Протокол по дело №403/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 376
Дата: 22 ноември 2022 г. (в сила от 22 ноември 2022 г.)
Съдия: Пламен Димитров Стефанов
Дело: 20222200200403
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 376
гр. Сливен, 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. С.
СъдебниИ. П. Загоров

заседатели:Виолета М. Алексиева
при участието на секретаря Ивайла Т. КуМ.а Г.а
и прокурора И. К. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Д. С. Наказателно дело от
общ характер № 20222200200403 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Окръжна прокуратура Сливен, редовно призована, се представлява от
прокурор И. И..
Подсъдимият Ц. В. Г., редовно призован, се явява лично и с адв. М. М.
от АК – Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от досъдебното
производство.
Подсъдимата А. И. П., редовно призована, се явява лично и с адв. М. М.
от АК – Сливен, редовно упълномощена от досъдебното производство.
В момента се явява адв. С. П. и представя пълномощно, с което е
упълномощена от двамата подсъдими да ги представлява по НОХД 403/22 г.

ПОДС. Г.: Упълномощил съм и адв. П. и желая и двете да ме
представляват.
ПОДС. П.: Упълномощила съм и адв. П. и желая и двете да ме
представляват.

Частният обвинител Р. А. А., редовно призована, се явява лично.
Частният обвинител Й. И. У., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител Й. С. И., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител Н. И. У., редовно призована, се явява лично.
1
Частният обвинител А. И. У., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител М. Б. К., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител Б. М. К., редовно призован, не се явява, за него се
явява адв. К. Е. и законният им представител - М. К..
Частният обвинител З. М. К., редовно призована, не се явява, за нея се
явява адв. К. Е. и законният им представител - М. К..
Частният обвинител Д. А. И., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител Я. А. И., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител Г. А. М., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител И. А. И., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител Й. А. И., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител М. А. А., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител С. А. И. редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител С. А. И., редовно призована, не се явява.
Частният обвинител Г. А. И., редовно призован, се явява лично.
Частният обвинител А. А. И., редовно призована, се явява лично.
За всички частни обвинители се явява адв. К. Е. от АК - Сливен,
надлежно упълномощена от съдебното производство, вкл и за неявилите се.
Свидетелката Р. В. П., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Д. В. Г., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката А. Б. Щ., редовно призована, се явява лично.
Свидетелката С. Г. Т., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят Й. А. П., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката И. А. Н., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят А. Д. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Д. А. И., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката С. З. М., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят М. Д. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетелката Р. А. А., редовно призована, се явява лично.
Свидетелят С. С. В., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Д. С. С., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят П. Г. П., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Ж. М. Ж., редовно призован, не се явява.
Вещото лице Д. В. А., редовно призован, не се явява
Вещото лице Х. Г. М., редовно призован, несе явява
2
Вещото лице В. Н. Х., редовно призована, несе явява

Съдът докладва молба от вещите лица, Д. А., В. Х. и Х. М. и двамата
химици, с което молят да бъдат разпитани по делегация в гр. София и се
извиняват, че не могат да се явяват в днешното съдебно заседание.
Съдът ПРЕДОСТАВИ на страните възможност за становище по даване
ход на съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на съдебното заседание.
АДВ. Е.: Да се даде ход на съдебното заседание.
АДВ. М.: Да се даде ход на съдебното заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДС. Г.: Да се даде ход на съдебното заседание.
ПОДС. П.: Да се даде ход на съдебното заседание.

С оглед изразеното становище на представителя на държавното и на
представителите на частното обвинение, както на защитника на подсъдимите
и на самите подсъдими, съдът счита, че няма процесуални пречки за даване
ход на съдебното заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 7 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебното заседание.
Съдът ПРИСТЪПИ към снемане самоличността на явилите се лица:
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
Ц. В. Г. роден на ***, в ***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, неграмотен, женен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
ПОДС. Г.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни от датата на днешното съдебно заседание.
А. И. П. родена на ***, в ***, с постоянен адрес ***, българка,
българска граждА., с начално образование, омъжена, неосъждана, работи,
ЕГН **********.
ПОДС. П.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от
седем дни от датата на днешното съдебно заседание.

3
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Р. В. П. на **, българска граждА., неосъждана, омъжена, грамотна, без
родство с подсъдимия. Майка на подс. А. И. П..
Д. В. Г. на **, български гражданин, неосъждан, семеен, неграмотен,
брат на подсъдимия
А. Б. Щ. на **, българка, българска граждА., неосъждана, неомъжена,
неграмотна, роднина по сватовство с пострадалите.
С. Г. Т. на **, българска граждА., неосъждана, неомъжена, неграмотна,
без родство с подсъдимите.
Й. А. П. на **, български гражданин, неосъждан, неграмотен, без
родство с подсъдимите.
И. А. Н. на **., българска граждА., неосъждана, неомъжена, неграмотна,
роднина на пострадалите.
А. Д. А. на **, български гражданин, неосъждан, основно образование,
роднина по сватовство с пострадалите.
Д. А. И. на **, български гражданин, неосъждан, с основно
образование, брат на пострадалата С..
С. З. М. на **, българска граждА., неосъждана, неомъжена, основно
образование, роднина по сватовство.
М. Д. А. на **, български гражданин, неосъждан, основно образование,
роднина с пострадалата.
Р. А. А. на **, българска граждА., неосъждана, вдовица, неграмотна,
майка на пострадалата.
С. С. В. на **, български гражданин, неосъждан, висше образование, без
родство с подсъдимите.
Д. С. С. на **, български гражданин, неосъждан, с висше образование,
без родство с подсъдимия.
П. Г. П. на **, български гражданин, неосъждан, средно образование,
без родство с подсъдимия.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
На основание чл. 273 от НПК, съдът отстрани свидетелите от залата, с
изключение на тези от тях, които имат качеството на частни обвинители в
настоящото производство.
На основание чл. 274 и чл. 275 от НПК, съдът разясни на страните
4
правото им за отводи срещу членовете на състава, прокурора, защитниците и
съдебния секретар, вещите лица, както и на правото им да възразят срещу
разпита на някои от свидетелите. На страните се разясни и правото им да
направят нови искания по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ. Е.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ. М.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
АДВ. П.: Нямам искания по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПОДС. Г.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПОДС. П.: Нямам искания по чл.274 и чл.275 от НПК.

С оглед становището на страните, съдът следва да пристъпи към доклад
по чл. 276 от НПК относно основанията за образуване на съдебното
производство. Предвид гореизложеното

О П Р Е Д Е Л И:

Производството е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
ОП - Сливен срещу подсъдимите Ц. В. Г. и А. И. П., с който на подсъдимите е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 115 от НК.
В разпоредително заседание от 27.09.2022 г. като частни обвинители са
конституирани лицата Р. А. П., Й. И. У., Й. С. И., Н. И. У., А. И. У., М. Б. К. –
лично и като законен представител на малолетните деца Б. М. К. и З. М. К., Д.
А. И., Я. А. И., Г. А. М., И. А. И., Й. А. И., М. А. А., С. А. И., С. А. И., Г. А. И.
и А. А. И..

Съдът, на основание чл. 276, ал. 2 от НПК, ПРЕДОСТАВЯ възможност
на представителя на Окръжна прокуратура - Сливен да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Касае се за нанесен в съучастие, като съизвършители
от двама подсъдими, побой на 20.09.2021 г., в ***, на пострадалата С. А. И..
В резултат на побоя И. е получила травматични увреждания, вкл. и
разкъсване на паренхима на слезката, в последствие, която телесна е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпила седмица по-късно смърт в гр.
5
София. Двамата подсъдими са запознати с фактите и обвинението, поради
което няма да се спирам на повече подробности.
АДВ. Е.: Поддържам обвинението. Присъединявам се към казаното от
прокурора.

На основание чл. 276, ал. 3 от НПК, съдът запита подсъдимите Г. и П.
разбират ли в какво се обвиняват.
ПОДС. Г.: Разбирам обвинението.
ПОДС. П.: Разбирам обвинението.

На основание чл. 277, ал. 1 от НПК съдът покани подсъдимите да дадат
обяснения, като им разясни правото им да дадат обяснения във всеки момент
на съдебното следствие.
ПОДС. Г.: Ще дам обяснения на по-късен етап.
ПОДС. П.: Ще дам обяснения на по-късен етап.
АДВ. М.: Запознати сме с обвинението. Подзащитните ми не признават
вина. В настоящия процес ще направим опит да докажем, че същите са
невиновни по така повдигнатото обвинение.
АДВ. П.: Присъединявам се към становището на колегата адв. М..

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на явилите се свидетели.
СВИД. Р. В. П., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката Р. П., че като майка на
подсъдимата, може да откаже да свидетелства на основание чл. 119 от НПК.
РАЗПИТАНА КАЗА: Заявявам, че желая да свидетелствам. Не помня
датата, когато се случи. Не мога да кажа и годината. Дойдох си от работа.
Работя заедно с подсъдимата А. П., която е моя дъщеря. Заедно работехме.
Прибрахме се от работа. Беше 4,30 ч. – 5.00 ч. Тя отиде у тях, аз си отидох у
нас. Звънна ми по телефона, че дъщеря й е открадната. И аз отидох там. Като
отидох там, аз не познавах тези хора, но те бяха научили, че я е откраднал, ей
тез хора, които са в залата. Не им знам имената. Незнам да са пращали човек
преди това да иска детето. Събрахме се дъщеря ми, аз, мъжа й и брат му. Брат
му се казва Д. В. Г.. Още една леля беше там, тя е тук отвън като свидетел,
казва се Е.. Тя мъж няма. Беше 7.00-8.00 ч. вечерта като тръгнахме към
6
къщата на този род, където разбрахме, че е дъщеря ни. Не знаехме къщата, но
научихме, че е някъде в една салма към Старозагорското шосе, в махалата. Не
носехме нищо с нас. Влязохме в двора на сламата, ама то и двор няма. Няма и
мрежа. Беше вече тъмно като отидохме. Починалата беше на цимента, отпред,
пред салмата. Беше права. Ц., подсъдимия, отиде към нея и я хвана за ръката.
Попита я къде ни е дъщерята, тя каза, че не знае. Хвана я за ръката и я
издърпа на двора и започнаха да се дърпат двамата. Тя казваше, че не знае и
Ц. й удари един шамар. Като й удари един шамар тя започна да вика, от страх
сигурно. Докато тя викна и техните хора дойдоха. И тя избяга. Преди тя да
избяга моята дъщеря А. й удари една пръчка. Имаше една метла с дървена
дръжка и с нея у удари. А. счупи един прозорец. Преди да избяга А. моята
дъщеря и починала се скубаха за косите. Пострадалата не е падала на земята.
Уточнявам, че като отидохме, освен пострадалата, която беше пред салмата,
там, на двора, беше и две малки момчета – едното е тука, едното не го
виждам. Имаше и други, но не ги знам. Майката на умрялата беше там.
Имаше и други, но не ги познавам. Като дойдоха техните хора и ние
избягахме. Те бяха много. Не съм видяла никой да взима туба с бензин.
Уточнявам, че като се дърпаха и преди да избяга умрялата, там беше и брат й.
На следващия ден аз отидох да взема внучката си. На следващия ден Б.а, това
е брата на умрялата, дойде в вкъщи, по-скоро в къщата на дъщеря ми.
Дадохме му стол и той седна. Каза, че дъщеря ни е тука и да си я вземем от
тях. Искаше да ги оженим, ама аз и мъжа ми казахме, че не го искаме за зет.
Няма къща, няма къде да живее. И Б. не ги искаше да ги вземе в тяхната
къща. Уточнявам, че нашата внучка не беше в къщата на умрялата, а в къщата
на Б.а и аз отидох там да я взема със сватанаците на моята дъщеря. Тук няма
никой от тях, те живеят в друга държава. Отидохме в къщата там и си я
взехме. Това беше цялата работа. Като отидохме там, аз разговарях с
пострадалата. Тя тогава ми каза „виж какво направи дъщеря ти”. Вдигна си
роклята и показа отзад на левия хълбок, но не помня на кое място, но отзад,
над бута си една синина /показва с пръстите си диаметър 8 см/ и според мен
тя беше стара синина. Черно синьо беше. Тя твърдеше, че моята дъщеря го е
направила.
А. взе метлата с дървената дръжка от техния цимент, на земята беше.
Метла /показва дължината на дръжката около метър и показва диаметър
с пръстите за дебелина 3 см/. Не видях с какво удари точно пострадалата,
7
дали със самата метла или с дръжката. Уточнявам, че дъщеря ми първо удари
прозореца и го счупи и после удари пострадалата. Не видях кога се счупи
дръжката на метлата. Докато я удряше с метлата, Ц. не я държеше.
Там беше осветено. Имаше лампа на двора, на къщата. На улицата няма
лампа. Аз бях на двора и гледах от двора. Аз бях на разстояние от двамата
подсъдими на разстояние около 4 метра. Преди да избягам като видях да
идват техните хора, аз бях, както казах, съвсем близо до двамата подсъдими
Ц. и А. и до пострадалата. Не съм виждала пострадалата да пада на земята и
А. да пада върху нея. Б.а – Д. А. И., се дърпаше с подсъдимия и пострадалата
тогава избяга. Пострадалата избяга и тогава те се дърпаха. И тогава и ние си
тръгнахме. С Б.а дойдоха и техни роднини и щеше да стане голям бой и от
страх ние избягахме. Като избяга пострадалата се събраха от техния род и те
гледаха. Те носеха в ръцете си дъски. Като дойде Б.а, за да говорим, за да
каже да си вземем внучката и да отидем да си я влезем и поиска да ги
оженим, той разказа за състоянието на умрялата. Каза, че тя е болна, каза, че
кръв сере и кръв повръща. Като отидохме да вземем детето тогава той го
разказа. Не е казал от колко време тя плюе и сере кръв. Аз не видях на Б.а да
му е вързана и счупена ръката, но на следващия ден чух, че му е счупена и
вързана ръката. Тъй чух. Не знам да са идвали, когато е била разправията,
хора, съседи на А. и Ц.. Турското име на Е. е К.. Не знам дали е разпитвана на
подсъдимия леля му . Тя е на майка му сестра, тя се казва Е. и ние й казваме
К.. И нея я видях там. Бяхме пет души. Дърпаха се двете жени на двора –
моята дъщеря и умрялата. Аз само ги видях като се дърпат за дрехите.
Дъщеря ми удари само един път починалата, както казах с дървената дръжка
на метлата. Нито в ръцете на дъщеря ми, нито в ръцете на Ц. съм виждала
нож. Уточнявам, че дръжката на метлата се счупи, сигурно беше изгнила,
счупи се когато дъщеря ми удари прозореца и с парчето, което остана в
ръката й удари умрялата. Парчето, което остава в ръката й сочи с ръце около
70-80 см. Роднините на починалата като дойдоха, те бяха на по-далечно
разстояние от нас. Отвънка бяха, от там гледаха. Когато се видяхме на
следващия ден с пострадалата тя ми показа само една синина. На бута ми
показа. Искам да кажа, че майката на пострадалата хич не я видях, като беше
дърпането. Като избяга дъщеря й, тогава я видях. Двете момчета, които бяха
там, останаха на място. През цялото време бяха там. Имаше едно младо
момиче, но не ги познавам и не мога да го посоча. Не им знам имената.
8
Момичето също стоеше през цялото време. Не съм видяла това момиче да
влиза в салмата, когато А. счупи прозореца.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетелката от залата.

