Определение по дело №135/2020 на Окръжен съд - Габрово

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

гр. Габрово 22.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание двадесет и втори юни

през  две хиляди и  двадесета   година в състав:

                                                  Председател: В.Топалова

                                                  Членове:         В. Генжова

                                                             М.с.      М.Дългичева

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова В. ч.гр.д. № 135 по описа за   2020             год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на  чл.413 ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

    Образувано е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София против разпореждане №719/05.02.2020г.  по ч.гр.д. №184/2020г. по описа на РС – Габрово,  в отхвърлителната част.

С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане над 426,49 лв. до пълния предявен размер на главницата от 488.97 лв., за сумата от 58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2018г. – 22.03.2019г., за сумата от 138,80 лв. обезщетение за забава за периода от 20.10.2018г. до 03.02.2020г., както и за горницата над сумата 62,19 лв. до пълния претендиран размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

   Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.

          Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по ч. гр. д.№ 184/2020г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София срещу Р.Е.К. ***, за парични вземания по договор за паричен заем №42237/22.06.2018г.

           Със заповед №718/05.02.2020г. Районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 426,49  лева  главница, 15.55лв. разноски за ДТ и 62,19 лева разноски за юристконсултско възнаграждение.

          С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението досежно претенцията за над 426,49 лв. до пълния предявен размер на главницата от 488.97 лв., за сумата от 58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.10.2018г. – 22.03.2019г., за сумата от 138,80 лв. обезщетение за забава за периода от 20.10.2018г. до 03.02.2020г., както и за горницата над сумата 62,19 лв. до пълния претендиран размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, с мотив: че при съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите то уговорката за заплащане на лихви е в противоречие с добрите нрави и поради това е нищожна на осн. чл. 26, ал.1 ГПК, поради което на осн. чл. 22 ЗПК за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава на основание чл. 411 ал.2 т.3 ГПК, като е посочил ГЛП  по заема – 39.60%.

            В случая, като е установил, че договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, заповедният съд е приел, че е налице нарушение на добрите нрави и недействителност на целия  договор. В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност, свободата на договаряне между страните, а  и освен това ГПР  е в границите на законодателно заложеният максимален праг.

     Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната лихва, както е приел заповедният съд и от там нищожност на целия договор, за да отхвърли искането за издаване на заповед за претендираните по заявлението  суми. В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита.  С текста на чл. 9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.

 В случая не е  налице  нищожност на договора поради уговорката за заплащане  на законна лихва за забава. Правото на лихва за забава произтича от разпоредбата на чл.86, ал.2 ЗЗД и е изрично закрепено в т. 7 от договора за паричен заем. Срокът на договора предмет на разглеждане е изтекъл на 22.03.2019г. и се сочи, че не е обявявен за предсрочно изискуем. Лихвата за забава върху погасителните вноски /визирани в договора-  по 91.17 лева/, е в размер на действащата законна лихва за периода от забавата- 20.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 03.02.2020г.

Неправилно, като е приел целият договор за недействителен, първоинстанционният съд е присъдил на заявителя само част от главницата, след като е извършил преизчисления на направените вече погасителни вноски и съобразно приетата от него недействителност. Тъй като, в настоящото производство въззивният съд счита, че не са налице данни за недействителност на целия договор, то ще следва на заявителя да бъде присъдена и отхвърлената част от претенцията за главница за сумата над 426.49 лв. до размер на 488.97лв.

Предвид гореизложеното разпореждането, в обжалваната част, следва да бъде отменено, като неправилно и делото да се върне на първоинстанционния съд, като се укаже да издаде заповед за изпълнение за претендираната част от главницата за сумата над 426.49 лв. до размер на 488.97лв.;  обезщетение  за забава в размер на 138.80лв. за периода 20.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 03.02.2020г; за сумата от 58 лв. договорна лихва  за периода от 20.10.2018г. – 03.02.2020г. ведно с претендираните разноски по делото.

Водим от гореизложеното съдът 

О П Р Е Д Е Л И :

   ОТМЕНЯ разпореждане № 719/05.02.2020г.  по ч.гр.д. №184/2020г. по описа на ГРС в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед  за изпълнение за сумата над 426.49 лв. до размер на 488.97лв. - главница;  обезщетение  за забава в размер на 138.80лв. за периода 20.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 03.02.2020г; за сумата от 58 лв. договорна лихва  за периода от 20.10.2018г. – 03.02.2020г. и съответните разноски, подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София ЕИК***********, против длъжника Р.Е.К. ЕГН:********** ***, вместо което ПОСТАНОВИ:

          ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София, със седалище гр. София, Столична *************************, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Р.Е.К. ЕГН:********** ***, за  сумите: 62,48 лв. - главница;  обезщетение  за забава в размер на 138.80лв. за периода 20.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда 03.02.2020г; за сумата от 58 лв. договорна лихва  за периода от 20.10.2018г. – 03.02.2020г. и съразмерно 9.45 лв. разноски за държавна такса и 37.81 лв. юристконсултско възнаграждение.

          ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповед за изпълнение.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :                        

                                                           

Членове: