№ 155
гр. Силистра, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500285 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 146/20.07.2022 год., постановено по гр. дело № 20/2020
год. по описа на ТРС, е изменен размерът на издръжката и режима на лични
отношения между бащата Г. Б. М. и сина му Г. Г. Б., определени с Решение №
39/02.05.2017 по гр.д.№ 557/2016 на Районен съд Тутракан, като е определено
бащата Г. Б. М. да има право да бъде със сина си Г. всяка първа и трета
седмица от 17,00 часа в петък до 17,00 часа в неделя, за великденските
празници според православния календар на четна година (от 10 часа на
Разпети петък до 17,00 часа на Велики понеделник), за коледните празници
(от 10,00 часа на 24 декември до 17,00 часа на 26 декември) в нечетна година;
за двата дни от новогодишните празненства, когато 31 декември се пада в
четна година и следващия ден 1-ви януари (от 10.0 часа на 31 декември
до 17,00 часа на 1 януари); за лятната ваканция по един месец, когато майката
не е в платен годишен отпуск, и за всяка втора половина от другите
училищни ваканции според графика на МОН, като бащата се задължава да
взема и връща детето от/до дома на майката в с. Нова Черна и има право да
взема детето при себе си с преспиване, включително през лятната ваканция да
го води на море, планина, екскурзии, почивки и/или други рекреационно-
1
културни мероприятия в рамките на страната. Осъден е Г. Б. М. от
постановяване на решението на 20.07.2022 да плаща по 200 лева (двеста лева)
ежемесечна издръжка на сина си Г. Г. Б., чрез неговата майка М. Е. И..
Допуснато е предварително изпълнение на задължението за издръжка.
Оставено е без уважение искането на Г. Б. М. за присъждане нему
упражняването на родителските права по отношение на детето Г.. Осъден е Г.
Б. М. да плати 122,40 лева държавна такса върху увеличения размер на
присъдената издръжка по сметката на РС Тутракан за държавни такси с IBAN
BG63 CECB 9790 3187 9800 00 в ЦКБ АД, КЛОН РУСЕ, BIC КОД -CECB
BGSF. Указано е на страните, че определеният нов режим на лични
отношения между бащата и сина подлежи на принудително изпълнение след
влизане в сила на настоящото решение, а дотогава следва да се изпълнява
Решение № 39/02.05.2017 по гр.д.№ 557/2016 на ТРС така както е
постановено, освен в частта за издръжката, която се увеличава с настоящото
решение от 115 на 200 лева и по отношение на която е допуснато
предварително изпълнение.
Недоволен от решението в частта за предоставяне упражняването на
родителските права и в частта за новоопределения размер на издръжката, е
останал Г. Б. М., който в законоустановения срок го обжалва. Счита, че
решението в тази част е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо
това постанови друго, с което да отмени обжалваното решение и постанови
друго, с което да се предостави на него упражняването на родителските права
по отношение на детето Г., да се определи режим на лични отношения на
майката М. Е. И. с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 до 17:00 през всеки един от дните без преспиване в дома на майката,
като майката се задължава да взема и връща детето от/до дома на бащата с
адрес: ул.„Тулча“ №6, село Малко Враново, община Сливо поле, област Русе,
да се осъди майката М. Е. И. от влизане в сила на решението да плаща
минималната ежемесечна издръжка по чл.142, ал.2 от СК, която към момента
е по 177,50 лева, сина си Г. Г. Б., чрез неговия баща Г. Б. М. Алтернативно
моли да се измени Решение №146/20.07.2022г. в частта за издръжката, като
бащата Г. Б. М. бъде осъден да плаща по 180 лева ежемесечна издръжка на
сина си Г. Г. Б..
Ответната страна по жалбата М. Е. И., счита че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира
присъждане на деловодни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Не се спори по делото, че от връзката на страните е родено детето Г. и
с Решение № 39/02.05.2017 по гр.д.№ 557/2016 на РС Тутракан родителските
права над детето са предоставени за упражняване от майката. С оглед
претенцията на бащата за присъждане на него родителските права по
отношение на Г., в настоящото производство следва да се установи дали са
налице изменение на обстоятелствата, при които е било взето предходното
решение и дали ако се уважи искането на бащата за присъждане на
родителските права нему, положението на детето ще се подобри.