Свидетелката Р. А. А., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм майка на С.. Случката стана миналия
септември, на 28 септември. Преди да стане тази случка аз съм ходила до
къщата на подсъдимите да им искам дъщерята за моя снаха, да се ожени за А..
Те вече от една година се обичат. Ние не знаехме, че внукът ми е откраднал
момичето и е избягал. От съседите разбрахме, че А. с момичето са избягали в
Чирпан, като момичето доброволно е тръгнало с него. Това го разбрахме
преди да стане сбИ.ето. Бях си до салмата, седнала отвън. Салмата
представлява една малка къщичка от кирпич, с керемиди, каквито попаднат, с
две стаи. Входа към стаите става отвън, от двора. Няма чардак пред салмата.
Седях си на двора. Мислех върху това, че А. е избягал в Чирпан с момичето и
не вярвах на приказките на съседите. Звъннах на дъщеря си С., починалата, по
телефона. Звъннах й й казах на С., че е много лошо да ти избяга дъщерята,
защото тя самата избяга по същия начин, пристана и я извиках да си дойде. Тя
си дойде от Сливен някъде около 8,30 ч. - 9 часа. Тя си дойде от Сливен с
такси. Аз й казах, че А. е взел момичето на хората и е избягал, но аз незнам.
Тя ми каза, че не вярва А. да е откраднал момичето. Тъкмо седнахме и
приказвахме с дъщеря ми. Там бяхме С. с двете малки деца, кърмачета, снаха
ми И. там, тя е отвън като свидетел и другата ми снаха С. и М., на Д. сина, т.е.
на Б.а сина. Тъкмо говорим и те дойдоха. Дойдоха подсъдимия, подсъдимата,
на подсъдимата майка й, която преди малко разпитахме като свидетел, на К.
дъщерята, Ш. й казват и тя е отвън, О. и той е отвън, тези които дойдоха, те са
отвънка свидетели. Тези хора дойдоха изненадващо както приказвахме със С..
Дойдоха не отпред пред салмата, а от към тоалетната, отзад. Подсъдимата
носеше нож. Подсъдимият също носеше нож. Брата на подсъдимия носеше
голямо дърво /показва голям диаметър, уточнява, че това е дърво за правене
на салма – греда/. Ш. уточнявам, че това е момичето, което е отвън, незнам
каква им е, комшийка или не знам. Носеше две туби, пластмасови. Като дойде
9
каза на брата на подсъдимия „Тука кой живее?“. Аз казах, че аз живея,
вдовица съм, сама. Плачех. Подсъдимата дойде при мен като плачех и С. каза
на подсъдимия и подсъдимата „Добре дошли!”. Като дойде подсъдимата
/показва с ръка със саблен удар/ ме удари в шията и аз паднах. Тогава С. се
обади и каза „Не удряй майка ми. Тя нищо не знае и аз нищо не знам.“. Тогава
тъкмо ставах подсъдимата остави мен и каза на дъщеря ми „Ти ли си тука?“ и
започна с дръжката на ножа да удря дъщеря ми. /Показва с дясната ръка
като сочи, че острието е нагоре, а надолу е дръжката и удря с дръжката./
Нанесе й удар в главата и от страни /показва от хълбока до гърдите/ с
дръжка и дъщеря ми падна. С децата падна, държеше малките деца. Незнам от
къде взе една сопа и подсъдимата счупи и двата прозореца на салмата и
вратите. Като счупи прозореца на салмата отвътре излезе снахата С., която
кърми мънинко дете. С. като излезе и се развика, че кака й умира „Помощ.“ и
тогава подсъдимата посегна с ножа с острието към С., но нищо не й направи.
Като падна С. на земята подсъдимият хвана с подсъдимата за косата С. да я
вкарат в салмата и вътре да я бият в салмата. Отвън освен подсъдимата, я би и
подсъдимия. Той удряше с дръжката на ножа, удряше я отстрани на крака към
бъбреците, удряше я в слабините, риташе я с крака. Никой друг не е удрял С..
Биха я навънка после я дърпаха навътре. Дъщеря ми викаше Умирам.”. Аз
избягах от там в момента, в който счупиха прозореца и биеха С.. Избягах и
започнах да викам „Помощ.“ и отидох да извикам роднините си. Като се
върнахме с роднините си, никой нямаше и С. не беше там. Никой нямаше
вкъщи, никой нямаше вкъщи. Всичките избягаха. Боя стана към 11 часа
вечерта. Когато се върнахме с роднините си, може да е било вече полунощ,
нямаше никого. Започнахме да търсим пострадалата и тя дойде тогава с двете
деца и каза, че умира. Искаше да я скрием да не дойдат да я бият пак. Като
дойде С. показа къде беше удряна. /Свидетелката показва ударите от двете
страни на торса си над бедрото./ Аз дадох телефона на Д. – на сина ми, той
се обади на полицията. Дойде полицията и видя счупените прозорци,
полицаите видяха синьото на С. и извикаха С. на другия ден да даде
обяснения. Полицаите й казаха да отиде на доктор, но тя не искаше, защото
ако извади медицинско да не стане пак беля.
Салмата има двор, с ограда от мрежа. Дървото, което носеше брата на
подсъдимия, беше кръгло и голямо. С. кърмеше З., малката дъщеря. Имам
метла в двора и нея вечер имаше метла с дръжка в двора. Но след боя тя не
10
беше счупена. Метлата стои по принцип отвънка. Пред салмата имам една
крушка. Лампата светеше, когато дойдоха. С. не беше болна от нещо. С.
преди този случай не е повръщала кръв, след боя започна да повръща кръв.
Пиеше по малко алкохол. А. пуши цигари. Не съм виждала наркотици, дето го
каза свидетелката. Цигари пуши, кафе пие, но наркотици не. А. се разбираше
много добре с майка си. Не знам да са се били. А. не е бил майка си. След
побоя С. отиде в Сливен на снаха ми при бабата. Със С. в Сливен отиде С.,
моята снаха.
Моята салма е оградена от всички страни с мрежа. От към пътя имам
портичка. От там, от където дойдоха подсъдимите, от към тоалетната се пада
отзад и там няма друг път. След тоалетната нататък всичко е мера. От там, от
където дойдоха, също имаше мрежа. Подсъдимата и моята дъщеря взаимно си
скубаха косите.

АДВ. П.: Г-н съдия, те й подсказват на турски.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ присъстващите в залата да не подсказват на
свидетелката.

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Не мога да уточня кога падна дъщеря ми,
когато взаимно си скубеха косите или след това. Тя падна на земята /като
свидетелката показа, че паднала напред с лице с изправени ръце и на
колене/.. Когато тя падна, падна с децата, които бяха на ръцете й. Като я
удариха подсъдимите тя падна, както казах и показах, после стана и избяга, но
за да избяга ухапа за ръката подсъдимия. Като беше паднала С. и двамата
подсъдими я ритаха с ритници и с дръжката на ножа я удряха. Удряха я
навсякъде с дръжката на ножа и в слабините. И двамата и мъжа и жената
носеха ножове. Ножовете бяха големи. /Показва острие един метър и показва
половин метър дръжка/. Подсъдимите само ножове държаха в ръцете си,
нищо друго не държаха. Аз бях през цялото време на боя. Б.а го нямаше,
после дойде.

Гласове от залата.
АДВ. П.: Г-н съдия, какво става тук?
Съдът предупреди присъстващите в залата да не разВ.т реда в залата.

