РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. ХАСКОВО, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500648 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ,,Електроразпределение Юг‘‘ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ,,Христо Данов‘‘№ 37, чрез
юрисконсулт В.И., против Решение № 236/09.09.2022 г., постановено по гр. дело №
1769/2021 г., по описа на Районен съд – Димитровград, с което е прието за установено, че
„МИРАЖ 96” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от управителя В.К.С. не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
сумата в размер на 831,54 лева (осемстотин тридесет и един лв. и петдесет и четири ст.) по
фактура № **********/03.11.2021 – сума в следствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на електрическа енергия за периода от 09.09.2021 г. до 08.10.2021 г.
за ИТН ***. С оглед изхода на делото в тежест на ответника са поставените сторените от
ищеца разноски по делото в размер на 350 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът
,,Електроразпределение Юг‘‘ ЕАД, който го обжалва в законоустановения двуседмичен
срок. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано,
постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Доказателствата по делото били тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, което
1
довело и до постановяването на едно неправилно решение. Жалбоподателят сочи още, че
ирелевантен за спора бил въпросът кой бил конкретният извършител на манипулациите по
измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператор да
извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Чл. 82 от ЗЗД бил неприложим на
плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си,
жалбоподателят сочи съдебна практика. Предвид изложените съображения, намира, че
процесната сума била основателно начислена и моли съда да отмени атакуваното решение,
респ. да отхвърли предявения иск. Претендира се още заплащането на разноски за двете
инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна.
В съдебно заседание пред контролиращата инстанция въззивникът
„Електроразпределение Юг“ ЕАД – гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна „Мираж 96“ ООД - гр. ***, редовно призовани, не изпраща
представител. Постъпила е Молба вх. № 9234/06.12.2022 г. от адв. Б. И., в качеството му на
пълномощник на „Мираж 96“ ООД, с която моли да бъде потвърдено решението на РС –
Димитровград и претендира присъждане на разноски.
Пред въззивната инстанция липсват направени доказателствени искания и нови
доказателства не са събирани.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото, след
преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, и като
съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „Мираж 96“
ООД - гр. ***, ЕИК *********, против срещу ,,Електроразпределение Юг‘‘ ЕАД, с ЕИК
********* – гр. Пловдив, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК. Ищецът излага твърдения, че е потребител на електроенергия с кл. № *** за обект
находящ се в гр.***. При извършена проверка на меренето на електрическа енергия, на
обекта било констатирано, че електромерът не отчита електрическа енергия. Вследствие на
това с фактура № **********/03.11.2021 г. допълнително му била начислена сумата от
831,54 лв. с ДДС. Изложени са доводи, че гражданската отговорност за вреди предполагала
противоправно и виновно поведение на неизправната страна, като същото не било налице в
настоящия случай. Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като фактурата билa
издадена без законово основание. Формулиран е петитум, с който се иска съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че ищецът не дължи сумата по процесната фактура.
2
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът "Електроразпределение Юг"
ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като
неоснователна. Изложил е своите доводи по отношение на релевантните за спора факти,
като посочил, че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на
основание чл. 83 от ЗЕ. Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за
преизчисление, оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху
електромера. Съгласно сега действащите ПИКЕЕ преизчислението на количеството
електроенергия се извършвало от операторите на съответните мрежи. Предвид изложеното,
ответникът е претендирал отхвърляне на предявения иск като неоснователен както и
присъждане на направените по делото разноски.
За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал
и обсъдил всички относими доказателства, касаещи релевантните за спора между страните
факти и обстоятелства.
На 08.10.2021 г. представителите на ответното дружество Д.Н. и С.С. и двамата
на длъжност ***‘ са извършили проверка на електромер с фабр. №*** на клиента „Мираж
96“ ООД, в обект, намиращ се на адрес гр.***. При проверката е констатирано, че
измервателна система с фабр. № ***е с повреден дисплей, поради което е поставен нов
електромер. Така установеното е обективирано в Констативен протокол № 648352 от
08.10.2021 г., подписан от извършилите проверката Д.Н. и С.С. и от присъствалата на място
Веселина Тодорова Тодорова в качеството й на представител на ищеца.
Към Констативен протокол № 648352 от 08.10.2021 г. е изготвена справка за
коригиране на сметката за ел. енергия за периода 09.09.2021 г. до 08.10.2021 г. за 29 дни.
От ответното дружество е издадена фактура № **********/03.11.2021 г. за
допълнително начислена ел. енергия, вследствие установено неизмерване, непълно или
неточно измерване на количеството ел. енергия на стойност 831,54 лева с ДДС и падеж
15.11.2021 г.
С писмо от 03.11.21 г. клиентът е уведомен, че електромерът не отчита
електрическа енергия, което се дължи на изгаснал дисплей, поради това и на основание чл.