2
Бащата твърди, че майката няма родителски капацитет да отглежда
сина им, като във връзка с тези твърдения ангажира свидетелски показания на
водени от него свидетели. Те обаче не установяват обстоятелства, които да
дискредитират майката в полаганите от нея грижи до началото на 2022
година. Нещо повече, пред ТРС св. Парашкевова, съседка на майката и детето
в с. Нова Черна, споделя че детето е добре гледано, тя няма никакви
притеснения за него като страничен наблюдател, а що се отнася до
разказаното, че детето понякога идвало у тях да пита за баба си - също не и се
е сторило на свидетЕ.та като нещо ненормално или притеснително. Тя е
разказвала на бащата по телефона за такива ежедневни, нормални неща, които
се случват около детето и живота му на село: че понякога идвало при нея, че
го е виждала да плаче и т.н., защото тя като съседка това е виждала, но
интерпретацията на тези факти от страна на г-н М. е изопачена - че детето,
едва ли не, перманентно е изоставено да скита безпризорно. Както правилно е
посочил ТРС, така обикновено се случва, когато родителят няма пряко
наблюдение върху цялостния живот на детето си, а разчита на откъслечна
информация от трети лица, която я има, я няма връзка с контекста на
конкретната ситуация, около която са се развили описаните от свидетЕ.та
случки, и затова Г. М. си е изградил мнение, че детето по цял ден плаче,
никой не му обръща внимание и ходи по улиците да скита.
От съвпадащите твърдения на родителите става ясно, че в началото на
2022г. на М. И. и се е наложило да отиде по работа в чужбина за няколко
месеца и не е могла в този момент да разчита на своята майка, бабата на
детето – св. Якимова, да го гледа. В духа на взаимното разбирателство И. е
предложила на М. да гледа детето за няколкото месеца, през които ще е на
работа в Белгия, като за тази цел и за да се избегнат административните
спънки, които могат да споходят бащата през това време, му е подписала
нотариално заверено пълномощно на 11.01.2022г. Правилно ТРС е заключил,
че вместо обаче М. да съдейства на майката и най-вече да използва това време
да се сближи със сина си, да го опознае по-добре и да бъде по-значим фактор
в живота му, той се е възползвал от затрудненото положение, в което се е
намирала г-жа И., заради необходимостта й да осигури финансови средства за
нейната и на детето издръжка, и й е заявил, че само с пълномощно няма да
бъде „прекаран“, а иска и родителските права.
На 22.03.2022 (по твърдение на бащата от жалбата му с вх.№
1144/23.03.2022) майката успява да вземе детето при себе си, което действие е
напълно законосъобразно, тъй като постановеното Решение № 39/02.05.2017
по гр.д.№ 557/2016 на ТР й дава това право.
Упрекът на бащата, че майката настройва детето срещу него и го кара
да говори глупости по негов адрес, среща нейните реципрочни твърдения, че
за краткото време, през което Г. е бил при баща си в началото на 2022 година
в с. Малко Враново и г-жа И. се е свързвала по телефона от Белгия да чуе
сина си, бащата е карал детето да я псува. Правилно ТРС е приел, че
твърденията и на двамата родители са недоказани. Правилен е и изводът му,
че не са налице такива факти и обстоятелства, които да са доказани с годни
доказателствени средства, даващи основания на съда да измени Решение №
3
39/02.05.2017 по гр.д.№ 557/2016 на РС Тутракан, относно предоставените за
упражняване родителски права по отношение на детето Г. на майката.
Социалният доклад на ДСП-Тутракан с вх.№ 1632/27.04.2022 не
разкрива притеснителни обстоятелства за отглеждането и възпитанието на
детето от майката в с. Нова Черна, каквито г-н М. постоянно и неоснователно
изтъква.
Настоящата инстанция се солидаризира с извода на ТРС, че на този
етап майката е по-подходящият за постоянното отглеждане на детето
родител. С предпочитанието да възложи родителските права на майката,
която отглежда детето от раждането му /с изключение на няколкото месеца,
през които се е отглеждало в дома на бащата/, при обстоятелства които са
изяснени и оценени по делото, първоинстанционният съд не е дал разрешение
в противоречие с установената практика в ППВС № 1/1974 г, като израз на
засиленото служебно начало при изследване и обсъждане на комплекса
обстоятелства от значение за упражняването на родителските права и
мерките. Правилно са съобразени всички релевантни обстоятелства в интерес
на детето, включително материалното положение и условията за отглеждане
и възпитание при всеки от родителите.
СОС съобразява, преценявайки в съвкупност и поотделно всички
критерии, разяснени в ППВС № 1/1974 г., че дори битовите и социални
условия при бащата да са по-добри от тези, с които майката разполага, то
откъсването на детето от майката, към която е силно емоционално
привързано, а и предвид малката му възраст, би му причинило голям стрес,
който е и силно травмиращ фактор за него и сам по себе си представлява риск
за дете на тази възраст. Освен това, детето би се оказало в една съвсем
различна среда – с още двама братя, с които тепърва следва да се научи да
живее съвместно, а и да допусне до себе си нова жена, която да го обгрижва и
възпитава, с която отново тепърва да се опитва да изгражда емоционална
връзка като заместващ родител. Действително детето е от пола на бащата, но
в тази ранна детска възраст този критерий не може да е водещ спрямо другите
такива.
Настоящият състав, в контекста на изложеното, съобразява и
изявлението на бащата пред настоящата инстанция, че детето няма да го
познава един ден и няма да уважава новата му жена и неговия баща. На този
етап от развитието на детето най-важно е то да бъде добре обгрижвано,
дарявано с обич и внимание от родителите си, а при постигане на всичко това
в неговото отглеждане и възпитание, уважението както към околните, така и
към най-близките хора, ще дойде като естествено производно от грижите и
доброто възпитание. То не трябва да се поставя на първо място като самоцел.
Видно от социалния доклад от ДСП-Тутракан, връзката между
майката и Г. е много силна, като той намира подкрепа, сигурност стабилност
и опора в нея. Социалните работници са констатирали, че М. полага добри
грижи за сина си. Тя може, а и се старае да задоволява основните му
потребности, здравна помощ при нужда, както и да го дарява с емоционална
топлота. Установено е, че в жилището, където се отглежда детето има добри
4
хигиенно-битови условия и не на последно място, че семейната среда на
майката не крие рискови фактори за правилното психическо и физическо
израстване на детето.
В контекста на гореизложеното показанията на разпитаната пред
настоящия състав свидетЕ., че през един период през лятото е нямало ток в
дома на майката и е имало счупен прозорец на една от стаите, не могат да се
приемат за рисков фактор. СвидетЕ.та уточнява, че сега вече всичко е
поправено и това е било инцидентно през лятото.
Що се касае за довода във въззивната жалба за слабите възпитателски
качества на майката, тъй като детето не говори на български език и не може
да брои, макар че трябва да тръгва на училище скоро, и съответно по-добрите
възпитателски качества на бащата, установени от факта, че детето при него се
е научило да говори на български и да брои, следва да се посочи, че
действително е от изключителна важност детето да знае български език,
който е официалният за нашата страна, но майката също говори български
език, което стана ясно в съдебно заседание, а и детето ходи редовно на детска
градина в с. Нова Черна, както са констатирали социалните работници, а и
неговата учитЕ. споделя, че се наблюдава положителна промяна в Г.. Тези
факти се преценят от настоящата инстанция като една гаранция за правилното
развитие и ограмотяване на детето.
Относно изтъкнатите във възивната жалба значително по-добри
материални възможности на бащата, който безпроблемно поддържа
двуетажна къща и се грижи за съпругата си и другите две негови деца, то това
следва да се има предвид при определяне на издръжката на детето и в тази
връзка да се отбележи, че присъдената от ТРС издръжка, близка до
минималния размер за страната към настоящия момент /177,50 лева/, която
бащата е осъден да заплаща за детето Г. е справедливо определена и
въззивната жалба и в тази част се явява неоснователна.
ТРС е съобразил както доходите на всяка от страните, така и че детето
е първокласник и че бащата има грижи за издръжка и за друго малолетно
дете, като се очаква още /което към момента вече е родено/.
Ето защо, предвид всичко изложено до тук, решението на ТРС следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на
ответната страна направените от нея деловодни разноски пред СОС,
възлизащи на 500 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
МОТИВИРАН от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/20.07.2022 год., постановено по гр.
дело № 20/2020 год. по описа на ТРС.
5
ОСЪЖДА Г. Б. М. от с. Малко Враново, община Сливо поле, с ЕГН
**********, да заплати на М. Е. И. от с. Нова Черна, община Тутракан, с ЕГН
**********, сумата от 500 /петстотин лева/ - направени деловодни разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6