РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Самоков, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20251870200186 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
А. К. А. от гр. София обжалва Електронен фиш № .., издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“, гр. София, с искане за неговата отмяна поради
незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа
жалбата и в хода на съдебните прения акцентира върху погасяването на
административно-наказателната си отговорност по давност.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна
по смисъла на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН – Агенция „Пътна
инфраструктура“ изразява становище за неоснователност на жалбата и
отправя искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш. В открито
съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява и не заявява
допълнително становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
1
Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
против подлежащ на обжалване пред РС – Самоков електронен фиш (ЕФ),
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
погасена по давност, макар ЗАНН да не установява изрично такова основание
за погасяването й. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Установената в чл. 80 – 81 от НК давност за наказателно
преследване е приложима и за административните нарушения поради
еднородността на наказателната и административно-наказателната
отговорност и на фактическия състав при извършено деяние и изтичане на
определен период от време преди влизане в сила на държавен акт, който да го
санкционира. Не следва лице, извършило административно нарушение, за
което е предвидена глоба като административно наказание, да е в по-
неблагоприятно положение от лице, извършило престъпление по НК, за което
е предвидена същата санкция като наказание по НК. Затова за деяние,
съставляващо административно нарушение по Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и наказуемо с административно наказание „глоба”,
административно-наказателното преследване се изключва на основание чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, ако то не е възбудено в продължение на 3 години от
извършването на деянието, респективно – ако от последното действие на
надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, са изминали 3 години /чл. 81,
ал. 2 от НК/, или ако независимо от горните обстоятелства или други такива,
които спират или прекъсват давността, са изтекли 4 години и половина от
извършване на деянието (чл. 81, ал. 3 от НК), без в този период да е влязъл в
сила публично-правен акт (наказателно постановление или електронен фиш),
който да го санкционира.
В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП е уредена възможността за издаване
на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за санкциониране на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 189ж, ал. 1,
2
изр. второ от ЗДвП са значително опростени и изискванията към
съдържанието на ЕФ. Действителният смисъл на тези разпоредби е да се
опрости административно-наказателното производство за санкциониране на
такова административно нарушение, в отклонение от общите разпоредби на
ЗАНН, съгласно които административното нарушение се установява със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и се
санкционира с наказателно постановление.
Това опростяване на административно-наказателното производство по
издаване на ЕФ според настоящия състав обаче изобщо не води до дерогиране
на субсидиарно приложимите правила на чл. 80-81 от НК в тяхната цялост
относно давността за наказателно преследване, която е материално-правен
институт, нито до стесняване на приложното му поле само до т. нар.
„абсолютна давност“ от четири години и половина съгласно чл. 81, ал. 3 от
НК, считано от извършване на деянието. Противното би означавало без
никакво правно основание да се диференцира материално-правното
положение на лицата, на които за административно нарушение е наложено
административно наказание с наказателно постановление от това на лицата,
спрямо които е наложено административно наказание с ЕФ за
административно нарушение.
Сред изискванията към съдържанието на ЕФ по чл. 189ж, ал. 1, изр. второ
от ЗДвП липсва такъв елементарен реквизит като дата на издаването му.
Единственото логично обяснение за това е, че съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр.
второ от ЗДвП ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, при това за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, което е
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . С
други думи – техническите възможности на тази система позволяват
установяване на всички елементи от обективната страна и относно
авторството на нарушението при самото му заснемане, поради което
издаването на ЕФ е автоматизиран технически процес, който се осъществява в
отсъствието на контролен орган и на нарушител веднага при установяване на
нарушението. В тази връзка следва да се отбележи също, че ЕФ по самото си
естество обединява установяването и санкционирането на нарушението.
Тоест, законът не провежда никаква разлика между установяване на
нарушението и неговото санкциониране с ЕФ. Затова за целите на
прилагането на института на давността за наказателно преследване съгласно
3
чл. 80-81 от НК в неговата цялост, следва според настоящия състав да се
приеме, че датата на установяването и заснемането на административното
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е и датата, на която надлежен орган е
предприел действие за преследване на нарушението, и то спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването чрез издаване на ЕФ срещу него.
От тази дата съгласно чл. 81, ал. 2 от НК – в случая от 19.2.2021 г. – е
започнал да тече тригодишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. ЕФ
е връчен на жалбоподателя на 3.5.2025 г., т. е. след изтичането на този срок. В
продължение на повече от 4 години и 2 месеца от тази дата ЕФ е останал
невръчен на наказаното лице, без да са налице данни същото да е търсено за
това и да не е намерено на посочения в АУАН негов адрес. Като се приеме, че
установяването и заснемането на нарушението, за което се издава ЕФ срещу
жалбоподателя, е действие на надлежен орган, насочено за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, което с оглед разпоредбата
на чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК поставя началото на тригодишна
давност, то тя е изтекла на 19.2.2024 г. – преди връчване на НП на наказаното
лице, респ. преди образуване на настоящото съдебно производство. Поради
това в конкретния случай въпросът дали към момента на приключване на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд е изтекъл или не срокът на
т. нар. „абсолютна давност” от 4 години и половина от извършване на
деянието съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, е без правно значение за решаване на
въпроса за изключване на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя по давност. Установеният в чл. 81, ал. 3 от НК правен институт
на абсолютната давност се прилага субсидиарно – само в случай, че
законоустановеният срок на давността от извършване на деянието не е изтекъл
с оглед нейното спиране или прекъсване. Този институт не представлява
възможност за надлежните органи, посочени в чл. 81, ал. 2 от НК, да
продължават чрез свои действия законоустановената продължителност на
давностни срокове, а е гаранция срещу неограничено във времето
административно-наказателно производство и тази гаранция е установена в
полза на лицата, на които е вменено извършване на административни
нарушения. Затова в случая, след като от последното действие на надлежен
орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на административно-
наказателната му отговорност – установяване и заснемане на нарушението, за
което е издаден ЕФ, с електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП на
4
19.2.2021 г., е изтекъл общият 3-годишен давностен срок, без в неговите рамки
давността да е спирана или прекъсвана, с изтичането на този срок
фактическият състав на давността е завършен, без да е необходимо да се
изследва приложима ли е абсолютната давност от 4 години и половина от
извършване на деянието.
По тези съображения относно погасяването на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по давност за
административното нарушение, санкционирано с обжалвания ЕФ, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК и с чл. 84 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде изцяло
отменено, а административно-наказателното производство – прекратено.
Независимо от изхода на делото разноски на жалбоподателя не се
присъждат поради липса на искане за това и на доказателства за извършване
на разноски за производството.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № .., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
производство, образувано с издаването му.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5