Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2017 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР В.
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар Галина
Славова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1630 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е въззивно.
Срещу решение № 1857 от 05.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 12967 по описа за 2016 г. на тридесети състав на Районен съд
– Варна, с
което е определен режим на лични отношения между Г.М.Ж. и С.Ж.Б. от една страна и малолетната им внучка
м. M. Ж. от друга страна, както
следва: за период от една година от влизане в сила на решението - да вземат
детето при себе си всяка трета събота от месеца за времето от 10 часа до 13
часа и след изтичане на една година от влизане в сила на решението - да вземат
детето при себе си всяка трета събота от месеца за времето от 10 часа до 16
часа, на основание член 128,
алинея 1 от Семейния
кодекс /СК/, както и е отхвърлено искането на Х.Ф.Х. за присъждане
на разноски за производството на основание член 78 от ГПК, са постъпили
следните жалби:
1/
от Г.М.Ж. и С.Ж.Б. с твърдения, че
така постановеното решение е противоречащо на интересите на детето, тъй като
жалбоподателите са се грижели за м., докато родителите й живеели заедно, и
между тях е налице силна емоционална връзка, както и същите са допринесли за
развитието на детето, като се иска да бъде определен режим на лични отношения
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 17 часа в
неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в
годишен отпуск;
2/
от Х.Ф.Х. с наведени доводи, че
решението е неправилно, тъй като първоинстанционният
съд не се е съобразил с психологичното състояние на детето към настоящия
момент, като се иска искът да бъде отхвърлен или да бъде постановено в срок
минимум една година срещите на детето м. с бабата и дядото да бъдат в
присъствието на трето лице, определено от майката.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба, подадена от Г.М.Ж. и С.Ж.Б., от ответницата по
иска Х.Ф.Х., с който същата се оспорва.
Въззивните жалби са подадени
от лица, легитимирани да обжалват
първоинстанционното решение, като неизгодно
за тях. Правото си на жалба те са упражнили
в срок. Жалбите отговарят
на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от
ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Въззивният съд
намира, че направеното в отговора на Х.Х. възражение
за недопустимост на предявените искове по отношение на ответника М.Ж. е
неоснователно, тъй като по предявен иск с правно основание член 128 от СК ответници по иска са и двамата родители на детето, които са
необходими другари.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че Г.М.Ж. и С.Ж.Б.
са баба и дядо по бащина линия на детето м. M. Ж., чиито родители са синът им М.Г.Ж.
и Х. Ф. Х.. Сочи се, че по въпроса за упражняване на родителските права и
личните контакти с детето е налице спор между родителите - предмет на гр.д.№
5559/2016 г. по описа на ВРС – двадесет и първи състав -, по което с
определение № 7782 от 15.07.2016 г. на основание член 323 от ГПК до приключване
на спора с влязло в сила решение упражняването им е предоставено на майката, а
на бащата е определен режим на лични контакти. Твърди се, че на 16.09.2016 г.
около 16 часа бащата пробол майката в коремната и гръдната област пред двора на
ОУ „Стефан Караджа“ - Варна, поради което е задържан и пребивава в психиатрично
заведение, а майката била приета по спешност в МБАЛ „Света Анна“ на лечение.
Поради това със заповед № 0301-ЗДЗД-3286 от 26.09.2016 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна детето било временно настанено в
семейството на леля си /сестра на майката/ Емине Ф. Неджиб. Сочи се, че детето
се отглежда в среда на етнически турци, като в дома им се говори на турски
език, а същевременно молителите са висшисти, обезпечени с недвижима
собственост, между тях и детето са налице отношения на привързаност и обич, в
тяхно присъствие то се чувство спокойно и сигурно, поради което е в негов
интерес да контактува с тях. С оглед изложеното се иска определяне режим на
лични контакти с малолетната им внучка м. M. Ж., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 09 часа в събота до 17 часа в неделя с преспиване, както и един месец
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
В срока по член 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба от ответницата Х.Х., с който
предявената молба се оспорва като преждевременно предявена и недопустима по
отношение на ответника М. Ж., предвид факта, че между родителите на детето е
налице висящ спор относно упражняване на родителските права - предмет на гр.д.№ 5559/2016 г. по описа на ВРС,
решението по който е преюдициално за настоящия спор,
евентуално същата се оспорва и като неоснователна. Признава се, че на
16.09.2016 г. е настъпил посоченият в исковата молба инцидент, вследствие на
който тя е била настанена по спешност в болница, а детето – при леля си. Твърди
се, че след подобряване на състоянието на майката е издадена нова заповед №
0301-ЗДЗД-5745 от 16.11.2016 г. на ДСП - Варна, с която временното настаняване на
детето е преустановено и правата се осъществяват от майката с подкрепата на
разширения кръг на семейството си. Твърди се, че детето владее български език
отлично и изложеното в исковата молба представлява незачитане правата на
детето. Излага се, че целта на производството е разширяване режима на втория
ответник – баща на детето -, постановен с определението за привременни мерки,
който неколкократно е лежал в психиатрично заведение
за лечение, упражнявал е насилие върху ответницата, а молителите са укривали от
нея здравословното му състояние, както и не са се грижили адекватно за него.
Също така се сочи, че молителите са разведени, конфликтни и агресивни един към
друг, не живеят заедно и няма как да упражняват искания режим на лични
контакти. От друга страна се излага, че те не могат да осъществяват адекватна
грижа за детето, налице е фамилна обремененост в
семейството им, вменяват му несигурност, омраза спрямо майката и нейното
семейство, поради което исканият режим на контакти не е в интерес на детето. Моли
се искането да бъде отхвърлено, а в условията на евентуалност – да се определи
режим един път месечно в присъствието на социален работник или друго трето лице
с оглед осигуряване на защитена социална среда на детето.
В срока по член 131 от ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответника М. Ж.. С писмено становище, депозирано след срока по член
131 от ГПК, и в открито съдебно заседание чрез пълномощника си същият изразява
съгласие с молбата за определяне на режим на лични отношения на молителите с детето.
Не се спори по следните факти:
1/ Че родители на м. М.Ж., родена на *** г., са Х.Ф.Х. и М.Г.Ж.;
2/ Че родители
на М.Г.Ж. са С.Ж.Б. и Г.М.Ж.;
3/ Че на Г.Ж. е призната квалификация „юрист”, след завършен пълен курс
по специалността „право” на ЮФ на Софийски университет „Климент Охридски”;
4/ Че на С.Ж.Б.
е призната квалификация „певица” след завършен пълен курс на Българската
държавна консерватория по специалност „класическо пеене”;
5/ Че на Г.Ж. е призната академична степен „магистър на науките в бизнес
мениджмънта”, съпоставима с академичната степен „дипломиран икономист”, от Вестфалски Вилхелмски университет
Мюнстер, Икономически факултет;
6/ Че на 16.09.2016 г. М.Ж. е нанесъл
множество прободни рани на Х.Х.
пред двора на ОУ „Стефан Караджа” – Варна, вследствие на което същата е приета
за лечение в МБАЛ „Света Анна”;
7/ Че със заповед № 0301-ЗДЗД-3286 от 26.09.2016 г. на директора на ДСП
- Варна детето м. M. Ж. е настанено временно в семейството на леля си по
майчина линия - Емине Ф. Неджиб;
8/ Че с решение
от 09.12.2016 г., постановено по гр.д.№ 5559/2016 г. по описа на ВРС – двадесет
и първи състав, е отхвърлена молбата на М.Г.Ж. с правно основание член 127 от СК
и упражняването на родителските права по отношение на детето м. М.Ж. е
предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти, както следва: всяка първа
събота от месеца от 10 часа до 12 часа, които срещи с детето да бъдат
осъществявани в защитена среда, посочена от ДСП – Варна в присъствие по време
на срещите на поне един служител на дирекцията, и е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето чрез неговата майка в размер на сумата 115 лева;
9/ Че с направление за ползване на социални
услуги изх.№ 0301-ЗДЗД-4778 от 21.10.2016 г. детето м. е насочено към
консултации с психолог извън училищната среда с цел избягване на евентуални
посттравматични състояния;
10/ Че с постановление от 12.10.2016 г. на
Окръжна прокуратура - Варна е прекратено наказателното производство срещу М.Г.Ж.
за престъпление по член 116, алинея 1, точка 6 във връзка с член 115 във връзка
с член 18, алинея 1 от НК, отменена е определената мярка за неотклонение
„задържане под стража” и е постановено същият незабавно да бъде конвоиран от
Сектор „Арести” – Варна до отделението за съдебна психиатрия при УМБАЛ „Св.
Марина” – Варна за провеждане на изследвания и наблюдение, до произнасяне на
компетентния районен съд по реда на член 89, буква „в” от НК.
От депозирания социален доклад, изготвен от
ДСП – Варна, се установява, че детето м. живее с майка си в жилище на адрес в
град Варна - ул. „Тодор Димов” № 8 ет.1 ап.14, представляващо апартамент под
наем, състоящ се от кухня, спалня и санитарни помещения, обзаведено с
необходимите вещи и мебели за едно съвременно домакинство, добри
хигиенно-битови условия. При разговор с молителите, те са заявили, че са
разведени от
В протокол от 14.09.2016 г. от проведена в ДСП
– Варна среща между С.Б. – баба по бащина линия - и детето м. Ж. в присъствието
на социални работници е отразено, че „детето м. заявява желание да се вижда
повече с баща си и с баба си по бащина линия и да живее при тях и да се вижда с
мама”.
В протокол от проведена екипна среща в Център
за обществена подкрепа при Община Варна от 03.02.2017 г. се посочва, че при
опит за обследване на взаимоотношенията дете–баща и разширен семеен кръг по
бащина линия м. проявява невротична симптоматика и категорично заявява желание
за прекратяване на изследването, поради което е взето решение работата да
продължи в посока психологическа подкрепа на детето за преодоляване на
последиците от преживяното насилие.
В производството по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Ж. Г.Ж., воден от молителите, и М. Ц.
С. – Н. и П. В. Т.– по искане на ответницата.
Разпитан пред съда, свидетелят Ж. Ж. - син на
молителите и брат на ответника М.Ж. - заявява, че живее в Швейцария, но има
жилище и бизнес във Варна, поради което пътува често. Излага, че е наблюдавал
отношенията на родителите му с детето м., които до инцидента били на
привързаност, а след това никой от тях не я е виждал. Посочва, че майка му
живее в неговия апартамент в град Варна, а баща му - в Балчик. Заявява, че
семейството му винаги е приемало връзката между Х. и М., независимо от турския
й произход. Излага, че след инцидента отношението на родителите му към Х. не е
толкова положително, тъй като те искали да намерят решение, а тя не била
съгласна на споразумение, но не е чувал и не е присъствал на обвинения от тяхна
страна за състоянието на брат му.
Свидетелката М. Ц. С. – Н. споделя, че
познава Х. от 15 години, тъй като са учили в една гимназия, а бабата и дядото –
молители в производството - е виждала само на предходно дело през септември
Свидетелката П. В. Т.излага, че е виждала
бабата веднъж в АГ болница в началото на
В производството по делото са използвани
специални знания чрез провеждане на съдебно-психологична и психиатрична
експертиза, от заключението на която се установява, че навън детето м.
демонстрира добро самочувствие и самооценка, но във вътрешен план изпитва
душевен дискомфорт и неудовлетвореност, дефицит от
мъжка фигура, от баща. Причините за стреса са поддържаното хронично
безпокойство, необработеният конфликт между нейната майка и прародителите й -
баба и дядо от бащина страна, несигурността, в която живее и страховете, които изпитва.
Според експертите от една страна детето е ставало свидетел на заканите и
заплахите, които молителите са отправяли към майката, а от друга страна
материалите от съдебни заседания, с които майката е запознала детето,
допълнително са допринесли за оформяне на тази нагласа. Отбелязва се, че
въпреки това детето иска да остане лоялно към тях и се безпокои дали те ще
прочетат това, което говори и мисли. Сочат, че са налице данни за влияние върху
психиката на детето, изразяващи се във вменяване на омраза към майката. Посочва
се, че по отношение на молителя Г.Ж. са налице данни за фамилна обремененост с психично заболяване „параноидна
шизофрения“ сред родственици, но няма данни за
психично заболяване или личностно разстройство в смисъла на „явно изразена
психопатия” на молителите. Заключението е, че детето все още не е готово да
осъществява пълноценна връзка с молителите, тъй като трябва да се постигне
съгласие и от двете страни за поддържане на връзката, тоест детето да бъде
подкрепяно от страна на майката, когато отива да се среща с молителите и да се
връща при нея спокойно, без да му се вменява вина за това и обратното, което е
дълъг процес на работа, но категорично следва да вижда своите прародители.
От приетото пред настоящата инстанция решение
№ 188 от 17.08.2017 г., постановено по ВЧНД № 716/2017 г. по описа на
наказателно отделение на Окръжен съд – Варна,
се установява, че М.Г.Ж. е предаден на родителите си С.Ж.Б. и Г.М.Ж.,
които са поели задължението за лекуването му под наблюдението на амбулаторен
психиатър.
Пред въззивната инстанция детето м. М.Ж. бе
изслушана от състав на съда в присъствието на психолог и социален работник от
ДСП – Варна на основание член 15, алинея 1 от ЗЗДт в
защитена среда /тъй наречената „синя стая“/. Детето бе видимо спокойно, прояви
интерес към съдиите, говори освободено, изразява се с думи съобразно възрастта
си на отличен български език. Подготвено е от представителите на ДСП – Варна за
изслушването, като заявява, че е тук, за да видим как ще се чувства и къде е
по-удобно да бъде, при кой родител. Разказва, че прекарва времето си, рисувайки
и с телефона, обича да излиза на разходка с мама, може и с леля; че обича да си
прибира стаята, защото не може да издържа, ако чаршафът на леглото й не е
оправен и не е равен. Заявява, че неприятни моменти за нея са, когато среща
баща си на улицата, защото не знае какво той ще направи и просто се крие, като
пояснява, че имала такава среща наскоро с него – били на работата на мама и трябвало
да изтеглят пари от банкомата, баща й дошъл и я прегърнал, но тя се почувствала
притеснена, мислела си, че нещо ще откачи; не знаела какво може да се случи,
можел нещо да направи на майка й. При задаването на въпрос „Какво може да направи
на майка й?“, м. стана напрегната и
отговори, че можело пак да стане онова - случката на 16-и септември миналата
година. На следващ въпрос „Каква случка?“ видимо се разтревожи, изнерви и с
невярващ тон попита: “Наистина ли не знаете за тази случка?“. След известно
мълчание заяви: „Добре, ще ви разкажа с две думи.“. Пак след пауза: „Всъщност
три думи - мама, наранена, болница.“. Разказа, че последният си рожден ден
прекарала хубаво – били на кино с децата на колежките на мама, а баща й се
обадил вечерта и й казал: „Честит рожден ден, да си жива и здрава.“, но тя нищо
не му отговорила, защото не се чувствала хубаво, когато се обадил. Всеки път,
когато му чувала гласа, й ставало лошо и тъжно. Освен нея, мислела, че и майка
й малко я е страх, притеснявала се, защото не знае какво ще се случи. Детето
заявява, че можело да се погрижат баба й и дядо й малко и да накарат баща й да
си пие хапчетата, а те не го направили. Ако се среща с тях, това значи, че и с
баща си ще се среща, а тя не искам да се среща с баща си и с никого от тях. Обяснява
за среща в „Хепи“, на центъра - била с майка си,
дошли баба й, дядо й и баща й; първо се държали добре, но после говорили за
съда, за дела, започнали да заплашват майка й, че нещо щяло да стане, поради
което м. не се почувствала добре, затова казала на майка си да си тръгват. Също
така разказва за свиждане при баба си и дядо си с преспиване при тях, когато те
не искали да я върнат при майка й, молила ги, била на колене, но те не я връщали,
а когато най-накрая се срещнали с майка й, тя се опитала да я гушне, но те не я
давали. Изнервено задава въпрос защо, като казват, че
много я обичат, не са им помагали и защо не са накарали баща й да си пие
хапчетата, за да не стане това. Обяснява, че е виждала дядо си, само когато се
карали с баба й, което било два-три пъти, тъй като те не живеели заедно. Баба й
живеела с баща й от няколко години, където били и тя с майка й, преди да се
разделят с баща й. Казва, че освен срещата в „Хепи“, не
се е срещала с никого от тях, само един път баща й се опитал да се свърже с нея
по Вайбър, но тя го блокирала, защото не искала да го
вижда. Не искала да се вижда с никой от тях, защото изпитва страх, притеснение,
защото не знае баща й какво ще направи, когато ги види. Мисли, че баща й може
да я вземе, а когато я вземе, после не я връща, тъй като е имало е такъв случай
- миналата година там си прекарала рождения ден, който е на 14 август, и после
чак на 14 септември я върнали. Баща й, като си пие хапчетата, се държи добре с нея,
но понякога, когато направи грешка, й се кара, а това не е хубаво, докато майка
й никога не й се кара, само й обяснява. м. категорично заявява, че няма вариант
да се среща с дядо си и баба си, не би искала никога да се среща с тях, никога
не би искала да ги вижда, дори и когато има друг възрастен човек с нея, никога
не би искала да има никакъв контакт с тях. Казва, че просто я е срам от тях,
срамува се, че позволили баща й да не си пие хапчетата и да нарани майка й. Разказва,
че има телефон, но не може да се обажда от него, защото баба й и дядо й й спрели картата, тъй като те я плащали. В момента има
часовник - мобилен телефон, който с гордост показва. Също така м. обяснява, че баща
й не й позволявал да се вижда с прабаба й и прадядо й - бабата и дядото на
майка й, при които била през това лято, но категорично отказва да каже в кое
село живеят, защото не иска баща й да разбере. Казва, че освен български, знае
и английски, но не знае турски, защото баща й не й давал да го учи, а и на нея не
й се учи. В края на разговора м. поиска да каже само едно нещо: „Най-спокойна
съм при мама, не искам да имам никакъв контакт с баба ми, дядо ми и баща ми.
Искам да сме спокойни мама и аз. Ако срещите се провеждат за кратко време в
присъствието на друг човек и с баща ми, също не искам. Това ми създава
безпокойство и притеснение. Нямам никакъв хубав спомен от баба ми и дядо ми.“.
Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и
бабата могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения с детето,
ако това е в негов интерес. С тази разпоредба е признато отделно право на
бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с
него. В тази връзка и с оглед направеното възражение от въззивника Г.Ж. следва
да бъде посочено, че отношенията между внуци и баба и дядо са самостоятелна
категория семейни отношения, отделни от връзката дете – родители. Повдигнатите
от Г.Ж. въпроси относно споделената родителска отговорност нямат отношение към
предмета на делото. В производството по иска с правно основание
член 128,
алинея 1 от СК съдът определя мерки за
лични отношения с неговите баба и дядо, без да се произнася по въпроса за
упражняването на родителските права. Въпросът дали следва да се определи
споделено упражняване на родителските права от двамата родители не е може да бъде
обсъждан при настоящия спор и следва да бъде разрешен в отделно производство по
спор за упражняване на родителски права. Също така при разглеждането на
настоящия спор е ирелевантно обстоятелството, че бащата на детето м. – М. Жекков – е лице, попадащо в обхвата на Конвенцията за
правата на хората с увреждания, доколкото, както бе отбелязано в предходното
изречение, предмет на спора не е упражняването на родителски права по отношение
на детето или режим на лични отношения на бащата с детето.
Регламентираното от разпоредбата на член 128,
алинея 1 от СК право на въззивниците като
баба и дядо на лични контакти с внучката им м. следва да бъде съобразено с
интереса на детето, като конкретно приложение на принципа за всестранна защита
на децата, който винаги трябва да е водещ. Семейният кодекс не съдържа легално
определение на понятието "интерес на детето". От тълкуването на
разпоредбите на член 59, алинея 4 от СК във връзка с член 124
и член 125 от
СК се налага извода, че интересът на
детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му
създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна
личност. В разпоредбите на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт е дефинирано съдържанието на
понятието "най-добър интерес на детето", което налага извод, че
подходът следва да бъде индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на конкретното дете - физически,
психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални
потребности и други. Поради това настоящият състав на въззивния
съд намира, че не следва да постановява решение, ръководейки се от общите
принципи, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува и с роднините от майчина и бащина страна; че отчуждението от дядо и
баба не е в интерес на детето; че бабата и дядото са мотивирани да полагат
грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес;
че утвърдените родови отношения не трябва да бъдат прекъсвани при развод или
при раздяла между родителите на детето.
По делото няма спор, а и от събраните писмени и
гласни доказателства, се установява безспорно, че на 16.09.2016 г. бащата на
детето м. - М.Ж. – нападнал пред ОУ „Стефан Караджа” - Варна, където учи
детето, майката Х.Х., докато чакала м. след учебните
занятия, и й нанесъл множество прободни рани с нож:
пет прободно-прорезни наранявания в областта на
гръдния кош, една от които е проникнала в гръдната кухина, и една, която е
проникнала в гръдната и коремната кухини през диафрагмата, прободно-прорезни
увреждания в левия бял дроб; три прободно-прорезни
рани в областта на корема и лявата хълбочна област, две от които са проникнали
в коремната кухина; левостранен пневмоторакс;
кръвоизлив в коремната кухина; множество прободно-прорезни
рани в областта на лявата мишница и лявата предмишница. В резултат на това Х.
била настанена за лечение в МБАЛ „Св.Анна“ – Варна с опасност за живота, но
оказаната медицинска помощ предотвратила леталния изход. Деянието е
квалифицирано от Окръжна прокуратура – Варна като такова по член 116, алинея 1,
точка 6 във връзка с член 115 във връзка с член 18, алинея 1 от НК, тоест опит
за убийство по особено мъчителен за жертвата начин. Наказателното производство
срещу бащата М.Ж. е било прекратено на основание член 243, алинея 1, точка 1
във връзка с член 24, алинея 1, точка 5 от НПК, тоест деецът е в продължително
разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, и същият е настанен в
психиатрично заведение.
Към този момент родителите на м. вече са били
разделени /от средата на месец март 2016 г./ и детето е изживяло неколкократно стрес – първо от раздялата на родителите си,
а след това от отказа на бащата – ответника М.Ж. – м. да се вижда с майка си,
данни за което се съдържат в преписката на ДСП, така и в разказа на детето пред
състава на съда. Опитът за убийство на майката, довел до настаняването й в
болница с опасност за живота, е бил изключително агресивен акт за психиката на
детето, който то и сега все още не е преработило. В този момент крехкият свят
на деветгодишното дете, вече разклатен от раздялата на родителите и влошените
им взаимоотношения, се е сринал – от една страна от извършеното от бащата, а от
друга заради страха от загуба на майката. Установената от вещите лица и от ДСП
– Варна защитна реакция на детето по отношение на инцидента /не иска да говори
за това/ и то след една година е все още налице – пред съда м. не обяснява нищо
конкретно, а казва само три думи: „мама, наранена, болница“. След преживеният
изключителен стрес от нападението на баща му над майка му и спасяването на
майката, която е основна фигура в живота на м., детето поради страх от загуба
на майката не само се е привързала още повече към нея, но и играе ролята на
неин защитник според вещото лице. Бащата е възприеман от м. като сериозна
заплаха най-вече за майката, която след оцеляването си е единствената сигурност
за детето. Молителите също се възприемат от м. като угроза за майка й и за нея,
тъй като детето има информация за поведението им и за отношението към майката,
след като е било пряк свидетел на заканите и заплахите им спрямо Х., видно от
заключението на вещото лице и изслушването на детето, както и на вменяването на
вина у майката за поведението на бащата, а също така и на вменяване от страна
на бабата и дядото на омраза на м. към нейната майка.
Същевременно
при детето е констатирано състояние на вътрешно напрежение, безпокойство,
потиснатост и усещане за различие с другите деца поради наличие на баща, който
„има проблеми“. Това състояние се е появило след нападението на бащата над
майката и според заключението на СПЕ се дължи на преживявания от детето стрес. От
събраните по делото доказателства е видно, че родителите, бабата и дядото на
детето съзнателно или не го въвличат в конфликта помежду си. По този начин те
поставят под заплаха психичното му здраве и поведението им се нуждае от
корекция. Към настоящият момент обаче рисковете за детето не могат да бъдат
преодолени, като се допусне режим на лични
отношения между него и молителите. м. категорично отказва да се вижда с баба си
и дядо си по бащина линия. Освен това според вещите лица тя не е готова да
осъществява пълноценен контакт с тях. След инцидента м. е посещавала психолог,
но въпреки това все още преживяното от нея и страха за себе си и най-вече за
майката взема превес, поради което е необходима психотерапевтична работа с
детето. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава,
когато те не вредят на развитието и възпитанието му, каквото условие поставя
разпоредбата на член 128, алинея 1 от СК – личните отношения да са в интерес на
детето. Такъв интерес е налице във всички случаи, когато се установи, че бабата
и дядото се грижат добре за детето и по никакъв начин не застрашават развитието
му. В конкретният случай обаче това не е така. На първо място следва да се
отбележи, че детето почти не е контактувало с молителят Г.Ж.. Същият живее
отделно от бабата и в друг град, макар и недалече от Варна. Самото дете при
изслушването си заяви, че го е виждало два-три пъти и то, когато са се карали с
бабата. Според настоящият състав на съда липсва каквато и да е било връзка
между детето и дядото, а отделно от това м. е настроена негативно спрямо него в
резултат на неговите действия спрямо майка й след случката на 16.09.2016 г.
Емоционална връзка между детето и бабата е налице, доколкото двете са живеели
заедно в едно домакинство по време на съжителството между майката и бащата, но
тази връзка е прекъсната след нападението на бащата над майката. От една страна
м. е явно свидетел на разговорите между майката и нейни близки, където се
коментира, че бабата и дядото не са направили необходимото за лечението на сина
си, като са криели болестта му, датираща от доста време, неглижирали
са неговото състояние и не са спомогнали по никакъв начин същия да приема
редовно медикаменти, и без да се внушава директно на детето, то е изградило
мнение, че те не са положили достатъчно грижи, за да предотвратят случилото се.
От друга страна м. е била пряк свидетел, че бабата и дядото се държат зле с
майка й /повишават й тон, заплашват я, обвиняват я за случилото се/, а също
така настройват и нея срещу майка й, която е стабилна опора за детето. Вещите
лица също обръщат внимание в заключението си по СПЕ, че бабата и дядото
вменяват на м. омраза към майката. Също така следва да се отбележи различният
подход на бабата и дядото от една страна и на майката от друга. Бабата и дядото
обвиняват майката, насаждат у детето ненавист към нея, заплашват я, докато майката е дала на детето да прочете протоколи от
съдебно заседание.
Налага
се и извода, че молителите прехвърлят вината за случилото се с ответницата Х.Х. върху нея – за това свидетелстват както изявленията им,
така и събраните гласни доказателства /свидетелките Н. и Тодорова/, като я
обвиняват, че тя е провокирала М.Ж. да й нанесе 18 прободни
рани. Невъзприемането от страна на родителите на М.Ж. на неговото психическо
заболяване, датиращо от дълъг период от време /около 20 години/, дава основание
на съда да направи заключение за липсата на критичност у родителите на М. към
болестта му, респективно същите не са могли да овладеят настъпилата криза или
евентуални бъдещи прояви. Разминаването между реалната ситуация и представата
на молителите, която са изградили за техния син, дава основание на съда да
приеме, че поведението им не е в интерес на детето, което би се отразило
негативно върху психиката му при определяне на режим на лични отношения на м. с
нейните баба и дядо по бащина линия.
В
случая е без значение, че молителите имат висше образование и няколко недвижими
имота, както многокократно се набляга от тях, тъй
като релевантни за изхода на спора са конкретните описани по-горе критерии, а
не степента на образование и материалната обезпеченост. Следва да се повтори,
че изходът на спора трябва да бъде разрешен в зависимост от конкретните
обстоятелства и в най-добрия интерес на детето, а не по принцип.
Не
без влияние е и факта на изразеното от молителите сегрегационно
отношение по националност спрямо майката – още в исковата молба се акцентира,
че м. се „намира в битова среда от специфичен тип – майката, сестрата на
майката, дядо й и баба й са етнически турци и в дома им се говори на турски
език“; за подобно отношение явстват и двете
свидетелки, разпитани пред първата инстанция, - че дядото няма да позволи тя да
се „потурчи“, да стане „ханъма“. От изслушването на детето се установява, че
същото не само не знае турски език, но и не иска да го учи. Дори обаче и да
знаеше или да искаше да го учи, то това поведение само би могло да бъде
насърчавано, защото знанието на чужд език и познаването традициите на друга
националност е богатство. Също така прави впечатление, че по време на процеса
молителите и братът на ответника М.Ж., разпитан като свидетел пред първата
инстанция, декларират, че са приемали Х. независимо от турския й произход. Това
обаче се опровергава от събраните свидетелски показания чрез разпита на М. Н. и
П. Т., коментирани по-горе.
Доводът
на молителите, че при проведена среща в ДСП – Варна на 14.09.2016 г. между С.Б.
и детето м., последното е заявило желание да се вижда повече с баща си и с баба
си по бащина линия и да живее при тях и да се вижда с мама, се явява
неоснователен, тъй като тази среща е два дни преди нападението на бащата над
майката и м. е изразила тогавашните си нагласи и желания, а след случката на
16.09.2016 г. обстоятелствата коренно са променени. Поради това така изразеното
тогава желание не може да бъде аргумент, въз основа на който да се определи
режим на лични отношения между бабата и дядото по бащина линия и детето.
В
тази връзка следва да се спомене и изготвения на 11.07.2016 г. социален доклад
/преди инцидента/, в който социалният работник е отразил, че към момента на
срещата му с м. в дома на бащата /към този момент същият е живеел с майка си в
квартал Виница/ детето е било в неугледен и занемарен вид – с мръсни дрехи,
неизкъпано; изглеждало притеснено и плахо; по сведение на бащата хранено
предимно с готова храна извън дома; домът е бил в занемарен вид /неоправени
легла, разхвърляно, с храна навсякъде/; детето спяло, където поиска. Това води
до извод, че декларираните от бабата на детето ангажираност и желание да се грижи
за детето са само външна изява.
Съдът
следва да съобрази и факта, че към настоящият момент е постановен режим на
лични отношения на бащата с детето, който има право да се вижда с него всяка
първа събота от месеца от 10 часа до 12 часа, които срещи да се осъществяват в
защитена среда, посочена от ДСП – Варна и в присъствие на поне един служител на
дирекцията. Ако бъде постановен режим на лични отношения с бабата и дядото, без
той да е в защитена среда, ще е налице колизия с постановения режим на лични контакти
с бащата, тъй като спрямо същия е наложена принудителна медицинска мярка по
член 89, буква „а“ от НК – предаване на родителите му със задължение за
лекуването му под наблюдението на амбулаторен психиатър. Тоест, бащата би
следвало да осъществява личен контакт с детето в защитена среда, а по време на
режима на отношения с бабата и дядото ще вижда м. извън защитената среда. В настоящият момент регламентиране на режим на лични
отношения между м. и бабата и дядото по бащина линия, дори рядко и в защитена
среда, също би оказало негативно влияние върху детето. На първо място поради
изложените по-горе аргументи: липса на предходни контакти с дядото, негативното
отношение на детето спрямо тях, категоричното му нежелание да се вижда с бабата
и дядото. Принудителното осъществяване на режим на лични отношения на м. с
нейните баба и дядо в конкретният случай би довел до нов тежък стрес за детето
при положение, че същото не е готово да се вижда с тях. При една бъдеща промяна
в обстоятелствата след психологическа работа с детето, то молителите могат да
поискат режим на лични отношения съобразно нормите на СК. Не на последно място
съдът намира с оглед изложените по-горе мотиви, че производството с правно
основание член 128 от СК не може да служи за разширяване режима на лични
отношения на бащата с детето и за заобикаляне на постановения такъв в защитена
среда и в присъствие на социален работник.
С оглед на
гореизложеното настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявената молба –
отхвърлена.
По
разноските
Нормата
на член 78 от
ГПК се намира в част първа "Общи правила" на процесуалния
закон и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са
налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от
характера на самото производство. Производствата по спорна съдебна
администрация на отношенията родители и деца и на лични отношения на близки с
деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито има специални норми
относно отговорността за разноски по тези производства, поради което и при тях
намират приложение общите правила на член 78 от
ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването
за отговорност за вреди от неоснователни действия. При уважаване на такъв иск
на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на член 78,
алинея 2 от ГПК - когато ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако изрично признае иска. В този смисъл е и
най-актуалната практика на ВКС. Поради това и с оглед изхода на спора на основание
член 78, алинея 3 от ГПК на ответницата Х. следва да бъдат присъдени сторените
от нея разноски пред двете инстанции, които са в размер общо на 1 340 лева
– 940 лева пред първата инстанция и 400 лева пред въззивната.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 1857 от 05.05.2017 г., постановено по гражданско дело № 12967 по описа за 2016 г. на тридесети състав на Районен съд
– Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.М.Ж. ЕГН **********
***2 и С.Ж.Б. ЕГН ********** ***, двамата със съдебен адрес ***, партер, срещу М.Г.Ж.
ЕГН ********** *** и Х.Ф.Х. ЕГН ********** *** искове с правно основание член
128, алинея 1 от СК за определяне
режим на лични контакти с малолетната им внучка м. M. Ж. ЕГН **********, както
следва: да виждат и вземат детето всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09 часа в събота до 17 часа в
неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Г.М.Ж. ЕГН ********** ***2 и С.Ж.Б. ЕГН ********** ***, двамата със
съдебен адрес ***, партер, да заплатят на Х.Ф.Х. ЕГН ********** *** сумата от
1 340 /хиляда триста и четиридесет/ лева, представляваща сторените от нея
разноски по делото пред двете инстанции, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.