11
РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Сега уточнявам, че аз избягах и започнах
да викам „Помощ.“ и тогава Б. дойде и пита какво става тука и другите
избягаха. Боя продължи бая. Един час продължи боя, аз викам „Помощ.
Помощ.“, моите хора дойдоха и те избягаха. Подсъдимите удряха С. само с
дръжките на ножовете и с ритници. Преди да стане боя подсъдимите искаха
С. да ги заведе да търсят момичето. С. падна на цимента. Има Б. върху
цимента. Няма стълби.
Жената счупи прозорците, а вратите ги изби подсъдимия с ритник.
Жената счупи прозорците с ръце.
Уточнявам, подсъдимата удари дъщеря ми с дръжката на ножа от двете
страни, хвана я за косата и я дърпаше и навиваше косата, подсъдимия я
удряше с ритници тогава, когато беше паднала. Когато дъщеря ми падна с
децата първия път, сама стана. Аз вече казах един път и сега уточнявам, че
дъщеря ми след боя се беше скрила в гробищата и се върна по-късно. Като се
върна ми показа и беше синя цялата, като патладжан. Беше синя по тялото, по
путката. /Свидетелката отново показва от двете страни на торса, в
интимната област./
Б.а и С. се разбираха много и се обичаха. С. и мъжа си много се
разбираха. Когато стана тази работа мъжът й беше в А..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Свидетелката, като частен обвинител, остава в залата.
СВИД. Д. В. Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелят Д. Г., че като брат на подсъдимия има
право да откаже да свидетелства на основание чл. 119 от НПК.
РАЗПИТАН КАЗА: Желая да свидетелствам. Обещавам да говоря
истината. Не помня кога стана сбИ.ето. Аз бях вкъщи, в двора. Минават от
центъра 4-5 жени комшийки от центъра, от някаква сватба и ми казаха, че
нашето момиче, на брат ми момичето, е избягало с А., аз даже името му точно
незнаех, не ги познавам много, казаха ми кои са. После отидох в къщата на
брат ми и им казах. Те вече знаеха, че момичето е избягало. Това беше към 6-
7 часа. Беше още светло. Незнам някой да е ходил преди това да иска
момичето. Събрахме се аз, брат ми, жена му и двама комшии и тръгнахме към
тези хора. Тръгнахме заедно и нищо не носехме. Влязохме в двора отзад на
салмата, през мрежата там, дето е тоалетната, от там влязохме. Пред салмата
12
беше Р. А. – майката на умряла, умрялата жена беше там и имаше деца. Други
не съм виждал. Подсъдимата каза да изведат момичето, да си вземем
момичето доброволно. Умрялата каза, че не знае къде е момичето и тогава
двете жени започнаха да се дърпат за косите. Двете жени паднаха на земята,
докато се дърпаха за косите. Брат ми беше до салмичката в двора и стоеше. И
после умрялата жена избяга. Като избяга умрялата жена брат ми беше до нея.
Тя като избяга ме прегърна и ми каза на нашия език „Спаси ме.”. Аз разбрах,
че искаше да я спася, да не я ударят. Тогава дойде брат ми Ц. и удари един
шамар на умрялата жена. Аз го избутах да не я удря и не съм го оставил
повече да я удря. После дойдоха нейните хора с брадви и ножове пред вратата
на двора и ние избягахме, като преди това умрялата избяга при родителите
си. Разбрахме се да не стане беля, да не се бием и ние си тръгнахме. Казаха ми
„взимай си хората“ и аз взеха брат ми и подсъдимата и се прибрахме вкъщи.
Аз не съм виждал туби. Бой между двете групи не стана. На вратата, като
дойдоха техния род, беше Б. със сина си. Казвам, че видях само, че двете
жени се дърпаха за косите и брат ми й удари един шамар и друго не съм
видял.
Подсъдимата влезе в салмата с умрялата и там се дърпаха за косите.
Когато пострадалата ми поиска да я спася, те пак бяха вънка и се дърпаха за
косите. Беше тъмно. Не съм видял да има крушка. Според мен беше тъмно.
Не съм обърнал внимание дали салмата светеше. Не съм видял счупени
прозорци на салмата.
Пред салмата бой нямаше. Само един шамар й удари. Не съм видял С.
да пада на цимента пред салмата.
Майката на пострадалата и тя беше там като отидохме, но тя избяга.
Когато влязоха жените в салмата да се бият и тя избяга.
Салмата не мога да я опиша. Според мен даже са две салмички, тъй като
са като две отделни стаи. Врати има, обаче няма отпред чардак пред тях. Те
започнаха да се дърпат пред салмичката. Салмичката има навес. Дърпаха се
на навеса.
Подсъдимите не са удряли майката на умрялата – баба Р.. Не съм видял
умрялата С. да държи деца. Когато се дърпаха за косите двете жени, нямаше
деца. Не съм виждал ножове и дървена пръчка. Не съм виждал и греда.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
13
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.

Свидетелят М. Д. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Завършил съм осми клас. Разбирам въпросите. На
мен в махалата ми казват Мето, а на баща ми Б.. Не се сещам кой месец стана
това нещо, но беше миналата година. Времето беше топло. Него ден, преди да
стане сбИ.ето, бяхме с баща ми вкъщи и дойде един наш комшия. Каза ни, че
момичето е избягало с А. и да отидем да ги търсим, защото родителите й си я
искат. Каза, че ако не върнем момичето ще стане голяма беля, щяло да стане
лошо. Комшията каза, че трябва да я върнем до вечерта. Ако не я върнем
родата й ще дойдат до нас. Аз по това време нямах телефон, взех на батко ми
телефона и звъннах на леля си - пострадалата С.. Говорихме по телефона аз,
баща ми Б. и големия ми батко А., който го няма тука и казахме на леля С.. Тя
нямаше хабер за тази работа. Когато се обадихме на леля ми с нас беше и
този, нашия комшия. На нашия комшия не му знам българските имена, но по
турски му викаме Гачо. Те са роднини. И чу разговора и той говори с нея и
разбра, че тя няма хабер. Леля С. имаше грижата за едно-две малки деца и
каза, че ще дойде от Сливен след 1-2 часа. И тя дойде. Според мен беше към 9
часа, когато дойде. Леля отиде в салмата на баба ми Р. А., Шериф й викаме по
турски, обади ми се по телефона и аз отидох там. По същото време, когато
леля беше там и аз съм отишъл. Къщата на баба ми представлява салма от две
стаи с две врати, които излизат направо навън. Пред тези две врати има
салонче, това салонче не е остъклено, не е закрито, а то представлява чардак
пред двете врати. От едната страна е със стена закрито. Няма отделна врата,
то си е открито, минава се през него, за да отидеш в една от двете врати на
стаите. То е на колони отвън, като едната стена между колоните и стаята е
зазидана със зид. Ние бяхме с леля ми и разговаряхме къде ще отиваме и къде
ще ги намерим. Бяхме седнали аз и леля ми в салончето на нещо като легло.
А. нямаше телефон при него. Всъщност имаше, но го беше изключил. В
една от стаите на салмата имаше още две момичета. Едната е С., тя има бебе и
другата е на чичо ми жената И.. Както говорехме с леля ми и подсъдимите с
още други хора, общо към 8-9 човека, дойдоха в двора. Аз не ги видях, когато
влязоха в двора. Изведнъж дойдоха отвсякъде. На баба ми къщата, от задната
част, няма ограда и може би от там са влезли, там дето е тоалетната. Дойдоха
14
двамата подсъдими, чичото на избягалото момиче, бабата на момичето,
жената на чичото и техни комшии - двама мъже с жените си. Комшиите на
подсъдимите носеха бутилки с бензин. Уточнявам, бяха туби около 5 литра.
Аз мисля, че са били пълни с бензин, защото още като влязоха в двора, казаха
„Ще ги палим.“. У подсъдимите видях нещо като лост. Носеше го мъжа –
подсъдимият. Този лост беше към метър и нещо. В едната ръка държеше
лоста, а в другата ръка носеше ножа. С лявата ръка /показва лявата ръка/ с
лявата ръка държеше ножа, като го държеше за дръжката, а острието беше
назад, а напред беше дръжката, а в дясната лъка държеше лоста. Жената също
носеше нож. Държеше го с дясната ръка. Сигурен съм в това, защото тя ми
посегна с ножа. Ножа беше с острието напред, тя искаше да ме ръга. Другите
носеха тупалки. Под тупалки разбирам дървени тупалки. Носеха нещо като
дърво. Те като дойдоха бяха агресивни, лоши бяха. Само ние нормално
говорехме с тях. Те питаха къде е момичето. Ние им казахме, че не знаем,
което беше истината. Подсъдимите знаеха преди нас. Когато те дойдоха в
двора и баба ми Р. излезе от салмата и от вън бяхме леля С., аз и баба Р..
Когато говорихме с тях и казахме, че не знаем, къде е момичето, бяхме само
тримата. Първо като дойдоха питаха баба ми къде е момичето. Баба им каза,
че не знаем къде е. Попитаха коя е майката на А. и леля С. каза, че тя е
майката. Попитаха я къде е момичето. Мъжа само говореше с леля. Той
питаше. С. им каза на тях да тръгнем да ги търсим заедно, защото и тя не знае
и като ги намерим да си вземе момичето, щом не иска да ни го дава. Леля ми
също има салма в махалата и тогава подсъдимият попита леля ми „Къде е
твоята къща?“. Баба ми Р. му отговори какво го интересува къде е нейната
къща, какво ще прави в нейната къща и подсъдимия каза, че ще й изгори
къщата. В този момент аз видях, че в тубите има бензин. Личеше, че е бензин.
Тубата беше прозрачна и се виждаше. Баба ми каза, че тя къща в махалата
няма, нейната къща е в Сливен и тогава подсъдимия удари леля ми С..
Поправям се, първият удар беше към баба ми. Подсъдимият удари баба ми,
която беше срещу него, а леля ми е зад нея, защото се страхува. Със шамар
първо удари баба ми и тя се дръпна и започна да удря леля ми. Първо удари
леля ми с юмрук и тя падна. Удари я в лицето. Преди да удари още баба ми
подсъдимият прибра ножа на кръста си, прехвърли лоста от дясната в лявата
ръка и с дясната ръка удари и баба ми и леля ми. Като удари леля ми и тя
падна. В момента, в който падна леля ми и подсъдимия и подсъдимата – мъж
15
и жена, започнаха по нея бой, бой. Когато леля ми падна направо се качиха
отгоре й с крака. Леля ми падна на гръб след удара и те започнаха да скачат
отгоре й с крака. Аз поисках да отида при нея да ги хвана и да ги спра. Аз
докато тръгна да се опитам да ги спра, подсъдимата се обърна към мен и с
острието на ножа ми посегна и аз й хванах ръката. Ако не й бях хванал ръката
щеше да ме наръга. Аз се подпрях на стената до прозореца. Даже й казах
„Полудя ли, какво правиш?“. Гледам на подсъдимата очите й направо бяха
изхвръкнали. Това всичкото се случи в салончето и там бяха двамата
подсъдими, баба ми и леля ми. Имаше и други хора. Техните хора не са
удряли, само двамата подсъдими удряха. Техните хора се опитваха да ги
спрат да не ги наръгат, да не направят нещо и дори чичото на момичето хвана
подсъдимата, която искаше да ме наръга. Всичко стана в салончето. Боя стана
в салончето. Салончето да е най-много два метра разстояние в широчина. То е
дълго. Леля падна на земята по гръб. Скачаха по нея с крака. Подсъдимата
дърпаше на леля ми косите, а подсъдимият я мачкаше само с крака. Искаше
да я удари с лоста, но мисля, че брат му го хвана за ръката и взе лоста от него.
Като почна боя баба ми избяга да извика на баща ми Б.. Целият бой беше
според мен около 10-15 минути, ама бая бой. Леля ми беше удряна и с дърво,
а от някъде подсъдимият взе дърво и я удари /показва от ляво на тялото си
по- към корема/ имаше и още удари, но аз не можах да ги видя. Леля ми беше
удряна и до цицките имаше синини, не видях другите удари. Жената я удряше
с дръжката на ножа. Удряше по тялото, отпред. Острието на ножа сочеше
напред, но тя удряше със задната част на дръжката. Баща ми дойде с нашия
род, когато вече всичко беше свършило, защото леля успя да избяга. Искам да
кажа, че след като леля беше на земята, когато стъпваха отгоре й, аз успях да
я изправя, защото бях до нея и подсъдимият искаше пак да я удари, аз поне не
видях да я удря и в през това време баща ми Б. идваше в двора и започна да
крещи какво правят и те започнаха да се дърпат. Чуха, че нашите хора идват.
Когато баща ми извика и подсъдимият се обърна към него леля ми избяга
отдолу, между краката му. Преди да избяга, доколкото знам леля ми е успяла
да го ухапе, защото я държал за дрехите. Само двамата подсъдими удряха
леля ми. Никой друг. Може да съм пропуснал много подробности, защото
беше много стресова ситуация, всички бяхме много изплашени. Аз не мога да
видя къде точно я удрят. Аз съм зад гърба им на подсъдимите и не мога да
видя всички техни удари. Като падна леля те се качиха върху й, аз не виждам
16
къде точно удрят. Като започна боя снахата С. беше вътре в стаята. Излезе,
когато жената счупи прозореца на стаята. Тя от страх излезе. Подсъдимата
счупи прозореца с нещо като дърво, но не съм сигурен, не видях, но явно
счупи прозореца и С. излезе от вътре уплашена. С. излезе от вътре след като
набиха леля ми и тя успя да избяга и жената беше ядосана много и търсеше
как да си излее яда. С., когато излезе, подсъдимата беше толкова ядосана, че я
удари. На чичо ми жената - И. й казваше да не я удря, защото 10 дни от както
е излязла от болницата и кърми, но тя я удари, защото беше много ядосана.
Не мога да кажа с какво я удари, шамар й удари. Като дойде баща ми с нашия
род подсъдимите и техните роднини си тръгнаха. Бой между родовете не е
имало. Тръгвайки си подсъдимите казаха, че ако до утре сутринта не докарат
момичето пак ще дойдат. Това го каза бащата на момичето – подсъдимия. Не
си спомням от кой телефон, но аз и пострадалата ми леля С. звъннахме на
тел. 112. Аз позвъних и тя говори. Каза, че много са я били и да дойдат заедно
с полицаите да намерят момичето. Полицаите дойдоха. Когато дойдоха
полицаите аз бях там и отидохме, всичко беше тъмно, отидохме в къщата на
чичо ми, защото там беше светло, на И. къщата, да видят полицаите къде
какво пишат. Полицаите казаха, че идват от къщата на подсъдимия и са го
накарали да подпише протокол да не ни напада и убива, но той отказал да се
подпише и леля се подписа да не се разправя с тях. Полицаите казаха ако
намерим момичето да им се обадим на тях и те да го дадат на майката и на
бащата. Попитаха леля ми дали иска да направи оплакване, но леля не
искаше, защото каза че я е страх от подсъдимите, да няма повече разправии.
Тя не искаше повече разправии. Казаха й да отиде на доктор и да се прегледа.
Защото и полицаите видяха, че не е добре леля ми. Тя им показа къде е
ударена. Леля ми показа на полицаите само синините от пред от дясно, повече
на горе не искаше да се съблича, след което полицаите си отидоха. Леля ми се
оплакваше, че от всякъде я боли, даже с извинение каза, с извинение на
жените в залата, че дори и путката я боли. По путката я ударили. Тя не
можеше сама да стои на крака, аз я държах и й помагах да се движи. Тя я
беше страх, не искаше да стои въобще тук и хванахме такси и дойдохме
заедно с леля ми в Сливен в апартамента на леля ми, аз леля ми и децата й.
Аз, леля ми и децата на леля ми дойдоха в Сливен и на чичо ми булката С. и
тя беше с нас, защото й нея я беше страх. Всички ни беше страх. Леля ми С.
си гледаше децата. Момчето е към 5 години, а момичето 3-4 г., но не е
17
кърмила. С тях дойде в Нова Загора и с тях се прибрахме в Сливен.
Сутринта на следващия ден след боя се върнахме в Нова Загора. Леля
ми се преоблече в Сливен, видях я цялата. Видях, че навсякъде е насинена.
Искаше да й мачкам гърба. Върнахме се с такси в Нова Загора. Аз търсих А.
по всякакъв начин, чрез фейсбук, защото телефона му е бил изключен. Влязох
в контакт с него, писах му, че леля много е бита и трябва да се върне да върне
момичето. Леля също му говори, защото на мен не ми вярваше и той се
съгласи, че трябва да върне момичето. Предупредихме го да не пипа
момичето. Той каза, че не пипал момичето и че са в Чирпан и ние тогава
хванахме един от нашите хора и с неговата кола тръгнахме за Чирпан. По
пътя леля ми плака и се оплакваше казваше, че навсякъде я боли. Аз исках тя
да остане вкъщи или да отиде до болницата, а аз да отида сам, но тя отказа. С
нас беше и И. също. Отидохме до Чирпан, взехме момичето, върнахме се,
оставихме го на полицаите, полицаите се обадиха на майка й и баща й, баща
ми обаче взе момичето, заведе го в нас и те дойдоха да си я вземат от нас.
Докато беше боя жената скуба С.. К. С. я скуба. И двамата я скубаха. И
аз дори го питам как така посяга да бие жена, виках му жена ли е. К. С. хвана
с ръка за косата и я удари в гърба. По време на боя ми леля ми няколко пъти
пада и за косата я вдигаха пак. Още веднъж казвам, че аз виждах гърба на
двамата подсъдими, които я биеха и не мога да уточня точно кой къде я е
удрял. Видях, че има лост, видях, че има дърво, видях, че има ножове. Видях
ги като стъпват върху нея. Не съм виждал ритници, по-скоро стъпваха върху
нея. Само те двамата стъпваха върху нея. Никой не е правил видеозапис на
боя и нямаме запис на случилото се. Допускам, че има снимки от
нараняванията на леля ми, защото тя може да е пращала на мъжа си в А. по
фейсбук. Леля ми не е била болна. Като бяхме в Сливен тя влезе в тоалетната
и каза, че кръв пикае. Преди да стане боя не са се случвали такива неща. А. и
майка му не са се карали и не са се били. Няма такива неща. За цигари знам,
че пуши, но за наркотици незнам. Мъжът ми на леля ми беше по него време в
А..
И. е снахата. Тя по време на боя беше вътре в салмата и се радва на сина
си. Радваше се на детето си. Тя чу гюрултията и се страхуваше да излезе
навън. И баба ми й викаше да не излиза, защото кърми и може да й секне
кърмата.
От стаята, където беше И., има виД.ст през прозореца, за да види боя. И.
18
и С. бяха в едната стая, на тази стая, на която счупиха прозореца. С. излезе
навънка, след като счупиха прозореца и остана навън заедно с мен. А И. и
баба ми излязоха навън и избягаха, за да търсят на помощ.
Когато подсъдимият удари леля ми, тя държеше децата си в ръце,
защото те се уплашиха и когато леля ми падна те избягаха, тя даже падна
заедно с децата си. Когато мачкаха леля ми, децата вече бяха избягали.
Аз вече казах, когато дойдоха подсъдимите с техните хора бяхме
седнали аз и леля ми в салончето на нещо като легло. Те още като дойдоха в
двора само станахме без да мърдаме. Тя остана на място до леглото, но само
се обърна към подсъдимите. Пак е до леглото. С. като удари баба ми и тя
избяга от страх и тогава започна леля ми. Леля ми падна на земята до леглото,
като казвам земята пода беше от големи камъни - чакъл, леля ми падна близо
до вратата на другата стая на салмата. С първия удар и леля ми падна на гръб.
Човекът е силен, както я удари и я събори. Двамата подсъдими се качиха и
стъпваха върху леля ми с двата крака с цялата си тежест. Не искам да има
лъжа, говоря каквото видях. Пак казвам, че те са с гръб, но виждам като
стъпват върху нея, върху главата, върху ръцете, върху тялото. Двамата
едновременно стъпват. Стъпваха върху нея /показва тропане с крак/. Когато
й помогнах да стане тя беше все още на гръб. Аз й помогнах да стане.
Изправи се. Аз докато я изправих и дойде брата на С., той ме бутна и после
пак С. отиде при нея. Както казах дърпа на леля ми косите, удря я, тя пак
пада, после пак дърпа леля ми докато последния пък я издига и тогава баща
ми идва и се развика какво правят тук. И тогава леля ми го ухапва по ръката и
успява да избяга между краката му.
Спомням си, че подсъдимият викаше на леля ми, че ще я вземе за жена.
Викаше „сина ти взе момичето ми за жена, аз те взимам за жена в моята
къща. Тръгвай с мен.“.
Когато тя се опита да ме наръга и аз я хванах за ръцете не й взех ножа, а
пак на С. брат му дойде, не му знам името и я попита „Ти кво правиш, полудя
ли?“ Аз не видях да вземат ножа от ръцете на подсъдимата, но поне я
издърпаха от мен и аз тогава се освободих и тръгнах да вдигам леля.
Преди този случаи леля ми два дни я нямаше в Нова Загора, беше си в
Сливен, иначе като си е в Нова Загора я виждах често. Като идва в къщата на
баба ми аз я виждам, като не идва при баба ми аз не я виждам.
Всичко това стана в салончето. Към два метра е широко салончето, а е
19
дълго към 4-5 метра имаше. Леглото беше разположено към стената,
обърнато към къщата. Леля падна до леглото. Като я удариха веднага тя
падна.

