№ 22
гр. Варна, 06.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501219 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ОС-Варна е образувано по въззивна жалба вх. №
50954/06.07.2023 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от К. Н. Х., чрез пълномощник
адв. Р. А., срещу Решение № 2150/14.06.2023 г. по гр. д. № 15663/2021 г. по описа на ВРС в
частта, с която И. Ш. Х. е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето **** И. Х.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител К. Н. Х., в размер на 300 лв.,
считано от 04.11.2021 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
на падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата, както и в
частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и детето.
В жалбата се излага, че определената издръжка в размер на 300 лв. е ниска и е под
възможностите на ответника, тъй като същият живее и работи в Германия и има възможност
да заплаща по-висока издръжка. Сочи, че ако делото беше гледано там, то ответникът щеше
да бъде осъден да заплаща много по-висока издръжка. Моли съдът да вземе предвид, че не е
ясно дали бащата има жилище, в което да отвежда детето да нощува, когато се изпълнява
определения режим на лични отношения, както и какви са условията в него. Моли
решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъде присъдена издръжка в размер
на 400 лв. и определен предложения в жалбата режим на лични отношения. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И. Ш. Х., чрез адв. С.
А., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита, че направеното искане
за увеличаване на издръжката от 300 лв. на 400 лв. е недопустимо, тъй като
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск и е присъдил претендираната
от ищцата сума за издръжката на детето в размер на 300 лв., поради което с въззивната
жалба не може да се претендира по-висок размер с оглед изтичане на срока по чл. 214 от
1
ГПК за изменение на иска. Счита, че с оглед ниската възраст на детето и липсата на
доказателства за извънредни нужди за неговото отглеждане, както и липсата на твърдения за
значителни финансови затруднения на майката, то претендираната издръжка в размер на 400
лв. е прекомерна. Посочва се, че неоснователно и недоказано е твърдението, че
възможностите на бащата са по-големи, тъй като работи в Германия, доколкото
получаваните от него средства в размер на 1700 лв. са недостатъчни за задоволяване на
потребностите му в тази държава. По отношение на искането за промяна на определения
режим на лични отношения, въззиваемият счита решението в тази част за правилно,
законосъобразно, обосновано и кореспондиращо със събраните в хода на процеса
доказателства, доколкото е съобразен с обстоятелството, че бащата живее и работи в
Германия и осъществяването на контакт с детето е силно ограничено. Излага, че
предложеният от майката режим на лични отношения във въззивната жалба би прекъснал
връзката на бащата с детето и би довел до липса на общуване между тях. Моли решението
да бъде потвърдено в обжалваната част и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Дирекция “Социално подпомагане“ – Варна не изразява становище по депозираната
въззивна жалба.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е
процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт.
С Определение № 5359/04.12.2024 г. по настоящото дело са дадени указания на
жалбоподателката, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да уточни с какво
искане е сезиран въззивния съд, като обоснове правния си интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в частта, с която И. Ш. Х. е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето **** И. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител К. Н. Х., в размер на 300 лв., считано от 04.11.2021 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, като съобрази, че искът за издръжка е
уважен за претендирания размер от 300 лв., а в частта, с която искът е отхвърлен за
горницата над присъдената издръжка в размер на 300 лв. до претендирания размер от 400
лв., същото е влязло в сила.
Препис от определението е надлежно връчен на жалбоподателката на 10.12.2024 г. В
предоставения от съда срок, изтекъл на 17.12.2024 г. (присъствен ден), а и до настоящия
момент, нередовността на жалбата не е отстранена, поради което на основание чл. 262, ал. 2,
т. 2 от ГПК, същата следва да бъде върната в частта досежно издръжката.
Въззивната жалба в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение по отношение
на определения режим на лични отношения между бащата и детето, следва да бъде приета за
разглеждане и разгледана по същество.
Съдът, като съобрази предмета на въззивна проверка досежно определения режим на лични
отношения между бащата и детето, както и оплакванията, направени във въззивната жалба,
намира, че на въззиваемия И. Ш. Х. следва да се даде възможност с изрична писмена молба,
с препис за насрещната страна, депозирана най-късно една седмица преди съдебно
заседание, да посочи мястото, където ще се осъществява режима на лични отношения с
детето ****.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА въззивна жалба с вх. № 50954/06.07.2023 г. по регистратурата на ВРС,
депозирана от К. Н. Х., чрез адв. Р. А., срещу Решение № 2150/14.06.2023 г. по гр. д. №
15663/2021 г. по описа на ВРС в частта, с която И. Ш. Х. е осъден да заплаща месечна
издръжка в полза на детето **** И. Х., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител К. Н. Х., в размер на 300 лв., считано от 04.11.2021 г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, на падеж пето число на месеца, за който
се дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от падежа до
окончателното изплащане на сумата.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 50954/06.07.2023 г. по
регистратурата на ВРС, депозирана от К. Н. Х., чрез пълномощник адв. Р. А., срещу
Решение № 2150/14.06.2023 г. по гр. д. № 15663/2021 г. по описа на ВРС в частта, с която е
определен режим на лични отношения между бащата И. Ш. Х. и детето **** И. Х. с ЕГН
**********.
УКАЗВА на въззиваемия И. **** Х., най-късно една седмица преди съдебно
заседание, да депозира изрична писмена молба, с препис за насрещната страна, в която да
посочи мястото, където ще се осъществява режима на лични отношения с детето ****.
НАСРОЧВА производството по в. гр. дело № 1219/2024 г. на ОС-Варна за 22.01.2025
г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3