МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23 по НОХД № 103/2018 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО

Обвинението на Великотърновска районна прокуратура е срещу М.Х.Д., ЕГН **********, за това, че в периода от 16.11.2017 г. до 21.11.2017 г., през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, в гр. Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, отнел от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи на обща стойност 1 397,55 лева, като кражбата представлява опасен рецидив, както следва:

- на 16.11.2017 г., в гр. Велико Търново, ул. „Зеленка" № 24, отнел чужди движими вещи - дамски маратонки марка „Найк" на стойност 148,50 лева, собственост на Р.И. Тонева - Харалампиева от гр. Велико Търново, мъжки маратонки марка „Пума" на стойност 98,00 лева, мъжки маратонки марка „Адидас" на стойност 105,00 лева, мъжки маратонки марка „Адидас" на стойност 105,00 лева и мъжки маратонки марка „Рийбок" на стойност 91,00 лева, собственост на Б.М.Х. ***, и мъжки маратонки марка „Адидас" на стойност 436,05 лева, собственост на Х.К.П. ***;

             - на 21.11.2017 г., в гр. Велико Търново, ул. „Гео Милев" № 2, ет. 3, отнел чужди движими вещи - дамски спортни ботуши марка „Адидас" на стойност 140,00 лева, собственост на В.Д.Д. и Т.К.Д.,***;

             - на 21.11.2017 г., в гр. Велико Търново, ул. „Васил Петлешков" № 50, ет. 2, отнел чужди движими вещи - мъжки маратонки марка „Найк", модел „Еър Макс" на стойност 204,00 лева и мъжки зимни боти марка „Тимбърленд" на стойност 70,00 лева, собственост на А.Й.Н. от гр. Елена - престъпление чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква "а" и буква "б', във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството е по реда на чл. 370 и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

По делото е предявен от В.Д.Д. и Т.К.Д.,***, срещу подсъдимия М.Х.Д. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 140,00 лева, причинени им имуществени вреди от извършеното престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 21.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, като В.Д. и Т.Д. са конституирани в качеството на граждански ищци по делото.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като моли съда за налагане на наказание съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК с оглед проведеното по делото съкратено съдебно следствие, с налагане на подсъдимия на наказание от две години лишаване от свобода след намаляването му с 1/3, което да изтърпи при първоначален строг режим, като предявеният граждански иск бъде уважен в пълен размер.

Гражданските ищци /В.Д., лично и като пълномощник на съпругата си Т.Д./, поддържат изцяло предявения граждански иск и молят същият да бъде уважен.

Подсъдимият се признава за виновен, прави пълни самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на             чл. 371, т. 2 от НПК и се разкайва за извършеното. Моли да му бъде наложено наказание от две години лишаване от свобода, след редукцията на чл. 58а от НК.

Защитникът - адв. С.П. от ВТАК не оспорва фактическата обстановка и моли за налагане на минимално наказание. По отношение на гражданския иск заема становище за неговата основателност и доказаност.

Съдът, след като прецени направените самопризнания на подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият М.Х.Д. е осъждан многократно за извършени кражби, включително и при условията на опасен рецидив. Същият е родом от гр. Ловеч, но води скитнически начин на живот, препитавайки се с извършването на кражби на различни вещи, на територията на цялата страна. Д. е бил освободен от Затвора гр. Ловеч на 23.10.2017 г., след което е пребивавал за кратко в гр. Варна и след това се установил на територията на гр. Велико Търново, като местата, на които предпочитал да нощува са предимно изоставени сгради, мази и помещения.

На 16.11.2017 г., в светлата част на денонощието, вървейки по ул. „Зеленка" в гр. Велико Търново, видял, че до № 24 входната, алуминиева врата на жилищната кооперация, която по принцип се заключва, е отворена. Влязъл в сградата и тръгнал нагоре по стъпалата. Бил облечен с червено яке, а под него с пуловер с шарка от хоризонтални разноцветни линии, с тъмен панталон и бели маратонки. На гърба си носел спортна раница. В апартамент № 3 на втория етаж на кооперацията живеел Х.К.П.. Пред входната врата на апартамента били поставени два шкафа за обувки, в единия от които П. държал четири чифта обувки. Над входната врата на апартамента била монтирана видеокамера. Д. отворил шкафа, но не взел нищо, а продължил нагоре по стъпалата. На шестия етаж имало само един апартамент, в който живеели Р.И. Тонева — Харалампиева и Б.М.Х.. Пред входната врата на апартамента бил поставен дървен шкаф, в който държали обувките, които често използвали. Когато стигнал до шестия етаж, от шкафа пред апартамента на Харалампиеви, Д. взел дамски маратонки марка „Найк", собственост на Р. Харалампиева; мъжки маратонки марка „Пума", два чифта мъжки маратонки марка „Адидас" и мъжки маратонки марка „Рийбок", всички собственост на Б.Х.. Част от маратонките Д. поставил в раницата, а другите - в найлонова кесия. След това тръгнал надолу по стъпалата и когато стигнал до втория етаж, от шкафа пред апартамент № 3, взел мъжки маратонки марка „Адидас", собственост на Х.П., след което напуснал жилищната кооперация. С отнетите маркови спортни обувки, Д. стигнал пеша до Автогара "Запад", където продал на непознат за него човек един чифт от маратонките за сумата от 20,00 лева, след което отишъл до Автогара "Юг". Там той продал останалите маратонки на двама души, като обяснявал на хората, на които ги предлагал, че нямал пари да се прибере до гр. Ловеч. Общо за всички маратонки взел сумата от 95,00 лева, които използвал за покриване на лични нужди.

На 21.11.2017 г., около 09,00 часа, М.Д. тръгнал в посока към кв. "Картала" в гр. Велико Търново, като изкачвайки стъпалата покрай Съдебната палата, по ул. „Зеленка", стигнал до жилищна кооперация на ул. „Гео Милев" № 2, пресякъл двора и отново забелязал, че входната врата на сградата е отворена. Влязъл във входа и по стъпалата се изкачил до третия етаж, където се намирал апартамента на В.Д.Д. и Т.К. Дойкина. На земята, пред входната врата, Д. забелязал оставени дамски спортни ботуши, марка „Адидас", които взел, сложил ги в раницата и напуснал кооперацията, продължавайки в посока към кв. „Картала". Стигайки до ул. "Васил Петлешков", Д. забелязал, че вратата на жилищна кооперация на № 2 била отворена. Изкачил се по стъпалата до втория етаж, където се намирал апартамент, в който живеел А.Й.Н.. Пред вратата на жилището имало поставено дървено шкафче, в което Н. държал всичките си обувки. От шкафчето Д. взел мъжки маратонки, марка „Найк", модел „Еър Макс" и мъжки зимни боти, марка „Тимбърленд", двата чифта собственост на Н.. След това подсъдимият напуснал кооперацията и отишъл на Автогара "Юг" в града, където продал трите чифта на непознати хора, за цена по 30,00 лева, за чифт.

В хода на разследването е установено, че всички отнети вещи са в общ размер от 1 397,55 лева, като до приключване на съдебното следствие вещите, предмет на кражбите, не са върнати, възстановени на техните собственици.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, която се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число обясненията на подсъдимия, изясняващ подробно механизма на извършване на кражбата  и направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания, свидетелските показания, както и от протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, заключението на съдебно - оценъчната експертиза и останалите писмени доказателства и доказателствени средства.

По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият М.Х.Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна е безспорно доказано по делото, че подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху инкриминираните вещи /девет чифта маркови спортни обувки/ за установяване на собствена фактическа власт върху тях, без съгласието на собствениците им. До извършване на изпълнителното деяние вещите са били във фактическата власт на лице, различно от дееца. Изпълнителното деяние на кражбата - отнемане на вещите е осъществено с действията на Д. по прекратяване на упражняваната фактическата власт върху тях от собственика им и установяване на своя такава. Подсъдимият е установил своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани от дееца общественоопасни последици. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и            б. "б" от НК с оглед предходните осъждания на Д., видно от приложеното и приобщено като доказателство свидетелство за съдимост и обстоятелството, че не е изтекъл срока по чл. 30 от НК от изтърпяването им.

Всички престъпни деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка /през деня, през незаключени входни врати на жилищни кооперации в град Велико Търново, от шкаф пред апартамент, на еднотипни вещи/, при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, т. е. при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

От субективна страна всяко от деянията е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния характер на всяко отделно деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Установено е и намерението противозаконно да присвои вещите - да се разпореди с тях като със свои, отразено в обясненията му в съдебно заседание и доказания механизъм на извършване на деянието.

Причини за извършване на деянията – ниско правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, грубо незачитане правото на собственост на гражданите.

Съдът определи обществената опасност на деянията като висока, предвид посегателството и увреждането на обществени отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на гражданите, защитени от  правовия ред в страната ни, а обществената опасност на подсъдимия - сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие изразеното от дееца съжаление за стореното, разгледано извън контекста на направеното от него  самопризнание по реда на чл. 371 от НПК, лошото му социално и материално положение, а като отегчаващи вината обстоятелства – изключително лошите характеристични данни; предишните осъждания; голям брой ощетени граждани; престъпна упоритост при осъществяване на престъпленията.

След като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава на дееца и след като взе предвид и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и  чл. 58а, ал. 1 от НК, както и нормата на чл. 54 от НК, съдът определи и наложи на подсъдимия М.Х.Д. за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", вр. чл. 26, ал. 1 от НК - наказание от четири години лишаване от свобода, което след прилагане на предвидената в закона редукция /намаляване с една трета/, го осъди на две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.

На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимият М.Х.Д. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 23.11.2017 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

По отношение на предявения от В.Д.Д. и Т.К.Д. и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск: С оглед на приетото за установено и доказано, обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него, липсата на върнати или заместени вещи, съдът прие, че гражданският им иск, като основателен следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер, поради което и осъди подсъдимия М.Д. да заплати на В.Д.Д. и Т.К.Д., двамата с адрес: *** сумата от 140,00 лева, представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Във връзка с уважения размер на гражданския иск, съдът осъди подсъдимия Д. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, държавна такса върху него, в размер на 50,00 лева, както и пет лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия М.Х.Д. да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 86,00 лева, както и 05,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови приложената присъда.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: