№ 1322
гр. София, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502730 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Т. Д. от гр. *** (чрез адв. Х. Ч. от САК)
против отхвърлителната част на Решение 261320 от 26.02.2021 г. по гр.д. 2815/2020 г. по
описа на Софийски градски съд (СГС). С обжалвания съдебен акт, Столична община (СО) е
осъдена да заплати на Й. Т. Д. сумата от 15000 (петнадесет хиляди) лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата от 153.34 лева
(сто петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки) обезщетение за имуществени вреди,
които вреди са й причинени от контузия на дясна подбедрица при ПТП на 07.03.2017 г. в гр.
София, жк „Студентски град“, ул. „Баку“ като пътник на мотоциклет „Априлия Скарабео“ с
рег. № СА5140В, управляван от К. Б., настъпило вследствие неравност (дупка) на платното
за движение (за което отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД), ведно със законната
лихва върху тези суми от 07.03.2017 г. до окончателното изплащане. Съдът е отхвърлил
предявения иск за неимуществени вреди в частта му над 15 000 лева до пълния предявен
размер от 50 000 лева.При този изход по делото, СГС е разпределил и отговорността за
разноски съобразно нормата на чл. 78 ГПК.
Във въззивната жалба е налице оплакване за неправилност на
първоинстанционното решение поради неточно приложение на материалния закон – чл. 52
ЗЗД. Счита се, че болките и страданията на Й.Д. от претърпения инцидент са от такова
естество, че следва да се репарират с много по-голяма сума от присъдените от градския съд
1
15 000 лв. Претендира се и възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за
втората инстанция.
Процесуален представител на СО оспорва въззивната жалба с писмен отговор, като
намира, че обжалваното решение следва да се потвърди в обжалваните му части. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за втората инстанция. Пред САС нови доказателства не са
искани и не са събирани.
Съгласно чл. 269 ГПК за валидността и допустимостта на обжалваното решение въззивният
съд следи служебно, а относно останалото е обвързан от оплакванията в жалбата.
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо. Частичното му влизане в сила (за
сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 153.34 лв.
обезщетение за имуществени вреди), както и липсата на въззивна жалба от страна на
ответника в първата инстанция, сочи, че между страните не се поражда спор относно
основателността на предявените искове по чл. 49 ЗЗД. Спори се единствено и само по
приложението на чл. 52 ЗЗД, т.е. дали е присъденото от градския съд обезщетение за
неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост или не. При въведения от
законодателя ограничен въззив с нормата на чл. 269 ГПК, това е и единственият въпрос, по
който настоящата инстанция следва да се произнесе.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен
от съда точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които намират
отражение върху психиката му, създават социален дискомфорт за определен период от
време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно, обезщетението за неимуществени вреди има компенсаторен характер
(паричен израз), поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа
конюнктура в страната. В този смисъл, „справедливостта” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а изисква преценка на конкретно съществуващите и установими факти
от различно естество, за да може съответния съдебен състав да определи правилно
обезщетението за неимуществени вреди като размер. Такъв извод може да се направи от
задължителното за настоящия съд ППВС 4 от 23.12.1968 г., т. 11 от постановлението.
Причинените на въззивницата травматични увреждания и тяхната причинна връзка с
пътния инцидент се установяват от приложената по първоинстанционното дело медицинска
документация и приетата без възражения съдебно-медицинската експертиза (СМЕ).
Вследствие произшествието Й.Д. е получила контузия и подкожно кръвонасядане 2-3 см на
дясна подбедрица и травматичен повърхностен тромбовлебит на дясна подбедрица.
Установено е заболяване дископатия на въззивницата, но то не е било причинен от
процесното ПТП. Вещото лице определя около 20-дневен срок на отзвучаване на
уврежданията при проведено консервативно лечение. Като възможни последици са приети
2
ограничение на движенията на дясната колянна става с 15%, невъзможно клякане,
невъзможен стоеж с десния крак и болкови усещания при движения на ставата и ходене.
Според изложеното от вещото лице в съдебно заседание в СГС на 14.01.2021 г., Д. е дошла
на прегледа с придружител, който й помагал, но тя самата не е ползвала помощни средства
като бастун или патерици.
Според показанията на свидетелката М. Х., получените при произшествието увреждания се
отразили отрицателно на физическото състояние на ищцата, било придружено в
затруднения в изправен стоеж и движението на тялото.
СГС точно и пространно се е съобразил с всички правнорелевантни фактори, за да
определи като справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв. и САС напълно се солидаризира с тези заключения на първостепенния
съд (чл. 272 ГПК). Те са пълни, точни и не е необходимо да се повтарят. Не са налице
счупвания, а възстановяването е протекло в рамките на нормалното като продължителност
от медицинска гледна точка. Няма никакво съмнение, че Д. продължава да има болки и
оплаквания в гърба, но както сочи и в.л. д-р Д. в експертизата си (л. 110) причината е и
наличие на заболявания на гръбначния стълб като спондилоза, радикулопатия и дискови
хернии, които са започнали развитие далеч преди процесното ПТП и нямат връзка с
инцидента. Действително, произшествието е причинило поява на оплаквания, свързани с
тези заболявания, но настоящият съста на съда намира, че сумата от 15 000 лв. е напълно
адекватна и справедлива да възмезди тези страдания, които са били обострени и са в
причинно-следствена връзка с пропадането в дупката. При тази преценка, се вземат предвид
още годините на които е била ищцата, към момента на ПТП – 50 г., икономическата
конюнктура в страната към годината на произшествието – 2017 г., продължителността на
търпените болки и страдания от Й.Д., данните от СМЕ, както и гласните доказателства
относно интензитета на неимуществените вреди при въззивницата.
В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, поради което обжалваното
решение на градския съд ще следва да се потвърди в обжалваните му части. Ето защо, не
следва да се присъжда възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за втората
инстанция на адв. Ч. (процесуален представител на Й. Д.), докато на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, въззивницата следва да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, VII с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 261320 от 26.02.2021 г. по гр.д. 2815/2020 г. по описа
на Софийски градски съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Й. Т. Д. с ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***, бул. „***” 1А, ет. 4,
кантора 416 да заплати на Столична община (СО), гр. София, ул. „Московска” 33 на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултко взънаграждение за втората инстанция в размер
3
на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4