№ 239
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210201475 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба, подадена от Х. А. П. с ЕГН ********** с адрес гр. ***
срещу Наказателно постановление № 24-1116-004176/15.10.2024 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград, с което на
жалбоподателя на основание чл.174, ал.2, вр.ал.1 ЗДВП са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че при издаването му са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че жалбоподателят не е приел резултата
от проверката на алкохол в кръвта му, извършена чрез Алкотест дрегер 7510 и е
направил писмен избор за изследване чрез доказателствен анализатор, обективирайки
го в талона за изследване, което волеизявление не е съобразено от контролния орган и
по този начин е нарушено правото му на избор. Навежда се, че контролните органи
неправилно са установили концентрацията на алкохол в кръвта единствено на базата
на техническото средство.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и се
представлява от адв.К., който поддържа изложените във въззивната жалба доводи.
Прави искане за отмяна на наказателното постановление и акцентира,че при наличие
на изследвана кръвна проба, химическото изследване е определящо по отношение на
концентрацията на алкохол в кръвта. Подчертава, че по делото е установено, че
кръвната проба е взета след изтичането на предвидените в чл.6, ал.6, т 2 от Наредба 1
/2017 срокове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Представено е
писмено становище, в което се прави искане за оставяне на въззивната жалба без
уважение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
1
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 23-1899-000057/30.03.2023 г., издадено от
началника на 01 РУ Благоевград, на жалбоподателя на основание чл.174, ал.1, т.1,
ЗДВП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на П. на 10.04.2023 г. и е влязло в
сила на 25.04.2023 г.
На 28.04.2024 г. свидетелите Б. Г. и *** - служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Благоевград изпълнявали служебните си задължения в гр. Благоевград.
Около 12.00 ч. на бул. „Св. Димитър Солунски” полицейските служители спрели за
проверка л.а.„Шевролет Авео", с рег.№ ***, който се движел по бул. „Св. Димитър
Солунски“ в посока от ул. „Александър Стамболийски“ към бензиностанция „ОМВ“.
При проверка на документите за самоличност на водача, Г. и С. установили, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя П..
На П. е извършена проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 фабр.
№ ARPL-0253, което отчело в проба № 02520 от 12.03ч. на 28.04.2024 г. концентрация
0.64 промила количество алкохол в кръвта, измерен в издишания от жалбоподателя
въздух.
На П. бил издаден и връчен талон за медицинско изследване № 0061349, в който е
отразен отчетеният от техническото средство резултат. С издадения талон за
изследване на жалбоподателя е указано, че следва да се яви в СПО при МБАЛ -
Благоевград в срок от 45 минути, считано от връчването на талона. Екземпляр от
талона за медицинско изследване със залепен на него стикер съответстващ на номера
на талона, е връчен на П. в 12.40ч. на 28.04.2024г.
При така направените констатации, свидетелят Г. приел, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, поради което в негово
присъствието и на свидетеля *** съставил АУАН серия GA№1302131.
На същата дата жалбоподателят се явил МБАЛ Благоевград за вземане на
биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта, като в 13.57 ч. на същата дата
са му взети кръвни проби.
Съгласно протокол за химическо изследване №149 от 30.04.2024 г. в иззетата от
жалбоподателя кръвна проба е доказан етилов алкохол в количество 0,66 промила.
Въз основа на АУАН № GA№1302131/28.04.2024 г. началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 05.11.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Г. и *** и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо изх. № 111600-
21616/27.11.2024 г. с приложение опис, АУАН серия GA № 1302131/28.04.2024 г.;
ЗППАМ 24-1116-000174/28.04.24 г.; ЗППАМ 24-1116- 000175/28.04.24 г.; Талон за
изследване № 0061349; МВР стикери -1 л.; Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози;Протокол за химическа експертиза № 149 ведно със сметка за
направени разходи по него; сметка направени разходи, Писмо с peг. №
1116р[1]5159/21.05.24 г., Молба с peг. № 111600-9921/29.05.24 г. от Х. П.; Докладна
записка с peг. № 1116р-6113/14.06.24 г.; Молба с per. № 111600-10219/03.06.24 г. от Х.
П.; Писмо с peг. № 111600- 12072/28.06,24 г.; Писмо с peг. № 111600-18797/17.10.24 г.;
2
Писмо с peг. № 111600-14896/15.05.24 г. на Районна прокуратура-Благоевград; Писмо с
peг. № 111600-17744/04.10.24 г. на Районна прокуратура -Благоевград; Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г., Справка нарушител/водач, Докладна записка от **** К. с peг.
№ 1116р- 4295/29.04.24 г,. Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен №
111600- 7102/25.04.2025 г., писмо от ГД Национална полиция №
3286р[1]10545/27.02.2024 година, протокол за преминали последваща проверка
анализатори на алкохол в дъха регистрационен № 3286р-10544/27.02.2024 г.,
разпечатка от техническото средство Draeger Alcotest 7510.
При изграждане на фактически си изводи, съдът се довери показанията на
свидетелите Г. и ***, като съобрази тяхната непротиворечивост, хронологична
издържаност и корелацията им с разпечатката от техническото средство, с което
жалбоподателят е изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух и с издадения
талон за изследване и протокола за химическа експертиза.
Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава
и на последователното възпроизвеждане на непосредствено възприети от тях относими
към предмета на доказване обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на делото обстоятелства, районният
съд кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които не се
опровергават от доказателствената съвкупност.
От показанията на свидетелите, протоколът за химическото изследване,
съставения АУАН и разпечатка от „Алкотест Дрегер“ 7510 с идент. № ARPL 0253 за
проба № 2520, съдът установи всички съществени елементи от нарушението, за което
е санкциониран жалбоподателят, а именно- движението на автомобила, мястото и
посоката на движение, мястото на спирането за проверка и извършването на самата
проверка, самоличността на водача, извършената му проверка за концентрация на
алкохол в кръвта чрез техническото средство и химическо изследване и установените
резултати.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване определен по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 05.11.2024 г., а жалбата е
от 15.11.2024г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от полицейски орган от сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР-Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП и т.2.1
на приложената заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на Министъра на вътрешните
работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание
чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 3. 11. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и
наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание. АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
3
ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването
им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57
ЗАНН реквизити. Релевантните за обективната съставомерност на нарушението
признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация
съответства на словесното описание.
Приложеният по делото талон за изследване установява, че с подписа си
жалбоподателят е удостоверил направения от него избор за извършване на проверка за
употреба на алкохол чрез химическо изследване, поради което съдът намира за
неоснователно възражението, че изборът на П. е бил да бъде изследван с
доказателствен анализатор.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт .
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия съдебен
контрол и за материалноправно законосъобразно.
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП по императивен начин на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
От обективна страна по делото е установено по безспорен начин, че на 28.04.2024
г., 12.00ч. в гр.Благоевград, по бул. „Св. Димитър Солунски“ в посока от ул.
„Александър Стамболийски“ към бензиностанция „ОМВ“ П. е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил “Шевролет Авео“ с рег. № *** с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0.66 на хиляда, установено с протокол
за химическо изследване №149.
Съгласно чл.3 от Наредба №1/19.07.2017г. при извършване на проверка на място
от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство.
По делото се установява, че след като полицейските служители констатирали
управлението на МПС от жалбоподателя, му извършили проверка за наличие на
концентрация на алкохол в кръвта му с техническо средство „Алкотест дрегер“ 7510 с
фабричен ARPL 0253.
На същата дата е съставен и АУАН и попълнен талон за изследване № 0061349,
който на основание чл. 6, ал.6 Наредба №1/19.07.2017г. е връчен на жалбоподателя,
като са вписани мястото, където да се извърши изследването – СПО при МБАЛ-
Благоевград и срокът за явяване /съобразен с чл. 6, ал.6 т.2 Наредба №1/19.07.2017г/ –
45 минути, считано от връчването на талона в 12.40ч. на 28.04.2024г.
Видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози на жалбоподателя е
взета кръвна проба в 13.37ч. на 28.04.2024г., в който час е отбелязано, че са
пристигнали полицейските служители т.е. извън определения срок до 45 минути,
считано от връчване на талона, който е изтекъл в 13.25ч. на 25.06.2021г.
В случая обаче вземането на кръвната проба след посочения в талона за
изследване срок се дължи на явяването в 13.37 ч. на полицейските служители, в чието
присъствие да се вземат, кръвните проби, поради което на основание чл. 15, ал.5 от
Наредба №1/19.07.2017г., медицинският специалист е направил изрично отбелязване в
протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози за причината. Предвид горното
и доколкото в случая не е налице хипотезата за явяването на жалбоподателя извън
указаното му с талона време, не следва да се прилага разпоредбата на чл.6, ал.9 от
4
Наредба №1/19.07.2017г., в които случаи концентрацията на алкохол в кръвта се
определя от показанията на техническото средство.
Предвид горното районният съд приема, че концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя към момента на управление на МПС е установено при стриктно
спазване на правилата на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози / Наредба № 1
от 19.07.2017г . чрез проведеното химическо изследване.
В случая точната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е
установена по надлежния за това ред - чрез химическо изследване анализ, проведен по
газхроматографския метод, от лице с необходимата професионална квалификация.
Вземането на кръвната проба и последвалият анализ на кръвта по газхорматографския
метод е извършен при съблюдаване действащите към датата на вземането на кръвната
проба и провеждането на изследването изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017г. Ето
защо протоколът за химическо изследване № 149/30.04.2024г. от процесуалноправна
гледна точка съставлява годно доказателствено средство и като такова може да бъде
доказателствена основа при формиране на извода относно точната алкохолна
концентрация в кръвта на жалбоподателя.
Съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя е установено по надлежен
ред, регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата
на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, като са спазени въведените с
тази наредба изисквания за вземане, съхранение и анализ на кръвните проби.
От протокола за химическо изследване и личното изслушване на вещото лице Ц.
се установява, че от жалбоподателя са взети две кръвни проби в предназначените за
целта вакуумни епруветки, всяка от които е с обем не по-малък от 4мл., като кръвните
проби отговорят на изискванията на чл.17 от Наредба № 1 от 19.07.2017г.
Предвид горното първата инстанция счита за установена по несъмнен начин
концентрация от 0.66 на хиляда алкохол в кръвта на жалбоподателя
Ето защо съдебният състав намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на посочените в НП време и място, П. е управлявал МПС, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 0.66 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 149/30.04.2024 г.
на НТЛ при ОДМВР – Благоевград.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че дори да
бъде прието, че жалбоподателят се е явил за вземане на кръвната проба извън
определеното му с талона за изследване време, на основание чл.6, ал.9 от Наредба
№1/19.07.2017г., концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа на
показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта при неявяване на жалбоподателя в определения срок на посоченото място.
Изложените съображения и отсъствието на данни за процесуални нарушения,
които да компрометират процедурата по извършената с техническото средство
проверка, обуславят извод за стриктно спазване на регламентирания с Наредба
№1/19.07.2017г. ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на П., като в
случая не са налице основания за промяна на извода за извършено от П. нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП. Извършената с „Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен ARPL 0253
проверка е установило концентрация на алкохол в кръвта му в количество 0,64 на
хиляда, което отново предпоставя извод за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието виновно при
условията на единствено възможната в случая форма на умисъла /предвид формалния
характер на престъплението /- пряк умисъл.
5
Нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП може да се извърши само умишлено,
като не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си,
респ. наличието й над 0,5 промила. Доколкото извършеното нарушение е на
формалното извършване, то деецът не следва да предвижда настъпването на конкретен
престъпен резултат. Достатъчно е да съзнава, че управлява автомобила след употреба
на алкохол, както и да цели управлението на автомобила, въпреки употребения
алкохол. Каква точно концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя е
обхваната от умисъла му е ирелевантно за съставомерността на деянието по чл.5, ал.3,
т.1, пр.1 ЗДвП.
В случая жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС след употреба на алкохол,
въпреки съществуващата законовата забрана за това, съзнавал е неправомерността на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и с
действията си пряко ги е целял.
Независимо от липсата на такива доводи според настоящият съдебен състав
извършеното от жалбоподателя нарушение не разкрива признаците на маловажен
случай по смисъла чл.28 ЗАНН. Санкционираното нарушение е на формално
извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е
обвързано от настъпването на каквито и да било вредни последици, като
същевременно не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
нарушенията от този вид. В конкретния случай с управляването на МПС след употреба
на алкохол от жалбоподателя са поставени в опасност обществените отношения
свързани с безопасността на участниците в пътното движение. Ето защо, обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет,
непозволяващ на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се §6, т.33 от ДР на ЗДвП „Повторно"
е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В случая предвид установеното от наказващия орган, че П. е извършил
нарушението на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в двугодишен срок от влизане в сила на
Наказателно постановление № 23-1899-000057/30.03.2023 г., с което на основание
чл.174, ал.1, т.1, ЗДВП са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на
500лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, правилно е прието, че нарушението му е извършено в условията
на повторност.
Със санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП, законодателят е определил
наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 6 месеца и глоба 500 лв за водач, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително
Санкционната разпоредба на чл. 174, ал.2 ЗДвП предвижда, че когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една
до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.
С оглед установената по делото концентрация на алкохол в кръвта от 0.66 на
хиляда, кумулативно предвидените наказания са определени в минимално установения
6
от законодателя размер. Съдът приема, че наказанията са определени при отчитане на
предвидените в чл.27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като са отчетени предходните
нарушения на ЗДвП от жалбоподателя, неговото социално и финансово състояние,
поради което съответстват на характера на извършеното нарушение и биха постигнали
визираните в ЗАНН цели.
При този изход на делото, право на разноски възниква за наказващия орган, но
предвид липсата на съответното искане, такива не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, Районен съд- Благоевград, НО,
7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-004176/15.10.2024 г. ,
издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград, с
което на Х. А. П. с ЕГН ********** с адрес гр. *** на основание чл.174, ал.2, вр.ал.1
ЗДВП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7