№ 187
гр. Б., 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20231810100290 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Й. Б. И. от Б., ул.П. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** и П. Б. И. от Б., ул.П. №*,
вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Г. Д. от САК молят да бъде
признато за установено по отношение на Община Б. с адрес:Б., пл.О. №*, с ЕИК: *, че
ищците са собственици при равни части на недвижими имоти, които са придобили по
наследство от общия им наследодател П. И. Г.ев, б.ж. на с.К., община Б., починал през
1987г. и от прекия им наследодател Б. П. И., починал на 10.12.1993г. и по давност чрез
непрекъснато и необезпокоявано владение до деня на предявяване на иска на 22.02.2023г., а
именно върху:
1. Поземлен имот с идентификатор *, находящ се в село К., Община Б., област С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област С., одобрени със
Заповед № РД- 18-669/25.09.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с. К., местност Х., площ: 3 110 кв.м. , трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на
земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *, *, *
и
2. Поземлен имот с идентификатор *, находящ се в село К., Община Б., област С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област С., одобрени със
Заповед № РД- 18-669/25.09.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с. К., местност Х., площ: 1 057 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на
земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *, *,
както и да се присъдят направените по делото разноски, за които представят списък за
1
разноските по чл.80 от ГПК/л.104/.
В с.з. ищците, чрез пълномощник адв.Г. Д. от САК поддържат предявения иск и
молят да се уважи като основателен и доказан.
Ответникът-Община Б., чрез пълномощник гл. юрисконсулт В. Ф. е направила
възражение по иска и е представила писмен отговор с вх.№2393/11.04.2023г., в предвидения
в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва предявения иск. Заявява, че процесните
имоти са частна общинска собственост, за които има издадени АЧОС № 5789 от 28.03.2023г.,
който е съставен въз основа на Скица № 15-322871/24.03.2023г., издадена от СГКК-Софийска
област и АЧОС № 5790 от 28.03.2023г., който е съставен въз основа на Скица № 15-
322869/24.03.2023г., издадена от СГКК-Софийска област. В описаните скици изрично е записано:
Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, вид собственост - Общинска частна.
Ответникът твърди, че предпоставка за актуване на процесните поземлени имоти е
послужило Протоколно решение № 1 от 22.10.2008г. за Община Б., землище К. ЕКАТТЕ - 39267,
по силата на което са определени имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително
придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр.
13 от 2007г./. Протоколното решение също представлява официален документ, като при неговото
издаване комисията, която е назначена специално за целта от директора на областната дирекция
„Земеделие“, е разгледала представените извлечения от регистъра на имотите към картата на
възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и
картата на възстановената собственост на землищата в община Б..
Протоколното решение на комисията е одобрено със Заповед № 346 от 03.11.2008г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - С. област и е влязло в сила по реда на чл. 45в, ал. 7
и ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Също така няма данни в посочения двугодишен срок от влизане в сила на
протокола да е възникнала предвидената хипотеза в чл. 45в, ал. 9 от Правилника за прилагане на
ЗСПЗЗ.
Ответникът заявява, че в скиците е посочено, че няма данни за носители на други
вещни права по данни от КРНИ. Въпреки твърдението на ищците, че процесните имоти не
попадат в приложното поле на ЗСПЗЗ и не представляват земи по чл. 19, същите са
включени в списъка с имотите по землища на територията на община Б., като са обозначени
като пореден № 279 и № 284 от Приложение № 1, към раздел 1, т. 1 от цитираното
протоколно решение. За ответника това обстоятелство означава, че към момента на издаване
на решението, а именно през 2008г. не са съществували данни процесните поземлени имоти
да са били собственост на трети лица, респективно в посочения по-горе регистър не са били
вписани данни за възстановяване на имотите на бивши собственици.
В тази връзка е и текста на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, съгласно който Общинската служба
по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от Закона извлечение от регистъра на
имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл.
19, ал. 1 и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост
в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Моли да се отхвърли иска и се присъдят
направените по делото разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.В. Ф. оспорва иска и поддържа
2
направените възражения в писмения отговор като моли да се отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищците П. Б. И. и Й. Б. И. са брат и сестра и са наследниците по закон на Б. П. И.,
починал на 10.12.1993г., като негови син и дъщеря.