В залата майката на починалата – Р. А. А. се строполява от
скамейката, за да покаже как е паднала пострадалата.
Съдът покани частния обвинител Р. А. да излезе от залата, за да се
разсее.

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Тя като падна мъжът беше отгоре, а
жената по средата до главата на леля ми. Като пада леля ми жената беше по-
към главата й, защото я хващаше за косата, а мъжа беше отгоре й.
Предполагам, че леля ми е ударена някъде в гърдите, защото както
казах съм зад гърба на подсъдимите и не мога да видя, но видях, че жената
посегна към лицето й, имаше нож, с тъпото на ножа посегна. Аз виждам само
посягането, не можах да видя точно мястото на удара, защото беше в гръб. Тя
беше права и това стана след като аз я изправих.
Подсъдимият я удари с дървен кол, когато леля ми беше вдигната от
мен. Подсъдимият му бяха взели ножа и доколкото си спомням той взе
дървеното от брат си и с него я удари. Към метър и половина беше дървеното.
Така, накриво я удари. Със сила я удари. Когато аз я изправих леля беше
малко на вънка, не беше до леглото.
От стаята има виД.ст от прозореца, има перде. То се вижда.
В салончето дето стана боя бяхме аз, леля, двамата подсъдими и С.
излезе и техните комшии гледат. Под покрива на салончето бяхме леля, аз,
двамата подсъдими, брат му на подсъдимия, баба му и С..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетеля от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.

Свидетелят Д. А. И., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Една сутрин, рано, това беше миналата година, 15-
20
18 септември, не мога да посоча точна дата. Дойде комшията, който е роднина
с подсъдимия каза, че аз съм най-големия зет, обясни, че момичето избягало с
момчето. Аз му казах, че много добре знаят, че те се обичат, че ние сме по-
големите ще отидем да я търсим, където и да е и ще ги намерим и ще я
върнем. С. нямаше хабер за това, което се е случило. Казах му да каже на
техните да не правят бела, да не идват да се бия, ние ще го намерим
момичето. Аз си впрегнах коня, отидох си по моя работа и вечерта се
прибрах. Аз знам, че С. я няма в Нова Загора. Тя си е в Сливен. Аз живея на
10-15 метра от нейната салма, а майка ни живее на края на махалата на
Старозагорското шосе. Оградено е с мрежа.
Искам да обясня за салмичката. Покрива на салмичката се спуска назад,
под спускащия се покрив назад има две стаи с две отделни страни. Другата
част на покрива, която се спуска напред, прави сачак, той е като чардак и на
него викаме салонче. То е с размера по дължина на самата салма. Дължана да
е може да е и десет метра, два два и половина метра да е широка. На този
сачак, по средата на чардака, или както синът ми преди малко каза салон, има
един зид, който отделя вратите на двете стаи за салона. На лявата страна на
тази стена, до вратата на стаята, има легло. Аз вечерта нямах цигари. Вечерта
към 8 ч. Пращам сина си И. да ми купи цигари. Искам да уточня, че С., Бог да
я прости, ми беше най-милата от роднините. Пратих И. да ми вземе цигари,
но той цигари не ми донесе. Същия ден имаше музика до нас, у комшиите, аз
започнах да се ядосвам, че синът ми не се върна да ми донесе цигари. Той пък
видял леля си С., че е дошла при майка ми и се е спрял там. Ние всички я
уважавахме. Аз излизам до портата и чувам, че има гюрултия. Чувам от
едната страна музика, а от другата гюрултия и чувам, че гюрултията идва от
към майка ми. Викам си С. я няма тук и аз полека, полека тръгнах към майка
ми. Гледам, че има много народ /калабалък/ в двора на майка ми. Аз започнах
да крещя. Гледам подсъдимия - С., а ние сме приятели с брат му.
Викам им „Не ви ли е срам, бе? Не ви ли е срам, бе?“. Имаше една
тръба, той синът ми правилно каза одеве, че имаше една тръба, чешмяна
тръба. Аз я взех от ръката му. В едната му ръка имаше нож.
Брат му се казва Д. В. Г., викат му ** и като видях Д., той имаше един
дървен кол с дебелина шест см, той е строител и това е дето правим къщи.
Той го държеше. А през това време подсъдимия на място не стои, посяга на
всички, пита ме къде е къщата на С., на сестра ми, да я пали. Аз му казах по-
21
спокойно и казах на брат му не ги ли е срам да тръгнат да се разправят. Брат
му се уплаши от мен и веднага хвърли тоягата. Той не е посягал на никого.
Ама С. имаше чешмяна тръба в едната ръка, а в другата ръка имаше нож.
Тръбата я държеше плътно до тялото. Аз му взех тръбата, но не ми е посягал.
С ножа посегна на един мой братовчед. Аз ги изкарах от двора. Аз, когато ги
изкарал от двора, С. я нямаше, тя беше избягала, майка ми беше избягала,
сина ми беше там, С. беше там и И. беше там. Аз, ако бях видях само да
докосват С. щеше да станат съвсем други работи, защото тя ми беше най-
милото.
На мен ми казват Б., като казват Б. значи става въпрос за мен.
С добрина ги изкарах от двора и двата рода се разделиха, бой не е
имало. Подсъдимият вика, крещя, но сина ми М. започна да плаче и да вика,
че леля му умира. Започна да ме пита „Абе татко, какво правиш? Леля ми
умира.“, а аз му казвам, че леля му я няма тука и аз не съм я виждал сестра
ми. Аз не съм видял сестра ми. Те са ме видели като съм крещя и вика и те са
я пуснали, но аз не съм я виждал. Тяхната група беше към 8-9 човека.
Свекървата й беше на подсъдимата там, комшиите. Аз ви казвам, че
подсъдимата не е чупила прозорците, майка й счупи прозорците. Майка й
много крещеше, това стана, когато аз отидох. На подсъдимата очите й бяха
големи. Аз говорих с тях човешки, успокоявах ги. Мъжът на С. много работи,
много пари пращаше на всеки от нашия род, който е гладен. След като си
отидоха подсъдимия и неговата група сестра ми С. дойде. Беше привита,
болеше я, като ме видя и се изправи. Питам я кога дойде. Тя трепереше
цялата. Тя е много кротък човек. Закарах ги у нас. Предложих й да остане
вкъщи, но тя каза, че си отива в Сливен. Започнах да се ядосвам. Аз исках тя
да остане, но тя не искаше. Отидох да си взема цигари и докато се върна С. си
хванали една кола със сина ми М. и с на брат ми жена му С., си отидоха в
Сливен. Аз се ядосах. Започнах да викам, тогава жена ми ми каза, че аз
незнам какво е станало, че подсъдимата малко е останало да убие С.. Жена ми
се казва Н.. Тя дойде с мен там. Това за пръв път го казвам. Когато С. си
замина комшиите ми казаха, че на мен не се оплаква, но на тях им казала, че е
бита много и пикае кръв. Звъннах й по телефона, започнах да й се карам защо
си е тръгнала. Тя ми каза, че ще умира. Ако направим оплакване и да има
дело те ще дойдат, ще ни нападнат майка ми, мене и тя не искаше да се
оплаква. Тя същата вечер не се върна, остана в Сливен. Пак й се обадих, но тя
22
каза, че ще дойде, но в махалата няма да дойде. Дойде с такси на Паметника
на септемврийци на старозагорския път, беше със С. и децата, кърмеше още
момичето. На мен ми стана лошо като я видях. Каза ми, че такъв бой не е яла
никога, но ми показва мускула си на едната ръка и каза, че е здрава,
издържала е. Аз отидох до паметника с каруцата с коня и от там я взех да я
закарам в махалата и ми направи впечатление, че когато шибнах коня да
върви малко по-бързо и каруцата раздруса тя охкаше от болка. Закарах я в
нас. Синът ми звънна на полицаите и тя беше там. Дойдоха катаджиите за пет
минути. Нямаше полицаи от нашия участък и затова дойдоха полицаите,
обадихме им се да не дойдат пак техния род да стане бой. Подсъдимият
отказал да подпише протокола. Тя съвсем се изплаши и каза, че отива в А. и
там ще се лекува. Знам, че е правила някакъв запис на нараняванията си и ги
пращала на мъжа си да ги види. Тя каза, че иска да търсим и да намерим
момичето, защото не иска бела. М., синът ми успял да намери А., свързали се
и така беше намерено момичето, докараха го при мен, в нашия двор и аз
впрегнах коня, отидох при подсъдимите. Подсъдимата ми даде стол и седнах
на двора. Поисках ако може да се съберат двамата млади, ако искат. Те
казаха, че не искат. Подсъдимата каза да внимаваме, че сестра ми са
оправили, но останала майка ми. Сам отидох, сам самичък. Те започнаха пак
да крещят. Обясних им, че момичето е мома още, не е барана, че са отишли на
гости в Чирпан на гости на баба му. Отидох с коня, взех момичето и им го
върнах. И с това всичко приключи. След това, минаха два дни, С. ми даде да
говоря с мъжа й, само и само да я пусна да отива в А., защото аз много я
уважавах и виждах състоянието й и не исках да я пусна. След два дни ходих
по моя работа, там ме ритна коня и ми счупи лявата ръка и десния крак. Като
се върнах и като ме видя тя се притесни за мен и забрави за нейните болки.
Дойде 28 септември, тя имаше рожден ден и се закачаше с мен. Каза, че иска
да отида с нея до София, да я закарам, защото заминава за А.. Тръгнахме от
тук по пътя, тя ми взе една бутилка ракия, взе ми една кутия цигари и
тръгнахме. Отидохме до А.град, от там взехме една жена. Пътувахме към
София. По пътя я гледах, че се привива, но през цялото време ми казваше, че
е здрава. Поиска да пие малко ракия. Сипах й 50-100 грама и това беше.
Отидохме, закарах я до летището, тя влезе в летището, на мен не ми се щеше
да тръгва. Звъннах й по телефона, но вече даваше свободно и тя не ми се
обаждаше.
23
Преди боя С. не е била болна от нищо. А. пуши нормални цигари. Не са
ми казвали да е вземал наркотици.
Никое от децата й не са посягали да бият майка си.
Освен, че се прививаше, другото е, че само ходеше до тоалетната.
Косата имаше малко скубано, каза ми, че подсъдимия е направил на
панделка и я отскубнал. Не съм я виждал да повръща. Но три-четири пъти
ходи до тоалетна. Шофьора е тук, той ще каже. Когато слязохме от колата и
когато беше с каруцата, много бавно, много бавно си вървеше, нормално си
вървеше, не съм й помагал като се качи. При друсането я болеше нещо и
охкаше. Виждах я че, малко нещо се огъва и че нещо има.
Аз се карах с нея, исках да я заведа на лекар, но както казах тя отказа и
аз не настоях. Имам свидетел, горския от Кортен, българин, който видя как
неговия кон ми счупи ръката. Като ходих със сестра ми до София /показва
лявата ръка/ лявата ръка ми беше гипсирана. Имах гипс на десния крак и на
лявата ръка. Сестра ми не е падала на летището. С извинение, сестра ми беше
с по-голям задник и там има ламаринки и уж да седне да се подпира и седна
на земята по задник. Тя не си е удряла главата там. Аз веднага си сложих
ръката там, гипсираната ръка си сложих. Не е имало ситуация, в която тя да е
тръгнала да пада и аз да падна върху нея. Тя искаше да се подпре, плъзна се и
аз веднага се хвърлих и сложих ръката. Тя не е падала и аз не съм падал върху
нея. Не си е удряла главата. Щеше да си удари главата, но аз си сложих
ръката.
Не съм говорил с подсъдимите да не говорят със сестра ми, а да говорят
само с мен, защото тя е болна. Тя ако беше ми показала къде е ударена, мен
не можехте да ме удържите. Не съм виждал нищо по тялото й. Само когато си
дойде от Сливен и отидох да я взема с каруцата от Паметника, тя на мен не ми
показа, но показа на моята жена от лявата страна на кръста едно голямо,
синьо петно. Аз лично го видях това петно. Беше черно като мене. Черно,
петно /показва отзад в ляво на кръста/ от ляво, където са бъбреците.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетелката от залата.

24
Свидетелката С. З. М., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм снаха на Р. А.. Случката беше през месец
септември 2021 г. Беше някъде 8-9 ч., тъмно беше. Аз бях в къщата на Р., в
стаята, с бебето. Бебето нямаше още 20 дни. С мен беше И., тя беше сама. С.
беше в двора, върху леглото. Там, където е салончето. При нея беше М.,
свекърва ми и някакво друго дете. Ние бяхме с другата снаха вътре. Кака ми
С. беше в Сливен. Дойде у нас и дали минаха и 5 минути и подсъдимите
дойдоха. Аз не съм ги видяла като дойдоха. Аз чух подсъдимата като вика
„Дайте ми детето.“.
Аз като чух това нещо излязох навън. Снахата И. остана вътре. Аз излизам да
видя кой дойде и пак влязох вътре. Като излязох видях двамата подсъдими,
имаше още хора, които не ги познавам. Мъжът имаше нож. Аз в жената видях
сопата и жената ми счупи прозореца. Аз като ги видях влязох вътре при
детето и жената, когато ми счупи прозореца, пак излязох. Излязох, защото
стъклата паднаха върху детето. После жената взе ножа. Тръгна върху мен,
посегна с нож към мен и вика „Дайте ми детето.“. Другата снаха ме бутна
вътре, заключихме вратата и повече не сме излизали навънка. И само чувахме
гласа на кака С. като викаше „Недейте, стигате. Децата плачат.“. После
дойдоха батко ми Д. – Б.а, и тези другите избягаха. И тогава и ние избягахме
и отидохме в къщата на батко Д.. Незнам кой се обади на тел. 112. Аз не съм
говорила по телефона. Аз съм С. З. М.. Аз бях с кака С.. С. също беше
избягала и когато се върна аз, С., моето бебе и нейните деца отидохме в
Сливен. Имаше от страни /посочва хълбоците си/ синьо, пикаеше кръв,
плюеше кръв. Аз бях с нея в Сливен. Каза, че много я боли. Показа ми двете
си страни, отзад към гърба и отстрани на тялото синьото. Казваше ми, че има
много болки. Тя пиеше само Аналгин и Парацетамол. Тези болки ги имаше до
тръгването си за София. Аз още веднъж казвам, че не съм видяла боя. С. не се
е оплаквала да е болна от нещо преди случката. Не е имало проблеми между
А. и С.. Не са се карали. Ние с такси тръгнахме към Сливен след боя. С нас
дойде и на Б.а сина му - М., но той само дойде с нас и се върна обратно със
същото такси.

ПРОКУРОРЪТ: Поради съществено противоречие в показанията
дадени в настоящото производство и показанията в ДП предлагам да се
25
прочетат показанията на л. 67 т. 2 от делото, правя искане да се прочетат
показанията на свидетелката, поради наличие на съществени противоречия, в
частта им дали е била свидетел на побоя и какво е видяла от побоя.
АДВ. Е.: На основание чл. 281 т. 1 от НПК подкрепям искането на
прокурора.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Присъединяваме се към казаното от
нашия повереник.
АДВ. М.: На това основание на което са поискали няма как да бъдат
прочетени показанията, защото основанието касае дадени свидетелски
показания при разпит пред съдия. Свидетелката не е разпитвана пред съдия.

Съдът счита, че действително са налице противоречия между казаното в
днешното съдебно заседание от свидетелката и казаното при разпита й в
досъдебното производство. Свидетелката действително не е разпитвана пред
съдия, но е налице друго основание за прочитане на показанията, това е на
основание чл. 281 ал. 5 от НПК със съгласието на подсъдимите.

АДВ. М.: Не даваме съгласие за прочитане на показанията на този
свидетел.
АДВ П.: Не даваме съгласие за прочитане на показанията.
Подс. Г.: Не. Не давам съгласие да се прочетат показанията.
Подс. П.: Не давам съгласие да се прочетат показанията.

Съдът, на основание чл. 281 ал. 4, вр. ал.1 т. 1 от НПК, а именно
наличие на съществено противоречие между показанията дадени в днешното
съдебно заседание от свидетелката С. З. М. дадени в разпита й пред
досъдебното производство, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА показанията на свид. С. З. М. дадени в досъдебното
производство, находящи се на т. 2 л. 67, в частта касаеща нанесения побой.
/Прочетоха се./

АДВ. М.: Г-н съдия, нека да се четат дословно показанията, както са
26
дадени на досъдебното производство, а не само извадки. И по възможност да
бъде на абзаци, защото много ще стане сложно тя да каже къде и какво е
точно, както иска да бъде записано.

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Аз толкова много не помня да съм
говорила. Това, което ми прочетохте тук, не са ми го чели. Сега за сефте ми
го четете. Подписала съм го. Пак казвам, не мога да кажа кое е вярното, но аз
толкова много не съм говорила. Със сигурност е вярно това, което днес казах.
Аз не съм казала, че съм видяла боя. Те така са писали, но аз съм видяла
това, което сега разказах и не съм виждала удар. Само съм видяла синините и
пикаеше кръв. Аз казах, че като излязох видях какво носеха и се прибрах.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетелката от залата.

