна административна отговорност, независимо от физическите лица,
участващи в управлението или собствеността им. Затова и поканата за явяване за
съставяне и връчване на АУАН следва да бъде адресирана до конкретното лице,
чиято административнонаказателна отговорност ще бъде ангажирана, независимо че
е възможно едно и също лице да притежава качеството на **** на юридическо лице
и да участва в лично качество. Това е така, тъй като от самото начало на
производство субектът, привличан към административнонаказателна отговорност,
следва да бъде наясно към кого е насочена държавната репресия, така че да
направи самостоятелна преценка как, защо и дали да се защити срещу нея. Не без
значение е дали ще бъде ангажирана личната отговорност на физическото лице,
което ще отговаря с цялото си имущество, или юридическото лице, чието имущество
е отделно от това на физическото и ще отговаря с него.
АУАН е съставен на 04.09.2017 г. в
отсъствие на нарушителя или негов представител, и му е връчен на 05.09.2017 г.
Няма доказателства поканата за явяване за съставяне на АУАН да е получена от жалбоподателя
въобще или просто по-рано. Следователно към датата на съставяне на АУАН жалбоподателят
не е бил надлежно известен за правото му да се яви при съставяне на акт от
административнонаказателното производство. Това му е станало известно едва в
деня на връчване на съставения вече АУАН и той е бил поставен в невъзможност да
присъства на съставянето му. Показанията на свидетеля в тази връзка са
лаконични, неточни и хипотетични, като самата тя посочва, че не си спомня с
точно какво се е случило, ни би трябвало да е бил уведомен жалбоподателя.
Именно тази несигурност и неизвестност в данните ѝ дава основание на съда
да не им се довери в тази част и да не се приеме, че П. е бил редовно уведомен
за явяване за съставяне на АУАН.
Следователно не са налице
основанията за съставяне на АУАН в отсъствието на нарушителя, тъй като не се
доказа последният да е бил уведомен своевременно за времето и мястото на
съставянето му, така че да може да упражни в пълнота правата си.
Правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН
за съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя има своите корени в
охраняване на правото му на защита, като от самото начало следва да му се
гарантира в пълен обем непосредствената възможност да участва в действията на
администрацията, която разполага с властовите елементи да търси, установява и
санкционира лицата, извършващи нарушения. В този смисъл нарушителят има право непосредствено
да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително
дали същите действително са присъствали при съставянето му и верността на посочените
в акта обстоятелства. Нарушаването на обсъжданото правило ограничава правата на
нарушителя да направи възражения по неспазване на процедурата, които биха били
установими именно при неговото присъствие. То нарушава и правото му в последващ
момент да организира и осъществи в пълен обем защитата си в образуваното против
него производство, включително и пред съда чрез обжалване. Тази нередовност не
може да бъде отстранена по ред на института на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не може
да бъде и санирана в производството пред съда. След като правото му не е
гарантирано в пълен обем във всички стадии на производството, а
административнонаказващият орган не е констатирал нарушението и е издал
обжалваното НП, последното се явява незаконосъобразно и това предизвиква
отмяната му.
Следва да се посочи, че останалите
възражения от жалбата са неоснователни. Застъпеното становище за изтичане на
давността касае случаите, когато наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя или т.нар. изпълнителна давност, в каквато хипотеза не е
настоящия случай. Отделно от това непосочването на всички данни за личността на
свидетеля при съставяне на акта и дали е очевидец или не, също не е съществено
нарушение, тъй като правилото повеляващо това е свързано с осигуряване на
доказателствената обезпеченост при проверка на важните са административнонаказателното
производство обстоятелства. Достатъчно е да бъде посочено адреса и имената на
лицето, за да бъде призовано при необходимост и разпитано.
Въпреки възприетото становище
съдът намира, че при преценка на доказателствата по делото и от правна страна
са осъществени от обективна и субективна страна признаците на нарушението по
чл. чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. Правилно е определен
субектът на отговорността, а жалбоподателят в качеството му на **** на
дружеството не е публикувал годишния финансов отчет чрез заявление за вписване
и представяне за обявяване в Търговския регистър в срок до 30 юни на следващата
година. Задължението за публикуване на финансовите отчети и годишните доклади,
изготвени по реда на ЗСч, е на ръководителя на предприятието. Доколкото се
касае до нарушение, осъществено от физическо лице, в случая се издирва въпросът
за вината, като субективно отношение на дееца към извършеното от него деяние и
последици. С факта на установеното бездействие в законовия срок, а именно до 30.06.2017
г., е налице виновно осъществяване състава на нарушението. Деецът е съзнавал
общественоопасния характер на последиците на нарушението, като е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди, но не го е сторил. Нещо повече, в качеството на **** на
дружеството има отговорността да се грижи за делата на последното като
професионалист, което включва при необходимост ангажирането на друга
квалифицирана професионална помощ при изготвянето и обявяването на ГФО. Тези
изводи обаче не могат да заличат допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила, което бе обсъдено подробно по-горе, и което е довело до
ограничаване на правата на жалбоподателя.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски
в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в минимален размер,
а именно в претендирания размер от 300 лева, какъвто е минималният размер на
адвокатското възнаграждение за представителство по административнонаказателни
дела към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено спрямо жалбоподателя да е проведено
административнонаказателно производство, в което са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които неправомерно са ограничили правото му
на защита още от самото начало. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени на
този етап от развитието на административнонаказателния процес, което влече след
себе си и незаконосъобразността на цялото производството. Обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 316621-F328306 от 05.02.2018
г., издадено от И. Д. на ТД на НАП гр. П.,
с което на И.Т.П. с ЕГН ********** на основание чл. 74, ал. 1, пр. 2 от Закона
за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
ОСЪДЖА Национална агенция по приходите да
заплати на И.Т.П. с ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от връчването му на страните пред Административен съд П., на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.