№ 168
гр. Пазарджик, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220103776 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове по чл.31, ал.2 и
чл.30, ал.3 ЗС.
В исковата молба ищците Л. Н. Т. с ЕГН ********** и К. Н. Т. с ЕГН
********** всички със съдебен адрес: г**, както и Н. К. Т. с ЕГН **********
/починал в хода на производството и заместен на основание чл.227 ГПК от
първите двама ищци/ твърдят, че притежават в съсобственост общо 3/4 ид.
части от масивна четириетажна многофункционална сграда със застроена
площ от 42.86 кв.м. и РЗП 275 кв.м., построена в УПИ ХХІV-3340 с площ
42.44 кв.м., в кв.256 по плана на гр.Пазарджик, с адрес на имота:
гр.Пазарджик, ул. **8. Твърдят, че ответникът Л. Н. Т. с ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул. **8 е собственик на останалата 1/4 ид. част от сградата, но
ползва по-голяма част от дела си, тъй като извършва търговска дейност в
разположения на партера магазин с прилежащ към него склад с обща площ 44
кв.м., а целия първи етаж е отдал на трето лице срещу месечен наем в размер
на 250 лв., който изцяло задържа за себе си. Твърдят, че през м. декември 2022
г. писмено са поканили ответника да заплаща обезщетение за ползването на
припадащата им се част от площта на магазина на партера и да им предаде
1
припадащата се част от получения наем за първия етаж. Поради отказа на
ответника да изпълни задължението искат от съда да го осъди да им заплати
на основание чл.31, ал.2 ЗС сумата от 8712 лв. – обезщетение за дето лично е
ползвал магазина на партера в периода от м. януари, 2022г. до м. октомври,
2023г., а на основание чл.30, ал.3 ЗС да им заплати сумата от 1875лв. –
припадащата се част от събрания наем за първия етаж в периода м. януари,
2023г. до м. октомври, 2023г. Сочат доказателства и претендират разноски.
Ответникът не оспорва наличието на съсобственост и дяловете на
страните. Признава, че от 20.01.2023г. получава месечен наем по договор с
трето лице за ползването на първия етаж в размер на 250 лв. За магазина на
партера твърди, че не го е ползвал лично, тъй като в него развива търговската
дейност търговското дружество „**т“ ООД, в която страните по делото са
съдружници. Поддържа, че това е станало със съгласието на всички
съсобственици, а дружеството е поело задължението да поддържа имота, да го
подобрява и да заплаща всички свързани с него разходи. Поддържа, че
търговската дейност на дружеството е приключила през м. април 2023г., след
което магазинът е опразнен и всеки от съсобствениците може да го ползва.
Твърди още, че никой от ищците не е предявявал претенции да ползва
процесните два обекта. Оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от
фактическа и от правна страна следното:
По иска по чл.30, ал.3 ЗС:
За основателността на този иск ищците следва да установят наличието
на съсобственост между страните върху вещ, от която ответникът получава
граждански плодове, както каква е частта от събраното, която им се полага.
Не е спорно и се установява от представения нотариален акт и от
кадастралните скици, че страните са съсобственици на процесните два имота,
първият от които представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**.2 по КККР на гр. Пазарджик, разположен на партерния етаж в сграда със
смесено предназначение с идентификатор **, с площ на самостоятелния обект
от 35.97 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, с адрес гр. Пазарджик,
ул. **8, ет.0, ведно с прилежащия към обекта склад с площ от 32.67 кв.м., а
вторият представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по
2
КККР на гр. Пазарджик, разположен на първия етаж в сграда със смесено
предназначение с идентификатор **, с площ на самостоятелния обект от 34.56
кв.м., с предназначение: за търговска дейност, с адрес гр. Пазарджик, ул. **8,
ет.1, ведно с 10.14 кв.м. ид. части от общите части на сградата.
През процесния период частите на съсобствениците са били ½ ид. част
в режим на СИО за съпрузите Н. К. Т. и Л. Н. Т. и по ¼ ид. част за техните
синове К. Н. Т. и Л. Н. Т.. След смъртта на ищеца Н. К. Т. неговия дял е
наследен поравно от останалите страни на основание чл.5, ал.1 и чл.9 ЗН, при
което всеки от тримата е получил допълнително по 1/12 ид. част. Тъй като по
отношение на тази наследствена част ответникът Л. Н. Т. се явява
едновременно длъжник и кредитор на вземането по исковите претенции,
производството е прекратено частично с протоколно определение на
23.01.2025 г.
С оглед твърденията на страните съдът на основание чл.146, ал.1, т.4
ГПК е обявил за безспорни обстоятелствата, че считано от 20.01.2023 г.
ответникът получава наем от трето физическо лице за самостоятелния обект с
идентификатор ** в размер на 250 лв. Същото се установява и от
представения от ответника договор за наем от 20.01.2023 г., който е безсрочен
и не се твърди да е прекратен към момента на подаване на исковата молба.
Съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От тук произтича и
задължението на съсобственик, който единствен получава гражданските
плодове от вещта, да предаде съответната част от тях на останалите
съсобственици. За възникването на това задължение писмено поискване не е
необходимо. Възмездното предоставяне на общата вещ на трето лице е
действие по управление, а не е акт на лично ползване, поради което в тази
хипотеза нормата на чл.31, ал. 2 ЗС не намира приложение /вж. Тълкувателно
решение №7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/.
В настоящия случай получената от ответника сума по сключения от
него договор за наем през процесния период е в размер на 2500 лв. От нея
делът на ищцата Л. Н. Т. е 1/3 част (1/4 + 1/12 от дела на починалия ищец Н. К.
Т.), което прави 833.33 лв. Делът на ищеца К. Н. Т. също е 1/3 част (1/4 + 1/12
от дела на починалия ищец Н. К. Т.), т.е. 833.33 лв. От получения наем
ответникът дължи на ищците общо 1666.66 лв. До този размер следва да се
3
уважи иска по чл.30, ал.2 ЗС и да се отхвърли за разликата до претендираните
1875 лв.
По иска по чл.31, ал.2 ЗС:
За основателността на този иск ищците следва да установят наличието
на съсобственост между страните върху вещ, която ответникът ползва лично
по начин, който надхвърля неговата част, както и размера на дължимото
обезщетение от момента на поканата за неговото заплащане.
От показанията на свидетелите **а Т., Е*** Т. и Д**в се установява, че
през процесния период търговският обект на партерния етаж е бил използван
от търговското дружество „**т“ ООД за търговия. Дейността била
организирана от ответника, макар че формално останалите страни по делото
също са съдружници. Установява се още, че дружеството не е заплащало наем
на собствениците на обекта и между него и никой от тях не е сключен
формален договор.
С Тълкувателно решение №7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК е прието, че личното ползване на общата вещ по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС следва да се схваща като фактическо служене с вещта според
нейното предназначение без получаването на доходи. Посочено е, че
съсобственикът използва лично общата вещ не само когато сам упражнява
фактическата власт, но и когато я е предоставил на трето лице безвъзмездно,
без да получава добиви от нея. За личното ползване е ирелевантно по какъв
начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои
действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
Следователно осъществяването на търговска дейност в съсобствения
имот от страна на дружеството безвъзмездно /без да заплаща наем/
представлява форма на лично ползване на имота от съсобственика, който го е
предоставил на търговеца. Доколкото тази търговска дейност се организира и
ръководи от ответника, следва да се приеме, че той е ползвателят на
съсобствения магазин и ако са налице останалите изисквания на чл.31, ал.2 ЗС
същият дължи обезщетение на останалите съсобственици за невъзможността
те също да използват имота според правата си.
4
С Тълкувателно решение №7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2012 г., ОСГК е прието, че задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ.
Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.
84, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този
момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата петгодишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото
поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
От изложеното следва, че фактическият състав на обезщетението по чл.