52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ, ще бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 09.09.2021 г.
до 08.10.2021 г. за 29 дни, като допълнително е начислена сума на стойност 831,54 лева.
Представена е обратна разписка за доставяне на препоръчаната пратка на
05.11.2021 г. и извадка от електронното досие на клиента.
Пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че констативния протокол за техническа проверка и
подмяна на СТИ № 648352/08.10.2021 г. отразява техническото състояние на СТИ с № ***,
което е в резултат на техническа неизправност по смисъла на чл. 52, ал.1, т. 2 ПИКЕЕ.
Според вещото лице установената неизправност води до неизмерване на електрическа
енергия от електромера. При това положение методиката за изчисляване на неотчетеното
количество електрическа енергия е била приложена съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 1,
3
т. 2 от ПИКЕЕ, а остойностяването на неизмереното количество - съгласно чл. 56, ал. 3
ПИКЕЕ. За периода от 09.09.2021 г. до 08.10.2021 г. не са налице фактурирани количества
ел. енергия за обект с ИТН ****, освен процесните 3681 квтч. Съгласно констатациите на
експерта сроковете по Заповед № А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г.,
предвиждащи извършването на техническа проверка за изправност през определен период
от време, са спазени.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
По делото не се спори, че ищецът е потребител на електроенергия, доставяна и
снабдяванa по електропреносната мрежа, чийто оператор е ответното дружество.
Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35
от 30.04.2019 г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. II-ро от ЗЕ подзаконови
норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правилата за измерване
на количеството електроенергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на
средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а,
ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на
сметката на потребителя на електроенергия.
Между страните няма спор, че е извършена проверка на 08.10.2021 г.,
констатациите от която са били отразени в Констативен протокол № 648352 за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата. Действията по
проверката са извършени в присъствието на представител на ищцовото дружество.
Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на
длъжника-ищец в производството има виновен характер и дали са спазени нормативните
изисквания при извършване на проверката от страна на ответното дружество.
При анализа на относимата към спора правна регламентация, се извежда, че
подзаконовата нормативна база – ПИКЕЕ урежда условията и реда за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия. Следователно, в раздел
ІХ на ПИКЕЕ е регламентиран редът, т. е. техническата процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, но не и
възникването на отговорност за крайния потребител на електрическата енергия.
Възникването на отговорността за крайния потребител и коригиране на неговата сметка е
предвидено в чл. 53 – 54 от ОУ на ЕВН ЕР, както и в чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС.
Тук следва да се отбележи, че крайният потребител, какъвто безспорно е ищецът,
е обвързан от договорно правоотношение с крайния снабдител – ЕВН ЕС, както и с ЕВН ЕР.
Тази договорна връзка между потребителя и крайния снабдител (ЕВН ЕС) възниква по
4
специален ред, уреден в чл. 98а от ЗЕ, т. е. отношенията между страните се уреждат, както
от законовата регламентация, така и от общите условия на крайния снабдител на
електроенергия и очертава правата и задълженията им. Липсва обаче пряка договорна
връзка между потребителя и ответното дружество. Чл. 50 ПИКЕЕ урежда, че операторът на
съответната мрежа – в случая ответното дружество ,,Електроразпределение ЮГ‘‘ има право
единствено да извършва изчисленията, без обаче да има право да коригира сметката на
крайния потребител.
Това води до извода на въззивната инстанция, че задължение за плащане по
извършена корекция на сметка може да възникне само въз основа на договор, като се
изисква виновно поведение на потребителя. Подобно въздействие, извършено именно от
ищеца – потребител, както е посочил районният съд, не е доказано в хода на
първоинстанционното производство.
От обсъдените по-горе разпоредби не може да се извлече и уредена в закон
безвиновна отговорност на потребителя, съответно и възможност от страна на
електроснабдителното дружество да извършва промяна в сметката на потребителя, още по-
малко пък в полза на ответното дружество, което се явява трето лице за договорната връзка
между снабдител и потребител. ПИКЕЕ се ограничава само до въпросите по измерването
и/или установяване на неизмерената такава ел. енергията, с възможността за корекция в
сметката на реално потребената електроенергия, но без да дава възможност за установяване
на безвиновна отговорност за потребителя в желаната от ответника насока. Съответните
подзаконови норми, на които се основава твърдяното задължение по процесната фактура
излизат извън предметния обхват на чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. чл. 104а, ал. 2, т.5 и чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ, поради което и като противоречащи на акт от по-висок ранг не следва да бъдат
прилагани /арг. чл. 15 ЗНА/.
С извършването на корекция на потребяваното количество електроенергия и
нейното остойностяване дружеството – жалбоподател на практика въвежда задължение в
тежест на ищеца – потребител, доколкото последният остава задължен да плати паричната
равностойност на количеството електрическа енергия, погрешно измерено от неизправния
електромер за един минал период от време. Възприемането на подобен подход води до
извода, че ищецът – потребител дължи плащане поради неизпълнение на своите договорни
задължения. По същество това означава, че се ангажира неговата договорна отговорност.
Съгласно чл. 81 – 82 от ЗЗД договорната отговорност на длъжника има виновен характер. В
първоинстанционното производство ответното дружество не е доказало, че е налице
виновно действие или бездействие от страна на ищеца – потребител, което да обоснове
възникването в негова тежест на задължение за плащане на грешно измерената от СТИ
електрическа енергия. Несъстоятелни са доводите на ответното дружество, че в
приложимата правна уредба по Закона за енергетиката и ПИКЕЕ не се посочвало като
предпоставка за корекция на сметките наличието на виновно поведение. В тази насока
разпоредбите на чл. 104 – 107 от Закона за енергетиката не въвеждат изключения от
принципа за виновния характер на неизпълнението при договорните задължения.
5
Посочените разпоредби на ЗЕ регламентират само съдържанието на общите условия за
пренос и достъп на електрическа енергия до крайните клиенти, като във всички останали
въпроси, включително касаещи и тези по неизпълнението, намират приложение чл. 79 – 82
от ЗЗД.
Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ, довели до
по-ниско отчитане от действителното потребление на електроенергия от въззиваемата
страна, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението
на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на
предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. В хода на
производството не се установи, че именно потребителят е осъществил въздействие върху
СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да
се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на
СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена електроенергия, консумирана от
потребителя. Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление
за определен период, като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем
начин.
Съобразно чл. 89, т. 4, чл. 116 и чл. 120 от ЗЕ средството за търговско измерване
на електроенергия е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.
Достъп до СТИ имат само служители на дружеството, без такъв да е гарантиран и
предоставен на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,
изправната работа на СТИ, отчетността на същите и т. н. по законов път е възложена именно
на електроснабдителното дружество, без да е възможно в тази насока да се ангажира
поведение от страна на купувача на ел. енергия, който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на електропреносната мрежата и устройствата е за
бездействие. Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на
защита на потребителя по чл. 2, ал. 2 от ЗЕ, поради което и последният няма възможности за
достъп до СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на оператора на
електропреносната мрежа, който е длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане
на действително потребената електроенергия, и да вземе мерки както при по-ниско
отчитане, така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези
принципи са и ПИКЕЕ, които автоматично прехвърлят риска и последиците дори от
елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя, която
последният следва да репарира в полза на крайния доставчик. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя, без да се докажат виновните му действия.
Още повече, че само дружеството е собственик и оператор с единствен достъп до
измерващото устройство.
От друга страна правилата от ПИКЕЕ противоречат на договорната същност на
6
отношенията между потребителя и крайния снабдител – трето за настоящия спор лице и я
модифицират в полза на дружеството ответник, което пък е трето за договорната връзка
между потребителя и снабдителя лице. Същите не са и част от самия договор за доставка на
електроенергия, но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата
на крайния клиент по смисъла на § 1, т. 3б, т. 27 г от ДР на ЗЕ.
Въпросното задължение, обективирано в издадената фактура, е резултат на
извършената проверка на СТИ, ползвано от ищцовата страна от длъжностни лица на
дружеството. За тази проверка е съставен протокол. Настоящия състав намира и че дори и
надлежно съставен такъв документ касае само извънсъдебните отношения между страните и
е част от тази също така извънсъдебна процедура. При налично съдебно оспорване,
независимо от съдържанието и редовността му, се прилагат общите правила на доказване по
ГПК в призмата на договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД. Още повече, че съдържанието
на протокола по ПИКЕЕ, като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване
на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката, без в нито една хипотеза
да доказва виновно неизпълнение на договорни задължения, увреждащи
действия/бездействия от страна на купувача на ел. енергия довели до техническите
аномалии/, каквато е същината на доказване в настоящото производство. Идентична е и
доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ. В
тази връзка, дори да се установи спазена процедура по ПИКЕЕ, това не рефлектира върху
крайните изводи на въззивната инстанция за основателност на исковата претенция.
С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира решението на
първоинстанционния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да
бъде потвърдено изцяло. Не се налага да се коригират и присъдените в полза на ищеца по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като размера на това възнаграждение е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от процесуалния
представител на страната действия.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивното дружество
ще следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна направените пред въззивната
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 236/09.09.2022 г., постановено по гр. дело №
1769/2021 г., по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА Електроразпределение Юг‘‘ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ,,Христо Данов‘‘№ 37, да заплати на „МИРАЖ 96”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 400 лв.
7
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8