Р Е Ш Е Н И Е
231/29.1.2020г.
№
Гр. Перник, 29.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 21 01 2020 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Цв.Малинова,
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 227 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК: ********* седалище и адрес на
управление гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37
срещу
К.С.Н. ЕГН ********** ***
И
постоянен адрес *** 10
ИТН 2595630 за обект нах .се гр.Св.Влас
ул.Русалка 33
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 195.88 лв., представляваща стойност на доставена, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия за периода 09.07.2016 г. до 08.09.2017 г. за електроснабден имот,
находящ се посочения адм.адрес
сумата 26.23 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
30.08.2016-26.06.2018г.
законната лихва върху главницата от датата на
заявлението 27.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението.Претендират
разноските по УИ и запов.производство.
Ищцовото дружество твърди, че осъществява
обществено снабдяване с електрическа енергия въз основа на издадена в негова
полза лицензия.
Посочва, че през периода ,в качеството му на
битов клиент, са се намирали в договорно правоотношение с предмет доставка на
електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се на посочения адм.адрес, регулирано от публично
известни Общи условия/ одобрени от ДКЕВР от 10.05.2008г. и вл. в сила
27.06.2008г./
Поддържа, че процесната сума е дължима от
ответника и представлява стойност на
доставена, неизмерена и неизплатена електроенергия за исковия период,
определена по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, като ответникът не е осъществил заплащане. Поради
забавата на същия е начислена и законна лихва.
С тези съображения ищецът обосновава
основателността на исковите си претенции и отправя искане за уважаването им.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответницата чрез особен представител - оспорва предявените искове като
неоснователни.
Твърди,
че през процесния период страните не са се намирали в облигационно
правоотношение, свързано с доставка на електрическа енергия и той не е имал
качеството потребител, поради липсата на сключен договор с ищеца. Намира, че
сочените от последния общи условия не го обвързват. Отрича процесните
задължения като недължими.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 4596 /2017 г. по описа
на Районен съд – Перник.
Съдът,
като съобрази, условията за допустимост във връзка с развилото се предходно
запов.производство и настъпилите условия на чл.414 и сл ГПК, намира, че
исковете са допустими , както и че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.
По
делото са приети Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на ищцовото дружество /одобрени от ДКЕВР от
10.05.2008г. и вл. в сила 27.06.2008г/
Установява
се, че със съответното разрешение , обективирано в представената по делото
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия - от ДКЕВР е разрешено да осъществява дейност
по „обществено снабдяване с електрическа енергия“ на обособена територия .
От
наличните писмени доказателства се установява, че :
Ответницата
е собственик на имота съгл. НА за
продажба на недв.имот – от 2004г. видно от Справка по лице от Служба по
вписванията Несебър за периода 01.01.1992-07.01.2019г. т.е. от 06.07.2004г. тя е титуляр на ел.снабдения имот.
Фактурите
са издадени на името на ответницата.
Следователно-
от датата на собствеността ответницата като купувач на имота дължи и сумата
ел.енергия за същия.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Както
беше изяснено, настоящото производство е образувано по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Уважаването
им е обусловено от установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, на всички правопораждащи правата му факти:
-съществуването
през процесния период между страните на валидно облигационно отношение,
регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба
/доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот, който да е
електроснабден,
-
извършена доставка на ответника на определено количество електрическа енергия,
-
правилното начисляване на същата – при наличието на законово основание за преизчисление
по нормативно предвидена методика поради констатирана промяна в схемата на
свързване, довела до
неизмерване изцяло или отчасти на консумирана електрическа енергия и
-
спазване на процедурата за корекция и допълнително по иска за лихва –
изпадането на ответника в забава и размер на търсеното в тази връзка
обезщетение.
Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата
на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при
публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично
писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст.
В
процесните Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца е предвидено, че потребител на електроенергия
за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа
енергия за домакинството си.
Изложеното дава основание за извод, че
облигационното правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за
битови нужди възниква между доставчика и собственика/ползвателя на
електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването на нарочен
договор или писменото приемане на приложимите от доставчика, одобрени от ДКЕВР
и публикувани Общи условия.
Ответникът
не оспорва той да е собственик на процесния електроснабден недвижим имот,,
поради което същият притежава и качеството потребител на електроенергия за
битови нужди като страна по правоотношението с ищцовото дружество във връзка с
нейната доставка.
В
подкрепа на този извод са и събраните по делото доказателства, че на името на ответника
и за процесния имот при ищците има открита партида.
Както вече беше посочено, за възникването на
тази облигационноправна обвързаност не е необходимо сключването на нарочен
договор между страните, поради което доводите на ответната страна в тази насока
се явяват неоснователни.
Правноирелевантно
е и кое лице конкретно е живяло в имота при липсата на твърдения и
доказателства за учредено в негова пола вещно право на ползване.
Като
купувач на електрическа енергия по см. на чл. 92 ЗЕ ответникът е и носител на
права и задължения по ЗЕ и е обвързан от клаузите на Общите условия за продажба
на електрическа енергия на ищцовото дружество.
Съгласно клаузата на чл. 13 от последните
основното задължение на потребителя е да заплаща стойността на използваната в
обекта електроенергия, включително при извършена корекция на сметката за
изминал период.
Видно
от Протокол от о.з. проведено 21.01.2020г. по делото: представени са
доказателства, че ответницата ДОБРОВОЛНО е изплатила задължението на каса нпри
ищците.
Представителят
на ищцовата страна прави изявление, че претендира само разноските по УИ и
запов.производство – по представения списък по чл.80 ГПК
При
това положение съдът приема, че се дължат само разноски.
По разноските:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ищцовата страна –по списък по чл.80 ГПК а
именно :
Сумата
75лв.д.такса, 100лв. за юк.възн и 350лв. за назначения особен представител - по
УИ, както и разноските по25лв.д.такса и
50лв.юк.възнаграждение - по запов.производство
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по предявени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
с ЕИК: ********* седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37
срещу
К.С.Н. ЕГН ********** *** и постоянен адрес ***
10
ИТН 2595630 за обект нах .се гр.Св.Влас
ул.Русалка 33
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 195.88 лв., представляваща стойност на доставена, неизмерена и
незаплатена електрическа енергия за периода 09.07.2016 г. до 08.09.2017 г. за електроснабден имот,
находящ се посочения адм.адрес
сумата 26.23 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 30.08.2016-26.06.2018г.
законната лихва върху главницата от датата на
заявлението 27.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението -
КАТО ДОБРОВОЛНО ИЗВЪНСЪДЕБНО ИЗПЛАТЕНИ към дата на последното о.з. 21.01.2020г. по
гр.дело № 00227/2019г. ПРС.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ № 4725 / 21.09.2018г. по чгд № 06464/
2018г. ПРС
ОСЪЖДА К.С.Н. ЕГН ********** *** и постоянен адрес ***-
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, с ЕИК:
********* седалище и адрес на управление гр.Пловдив ул.Хр.Г.Данов 37 :
Сумата
75лв.д.такса, 100лв. за юк.възн и 350лв. за назначения особен представител - по
УИ, както и разноските по25лв.д.такса и
50лв.юк.възнаграждение - по запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с ч. гр. дело на Районен
съд – Перник, съотв. състав, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: