Р Е
Ш Е Н
И Е № 326
гр.
Пловдив, 27.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 7954/2019 г., по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 2801130,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.Г.Т., ЕГН: **********, в качеството му на
собственик, на когото е регистрирано МПС марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“,
с рег. № ***, на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 10.05.2019 г. в 12:10
ч. на републикански път II-86,
км. 19+000, в посока гр. Пловдив /срещу „Агрия“/, при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 60 км/ч с пътен знак В-26, при отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със
скорост от 85 км/ч – нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Оспорват се посочените време
и място на извършване на деянието, както и обстоятелството, че техническото
средство е от одобрен тип. Възразява се, че обжалваният фиш не отговаря на
изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Посочва, че подобен
тип нарушения могат да бъдат установени единствено със стационарен тип камери,
не и мобилни такива. Посочва, че при налагането на наказанието не е отчетен
толеранс на измерената скорост от -3 км/ч. Излагат се доводи, че обжалваният
електронен фиш не съдържа всички необходими реквизити по чл. 189 ал.4 ЗДвП.
Поради изложеното моли същият да бъде
отменен.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като съобрази доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на
самостоятелно обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са
посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението /ОДМВР – гр. Пловдив/, мястото /Републикански
път II-86,
км. 19+000, в посока гр. Пловдив/, датата /10.05.2019 г./, точният час на
извършване на нарушението /12:10 ч./, регистрационният номер на управляваното
МПС /***/, както и собственикът, на кого е регистрирано МПС /Н.Г.Т., ЕГН: **********/.
В атакувания електронен фиш е налице и
пълно описание на нарушението /управление на лек автомобил със скорост от 85
км/ч, при ограничение 60км/ч, въведено с пътен знак В-26/. Отразено е превишението
на скоростта /25 км. ч/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.2 от ЗДвП/, размерът
на глобата /100 лв./, основанието, на което се налага /чл. 189 ал.4, вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 ЗДвП/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14
- дневен срок по указаната сметка на името на отбелязания във фиша фонд/. В
тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и установеният толеранс
на измерената скорост от минус 3км/ч. На фотоснимката, приложена към
електронния фиш е посочена измерената скорост на движение на МПС - 88 км/ч., а
в електронния фиш е отразена скорост с вече взет предвид толеранс, а именно - 85
км/ч. В тази връзка не се споделят възраженията на жалбоподателя, че в
електронния фиш бланкетно е отразено редуцирането на скоростта, без същата
реално да е намалена.
Относно обстоятелството, че нарушението
е установено посредством заснемането му с мобилно автоматизирано техническо
средство за видеоконтрол, то това се установява от всички събрани по делото
доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
Приложение към удостоверение за одобрен тип; Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата /наричана за краткост Наредбата/. В тази връзка
неоснователно се явява оспорването на жалбоподателя за годността на техническо
средство. Видно от удостоверението за одобрен тип средство за измерване, процесното
такова е със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От приложената по делото справка за
регистрирани собственици на МПС /л.28/, се установи, че в ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ регистриран собственик на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ***, е именно жалбоподателят Н.Г.Т..
По
отношение на въведеното възражение, че съобразно Тълкувателно решение №
1/26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г. е прието, че установяването и
заснемането на нарушение могат да се установяват само със стационално
техническо следва, следва да се има предвид следното: диспозитивът на посоченоето
тълкувателно решение гласи, че в хипотезата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП,
установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със
стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган. Според изложените мотиви на
това решение, нито ЗДвП обаче,
нито който и да е друг закон, регламентира процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства, като с
оглед вида на тези средства /за разлика от стационарните технически средства/
изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е
затруднено. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165 ал.2 т.7 ЗДвП/,
тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по
пътищата, а наред с това, тези технически средства могат да създадат висока
степен на достоверност. Във връзка с използването на мобилни технически
средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на
гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Върховният административен съд е
преценил, че при използване на мобилно техническо средство за видеоконтрол и
при наличие на контролен орган на мястото на извършване на нарушението следва
административното наказание да се наложи по реда на ЗАНН чрез
съставяне на АУАН и впоследствие НП поради липсата на ясни правила за
използването на мобилни технически средства от контролните органи.
Тези непълноти на правната уредба са отстранени с приемане на подзаконов
нормативен акт - Наредба № 8121з - 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обв. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./. Въведените
изисквания относно експлоатацията и реда за използване на АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния
орган - освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредба №
8121з - 552 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/, отговорят напълно на изискванията, поставени в Тълкувателно решение №
1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно
непълнотите в регламентацията на работата на техническите средства, преди
изменението на разпоредбата на чл.189 ал.4 от Закона за движение
по пътищата с ДВ, брой 19 от 2015 г. Също така съгласно пар. 6 т. 65
от ДР на ЗДвП автоматизирани
технически средства и системи са уредите за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни -
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Подобно разграничение на автоматизираните технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата се прави и в
чл.2 от Наредба № 8121з - 552 от 12.05.2015 г., като в чл.3 от същата се
посочва, че установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове, чрез използване на автоматизирана информационна
система.
От всичко изложено следва, че към датата на извършване на процесното
нарушение - 10.05.2019 г., нарушения на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол /в
този смисъл Решение № 1859/07.10.2019
г. по к. адм. н. д. № 1686 / 2019 г. на Административен съд – Пловдив/.
Съдът намира обаче, че по делото не се
доказа по несъмнен начин какво е било въведеното ограничение на скоростта на
движение за моторните превозни средства конкретно в процесния пътен участък. От
писмо с изх. № 11-00-2/06.01.2020 г. от директор на ОПУ-Пловдив /лист 11 от
делото/ се установи, че към датата на нарушението при движението в посока
Асеновград-Пловдив, в района на Агрия и КЦП е бил поставен пътен знак В26 - 60
км/ч. от км 20+010 до км 20+190, а настоящото нарушение е вменено да е извършено
на км 19+000, следователно към посоченото място не е действало ограничението на
пътен знак В26. Следва да се посочи, че изясняването какво е било приложимото
ограничение на скоростта на движение е съществен елемент от обективната страна
на състава на нарушението, тъй като след съпоставка между него и действителната
скорост на движение на наказания се определя и извършено ли е нарушение, ако да
- стойността на превишената скорост, която пък от своя страна предопределя
относимата санкционна разпоредба.
По тези съображения настоящият състав
приема, че в настоящия случай не се установи по несъмнен начин жалбоподателят
да е извършил вмененото му нарушение. Посоченият порок обуславя отмяна на
обжалвания електронен фиш.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Електронен фиш серия „К“, № 2801130, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н.Г.Т.,
ЕГН: **********, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС
марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, с рег. № ***, на основание чл. 189 ал.4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева,
за това, че на 10.05.2019 г. в 12:10 ч. на републикански път II-86, км. 19+000, в посока гр. Пловдив
/срещу „Агрия“/, при въведено ограничение на скоростта за населено място от 60
км/ч с пътен знак В-26, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 85 км/ч – нарушение на
чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му, по реда на гл. XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС