МОТИВИ към Присъда № 260006 от 17.09.2020 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по НОХД № 724 по описа за 2020 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу
подсъдимия И.М.З. *** обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс. Твърди се в акта
на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство фактическа обстановка от обективна и субективна
страна обвиняемият бил осъществил състава на визираното престъпление, след като
в с. Н. Н., обл. Хасково, след
като е осъден с Решение № 202/30.06.2016 г. по гр.д. № 14/2015 г. по описа на Районен
съд – гр.Д., в сила от 30.06.2016 г., съзнателно не изпълнил задължението си да
издържа свои низходящи - М.И.М. с ЕГН: **********, Т.И.М. с ЕГН: ********** и Б.И.М.
с ЕГН: **********, за повече от две месечни вноски, както следва: за периода от
месец януари 2017 г. до месец юли 2018 г. включително, в с. Н. Н., обл. Хасково,
съзнателно не изпълнил задължението си да издържа своята низходяща М.И.М. с ЕГН:
********** в размер на повече от две месечни вноски, а именно 19 месечни вноски
по 105 лв. или общо 1995 лева; за периода от месец януари 2017 г. до месец декември
2019 г. включително, в с. Н. Н., обл. Хасково, съзнателно не изпълнил задължението
си да издържа своята низходяща Т.И.М. с ЕГН: **********, в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 36 месечни вноски по 105 лв. или общо 3780 лева и за периода
от месец януари 2017 г. до месец юли 2020 г. включително, в с. Н. Н., обл. Хасково,
съзнателно не изпълнил задължението си да издържа своя низходящ Б.И.М. с ЕГН: **********,
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 43 месечни вноски по 105 лв.
или общо 4515 лева, или общо за трите деца 10290 лева.
В съдебното заседание пред Районен
съд – Хасково представителят на Районна прокуратура –
Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства
то било
доказано по несъмнен начин, с оглед направеното от подсъдимия признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в тяхната цялост. Предлага
съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
е привлечен към наказателна отговорност, а наказанието, което да му бъде
наложено – да определи при условията на чл. 54 НК. В този смисъл счита, че най
– подходящо се явявало по вид наказанието “Пробация”, с двете задължителни
пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8
месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 8 месеца, предвид факта, че
подсъдимият бил трудово ангажиран и с цел да му се даде възможност да реализира
доходи и по този начин да погаси задължението си за издръжка. Акцентира и на
липсата на предходни осъждания и като цяло на възможността с така
индивидуализираното по вид и размер наказание да бъдат постигнати целите на
наказанието по чл. 36 НК.
Частните
обвинители М.И.М. с ЕГН: **********, Т.И.М. с ЕГН: ********** и Б.И.М. с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и представител по закон – Т.Т.З., заявяват че
поддържат обвинението и в хода на съдебните прения отправят общо еднопосочно
изявление, че желаят да им бъдат изплатени дължимите суми за издръжка.
Защитникът
на подсъдимия И.М.З. *** - адв. В.П. *** пледира за определяне на справедливо
наказание по вид и размер, като се отчете на направеното от подсъдимия
самопризнание. Счита, че наказание, различно от „пробация“ по вид нямало да
способства за постигане на целите на наказанието, а срокът следвало да бъде
съобразно предвидения законов минимум.
Подсъдимият И.М.З. *** заявява, че разбира обвинението и се
признава за виновен по него, след като преди това, в рамките на допуснатото
предварително изслушване, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт – основание за провеждане на съдебното следствие по
реда на диференцираната процедура в Глава 27 от НПК. При упражняване личната си
защита в хода на съдебните прения се придържа към изразеното от служебния
защитник, а в правото му на последна дума заявява, че иска присъда в
съответствие със застъпеното становище от защитника по делото в хода на
съдебните прения и налагане на наказание „пробация“.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.М.З. е роден на *** ***,
същият е български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен, с постоянен адрес ***,
а с адрес за призоваване в страната – с. К., общ. С., обл. В. Т., ул. „Е.“ № **.
Видно от
приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 650, издадена от Софийски
районен съд на 19.04.2017 г. същият не е осъждан и няма данни да е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно
наказание. От представените на досъдебното производство характеристични данни
се установява, че по отношение на подсъдимия няма данни за криминални
регистрации и нарушения на обществения ред.
С влязло в сила на 30.06.2016 г. Решение № 202/30.06.2016
г. по гр.д. №14/2015 г. по описа на Районен съд – Димитровград, подсъдимият И.М.З.
бил осъден да издържа свои низходящи, а именно децата си: М.И.М. с ЕГН: **********,
Т.И.М. с ЕГН: ********** и Б.И.М. с ЕГН: **********, като им заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 105 лева за всяко дете, до настъпване на законни причини за
прекратяване на издръжката. След влизане в сила на решението, подсъдимият И.З. изплащал
чрез майката на децата си, свид. Т.Т.З. различни
суми за издръжката на трите си деца. През 2016 г. изплатил общо 1260 лв. за трите
деца, през 2017 г. – общо 391.43 лв. за трите деца, през 2018 г. – общо 400 лв.
за трите деца, и през 2019 г. – общо 70 лв. за трите деца, или общо изплатена сума
за издръжка на трите деца след влизане на съдебното решение в сила в размер на
2121.43 лв., която погасявала задължението за издръжка за трите деца за периода
от месец юли 2016 г. до месец декември 2016 г., включително общо в размер на 1890
лв. Други суми до образуване и в хода на наказателното производство,
подсъдимият И.М.З. не бил изплащал за издръжката на децата си, поради което
била подадена жалба от майката на лицата, имаща право на издръжка и техен
представител по закон до навършване на пълнолетие - Т.Т.З. ***. Междувременно, на
26.07.2018 г. М.И.М. с ЕГН: ********** навършила пълнолетие, а на 08.12.2019 г.
Т.И.М. с ЕГН: ********** също навършила пълнолетие и съгласно чл.143, ал.2 от Семейния
кодекс настъпила законна причина за прекратяване изплащането на издръжката им, при
липса на изключението по чл. 144 от Семейния кодекс за продължаване изплащането
на същата.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство, както и
от гласните доказателствени източници, съдържащи се в обясненията на подсъдимия
и показанията на разпитаните на досъдебното производство лица в качеството на
свидетели, приобщени по съответния ред, преценени в аспекта на направеното
самопризнание от страна на подсъдимия и в пълна степен подкрепящи го.
При тези факти, съдът прие за
установено по несъмнен начин, че подсъдимият
И.М.З. *** е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.
183, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние
на престъплението
по основния състав - чл.
183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува
изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията
или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност. За да е съставомерно деянието
по чл.183, ал.1 от НК,
е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя
характер е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183
от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко
за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението
си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния
кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.
От събраните данни е безспорно
установена обективната страна на деянието. С влязло в сила на 30.06.2016 г. Решение №
202/30.06.2016 г. по гр.д. №14/2015 г. по описа на Районен съд – Димитровград, подсъдимият
И.М.З. бил осъден да издържа свои низходящи, а именно децата си: М.И.М. с ЕГН: **********,
Т.И.М. с ЕГН: ********** и Б.И.М. с ЕГН: **********, като им заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 105 лева за всяко дете, до настъпване на законни причини за
прекратяване на издръжката до настъпването на законни причини
за нейното изменение или прекратяване. Въпреки това, за периода от месец януари 2017 г. до месец
юли 2018 г. включително, в с. Н.Н., обл. Хасково, съзнателно не изпълнил задължението
си да издържа своята низходяща М.И.М. с ЕГН: ********** в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 19 месечни вноски по 105 лв. или общо 1995 лева; за периода
от месец януари 2017 г. до месец декември 2019 г. включително, в с. Н. Н., обл.
Хасково, съзнателно не изпълнил задължението си да издържа своята низходяща Т.И.М.
с ЕГН: **********, в размер на повече от две месечни вноски, а именно 36 месечни
вноски по 105 лв. или общо 3780 лева и за периода от месец януари 2017 г. до месец
юли 2020 г. включително, в с. Н. Н., обл. Хасково, съзнателно не изпълнил задължението
си да издържа своя низходящ Б.И.М. с ЕГН: **********, в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 43 месечни вноски по 105 лв. или общо 4515 лева, или общо
за трите деца 10290 лева. Извод, който не се променя от факта на ангажираните писмени
доказателства за изплащане в хода на досъдебно производство на суми в полза на ненавършилите
пълнолетие деца, тъй като тези суми, действително са изплатени на същото
основание, а именно плащане за дължима издръжка, се отнасят до процесните
задължения към всяко от тях, но за предходен период, с оглед поредността на
погасяване при липса на изявление от задълженото лице, кое свое задължение
погасява. Тоест, представените доказателства, още в хода на разследването са
взети предвид при повдигане на обвинението и обосновано е прието, че касаят
друг период на вземанията за издръжка и целят да установят факти, различни от
отразените, като окончателно възприети, в обвинителния акт, но се явяват от
значение за преценката на съда относно личността на подсъдимия. На следващо
място, не е необходимо от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, срещу него е образувано и производство при държавен или
частен съдебен изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка. В
случая е налице
съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания
период от време,
поради което подс. И.М.З. *** следва да понесе наказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично
постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща
издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на
две или повече месечни вноски за двете си деца, които е задължен да издържа.
В случая допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 10290 лева,
представляващи 28 месечни вноски за всяко дете в посочения по – горе размер
съответно преди и след изменение размера на издръжката.
След като по делото се
установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимия
за даване на издръжка за повече от два месеца з авскяо от децата, съдът призна същия
за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
От друга страна, не е налице
е последващо
негово поведение, в резултат на което да е изплатил сума, равняваща се на тази посочена в обвинителния
акт и за визирания в него период, като фактически и юридичеки
с такова действие да е
изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция. Поради това, не би
могло да се приеме, че е осъществено на досъдебното производство или
в съдебна фаза основанието
да се приложи привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК. Още
повече, че съществува и пречка за това, свързана с позоваване на тази
разпоредба веднъж, което прави недопустимо приложението й повторно.
Подсъдимият И.М.З. *** е наказателноотговорно лице. Извършил е деянието
при условията на пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Извод,
който не се променя от заявеното от подсъдимия, че не е разполагал с достатъчно
средства да изпълни задълженията си, поради това, че е бил безработен в
предишни период от време и имал заболяване.
На това място се налага и едно уточнение по отношение обективната
и субективна страна на деянието. Необходимо е в конкретната хипотеза да бъде отбелязано,
че всяко задължение за издръжка има конкретни страни, размер и се прекратява на
собствено основание. Даже и да е едно и също по вид (например навършване на съответната
възраст) то настъпва като юридически факт по различно време по отношението задължението
към всяко дете, като доводът на прокурора, че неизпълнението за всяко дете не
съставлява самостоятелно престъпление и не следва да се наказва по правилата на
съвкупностите може да бъде изцяло споделен. Налице е една единна инкриминирана деятелност
на подсъдимия, който макар и действително да засяга едновременно няколко отделни
правоотношения за издръжка и да има отделни пострадали лица, обоснова извод, че
е налице едно бездействие, като форма на изпълнително деяние на едно престъпление
и липсва основание да се приеме идеална или реална съвкупност. Тук следва да се
отбележи, че е важен и умисълът, който е за общо и без значение насрещната страна
неизпълнение на съществуващо задължение за издръжка.
С оглед последното и при определяне
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализация на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете данните за съдимостта на подсъдимия в аспекта на
необременено съдебно минало и тези за личността му, характеризиращи го в
положителен план. Същият освен това, се признава за виновен, съдействал е на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина, като е давал
обяснения, поради което процесуалното поведение следва да окачестви като изцяло
положително, важащо
в пълна степен и в съдебна фаза, като основа за протичане на производството по
реда на Глава 27 от НПК, както и заявената готовност да прояви усърдие и да
погаси задълженията си. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземе
предвид продължителния период от време, през който подсъдимият е бездействал и
не изпълнявал следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане
на издръжка. По делото това му неизпълнение е общо за 88 месеца за трите деца,
обосноваващо тезата за упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е
довело до затруднения в материално отношение за задоволяване на жизнените
потребности на децата. Преценявайки поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл. 54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание
„Лишаване от свобода” и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключително или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което и най-лекото, предвидено в текста на закона
наказание да се явява несъразмерно тежко за така извършеното деяние и поради това
да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК. Изложеното
по – горе обаче и най – вече обстоятелството, че е налице все пак плащане на
суми за дължимата се издръжка, макар и за различен период и заявената решимост
от страна на подсъдимия чрез трудова ангажираност да генерира доходи и да
погаси процесното задължение, са от решаващо значение за индивидуализацията на наказанието
съобразно по – леката от двете алтернативи. А именно предвиденото в закона наказание
„Пробация” със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК: 1. „Задължителна регистрация
по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично
и 2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца,
съобразно установения законов минимум. Така определеното по вид и размер наказание
е справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя
в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. Санкцията е съобразена
и с данните за семейното положение и имущественото състояние на дееца и се явява
най – благоприятното разрешение за него от възможните, което да не води до допълнително
финансово затруднение.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се
чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.