Ищците са и наследниците по закон на П. И. Г.ев, б.ж. на с.К., община Б., починал през
1987г., тъй като са негови внуци или деца на сина му Б. П. И., починал на 10.12.1993г.
Горното се установява от приложените писмени доказателства-копия от удостоверения
за наследници, издадени от Район-гр.Н.И., Столична община и от Кметство с.К..
От показанията на разпитаните по делото свидетели А. М. И., който е първи братовчед
на ищците, тъй като неговата майка и тази на ищците са сестри, Р. П.ва Ц., която е първи
братовчед на майката на ищците, тъй като нейната майка и бабата на ищците по бащина
линия са сестри, се установява, че процесният имот е представлявал едно общо дворно
място с площ от около 3.5-4 дка, находящо се в махала Х. в землището на с.К.. Махалата се
намира на 2 км. от центъра на селото. В тази махала има дворни места застроени с къщи, в
които и до сега живеят хора. Процесното място е било собственост на П. И. Г.ев, който е
дядо по бащина линия на ищците. Той го има от неговия баща И. заедно с построена в
имота жилищна сграда, която е била на 100 години. До нея е имало застроена по-модерна
къща и лятна кухня. Имало построена и стопанска сграда. Цялото дворно място било
заградено с каменен зид. В този иЦ. Д. Ц.т преди 1960г. е живяло семейството на П. И. Г.ев,
а именно той, съпругата му Й. и сина им Б.. Имали още един син, който починал много млад
и неженен, без деца. До смъртта си през 1987г. П. И. Г.ев е живял в имота, а след него и
сина му Б., който е баща на ищците. До имота се стигало по път. Същият бил
електрифициран и водоснабден. В съседство имало дворни места с къщи, в които живеели
хора. Бащата на ищците Б. се разболял и запалил къщите, които изгорели и сега на място се
виждат само част от основите. След неговата смърт през 1993г. имотът се ползва от ищците
като ищецът П. И. е правил опити да го изчисти, тъй като започнал да се самозалесява.
Според двамата свидетели процесният имот не е включван в ТКЗС и за този имот не е имало
спорове относно собствеността.
Ищците са представили копия от дубликати от приходни квитанции за плащане на местен
данък и такси за процесните имоти през годините от 1998г. до предявяване на иска през 2023г.
Видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 5878от 31.08.2023г.,
изготвена от вещото лице П. П., се установява, че процесните два имоти означени в
кадастралната карта на землището на с.К. с идентификатори * и * са били едно дворно
място, находящо се в с.К., община Б., м. Х., празно, разделено на два самостоятелни имоти,
при съседи: път, П. Т. Д., Ц. Д. Ц., Г. П. Г.ев, И. П. Г.ев и П. Г.ев Т. с площ от около
3500кв.м. Съгласно топографската карта, в която е нанесена махала „Х.“ на с.К., имотът е
разположен до път и други застроени и незастроени имоти. Според вещото лице имотът е
имал селищен характер, същият не е включван в ТКЗС, тъй като е бил жилищен. През месец
3
октомври на 2022г. е извършено геодезическо заснемане на имота в чиято графика са
нанесени останките от сградите-основите. Графиките на имотите/границите/ от всички
планове съвпадат след извършено сравняване от вещото лице П. с координатния регистър.
Площите са 3110кв.м. и 1057кв.м. Имотът, описан от разпитаните по делото свидетели е
идентичен на процесните имоти, така както са описани в исковата молба по кадастралната
карта /КК/ и кадастрални регистри/КР/ на с.К.. Същите се намират в махала към село К.,
която е застроена с жилищни и стопански сгради, с изградена инженерна инфраструктура
/път, електрификация и водоснабдяване/ по време на образуване на ТКЗС, за което не са
имали земеделски характер.
От друга страна ответникът оспорва иска като заявява, че процесните поземлени имоти
с идентификатор * и с идентификатор * са земеделска земя и не са предприемани процедури
след 1991г. за възстановяване на собствеността по реда на чл.10 и сл. от ЗСПЗЗ, като същите
са определени за земи по чл.19 от ЗСПЗЗ със Заповед № 346 от 03.11.2008г. на Директора на
ОД „Земеделие“ по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ, одобряваща Протоколно решение на
комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, издаден от ОД „Земеделие“ С., за което представя копие
от Протоколно решение №1 от 22.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Горното се установява от приложеното копие от Заповед № 346/03.11.2008г. и копие от
Протоколно решение №1 от 22.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Последното
е издадено от комисия, в която като член е посочено лицето И. И.-началник на служба
„Земеделие и гори“ в община Б., т.е. същият е представител на ответната община.
Ответникът се легитимира като собственик на процесните имоти с представените по
делото копия от Акт за частна общинска собственост / АЧОС/ № 5789 от 28.03.2023г., който е
съставен въз основа на Скица № 15-322871/24.03.2023г., издадена от СГКК-Софийска област и
АЧОС № 5790 от 28.03.2023г., който е съставен въз основа на Скица № 15-322869/24.03.2023г.,
издадена от СГКК-Софийска област. В описаните и приложени като писмени доказателства копия
от скици изрично е записано: Земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, вид собственост - Общинска частна. Това е
и основанието за придобИ.е на собствеността от ответника върху процесните имоти, отразено в
описаните по-горе актове за частна общинска собственост.
В с.з. ищците са оспорили представените от ответника писмени доказателства-
Протоколно решение №1 от 22.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, Заповед №
346 от 03.11.2008г. на Директора на ОД „Земеделие“-СО, АЧОС № 5789 от 28.03.2023г. и
АЧОС № 5790 от 28.03.2023г., че са нищожни на посочените от тях в писмена молба основания
или алтернативно са незаконосъобразни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, имащ за
предмет недвижими имоти, находящ се в землището на село К., община Б., в м.”Х.”,
представляващи поземлен имот с идентификатор *, с площ от 3110кв.м. и поземлен имот с
идентификатор *, с площ от 1057кв.м., които сега са незастроени, е допустим, тъй като
ищците, които владеят имотите заявяват, че са собственици в равни части/ по ½ идеална част
за всеки един от тях/ на същите по наследствено правоприемство от дядо им П. И. Г.ев, б.ж.
4
на с.К., община Б., починал през 1987г. и от прекия им наследодател или баща им Б. П. И.,
починал на 10.12.1993г. и по давностно валадние от 10.12.1993г. до сега. Правният интерес
от предявяване на иска е, че ответникът оспорва собствеността на ищците върху същите
имоти, тъй като са предоставени като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е основателен и
следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие чрез сделка, по
наследство, по завещание или по давност /давностно владение/.
Основният въпрос, който следва да се изясни е за статута на имотите, предмет на иска за
собственост, тъй като, за да се приеме, че ищците са придобили по наследство имотите от
наследодателя им П. И. Г.ев, имотите следва да са били в наследството при открИ.ето му
през 1987г., т.е. следва да се установи наличие на придобивното основание от страна на
наследодателя им.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства пред настоящата съдебна
инстанция се установи, че процесните имоти през 1953г., когато е образувано ТКЗС в с.К.
съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели и приетата СТЕ, е представлявал
едно дворно място, оградено с каменен зид, застроено със стара жилищна сграда /100-
годишна/, в която е живеело семейството на П. И. Г.ев, дядо по бащина линия на ищците.
От приетата СТЕ, изготвена от в.л. П. се установява, че процесните имоти не са били в
регулацията на населеното място, същите са идентични с процесните два поземлени имоти с
идентификатор * и с идентификатор * и не са включвани в ТКЗС, което е образувано през
1953г. и от ТКЗС не са давани за лично ползване, тъй като същите са част от един имот,
който има селищен характер, тъй като се намира в махала Х., която според приетата СТЕ е
със селищен характер към село К., тъй като е застроена с жилищни и стопански сгради, с
изградена инженерна инфраструктура-път, електрификация и водоснабдяване и е владян от
дядото по бащина линия на ищците до смъртта му през 1987г. съгласно показанията на св.А.
М. И. и св. Р. П.ва Ц., а след неговата смърт, само от сина му Б. П. И. до смъртта през 1993г.
и след това от ищците, което продължава несмущавано и до днес, като в този смисъл са
показанията на посочените по-горе свидетели.
Съдът приема, че процесните имоти към момента на образуване на ТКЗС в с.К. през
1953г. е бил едно общо дворно място, собственост на П. И. Г.ев/дядо по бащина линия на
ищците/, който го е владял като свой собствен, оградил е имота, за което съдът приема, че
имотът е имал селищен характер, тъй като се намира в махала Х. и срещу него има група от
застроени имоти, както има и комунално-благоустройствени мероприятия като: водопровод,
електрификация и други подобни, и изобщо има траен облик на селище.
Следователно съдът приема, че наследодателят на ищците П. И. Г.ев е станал
собственик на процесните имоти, който са част от едно общо дворно място като го е
придобил по давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение повече от 10 години
преди смъртта му през 1987г. съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели,
5
които съдът кредитира като непосредствени, безпротиворечиви и безпристрастни по между
си, съответстващи на приложените по делото писмени доказателства и приета СТЕ.
Съдът счита, че след като имотът е имал селищен характер, същият не е земеделска
земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,
поради което неправомерно е определен като имоти по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ с Протоколно
Решение №1 от 22.10.2008г., одобрен със Заповед на директора на Д“З“-С. област, с което е
предоставен за стопанисване на ответника-Община Б..
Характерът на имота като земеделски, т.е. подлежащ на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ или като селищен се определя нормативно от чл.2 от ЗСПЗЗ. Съгласно този текст
земеделски имоти са тези, които са предназначени за земеделско ползване и /кумулативно/
не се намират в границите на населените места и селищни образования, определени с
подробен устройствен план, или околовръстен полигон, не са включени в горски фонд и не
са застроени със сгради на промишлени предприятия, почивни, или здравни заведения,
религиозни общности, или други обществени организации, нито представляват дворове, или
складови помещения към тях. Дали конкретен имот е имал земеделски характер следва да се
определи по тези признаци, като се изследва конкретното му местонахождение и съседни
имоти.
В случая съдът след анализ на всички събрани доказателства, както посочи по-горе,
приема, че процесните поземлени имоти, които сега са незастроени, представляват едно
общо дворно място от 1953г., което е имало селищен характер към момента на образуване
на ТКЗС през 1953г. в с.К. и не е земеделска земя, която подлежи на реституция по реда на
ЗСПЗЗ, за което ответникът не може да противопостави надлежни собственически права
върху процесните имоти по отношение на ищците. В този смисъл е и практиката на ВКС,
отразена в Решение № 338/28.03.2012г. по гр.д.№ 27/2011г. по описа на ВКС, ІІ г.о.,
Решение № 96 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 3820/2008г. на ВКС, ІІг.о.
Съдът не споделя за основателно направеното от ответника възражение, че
процесните имоти са земеделски и е следвало да бъдат възстановени по реда на ЗСПЗЗ, тъй
като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с
жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън
регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки
това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети
юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са
били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези
имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64г. на ОСГК на ВС. Ако не са
били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага и разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗСПЗЗ, нито
пък те могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само
6
земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в
законните срокове.
В случая от събраните доказателства пред настоящата съдебна инстанция се
установи, че ищците са придобили правото на собственост върху имотите по наследство от
дядо им по бащина линия, от баща им, които са придобили собствеността по давност
съгласно чл.79, ал.1 от ЗС за периода от 1977г. до 10.12.1993г., за който период от време се
установи, че са го владели като свой собствен, тъй като ищците са наследниците по закон на
дядо им П. И. Г.ев и на баща им Б. П. Г.ев, починал на 10.12.1993г., както и несмущавано.