Свидетелят С. С. В., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя като полицейски служител в ПУ ***,
месторабота Участък **.
На мен ми беше възложена проверка по докладна записка на колегите,
които са ходили на сигнал и аз във връзка с тази докладна записка извърших
проверка по случа, като извиках хората, сВ.х сведения и евентуално писах
протоколи за предупреждения, доколкото си спомням.
Проверката установи, че дъщерята на Ц. е отишла със сина на
починалата С. и въпросният проблем заради това е възникнал. Дали е отишла
или е на сила, не можахме да установим. После, Ц. със съпругата си и незнам
кои други, са ходили да потърсят дъщеря си в къщата на С.. Тя даже не е
къщата на С., а на майка й. Аз не съм пряк свидетел на случилото се. Снемал
съм обяснения от участниците в случилото си, но нямам точен спомен какво
са ми разказвали. Всичко каквото съм установил съм го изложил в докладна
записка до разследващия полицай. Със С. не съм се срещал и нямам
представа от нейните наранявания.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
27
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.

Свидетелят Д. С. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя на длъжност полицай в Група за охрана на
обществения ред към РУ ***, включително и към септември миналата година.
Тогава бях полицай, от днес вече съм старши полицай. На въпросния ден на
въпросната смята бях назначен в наряд с колегата П. П. и колегата Ж. Ж..
Около 22.00 часа получихме сигнал, че в ** на ** има скандал, който
прераства в саморазправа. Паралелно с този сигнал получихме още един на **
Първо посетихме сигнала на **, на пострадалата. На място установихме
пострадалата С.. От проведения разговор с нея разбрахме, не мога да си
спомня кой от нас тримата разговаря с нея, разбрахме, че лице, тя посочи
прякора на лицето или турското име, не го назова с официалното му име Ц..
Той, заедно с неговите близки, са посетили адреса да търсят дъщеря му, която
по техни думи е избягала със сина С.. Възникнал е конфликт, който е
прераснал в саморазправа. С. мисля беше прякора на лице с неговите близки
са пристигнали на адреса. Госпожата ни заяви, че е получи удар в областта на
гърба с тъп предмет. Не е видяла с какво са я ударили. Беше й предложено
медицински екип да я прегледа. Жената беше доста уплашена, определено
уплашена. Каза, че има болки в гърба. Беше доста превъзбудена.
Първоначално пожела да дава сведения, в последствие отказа, като заяви, че
ще си почине тази вечер и на следващия ден ще посети полицейски участък в
**, където вече ще даде сведения на дежурните колеги и ще подаде заявление
до началника, да може на спокойствие да обмисли какво се е случило. Нямам
спомен дали ни е показала някакви наранявания. Нямаше кръв по нея, нищо
нямаше като външни белези от нараняване по нея. Жената се оплакваше от
болки в областта на гърба.
Каза, че не е сигурна кой я е ударил и кой й е нанесъл удара. Нямам
спомен дали ставаше въпрос за един удар или няколко удара. Наранявания й
са били в областта на гърба. Каза с тъп предмет, нямаше разкъсна рана, не
бяха разкъсани дрехите й. По отношение на предмета, с който е била ударена
28
предположи. Нямам спомен с какво предположи.
АДВ. М.: Правя искане за четене на показанията на основание чл.281
ал. 4, вр. ал. 1 т. 1 НПК, като искаме да се прочетат само в частта какво са
установили в разговора с пострадалата при отзоваване на сигнала.
Подс. Г.: СъглА. съм да се прочетат исканите от адвокатката ни
показанията. Разяснено ми е, че същите ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.
Подс. П.: Съгласна съм да се прочетат исканите от адвокатката ни
показанията. Разяснено ми е, че същите ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.
ПРОКУРОРА: СъглА. съм да се прочетат показанията.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Съгласни сме да се четат покозанията.
АДВ. Е.: Като процесуален представител на частните обвинители давам
съгласието си да бъдат прочетени показанията.

На основание чл. 281 ал. 4, вр. ал.1 т. 1 НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА показанията на свидетеля Д. С. С., депозирани на т. 2 л. 79
от досъдебното производство, в частта за това какво са констатирали след
срещата си с пострадалата и посещение на място след получения сигнал, тъй
като свидетелят заявява, че не си спомня в тази част.
/Прочетоха се./

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Изслушах показанията. Минало е повече
от година и половина. Нормално е да не си спомням. И сега нямам спомен за
написаното, че предполага, че е ударена с дръжката на ножа, но се сещам, че
наистина някой от близките й спомена такова нещо и не изключвам да съм го
казал и да е записано. За нараняванията, действително беше така, тя ни
показана нараняванията си отзад на кръста. Имаше болки в кръста.
Предполагам, вече нямам спомен, че ги е показала, но щом е записано, значи
е показала. Само да кажа, че на следващия сигнал на "В" установихме, че
лицето е Ц. Г.. Още веднъж заявявам, че тя категорично отказа линейка. Ние
сме длъжни да й предложим линейка. Дежурния ни праща по сигнал на тел.
29
112, като ни казва отидете, има жена, която била психически разстроена от
нанесен тормоз и скандала е прераснал в бой. Какво е точно съобщението на
тел. 112 ние не знаем. Аз работя от година и няколко месеца като полицай и
това беше може би първия ми месец на работа.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.

Свидетелят П. Г. П., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Младши инспектор П. Г. П. съм – старши полицай
от ГООР при РУ – Нова Загора, където работех и към м. септември 2021 г. От
18 години работя в РУ – Нова Загора и 10 години другаде съм работил. На
20.09.2021 г. от 19.00 часа до 07.00 ч. сутринта на 21.09.2021 ж. бях нощна
смяна на работа наряд Автопатрул на територията на Община Нова Загора с
колегите Ж. М. Ж. младши автоконтрольор към група Пътен контрол и
колегата полицай Д. С. към ГООР в район Нова Загора.
Само искам да кажа, че колегата Ж. Ж. е на дело днес в Нова Загора и
затова не успя да дойде днес на това дело.
Тримата бяхме наряд вечерта. Между 22.00-22.10 часа получихме
сигнал от дежурната част, той ни извика там, защото се наложи да сменяме
автомобил. Два сигнала са получени. Единият сигнал е за нанесен психически
и физически тормоз на лице на ** № 84 и другият сигнал е за непълнолетно
лице, което не се е прибрало и даже си мислеха, че отвлечено. Тогава още не
знаехме дали са свързани двата сигнала. Отидохме най-напред на сигнала за
лицето, на което е нанесен психически и физически тормоз. На улицата, пред
адреса заварихме лицето С. А. И.. На улицата, на 30 м от нея имаше три лица,
които не бяха при нея. В последствие при нея дойде една жена, по-възрастна
жена. С. А. И. заяви, че е дошло лице със своите близки, като тя не му назова
имената, а каза С., лицето С., понеже не му знаела българските имена.
Попитах я от къде е това лице и тя ми каза, че живее в квартала. Не можа да
ми каже на коя улица живее. Дошъл е със своите близки и са й задали въпР.
„Къде са те? Къде ги криете? Кажете къде са?“. Тя им казала, че нищо не знае.
30
Тоест обвинили са я, че сина й А. И. У. е откраднал дъщерята на това лице С.
и са избягали двете лица и не знае къде са и я й попитали къде са и я
обвиняват. Тя казала, че не знае и тогава той й казал да каже къде са, да не ги
крие и скочил и й нанесъл удари в гърба. Тя не каза с какво й е нанесъл
ударите, тя се е свила. Ние й предложихме да извикаме спешна помощ да я
прегледа. Тя стоеше на крака. Беше уплашена. Категорично заяви, че не желае
да извикаме спешна медицинска помощ, не желае. Аз й разясних правата, че
ако желае да осъди това лице, което тя познава с турските му имена. Може да
си изкара медицинско свидетелство от съдебен лекар и в последствие да го
съди. За случая трябваше да й свалим сведения. Исках от нея да й свалим
сведения, като тя категорично отказа, че не иска в момента никакви сведения
да дава, иска да преспи и на следващия ден като се успокои, да помисли и да
реши и ако реши да предприеме действия ще си извади медицинско
свидетелство и ще посети полицейския участък ** да си пусне жалба за
случая. От там отидохме на втория сигнал на "В" ** и вече там установихме,
че лицето Ц. В. Г. е въпросния С., на който снехме сведения и той в
сведенията си, доколкото си спомням пишеше, че през деня е правил ремонт
на покрива и след обед, вече надвечер е дошъл негов близък или братовчед,
сега в момента точно не си спомням, който е бил комшия на майката на И.. Тя
го е изпратила да му донесе хабер, че тяхното момче и неговото момиче са
избягали заедно. И като е разбрал той, с неговите близки и с жена си, и баща
си ли беше, не си спомням точно, са отишли на адреса да разберат какво ще
ги правят тези младите. Отишли са на адреса, категорично отричат да е имало
сбИ.е, казваха, че даже са били агресивни към тях и са ги изпъдили. Те
отишли да говорят като хора какво ще ги правят младите и са ги изпъдили.
Свалихме му сведения, написахме протокол за предупреждение и като той
зададе въпР. „Ами ако не ми върнат дъщерята? Не, не, няма да го разпиша.“.
Сега вече не си спомням дали го убедихме ние да го разпише, или чрез
свидетел за отказ, това не си спомням. От там се върнахме при тази жена С.
А. И., тъй като вече установихме имената на лицето, което е ходило при нея.
Това е въпросния С. и тогава на нея й написахме протокол за
предупреждение, след като пак й разяснихме правата и тя пак отказа да
извикаме лекар, отказа да й свалим и сведения. Едно лице дойде, спомням си,
че дойде и попита дали на него сме писали протокол. Казах, че писахме на
лицето. С. каза, че по гърба е удряна. Не ми показа къде е удряна, защото тя е
31
жена и няма как да й вдигаме дрехите и гледаме дали има следи. ВиД. няма
следи от бой по откритото части. Тя стоеше на краката си, не желаеше да
викаме спешен лекар.
Пострадалата посочи С., така го назова. Каза, че е дошъл със свои
близки, но аз разбрах, че жена му е била там от самия него като отидох.
Пострадалата каза, че С. е дошъл със свои близки и са я питали къде са
скрили сина й и неговата дъщеря. Той налитнал, като казала, че не знае нищо
и я удрял по гърба. Не посочи с какво. Само за него каза. НЕ посочи с какво я
удрял. Тя се е навела, но с какво я удрял не посочи. Освен за удари по гърба
не е споменала за други удари.
Нямаше скъсани дрехи, беше притеснена, уплашена по-точно. В
тъмното няма как да видим рошави и скубани коси. То е станало час и нещо
преди ние да отидем, а ние отидохме в 22 часа и нещо. Осветление в квартала
е нещо страшно. Улиците нямат асфалт, няма нищо, тъмница голяма.
Протокола за предупреждение тя го написа в една къща там, добре
обзаведена къща, като дойде едно лице да пита дали сме писали и на другото
лице протокол, на С.. Възможно е да е било и в къщата на лицето, което
дойде да пита дали сме писали протокол и на С.. Добре изглеждаща къща
беше. На светлото видяхме пострадалата, нищо й нямаше. Движеше се
нормално, без чужда помощ, нормално. Даже това лице то ту вънка ходеше,
ту вътре. Отвън, на нещо като кръстовище може да се каже, имаше някакви
около три лица, които аз ходих при тях да ги питам, исках да им взема
картите да ги запише и те казаха, че не са били тук и незнаят нищо, не са
видели нищо и отказаха.
С. си спомням, че казваше „Ами ако не ми върнат дъщерята? Аааа, не,
няма да го разпиша.“ и от там вече не си спомням дали ние го убедихме да
разпише или имаше свидетел на отказ го подписа, но колебанието му беше, че
може да не му върнат дъщерята.
Ж. М. Ж. също присъства на срещата с пострадалата и на С., но днес е
на дело в гр. Нова Зогора и затова не можа да дойде.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.
32

Съдът прекъсва заседанието по делото за 10 мин. в 14,50 ч.
Заседанието по делото продължава в 15.00 ч.
На поименното повикване в 15.00 часа се явяват:
За Окръжна прокуратура Сливен - прокурор И..
Подс. Г. и подс. П., се явяват лично и с упълномощените си защитници
адв. М. и адв. П. от АК – Сливен.
Частните обвинители Р. А., Й. У., Й. И., Н. У., А. У., М. Б. К. лично и
като представител на Б. К. и З. К., Д. И., Я. И., Г. М., И. И., Й. И., М. А., С. И.,
С. И., Г. И., А. И., лично и с упълномощения си защитник адв. К. Е. от АК –
Сливен.
Свидетелите А. Б. Щ., С. Г. Т., Й. А. П., И. А. Н., А. Д. А. се явяват.