31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на
общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за
обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на
съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената
вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално
вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде
заявявана пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е
отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на
обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да
ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за
ползване, каквато отговаря на правата му. Срещу възможността разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване
от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се
ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР №
7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва
да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на
дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него,
защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
По настоящото делото не се установява по категоричен начин, че
5
ищците са поканили ответника писмено да заплаща обезщетение за
ползването на тяхната част от съсобствения имот. От представената от ищците
с исковата молба обратна разписка не е видно какво е било съдържанието на
пощенската пратка, а още по-малко, че това е писмена покана до ответника за
заплащане на обезщетение. Освен това разписката е с дата 23.04.2023 г., а
ищците твърдят да са отправили поканата през м. декември 2022 г. Св. Мария
Петкова Шпилкер е депозирала показания, че е присъствала на връчването на
тази писмената покана през м. декември 2022г., но това обстоятелство не може
да се установява със свидетелски показания поради безусловната забраната на
чл.164, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, тъй като по изричната разпоредба на чл.31,
ал.2 ЗС, за да е действителна поканата за заплащане на обезщетение тя следва
да е отправена в писмена форма, иначе не може да произведе предвидените в
закона правни последици. След като формата за действителност на поканата е
писмена, то нейното съществуване не може да се установява със свидетелски
показания.
Както бе посочено по-горе, правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС
възниква от момента на писменото поискване, а такова не е било отправено до
ответника през процесния период, за който се претендира обезщетението /от
м. януари 2022г. до м. октомври 2023 г./. Ето защо искът следва да се
отхвърли. С оглед извода на съда, че претендираното вземане не е възникнало
поради неотправянето на писмена покана до ответника, съдът няма да
обсъжда останалите негови възражения.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищците
съдебни разноски съразмерно с уважената част от иска – чл.87, ал.1 ГПК.
Ищците са представили доказателства за направени разноски в размер на
2003.48 лв., от които 423.48 лв. – внесена държавна такса, 1300 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение и 280 лв. – внесен депозит за вещо лице. От тях
следва да се присъдят 315.40 лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е представил
доказателства за направени разноски в размер на 1505 лв., от които 1500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение и 5 лв. – внесена държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение. От тези разноски следва да се присъдя по
съразмерност 1268.08 лв.
6
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Л. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
**8 да заплати на ищците Л. Н. Т. с ЕГН ********** и К. Н. Т. с ЕГН
********** всички със съдебен адрес: г**, на основание чл.30, ал.3 ЗС, сумата
от 1666.66 лв., представляваща припадащата се на ищците част от получения
наем през периода от м. януари, 2023г. до м. октомври, 2023г. за съсобствения
между страните имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ** по КККР на гр. Пазарджик, разположен на първия етаж в
сграда със смесено предназначение с идентификатор **, с площ на
самостоятелния обект от 34.56 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, с
адрес гр. Пазарджик, ул. **8, ет.1, ведно с 10.14 кв.м. ид. части от общите
части на сградата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1666.66 лв. до
претендираните 1875 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Н. Т. с ЕГН ********** и К. Н. Т. с ЕГН
********** всички със съдебен адрес: г** против Л. Н. Т. с ЕГН **********
от гр.Пазарджик, ул. **8 по чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на сумата от 8712 лв.,
представляваща обезщетение за ползването от ответника на съсобствения
между страните имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **.2 по КККР на гр. Пазарджик, разположен на партерния
етаж в сграда със смесено предназначение с идентификатор **, с площ на
самостоятелния обект от 35.97 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, с
адрес гр. Пазарджик, ул. **8, ет.0, ведно с прилежащия към обекта склад с
площ от 32.67 кв.м.
ОСЪЖДА ответника Л. Н. Т. да заплати на ищците Л. Н. Т. и К. Н. Т.
съдебни разноски в размер на 315.40 лв.
ОСЪЖДА ищците Л. Н. Т. и К. Н. Т. да заплати на ответника Л. Н. Т.
съдебни разноски в размер на 1268.08 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7