През целия период от време имотът е бил ограден, застроен с жилищни сгради и стопанска
сграда, които изгорели преди смъртта на баща им Б. П. Г.ев и владени само от
наследодателите им и след тяхната смърт от ищците, което продължава и до сега. За
процесните поземлени имоти не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за придобИ.ето им
по давност, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/1990г., доколкото
върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. В този
смисъл е и практиката на ВКС, отразена в Решение №488 от 19.12.2011г. по гр.д.№
1403/2010г. по описа на ВКС, І, г.о., Решение № 109 от 25.05.2016г. по гр.д.№ 356/2016г. по
описа на ВКС, І г.о.
Освен това както е посочено в Решение №21 от 04.02.2011г. по гр.д.№1327/09г. на ІІ
ГО на ВКС, само този, който в съдебния процес оспорва възможността за придобИ.е на
такъв имот по давност, следва да установи правоизключващото си възражение, като
например докаже, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил
одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. В
случая такива доказателства липсват, за което не може само от факта, че имотите се намират
извън регулационния план на населеното място да се прави извод, че те са подлежали на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не са били заявени за възстановяване в законните
срокове, попадат във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ, каквото е становището на ответника.
Съдът намира за неоснователно ищцовото възражение, че Протоколно решение №1 от
22.10.2008г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е нищожно на посочените основания, тъй
като в назначената комисия участва представител на ответната община и това е лицето И.
И.-началник на служба „Земеделие и гори“ в община Б., както и издаването на Заповед №
346 от 03.11.2008г. от Директора на ОД“Земеделие“-Софийска област извън тридневния
срок, визиран в чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ не води до нищожност на решението. Съдът
приема, че същото е незаконосъобразно, тъй като във фонда по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ са
включени процесните поземлени имоти, които не са земеделски земи по смисъла на чл.2 от
ЗСПЗЗ. В този смисъл съдът намира, че по делото се установи, че на това основание са
незаконосъобразни и издадената Заповед № 346/03.11.2008г. на директора на ОД“З“-СО,
АЧОС № 5789 от 28.03.2023г. и АЧОС № 5790 от 28.03.2023г., на които се позовава ответникът.
Поради гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
следва да се уважи изцяло като основателен и доказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
7
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да
заплати на ищците сумата от общо 2060лв. за направени от тях разноски по делото съгласно
приложения списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.104/ и представени писмени
доказателства, че са заплатени, а именно за платено адвокатско възнаграждение съгласно
приложения договор за правна защита, внесена първоначално държавна такса и внесен
депозит за вещо лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл.124, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на Община
Б. с адрес:Б., пл.О. №*, с ЕИК: *, че Й. Б. И. от Б., ул.П. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:
********** и П. Б. И. от Б., ул.П. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** са собственици при
равни части / по 1/2 идеална част за всеки един от тях/ на недвижими имоти, които са
придобили по наследство от общия им наследодател П. И. Г.ев, б..ж. на с.К., община Б.,
починал през 1987г. и от прекия им наследодател Б. П. И., починал на 10.12.1993г. и по
давност чрез непрекъснато и необезпокоявано владение до деня на предявяване на иска на
22.02.2023г., а именно върху:
1.Поземлен имот с идентификатор *, находящ се в село К., Община Б., област С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област С., одобрени със Заповед
№ РД- 18-669/25.09.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за изменение, с адрес
на поземления имот: с. К., местност Х., площ: 3 110 кв.м. , трайно предназначение на територията:
Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята: 7, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *, *, * и
2.Поземлен имот с идентификатор *, находящ се в село К., Община Б., област С., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., Община Б., област С., одобрени със
Заповед № РД- 18-669/25.09.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма данни за
изменение, с адрес на поземления имот: с. К., местност Х., площ: 1 057 кв.м., трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория
на земята: 7, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: *, съседи: *, *, *, *,
*.
ОСЪЖДА Община Б. с адрес:Б., пл.О. №*, с ЕИК: * да заплати на Й. Б. И. от Б.,
ул.П. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН: ********** и на П. Б. И. от Б., ул.П. №*, вх.*, ет.*, ап.*, с
ЕГН:********** сумата от 2060лв./две хиляди и шестдесет лева/ за направени разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8