Заседанието продължава с разпит на свидетели.
Свидетелката И. А. Н., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм омъжена за брата на С.. На мен ми викат в
махалата С.. Аз живея в края на махалата в ***. Нея вечер отивахме в дома на
Р., на бебе, тъй като С. имаше новородено бебе на 20 дни. Отидох да го видя.
В къщата бяхме аз, баба Р. и С.. Минаха 10-20 минути и дойде кака С. от
Сливен. М. дойде по-късно, като дойде кака. Отвън бяха М., С., аз, баба Р. и
кака ми с две деца. Кака ми С. дойде от Сливен с двете си малки деца, защото
й се бяхме обадили, че синът й А. е избягал с едно момиче и да идва. Бащата
и майката искат да си вземат момичето, да се върне. Като дойде С. каза, че не
вярва, че е избягало момчето й с това момиче, но ние я убедихме, че е
избягала. Така казваха родителите на момичето. Когато дойде С. не беше
притеснена. Когато разбра, че е истина, ние говорихме 5-10 мин и изведнъж
хората на момичето двамата подсъдими, на подсъдимия брат му, О. двамата
му съседи Ш. и мъжа й. Аз бях в салона, когато дойдоха. Те дойдоха от зад от
към салмата от зад. Като дойдоха бяха шестима или осем човека. Беше тъмно.
И когато дойдоха кака каза „Добре дошли.“, каза, че не знае къде е момичето
и им предложи заедно да отидат да ги търсят. Хората идваха със сопи.
Спомням си, че подсъдимият С. носеше сопа и един нож. А жена му,
подсъдимата, само сопа имаше. Това виждах. Друго незнам. Не мога да кажа с
коя ръка кой какво държеше.
33
На подсъдимия брат му дойде с една голяма дъска, посегна с нея, но
когато видя кака С. каза „Ти ли си?“ и свали дъската. Най-накрая дойде
подсъдимата, с идването си удари свекърва ми и кака С. каза „Не удряйте
майка ми.“ и двете започнаха да се бият.
Първо подсъдимата удари кака и после с мъжа й започнаха да я бият.
Когато я удари подсъдимия, някъде тука в шията, тя директно падна на
земята. Да уточня, в салона има един матрак дето сядаме на него и това става
близо до него. С. падна на земята и започнаха да я бият мъжа и жената. Първо
жената започна.
Като падна С. и те започнаха да я бият и двамата. Имаше много хора.
Ние искахме да помагаме на кака ми, но не ни пускат да й помогнем. Имаше
от неговите хора и ние не можехме да отидем до нея.
Това, което видях най-накрая е, че подсъдимият държеше за косата кака
С. и с дръжката на ножа я удари в главата, а жената имаше сопа и я удари със
сопата /показва отстрани на кръста от двете страни на кръста, като не
може да уточни/. После подсъдимият започна да я дърпа към другата стая
като й казваше, че ако не върнат момичето нея ще вземе за жена. Кака ми пак
излезе навънка и почнаха да я бият. Пак двамата подсъдими. Жената със
сопата, а мъжа с обувките я риташе долу, у путката. Долу рита единия и с
ръце я дърпаше за косата.
Жената удари С. в лявата част на корема. Не съм видяла кой счупи
сопата, ама майката на подсъдимия събра всичко преди да си тръгнат.
През цялото време аз бях там. Когато кака дойде аз излязох навънка.
Когато счупиха прозореца, подсъдимата счупи прозореца, аз влязох вътре. Аз
казах, че има бебе вътре, тя започна да ме псува и каза че бебе не я
интересува. Боя не беше свършил, когато аз влязох вътре при бебето. Взех
бебето и исках да изляза с него, да избягам и незнам от къде е взела
подсъдимата нож, но с ножа посегна на майката на бебето на С.. Аз дръпнах
жената и влязох вътре, и С. влезе вътре, и се заключихме. Боят продължи
навънка. Когато излязохме навън видях, че подсъдимата дърпа кака ми за
косата и викаше, че когато момичето се прибере, тогава нея ще я пусне.
Когато дойде Б. - на мъжа ми брата, всичко беше спряло и ние тогава
избягахме да се скрием. Когато бягахме кака ми беше с мен. Аз носех нейните
деца, а тя бягаше. Децата бяха на 3,5 г. и на 5 години и се скрихме в друга
салма. Първия път, на М., мисля, че от неговия телефон се обадихме на тел.
34
112, а втория път звъннахме, мисля, че от телефона на С.. По телефона първо
говори М., после кака ми взе да говори и дойдоха полицаите. Кака ми на
български по телефона казваше „Бият ме, идвайте, страх ме.“. Минаха 10-20
мин и полицаите дойдоха. Когато дойдоха аз им казах да видят кака, че от
носа й има кръв, от устата и когато отива да пикае се лее чисто червено.
МВР дойдоха отидоха до С. и дойдоха в моята къща и ни казаха да не се
страхуваме, че няма да идват повече. На сутринта дойдоха на С. жена му и
баща й и искат да им върнем момичето. Кака ми вдигна телефона, плачеше,
показва синините и разбрахме къде са децата и с кака ми хванахме една кола
– аз, М. и кака ми и шофьора, хванахме кола, отидохме взехме момичето и го
върнахме.
Аз не съм ходила с кака в Сливен, кака се прибра в Сливен със С..
Баба Р. я удари жената. Видях само един път като я събориха, когато беше на
салона. Когато счупиха прозореца, преди да вляза, кака ми викаше
„Умирам.“, а той пак я биеше и двамата я биеха. Първия път когато падна,
падна на гръб след удара. Имаше много хора и исках да отидем аз и М. да й
помогнем, обаче подсъдимата заплаши М. с нож. Само първия път виждах как
падна. Втория път, когато счупиха прозореца и излязох, исках да отида, обаче
тя викаше „Убиха ме.“, виждах я паднала на земята на една страна на земята и
когато беше на една страна на земята жената с една сопа я удари от страни, но
не мога да кажа от коя страна. Биеха я, жената със сопата я бие, а мъжът я
удряше с дръжката на ножа и я дърпаше за косата. Удряше я с крака мъжа,
когато беше на земята. Когато първия път падна кака и ние казваме стига,
жената я удряше, а мъжа я риташе. Децата на С. бяха в кавгата. Плачеха и
викаха. Никой не ги махна децата. Баба Р. не съм видял кога избяга. Знам, че
е отишла да вика хора. С. избяга най-накрая, когато на двора дойде Б. и
всички успяхме да избягаме. На сутринта кака ми каза, че е ухапала
подсъдимия за ръката, докато я дърпал за косата да я води у тях, го ухапала и
така избягала. Втория път жената я удари с кола, а мъжът я биеше. Аз бях
там, където стана боя, на салона. С. беше вътре в стаята. Когато счупиха
прозореца аз влязох. Когато счупиха прозореца аз влязох и взех бебето.
Сигурна съм, че съм видяла боя върху С.. С. избяга, когато дойде най-големия
брат, чухме името му, чухме, че идва. С. ухапа мъжа.

АДВ. М.: Правим искане за прочитане на показанията на свид. И. А. Н.
35
находящи се в т. 1 л. 108 и л. 109, тъй като това което в момента свидетелката
заявява, се разминава в казаното в досъдебното производство. Предвид
констатирани от нас съществени противоречия в дадените обяснения от
свидетелката днес пред вас и дадените показания на досъдебно производство,
в частта дали същата е била очевидец на процесния инцидент и какво точно е
видяла от него. Правно основание чл. 281 ал.4 от НПК
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Е.: Не се противопоставям.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Даваме съгласие да се прочетат
показанията
СВИД. Н.: Искам да уточня, че тук някой каза, че С. била болна преди
да умре, но аз искам да уточня, че аз съм казала, че съм болна от черния дроб
и съм оперирана от киста.

Подс. Г.: СъглА. съм да се прочетат исканите от адвокатката ни
показанията. Разяснено ми е, че същите ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.
Подс. П.: Съгласна съм да се прочетат исканите от адвокатката ни
показанията. Разяснено ми е, че същите ще бъдат ползвани при
постановяване на присъдата.

Предвид съгласието дадено от страните и на основание чл. 281 ал. 5 от
НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРОЧИТА показанията на свидетелката И. А. Н., находящи се в т.1 на
л. 108 и л. 109 от досъдебното производство.
/Прочетоха се./

РАЗПИТЪТ ПРОДЪЛЖАВА: Вярно е това, което съм казала пред
разследващия полицай. Сега тук съм пропуснала подробности. Стана една
година и сега всичко което съм казала е вярно, но мина една година и съм
забравила. С. преди да избягаме може да е виждала нещо от боя през един
малък прозорец. Като тръгнахме да бягаме аз, С. и бебето тогава сигурно е
36
видяла. Аз със С. не съм коментирала кое, какво. Аз за пръв път виждах такъв
бой в живота си.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетелката от залата.

Свидетелят А. Д. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: За случилото се знам само дето я закарах на
летището, аз съм шофьора. Обади ми се на С. брат й, викат му Б. и той
искаше с моята кола да закараме С. до летището. Отидохме до А.град да
вземем една жена и отидохме на летището в София. Докато пътувахме до
А.град не съм забелязал някакво неразположение на С.. Същия ден тя имаше
рожден ден и в колата пи една ракия. Не съм видял колко грама е пила. На
летището аз стоях в колата и гледам отсреща тя падна и брат й я хвана и я
вдигна. Жената, която взехме от А.град Айше и тя беше там и тя й помогна и
станате. Брат й я попита дали е добре и тя каза, че е добре и А. и С. влезе в
летището и това беше. С. сама слизаше и се качваше в колата. След като
падна С. А. я държеше за ръка и влязоха вътре в летището.
По време на пътуването не съм чул С. да се оплаква. Те двете се смееха
с А.. Всичко беше нормално. С. сама се качи в колата, сама слезе. Нямаше
нужда от помощ. Никой не й е помагал. На летището от далеч я видях, че
падна. Падна на земята и брат й тръгна да й помага. Тя седна там и после 5
минути и тя пак става. Познаваме се със С. от преди тази случка. Незнам да е
имала проблеми с по-големите си деца, не ми се е оплаквала. Не знам да е
имала проблеми с А.. Не се сещам Д. дали е бил с гипс на ръка или крак. С.
седеше до мене.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетеля от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.

37
Свидетелят М. Б. К., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Септември месец беше, миналата година - 2021 г.,
не помня датата. Аз работя в А. и бях там. От 8-10 години живея на семейни
начала с пострадалата С. и имаме две деца. Същия ден се обаждам на жена ми
да я питам как е. Аз не бях на работа същия ден. Беше по обяд някъде,
английско време 12 ч. по обяд, обадих се на С., попитах я какво прави и тя
каза, че се приготвя за Нова Загора и аз я попита защо, какво е станало. Каза,
че аз не съм чул, че А. с едно момиче избягал и хората дошли, изпратили
някой. Не можах да разбера много добре, но са казали, че търсят момичето.
Тя каза, че ще отиде там с нейните братя, с хората й, да ги търсят къде са, че
не може да се свърже с А.. Казах добре. Обаждам се след около половин, един
час, а може повече, не се сещам точно. Обаждам се отново и я питам как е и
тя каза, че е добре, тъкмо е пристигнала и си оставя багажа и ми каза после да
й звънна, да може да се види с майка си, да види какво става, къде е детето й с
момичето. Казах добре и пак затворих. Направих си една пица, защото работя
в кебап, наядох се. Може би след 20-25 минути, след около половин час пак
се обаждам и чувам моята жена реве, тича и се чува по телефона. Тя има не
смарт телефон, а обикновен телефон и се чува въздух, че тича и аз я питам
какво става. Тя тича в този момент и ми казва „М., така и така, тия хора
дойдоха, мен много ме удариха. Мен много ме е страх.“ И чувам моите деца
реват в същия момент. Попитах я децата къде са и тя каза, че децата идват
след нея, в тъмното. Попитах я къде е в момента, каза че е близо до нейната
къща, каза че навсякъде е тъмно и е тръгнала към гробищата и тича. Аз
направо станах луд в този момент. Незнам какво става. Отидох при шефа ми
и му казах, че аз си тръгвам, казах му да ми взима билет и си тръгвам за
България. Жена ми ми казва, че много са я били, че тя не знае къде е детето й,
момичето къде, те са я питали, тя им е казала, че не знае, те са й нанасяли
удари, тя пак им е казала, че не знае. Каза, че много бой е изяла. Попитах я
децата къде са. Тя каза „Тука са. При мен.“. Така докато говорихме й казах да
не затваря, да говори с мен, да се скрие някъде. И тя ми каза добре и да чакам,
че минават покрай нея хората, тези хора, които са я били, цялата рота
минавали покрай нея. Не знам тя къде се е била скрила. Каза ми да мълча по
телефона, тя вече е била стресирана, страх я е от всичко. Каза да мълча да не
ни чуят и да не я видят къде е, на кое място е. Беше много уплашена. След
38
това аз й казах ако е много уплашена да извика полиция, да отиде вкъщи или
да отиде в болница. Тя каза, че ще звънне на полицията. Звънила ли е в
полицията, незнам. Незнам вече кой е звънил. Аз затварям, тя звъни на
полицията. След това пак се обаждам. Този път звънях на кой телефон й
звънях, на някой от нейната рода, не е неин телефон, а от модерните, да ми
звънне по месинджър, искам да я видя. Аз звъня и тя вдига и реве. Каза, че
много са я били. Попитах я какво й има, къде е ударена и тя каза, че ще ми
покаже. Като говоря с нея по телефона тя си вдигна ризата нагоре и от лявата
й страна цялата й страна под лявата ръка беше лилаво, патладжан. Казах й да
отиде на доктор. Каза, че я е страх да отиде на доктор и ще се оправи сама.
Попитах дали полицията е идвала. Каза, че полицията е идвала и каза, че ще
тръгва, ще отиде в Сливен, че може хората да се върнат. Беше я много страх.
Докато говорех с нея по месинджър, вратите покрай нея се отварят и тя много
стресирана и вика „А, ко стана? Ко стана?“ Вратите се отварят и тя постоянно
от това се плашеше. Каза да затварям, че чака кола и отива в Сливен и тази
вечер щяла да бъде там. Казах й да не отива сама, да си отиде в апартамента,
да се заключи в апартамента, ние имаме желязна врата и че никой не може да
влезе. Не знам, с който отиде в Сливен. Отиде там и сутринта аз пак звъня и я
питам къде е и тя каза, че е в Сливен и ще тръгва за Нова Загора, за да търси
момичето. Казах добре. Казах й преди да отиде да се обади на брат си Д. да
отиде да я посрещне, пак да не я бият, ако я видят като идва. Тя каза, че ще
мине от задната страна на пътя, там имало паметник към пътя за Стара Загора
и отидоха. Не знам, май е говорила А. и А. е казал, че ще дойде с момичето.
Докарал е момичето А. и това е. Друго не се сещам. После се обадиха вече да
ми кажат, че е починала. Тя ми се обади по телефона и ми каза, че момичето е
върнато, момчето вече няма да се занимава с нея и й казах да отиде на доктор
и тя пак ми отказа. Каза да й изпратя пари. Каза, че иска да дойде при мен.
Каза, че ще се оправи при мен. Аз говорих с шефа ми, казах му, че жена ми
ще дойде и той каза да дойде. Аз й пратих пари същия ден, тя отива
подновява си паспорта, отива взима си билета, същия ден е рождения й ден
28.09.2021 г. Същия ден аз не съм на работа и отивам на летището да я чакам.
Същия момент те пристигат в София. Когато пристигна самолета и вратите се
отварят всичките излизат от полета, а моята жена я няма. Звъня на батко Д.,
защото той е с нея, питам го и той ми каза да не се притеснявам, че ще я водят
на лекар. Явно не иска да ми каже. После се обаждам на Г., той беше в
39
Италия, Г. реве по телефона. Казах му, че от хората да не чуя, поне той да ми
каже какво е станало. Аз разбрах. Той ми каза, че тя е починала. Само една
снимка имам и тя е в мен. Имам снимка с Й. на снимката, от скрийншот.
Снимката, която имам е от деня на сбИ.ето. Тя показва това синьото, за което
говорих.
Тя не ми е казвала да има проблеми с по-големите си деца. Нямала е
разправия с А.. А. знам, че употребява алкохол и цигари, но наркотици не
употребява. Аз на всеки три месеца се прибирах в България, защото имам две
деца от нея и се прибирам при нея. Имам си собствено жилище в Сливен в
"ДГ". Преди не ми се е оплаквала от болки и заболявания. Преди да се оженя
за нея тя беше слабичка. Много слаба беше, а когато се взехме с нея тя стана
100 кг.
Знам, че мъж и жена са я удряли. С. ми каза. Аз не съм от Нова Загора,
аз съм от Сливен и не познавам хората там. Тя ми казваше, но аз не ги знам.
Казва ми „М., заради А. много ме биха.“. Бащата й майката. Тя не ми е
казвала подробно точно къде е удряна, но от снимката се видя.
Минало е една година, не си спомням какво съм казал на полицая, но не
съм знаел подробности кой и къде я е удрял.
Каза ми, че много е бита и половият й орган е много подут и като пикае,
пикае розово. Това ми го каза като от боя минаха 2-3 дни и аз настоявах да
отиде в болницата. Снимката, която ми показа и синината, която ми беше
показала, беше около два часа след побоя.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Не се
противопоставяме да се освободи свидетелката от залата.
Подс. Г.: Нямам въпроси.
Подс. П.: Нямам въпроси.
Със съгласието на страните съдът, освободи свидетеля от залата.

Съдът, предвид изминалото време от началото на съдебното заседание и
късния час, предложи на страните делото да продължи с останалите четири
свидетели А. Б. Щ., С. Денчева Т., Й. А. П., Ж. М. Ж. и Й. С. А. на друга дата
и час.
ПРОКУРОРАТ: Предвид напредналото време съм съглА. с
предложението на съда, делото да бъде отложено за друга дата.
АДВ. Е.: Също съм съгласна делото да бъде отложено и останалите
40
свидетели да бъдат разпитани в следващото съдебно заседание.
АДВ. М.: Не възразяваме останалите свидетели включени в списъка на
обвинителния акт да бъдат разпитани в следващо съдебно заседание. С цел
процесуална икономия към настоящия момент правя доказателствено искане
за следващо съдебно заседание да бъдат призовани и разпитани в качеството
на свидетели и следните лица, които са извън списъка на обвинителния акт,
които са в списъка на досъдебното производство - А. Х. П., А. Б. Щ., Н. И. С.
– М., Д. Н. П. и К. В. М. - полицейски служител.
Молим да бъде призовани и конституирани в качеството на свидетели
още две лица, чиито имена се спрегнаха в разпитите на днешните свидетели,
като лица присъствали на процесния инцидент, респективно очевидци - И. Й.
Й., споменат с името О. от събраните гласни доказателства, същият на адрес
*** ул. "В" ** и Е. И. Й. - леля на подзащитния ми, също очевидец,
присъствала, тя е с адрес *** ***. Към настоящия момента това са ни
исканията за гласни доказателства. Ние ще оспорваме момента на разкъсване
на далака и по тази причина искаме тези свидетели от Гранична полиция и
летищните власти, както и медицинското лице, което е част от спешния екип
извършила първоначален преглед, съответно констатирала причините за
смъртта. Искаме медикът, който е провел първоначалния преглед и спешния
екип съответно направила първоначални констатация за състоянието на
пострадалата, също да се уточни по медицинската документация съдържаща
се по делото и да се призове и разпита в качеството на свидетел.
АДВ. Е.: Аз също ще искам за следващото съдено заседание да бъдат
призовани и разпитани като свидетели трите лица, които са разпитани в
досъдебното производство. Те не са очевидци, но веднага след този инцидент
са разговаряли с майка си, както и са я видели при пътуването й до Чирпан, за
да прибере момичето и момчето, така че биха могли да покажат - Н. И. У., Й.
И. У., те брат и сестра живеещи в Чирпан и въпросния А. И. У., с когото е
избягало момичето. Това са трите лица, които днес не бяха разпитани.
ПРОКУРОРЪТ: Аз щяха да направя същото искане за тримата
пострадали. По отношение на искането на защитата съм съглА. за двамата
свидетели, за които се твърди, че са очевидци - Е. и О., а по отношение на
служителите и лекарите от летището и Бърза помощ, смятам че е
безпредметно и не биха допринесли с нищо за разкрИ.е на обективната
истина, освен, че бихме ги разкарвали излишно.
41

По направените искания съдът счита, че същите са основателни,
своевременно направени и следва да бъдат уважение, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разпит в качеството им на свидетели поисканите от
страните лица: А. Х. П., А. Б. Щ., Н. И. С. – М., Д. Н. П. и К. В. М., И. Й. Й. на
адрес *** ул. "В" **, Е. И. Й. на адрес *** ***, Н. И. У., Й. И. У. и А. И. У..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ посочените свидетели.

Съдът счита също така, че следва да се изготви фоноскопска експертиза
на приложения по делото диск от тел. 112, на който пострадалата и
подсъдимите са позвъН. във връзка с инцидента, предмет на настоящото
съдебно производство и които са приложени по делото в т. 2 л. 51, поради
което

О П Р Е Д Е Л И :

НАЗНАЧАВА съдебна фоноскопска експертиза, която да се извърши от
експерт при НТЛ – при ОД на МВР - Сливен, при която вещото лице да
извади на хартиен носител записа на проведените разговори на този диск.

АДВ. М.: Правим изявление от името на подсъдимите, че не желаем да
се призовават експертите химици Х. Г. М. и В. Н. Х., тъй като сме съгласни да
се прочете експертизата им. Държим единствено на непосредствено
изслушване на вещото лице д-р А.. Моля съдебния протокол да ми бъде
изпратен на електронен адрес.
ПОДС.Г.: Присъединявам се към становището на моя защитник.
ПОДС.П.: Присъединявам се към становището на моя защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Аз също няма да желая разпита на вещите лица по
химическата експертиза и моля протоколът след изготвянето му да бъде
изпратен на електронната поща на Окръжна прокуратура – Сливен.
АДВ.Е.. Ние същао не държим на разпита на експертите от химическата
експертиза.
42
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ: Присъединяваме се към становището на
нашия повереник.

С оглед обстоятелството, че за следващото съдебно заседание следва да
бъдат призовани и разпитани вещите лица и поисканите от страните
свидетели, съдът намира, че делото следва да се отложи за две дати, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.12.2022 г. от
09,30 часа и за 21.12.2022 г. от 14.00 ч., за които дата и час се съобщи и да се
считат за редовно призовани Окръжна прокуратура гр. Сливен, повереникът
на частните обвинители - адв. Е. и частните обвинители, както и защитниците
на подсъдимите адв. М. и адв. П..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подсъдимия Ц. В. Г. чрез администрацията на Затвора
гр. Бургас.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ подсъдимата А. И. П., чрез администрацията на
Затвора гр. Сливен.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за дата 20.12.2022 г., от 9,30 ч. свидетелите : А. Б.
Щ., С. Г. Т., Й. А. П., Ж. М. Ж. и Й. С. А., а от 14часа А. Х. П. /т.2 л.11 от дп/,
Н. И. С. – М. /т.2.,л.41от дп/, Д. Н. П. /т.2л.43 от дп/ и К. В. М. - полицейски
служител
За 21.12.2022г. от 14 часа свидетелите:, И. Й. Й. на адрес *** ул. "В" **
и Е. И. Й. с адрес *** ***, вещото лице д-р А. и вещото лице, което ще
изготви фоноскопската експертиза.
Препис от протокола от днешното съдебно заседание, след изготвянето
му, да бъде изпратен на страните по посочен от тях имейл.

Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 16,40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
43
44